Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита
Минчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 402 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
иск за делба, във фазата по допускане
на делбата
Предявен
е иск за делба от Р.И.С. ЕГН ********** *** против Г.И.Г. ЕГН ********** *** и В.И.Г. ЕГН **********
***.
Ищцата
твърди, че с ответника Г.Г. са наследници на И. П. Г. и И.. С. Г.. Сочи се, че
те приживе са придобили собствеността върху дворно място с площ от 723 кв. м,
находящо се в гр. Момин проход, образуващо парцел XI-244 в кв. 123, заедно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда. След смъртта на И. Г., И.Г.
е прехвърлила собствеността върху собствените си 4/6 идеални части от имота на
ответника Г.Г., който се е намирал в брак с В. Г.. В съставения нотариален акт
е уговорено частично плащане на цена, а за остатъка от дължимата сума –
пожизнено и безвъзмездно гледане.
Твърди,се
че договорът, с който И. Г. е прехвърлила собствеността върху своите идеални
части от имота е нищожен, тъй като е симулативен /абсолютна симулация/.
В условията на евентуалност са предявени и искове за
обявяване на нищожност на този договор поради липса на съгласие от страна на
праводателката, конститутивен иск за разваляне на договора за покупко-продажба
и иск за нищожност на договора за покупко- продажба като привиден, прикриващ
договор за дарение на идеална част от процесните недвижими имоти /относителна
симулация/, като при условията на чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството се
иска намаляване на извършеното дарение до размера на запазената част на ищцата
от наследството на И.Г..
Тези
обстоятелства основават направеното искане за допускане на делба на описания
имот при квоти от по ½ идеална част за Г.Г. и Р.С..
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците представят писмен отговор, в който оспорват
иска. Твърдят, че иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е недопустимо да
бъде съединен с иск за делба. Твърди се, че искът за делба е допустим, но ри
квоти от 1/6 идеална част за ищцата и 5/6 идеални части за ответниците.
Навеждат се доводи за това, че договорът не е нищожен, тъй като е спазена
процедурата при изповядване на сделката по чл. 579 ГПК. И Г изрично е изразила
своето съгласие за сделката. Сочи се, че договорът не е привиден, тъй като страните
не са имали намерение да се обвържат с договор за дарение.
С
определение от 12.07.2019 г. съдът е приел, че конститутивният иск за разваляне
на договор за договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е недопустимо да бъде разгледан в
производството по делба, поради което и производството в тази си част е
прекратено
Съдът, като обсъди доводите на ищците и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че ответниците Г.И.Г. и В.И.Г. са
съпрузи.
От представения по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по покупка и давностно владение . . по
н.д. .. г. на нотариус при Ихтиманския районен съд се установява, че И.П. Г. ***
е признат за собственик на дворно място с площ от 723 кв. м, находящо се в гр.
Костенец, кв. Момин проход, образуващо парцел XI-244 в кв. 123, урегулиран от 800 кв. м, при неуредени регулационни
сметки и при граници: улица, зелена площ
от две страни и парцел Х-573, заедно с построената в него масивна двуетажна
къща.
Съобразно представеното удостоверение за наследници
изх. № 0095/07.12.2018 г., издадено от гр. Момин проход И. П. Г. е починал на
22.02.2005 г., като е наследен от преживяла съпруга – И. С. Г; и две деца – Г.И.Г.
и Р.И.С..
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот
срещу задължение за гледане № . том., рег. № .. дело № …. г. на Нотариус Р.Г.,
рег. № 485 в Регистъра на Нотариалната камара, И. С. Г. е прехвърлила на сина
си Г.И.Г. притежаваните от нея 4/6 идеални части от масивна двуетажна жилищна
сграда, построена в и заедно с 4/6 идеални части от поземлен имот /дворно
място/, целият с площ от 835 кв. м по актуална скица и 800 кв. м съгласно
първичен документ за собственост, съставляващ УПИ XI-244 в кв. 11, по
регулационния план на гр. Момин проход, одобрен със Заповед № 0-1196/02.08.1977
г. на Кмета на община Костенец и Решение № 79/25.06.2013 г. на община Костенец,
при граници по актуална скица: улица, озеленяване, имоти извън регулация и УПИ
Х-573. В нотариалния акт е уговорено, че продажната цена на имота е в размер на
12 850,00 лева, от които 2000 евро и 2500 лева по банков път по сметка на
прехвърлителката, а за остатъка купувачът се задължава да й осигури пожизнено и
безвъзмездно гледане и да и осигури за своя сметка и организация при възникване
на необходимост на всякакви медицински грижи и лечение, лекарства, болнично и
саноторно настаняване, както и да й осигури условия за живот, каквито е имала и
има в момента лично или чрез възлагане за негова сметка на други лица.
От представения препис извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници изх. № 94/07.12.2018 г., издадено от гр. Момин
проход се установява, че И; Г е починала на 02.08.2018 г. и е наследена от син
и дъщеря – Г.И.Г. и Р.И.С..
Съгласно приложените извлечения от сметката на И. Г. на 27.04.2016 г. от В.Г. са й били
преведени сумата от 2500 лева, която впоследствие е изтеглена отново от В.Г..
На същата дата от В.Г. е платена и сумата от 2000 евро, която е била преведена
същия ден на лицето С.П. К..
От показанията на св. М.С., която е дъщеря на ищцата и
внучка на И. Г.се установява, че баба й е живяла при семейството в зимните
месеци, а лятото е била закарвана в къщата си в гр. Момин проход. През 2016 г.
лично тя е закарала Г. си в гр. Момин проход, от когато баба й не е идвала в гр.
София. Св. С. твърди, че е посещавала баба си няколко пъти годишно и по нейна
преценка не е бил гледана добре. Живяла е сама в къщата и е била заключена вътре.
През месец юли 2018 г. установила, че баба й била паднала и си счупила крака,
след което се залежала, а впоследствие – и починала.
Свидетелката К. Б. която е приятелка на св. С.,
твърди, че познава И. Г. и през 2016 г. я е посещавала в къщата й в гр. Момин
проход, като според свидетелката, не са й били осигурени грижи – хладилникът
бил празен, било е студено, И била заключена и не можела да се обслужва сама.
От своя страна св. Т. Г., която е сестра на И.. Г.
твърди, че сестра й само 2-3 пъти е ходила в София при дъщеря си, а през
останалото време живеела в къщата си в гр. Момин проход. Според свидетелката И
е била добре – сама излизала на двора и се е обслужвала, хладилникът й винаги й
бил пълен, синът и и снаха й а посещавали ежедневно и пазарували всичко
необходимо. Според Г сестра й споделила, че иска да прехвърли къщата на сина
си, за да я гледа. Искала също да бъде направен ремонт на покрива. След като Г.
направил ремонта, И.. му прехвърлила къщата.
От показанията на св. Й М, която е съседка на И Г, се
установява, че тя й е споделяла, че
къщата се разпада и иска да се направи ремонт, като е искала Г и В. да направят
ремонта. Казала й, че който се грижи за нея – на него ще припише къщата. Според М И била „с акъла си“, като 3-4 години
преди смъртта си вече не можела да ходи сама до центъра на града, а синът й
носил всичко необходимо Ежедневно синът й и снаха й я посещавали. .
От заключението на допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, се
установява, че подписът, положен в
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане № 14,
том II, рег. № 1731, дело № 172/2016 г. на Нотариус Р.Г. в графа „прехвърлител“ е положен от И С, а
пръстовият отпечатък е оставен от лицето, което е оставило пръстовия отпечатък
в пълномощно то 27.04.2016 г.. Според вещото лице е невъзможно да бъде намерен
сравнителен материал за починало лице, поради което и не може да даде
категорично заключение за това, че пръстовият отпечатък е именно от ИГ.
