МОТИВИ КЪМ НОХД 382/09г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против М.П. за това, че като родител, след като е
осъден с влязло в законна сила на 03.12.2007 г. Решение по гр.дело №1348/2007
г. по описа на РС Пазарджик, да издържа свои низходящи – Г. М. К. с ЕГН ********** и П М. К. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 9 месечни
вноски за периода от време – от м.май 2008 г до м.януари 2009 г. по отношение на своите
низходящи –Г. К. и П. К., като общия размер на дължимата и неизплатена
издръжка възлиза на сумата от 900 лв . - Престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на гл. 27 НПК при самопризнание от страна на
подсъдимия на фактите по делото по чл. 371т.2 от НПК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда по чл. 183 , ал. 1
от НК, като настоява за налагане на наказание по чл. 55 от НК.
Защитникът
на подсъдимия, като не оспорва обективната и субективна съставомерност на
деянието, пледира при приложение на чл. 55 от НК във връзка с определяне на
наказанието, то да бъде глоба в минимален размер .
Подсъдимият
се признава за виновен и моли да бъде оправдана.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
С
Решение по гр.дело № 1348/2007 г., влязло в законна сила на 03.12.2007 г., РС гр.Пазарджик допуснал развод между св.П.А.Т. и подс.М.П.К..
С
Решението си е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака малолетни деца Габриела Мариова Кръстева и Пламен Мариов К. , на майката –св.П.
Табкова . подсъдмият следвало да заплаща месечна издръжка за всяко от
малолетните си деца по 50 лв.,чрез тяхната майка и законен представител П.Т..
Подсъдимият не бил изплатил нито една месечна вноска за издръжката на децата си,
поради което св.Т. подала жалба до
Районна прокуратура Пазарджик. Образувано било досъдебно
производство. До постановяване на присъдата, подс. М.К. заплатил
дължимата издръжка за период от 03. 12.
2007г до 16. 04. 2008г в размер на 500лв
С
Присъда от 15.07.2008 г. по НОХД № 1016/ 08 г.,Районен съд Пазарджик признал подс. К. за не виновен и го оправдал, тъй като до
произнасяне на първоинстанционната
присъда, обвиняемият изпълнил задължението си и не били настъпили други вредни
последици.
Въпреки
воденото срещу него наказателно дело и
в последствие, подс. М.К. не
изплатил нито една месечна вноска за децата си –Г. и П. К.за
периода май 2008г до месец януари 2009г.
Горните факти не са спорни по делото. По реда на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимият прави признание на фактите в обстоятелствената част на ОА, което
действително се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства.
Подсъдимият и св. Т. са бивши съпрузи, чиито брак е бил прекратен с развод
като считано от 03.12.07г. подсъдимият е следвало да заплаща издръжка на
родените от брака деца, упражняването на родителските права по отношение на
които е било предоставено на майката св. Т.. Задължението за заплащане
ежемесечно на издръжка на децата Г. и П. в размер от по 50 лв. – за всяко от
тях е било известно на подсъдимия. Определен период по повод на предходна
реакция на св. Т. той заплатил. Преустановил плащанията обаче към м. май 2008г.
като причините за това според неговите неопровергани твърдения , а и доказани
от представените мед. Документи са свързани с психичното заболяване на
настоящата му съпруга и липсата на постоянни, регулярни парични доходи.
Предвид горното и като прие, че е напълно доказана обективната и субективна
съставомерност на инкриминираното деяние, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването му.
При определяне на вида и размера на наказанието ,което следваше да му
наложи съдът се съобрази на първо място
с императивната разпоредба на чл. 372, ал.2 от НПК, въз основа на която
определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1 т.2 б.В от НК като се замени
предвиденото за извършеното престъпление наказание „пробация” с глоба”.
За определяне на конкретния й размер съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и на дееца, които са занижени.
Наистина касае се до неизпълнение на парично задължение, дължимо на
непълнолетни деца. Неизпълението е при това за продължителен период от време.
Следва да се отчетат обаче и причините за извършването му, които се състоят в
обективни причини – невъзможност за намиране на постоянна работа, която да
осигури и постоянни, регулярни постъпления на парични средства и то в размер,
който да позволява на подсъдимия да изпълнява задължението си. Следва да се
отмете също и заболяването на съпругата му, което е сериозно психическо и във
връзка с което същата дори е била настаняване на продължителни периоди от време
на стационарно лечение. Всички тези обстоятелства и основно това, че
наказанието глоба е такова, че затруднява допълнително възможността за
погасяване на дължими ликвидни задължения , съдът прие, че следва глобата да
бъде определена в леко завишен спрямо минималния размер – 150 лв. При това се прие, че и при това наказание ще
може да се обоснове очакване по отношение на подсъдимия да се постигне целената
промяна към поправително и превъзпитателно
въздействие, както и възпиращо такова – в личен и обществен аспект.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните
като разясни възможостите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: