№ 354 от 30.12.2019 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 321 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от „А. Т Г”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б. Б. –
управител, чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат Л.В.,***, срещу
Решение № 320/07.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД)
№ 599/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 30-0000075/12.02.2019 г., издадено от
началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Главна
дирекция „Автомобилна инспекция” при Изпълнителна дирекция „Автомобилна
администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Релевирани са касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
В съдебното заседание по дело адвокат Л.В. поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна
на решението и на наказателното постановление.
Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000075/12.02.2019
г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация” –
Кюстендил, с което на „А. Т. Г.”
ЕООД, с ЕИК *****, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)
е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
(три хиляди) лева за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр,
а именно – за това, че като превозвач, притежващ лиценз за международен
автомобилен превоз на товари, е извършвало международен превоз на товари, включително на 07.10.2018 г., с моторно
превозно средство (МПС) от кат. № 3, с рег. № КН5243ВВ,
като водачът Б. А., гражданин
на Република Сърбия, не отговаря на изискването за
квалификация – същият е без карта за квалификация на
водача за превоз на товари. Нарушението
е установено при извършена на 23.01.2019 г. тематична проверка на дружеството
във връзка с получено известие за нарушение, констатирано при крайпътна
проверка на 07.10.2018 г. в Кралство Швеция. Изложените фактически
обстоятелства, констатирани при проверката, са отразени в съставения Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 256402 от 23.01.2019 г. Към
административнонаказателната преписка, във връзка с доказването на извършения
превоз, от административнонаказващия орган е
приложен документ без превод на български език, който съдът е приел като годно
доказателство по делото. В производството пред районния съд са разпитани актосъставителят
и свидетелят по акта, които с показанията си потвърждават констатациите в същия относно
обстоятелствата на релевираното нарушение. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност.
Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни
основания съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– неправилно.
Правните
изводи, формирани по съществото на спора, са необосновани от събраните по
делото доказателства. Независимо
че санкционираното дружество не е оспорило приложения към
административнонаказателната преписка документ за нарушение, констатирано при
крайпътна проверка на 07.10.2018 г. в Кралство Швеция (такова оспорване за
първи път се прави с касационната жалба), съдът е бил задължен да установи
служебно съществените за спора обстоятелства чрез събиране на необходимите и
допустими доказателства. Неизпълнението на визираните
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК,
съставлява съществено процесуално нарушение. На първо място, за да приеме, че е
извършен международен превоз на товари с МПС на дружеството касатор, съдът е
обсъждал представен от административнонаказващия орган документ на чужд език,
квалифициран като протокол за крайпътна проверка, съставен в Кралство Швеция,
който е описан в процесния АУАН, т. е. районният съд е основал изводите си във
връзка с факти от състава на релевираното административно нарушение на
документ, който е без превод на български език, заверен по надлежния ред, с оглед изискването
на чл. 134 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Следвало е да се дадат изрични указания на административнонаказващия орган за
представяне на документа с превод на български език, заверен по надлежния ред. На
второ място, съдът е пропуснал да укаже на административнонаказващия
орган да посочи и представи доказателства за включване на процесното МПС в
списъка към издадения на превозвача лиценз за извършване на международни
автомобилни превози,
за категорията (подкатегорията) на процесното МПС (с оглед
разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтПр) и
за сключен с водача на същото трудов или граждански договор за
възлагане на управлението му (ако има такъв).
Визираните писмени доказателства следва да бъдат събрани при
новото разглеждане на делото и след представянето им съдът следва да формира
извод дали е извършено релевираното нарушение.
Констатираните
пропуски на районния съд да прояви дължимата служебна активност за изясняване
на спора, като допусне и събере посочените по-горе доказателства, представляват
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – касационно
основание, водещо до отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 320/07.10.2019
г., постановено по АНД № 599/2019 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.