№ 162
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение от 06.07.2021 г. по гр.д. 4042/2018 г. по описа на СГС, 1 ГО, 9 състав,
съдът е отхвърлил предявените от Д. И. Д. с ЕГН: ********** против „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, гр. София, ЕИК: ********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване за неимуществени вреди в размер на
150 000 лева (налице е явна фактическа грешка в изписването на сумата, тъй като съдът е
сезиран с иск за 80 000 лв. за обезщетение на неимуществените вреди, при което следва да се
приеме, че е отхвърлена претенция по чл. 52 ЗЗД за 80 000 лв., а не за 150 000 лв.),
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП на 27.03.2017 г. в гр.
София, както и 2 399,05 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от
същото ПТП, ведно със законната лихва от 26.03.2017 г. до окончателното плащане. Поради
това, в полза на застрахователя са присъдени разноски в размер на 380 лева.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцовата страна с доводи за
неправилността му. Изразява несъгласие с изводите на СГС за липса на деликт и
противоправно поведение при застрахования при ответното дружество водач на превозно
средство. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на търсеното
с исковата молба обезщетение за вреди, както и сторените разноски.
Не е подаван отговор на въззивната жалба. Пред настоящата инстанция са събирани
допълнителни доказателства – повторна и допълнителна съдебна авто-техническа
1
експертиза (САТЕ) във връзка с установяване на обстоятелствата около процесното пътно-
транспортно произшествие (ПТП).
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страни в процеса, при наличие
на съответен правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на
обжалваемите и е процесуално допустима. От материалите по делото, съдът намери
следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. И. Д. излага в исковата молба, че на 26.03.2017 г. в гр.София трамвай T4D с
инв. № *** с прикачено ремарке В4D-С с инв. № TR196 пътуващ по линия №11, управляван
от А. А. - Б. с посока на движение бул."Вардар" към бул."Константин Величков" и в района
на №11, участва в ПТП с пресичащ обособеното трамвайно трасе на бул. "Възкресение" от
дясно наляво, по посока на движение на трамвая, пешеходец Д. Д., който пострадал след
инцидента. ПТП настъпило по вина на водача на трамвая, който бил нарушил чл.5 ЗДвП.
Съставен е констативен протокол №К 177/26.03.2017 г. В резултат от ПТП ищецът
претърпял травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на таза, фрактура на ляв
глезен на шесто ребро в дясно, сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана на главата.
След ПТП посетил УМБАЛСМ "Пирогов" в увредено общо състояние , където му е
направена оперативна интервенция и лечение, подробно описани в исковата молба.
В първия месец след изписване от болницата се почувствал изтощен и безпомощен,
изпитвал силни болки и страдания от раните вследствие от получените травми в областта на
долните крайници, таза, гръдна област и глава, както и от раните от последвалите операции.
Предписан му е строг постелен режим, като бил напълно обездвижен и лишен от
възможността да се грижи за ежедневните си нужди. За възстановяването му бил необходим
дълъг период от около 6-7 месеца, като с оглед възрастта му не се очаква пълно
възстановяване на походката. Наложило му се да ползва помощни средства патерици, от
каквито не е имал нужда преди инцидента. Имал зависимост от своите близки, което го
карало да се чувства непълноценен. Изпитва стрес и уплаха от изживяването. Във връзка с
лечението си направил разходи в размер на 2399,05 лева. По отношение на трамвайната
мотриса е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000
лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от процесното ПТП, както и 2
399,05лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от същото ПТП, ведно
със законната лихва от 26.03.2017 г. до окончателното плащане.
Ответникът ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" относно трамвай *** T4DT4D. Излага доводи, че не е изяснен
механизмът на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от поведението на пострадалия от
2
90%, тъй като е нарушил чл.113, чл.114 и чл.108 ЗДвП, като е пресичал на неразрешено
място, можел е да забележи приближаващия трамвай и да избегне инцидента с него.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, който е завишен. Оспорва
претецията за присъждане на лихва.
След анализ на доказателствата, събрани пред първата инстанция (писмени, гласни и
експертизи на вещи лица), състав на СГС е отхвърлил исковете с аргументи, че няма
противоправно поведение и извършен деликт от водача на трамвая А. А. - Б., поради което,
макар и да е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на трамвая и застрахователното дружество, то претенциите по чл. 432, ал. 1 КЗ
против последното, били неоснователни, поради липса на вина при водача на трамвая, както
и на противоправност в поведението му.
Пред втората инстанция е приета повторна САТЕ, изготвена от вещите лица Е., А.
и Д., като при работата си, те са взели предвид гласните показания на разпитаните
свидетели, както и данните от протокола за ПТП, фотоалбума от района на произшествието
и справка от астрономическия справочник за 2017 г.
Експертите считат, че мястото на удара се намира на платното за движение на бул.
„Възкресение“, извън обозначено място за пресичане на пешеходци и по-конкретно - по
широчина на пътното платно - на 13,0 м вляво от десния край на платното за движение на
бул. „Възкресение”, считано в посоката на огледа /от бул. „Вардар“ към бул.„ Константин
Величков“/, а по дължина на пътното платно - на 9,0-9,5 м след линията на ориентира,
считано в същата посока. Скоростта на трамвайната мотриса в района на произшествието и
в момента на удара на пешеходеца е била 27 км/ч., а скоростта на пешеходците в района на
произшествието е била около 4 км/ч. На тази база, е изчислено, че опасната зона на спиране
на мотрисата, при конкретните пътни условия и скорост, е около 32-33 метра.
Отстоянието, на което се е намирала трамвайната мотриса в момента, в който
пешеходеците са предприели пресичане на платното за движение, е било не по-малко от 81
м., но ватманката на трамвая, движейки се със скорост от порядъка на 27 км/ч, от момента, в
който пешеходците са предприели пресичане на платното за движение, е имала техническа
възможност да спре преди мястото на удара (така изрично на стр.тринадесета от
заключението, отговор на задача пета) и ПТП да не настъпи.