От показанията на св. р.Г., който е нотариусът, който
е изповядал сделката, при която е прехвърлен имота на ответниците, се
установява, че първоначално е бил изготвен проект за нотариален акт за
прехвърляне на имот за издръжка и гледане, но при изповядването на сделката
настъпили промени, тъй като прехвърлителката е поискала да получи парични суми,
тъй като има задължения, които да погасява. Тя е получила парични суми, а
приобретателят е поел задължението за пожизнено гледане. Според св. Г. били
представени доказателства за извършеното плащане на уговорените в нотариалния
акт суми. По отношение на пръстовия отпечатък нотариусът твърди, че се е наложило
да го постави, тъй като с оглед на възрастта й е било трудно да изпише имената
си тъй като се изписват множество документи. Свидетелят посочва, че доколкото
договорът е алеаторен не е предвидена клауза по чл. 25, т. 9 ЗННД за това, че
посочената в акта цена е действителна.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в
решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои
лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
съделител. Производството за съдебна
делба има за цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена общност, като всеки един от
участниците в общността може да иска делба на общата вещ.
За да бъде постигната крайната цел на делбеното
производство, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова
състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са
техните права от съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза
на делбеното производство. Пределите на произнасянето на съда се очертават от
петитума на исковата молба, при съобразяване с основните принципи и целта на
делбата, както и с разпоредбите на закона.
В случая заедно с иска за делба са обективно съединени
в условията на евентуалност и иск за установяване на нищожност на договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане, обективиран в нотариален
акт № .., том ., рег. № .по дело № . 2016 г. на Нотариус Р.Г., рег. № 485 в
Регистъра н Нотариалната камара, като абсолютно симулативен, тъй като с него страните не са имали намерение
да се обвържат, а в условията на евентуалност и иск за установяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане поради липса на съгласие от страна на прехвърлителя, за
установяване на за нищожност на
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане,
като привиден и прикриващ договор за дарение, като при условията на чл. 30, ал.
1 ЗН е направено искане за намаляване на запазената част.
По отношение на първия предявен иск за установяване на
нищожността на договора като симулативен съдът приема следното:
За да може да се приеме, че даден договор е
симулативен следва да бъде установено, че страните нямат намерение да бъдат
обвързани така, както външно са изразили воля. Казано с други думи - те да са
обективирали волеизявления в правната действителност, които стават известни на
трети лица, но в действителност съзнателно изобщо не желаят настъпването на
правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на други
последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им
воля (относителна симулация). Това означава в конкретния случай, че доколкото
се касае за договор за продажба, по който насрещната престация включва
заплащане на палична сума и и гледане,
ако би имало абсолютна симулация, то във
вътрешните отношения между прехвърлителя и приобретателя, прехвърлителят остава
собственик на имота, а приобретателят не придобива права и не дължи заплащане
на цена, както и гледане.
В хода на производството ищцата, чиято е
доказателствената тежест, не представи
достатъчно убедителни доказателства, от които би могло да се направи извод, че
действителната воля на страните не е била да се обвържат с договора, респ. че
прехвърлителката не е искала да прехвърли собствеността върху притежаваните от
нея идеални части и то именно по описания в нотариалния акт начин.
Обстоятелството, че уговорената в нотариалния акт цена
незабавно е била частично изтеглена, а с другата част е била платена на трето
лице само по себе си не води до извода, че договорът е бил симулативен. В
случая сделката е изповядана повече от две години преди смъртта на
прехвърлителката, като според показанията на нотариуса, пред когото е
осъществена сделката, съставеният нотариален акт е бил съобразен изцяло с
волята на прехвърлителката, като в него са били описани както изискванията й за
получаване на парична сума, така и желанието й да й бъде осигурено пожизнено гледане.
Това води настоящия състав до извода, че сключената сделка е в била осъществена
в съответствие с действителната воля на страните, поради което и така
предявеният иск за установяване на нейната нищожност е неоснователен.
Посочените съображения са относими и към двата
евентуално съединени иска – за установяване на нищожността на сделката като
сключена при липса на съгласие и за нищожност като привидна и прикриваща
дарение.
Порокът липса на съгласие е налице, когато
волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадащи, но някое от
тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие”, т.е. при отсъствие на
намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие,на шега, като учебен пример и
пр.).
Както бе посочено по-горе от показанията на св. Г. бе
установено, че нотариалният акт е удостоверил действителната воля на
прехвърлителката и тя е била наясно с правните последици от действията си. Тя е
споделила както със сестра си, така и със съседката си за своите намерения да
прехвърли къщата на сина си, а той да направи ремонт на покрива и да я гледа.
Това означава, че тя е действала с ясното съзнание за това, че чрез сключването
на договора ще прехвърли собствеността върху притежавания от нея имот.
Не е налице и относителна симулация, доколкото не се
установи, чрез сключения договор страните да са прикрили договор за дарение.
Това е така, защото прехвърлителката е получила насрещна престация, така както
е описана в договора – на 27.04.2016 г. е получила по собствената си банкова
сметка ***, а след това и е била гледана от приобретателите. Възмездният
характер на сделката и насрещните престации, които са последвали след нейното
сключване, отрича възможността И. Г. да е имала дарствено намерение по
отношение на сина си. При това положение съдът не дължи произнасяне по
направеното искане за възстановяване на запазена част от наследството.
След като съдът прие, че договорът, с който е
прехвърлена собствеността върху имота не е нищожен и е породил правното си
действие, то участието на страните в съсобствеността следва да се съобрази с
него. Така Г.Г. и В.Г., тъй като са придобили идеалните части по време на брака
си, притежават 4/6 идеални части от имота. Като наследници на починалия И. П. Г.
- Г.Г. и Р.Г. притежават по 1/6 идеална част от имота и при тези квоти същият
следва да бъде допуснат до делба.
По разноските
В производството по делба всеки от съделителите има качеството както на
ищец, така и на ответник и дължи разноски съобразно направените искания за
доказване на делбената маса и квотата в съсобствеността. Разноски от съделител
на съделител в първоинстанционното производство се дължат само и единствено
тогава, когато с оглед движението на процеса съответни разноски са сторени от
страна по делото вместо съделителя, който ги дължи. В случая обаче по повод
обективно съединените искове заедно с иска за делба ответниците са направили
разноски във връзка с възнаграждението на вещото лице по допуснатата
съдебно-почеркова експертиза и след като тези искове са отхвърлени ищцата дължи
заплащането на депозита.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на Р.И.С. ЕГН ********** *** против Г.И.Г. ЕГН ********** *** и В.И.Г. ЕГН
********** *** за установяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 2, вр.
чл. 17, ал. 1 ЗЗД на договора, обективиран в нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане № .. том .. рег. № .., дело № … г. на
Нотариус Р.Г., рег. № 485 в Регистъра на
Нотариалната камара, като симулативен.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на Р.И.С. ЕГН ********** *** против Г.И.Г. ЕГН ********** *** и В.И.Г. ЕГН
********** *** за установяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на
договора, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане № . том . рег. № .. дело № .. г. на Нотариус Р.Г., рег. №
485 в Регистъра на Нотариалната камара, като сключен при липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на Р.И.С. ЕГН ********** *** против Г.И.Г. ЕГН ********** *** и В.И.Г. ЕГН
********** *** за установяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на
договора, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане № ., том . рег. № ., дело № … г. на Нотариус Р.Г., рег. №
485 в Регистъра на Нотариалната камара, като привиден, прикриващ договор за
дарение на идеална част от недвижим имот.
ДОПУСКА
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА МЕЖДУ Р.И.С. ЕГН **********
***, Г.И.Г. ЕГН ********** *** и В.И.Г. ЕГН ********** ***
НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: поземлен
имот /дворно място/, целият с площ от 835 кв. м по актуална скица и 800 кв. м
съгласно първичен документ за собственост, съставляващ УПИ XI-244 в кв. 11, по
регулационния план на гр. Момин проход, одобрен със Заповед № 0-1196/02.08.1977
г. на Кмета на община Костенец и Решение № 79/25.06.2013 г. на община Костенец,
ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, при граници на
поземления имот по актуална скица: улица, озеленяване, имоти извън регулация и
УПИ Х-573.
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
Г.И.Г. и В.И.Г. – 4/6 идеални части
Г.И.Г. – 1/6 идеална част
Р.И.С. – 1/6 идеална част
ОСЪЖДА Р.И.С. ЕГН ********** *** ДА
ДАПЛАТИ НА Г.И.Г. ЕГН ********** *** и В.И.Г.
ЕГН ********** *** сумата от 200,00 /двеста /лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/