Този извод за предотвратимост на произшествието се подкрепя и от обстоятелството, че
зоната на осветеност от фаровете на трамвая е 40 м, опасната зона за спиране на мотрисата е
32-33 м., а скоростта – 27 км/ч.
По този начин, вещите лица извеждат следния механизъм на процесното ПТП:
На 26.03.2017 г., около 19 часа и 55 минути, в град София, по бул. „Възкресение”, с
посока на движение от бул.” Вардар” към бул.” Константин Величков” се е движела
трамвайна мотриса „T4D“ с инв. № ***, с прикачено ремарке „Б 4ДС“ модел 4Д, инв. № TR
196 и водач А. Д. Б.. В района на №11 на бул. „Възкресение“ скоростта на мотрисата е била
от порядъка на 27 км/ч. Районът е бил с видимост от порядъка на 65 м в условията на
3
началото на гражданския сумрак и осветление от фаровете на превозните средства,
неработещо улично осветление, лек дъжд. В даден момент пешеходците - Д. Д. 70 год. и К.
Д. 10 год., предприемат пресичане на платното за движение от дясно на ляво спрямо
посоката на мотрисата със скорост около 4 км/ч . При достигане на трамвайното трасе те
застават върху него, за да изчакат преминаването на трамвай идващ от дясната им страна и
при приближаването на този трамвай, възрастният пешеходец прави крачка назад в посока
процесния трамвай. Ватманката на процесната мотриса реагира с аварийно спиране на 13-14
м от мястото на удара на намиращите се на платното за движение пешеходци, при опасна
зона за спиране на трамвая 32-33 м. Последва удар на възрастния пешеходец с областта на
предната част лява част на мотрисата, отляво на тялото на пешеходеца. Тялото е отхвърлено
напред и наляво спрямо посоката на мотрисата и при удара с мотрисата и падането на
терена получава травмите си. При падането на възрастния пешеходец, от силата на теглото
му, детето губи равновесие и пада на земята, без да има съприкосновение с превозното
средство и без да получи травми. След удара, трамвайната мотриса спира на мястото
установено при огледа от компетентните органи.
По делото в САС е приета и допълнителна САТЕ, изготвена от същите вещи лица
Е., А. и Д., в която по въпрос, поставен от процесуалния представител на ЗАД „Булстрад
ВИГ”, се взема становище, че в момента на тръгване на пешеходеца назад към коридора за
движение на процесната мотриса, ватманката не е имала техническа възможност да спре
аварийно преди мястото на удара, за да избегне сблъсъка.
Въз основа на разгледаните експертизи на вещи лица, които настоящата инстанция
приема като обективни и компетентно изготвени, се стигна до следните правни изводи:
Не би могло да се възприеме заключението на СГС, че липсва противоправност в
поведението на застрахования при въззиваемото дружество водач на трамвай. Действително,
според допълнителната САТЕ, в момента, в който пешеходецът е направил крачка назад,
ударът е бил непредотвратим за водачката на мотрисата, но това е само един момент от
развитието на конкретното пътно-транспортно произшествие.
Според ТР 28 от 28.11.1984 г. по НД 10/1984 г. на ОСНК на ВС, т. 6, моментът на
възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии.
В случая, моментът на възникване на опасността е много по-ранен, а именно когато
пешеходецът се е намирал близо до релсите на движение на трамвая, макар и на
необозначено за пресичане от пешеходци място. Самото наличие на възрастен пешеходец и
малко дете с него, в такъв участък от пътя, предполага ватманката Д.-Б. да съобрази
скоростта си и да я намали, а тя е имала тази възможност. На пръв поглед, скоростта от 27
км/ч на трамвая, установена от вещите лица, не е висока, но липсва съобразяване с
конкретните условия – почти 8 часа вечерта на 26 март, когато времето е било сумрачно (по
признанията и на самия водач) и при движение със запалени светлини на трамвая, налагащи
допълнително съобразяване на скоростта с полето на осветеност пред мотрисата.
Затова, САС намира, че ватманката на трамвая, движейки се със скорост от
порядъка на 27 км/ч, от момента в който пешеходеците са предприели пресичане на
4
платното за движение, е имала техническа възможност да предотврати произшествието, като
спре преди мястото на удара, но не е сторила това. Нарушени се явяват разпоредбите на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, вменяващи на участника в движението по
пътищата, че с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди, както и че всеки водач на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.
Следователно, исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ се явява доказана по
своето основание. Исканията за обезщетение включват сумите от 80 000 лв. за
неимуществени вреди и 2 399.05 лв. за имуществени вреди. Действително, в диспозитива на
атакуваното решение е посочена сумата от 150 000 лв. главница по обезщетението за
неимуществени вреди, но е налице явна фактическа грешка, тъй като в исковата молба,
стр.трета, на две места е записано, че обезщетението за претърпените болки и страдания се
оценява на 80 000 лв.
При процесното ПТП, пострадалият Д. И. Д. е получил следните телесни
увреждания, съгласно приетата без възражения от страните в първата инстанция съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ) - Счупване на таза – горно и долно рамо на дясна срамна
кост; счупване на ямката на дясна тазобедрена става; открито пунктиформено двуглезенно
счупване на лява глезенна става; контузия на гръдния кош; счупване на шесто ребро вдясно;
сътресение на мозъка; контузия и разкъсно-контузна рана в дясната половина на челото.
Според вещото лице д-р С., пострадалият е постъпил в деня на катастрофата по спешност в
УМБАЛСМ „Пирогов”, където след извършване на необходимите прегледи и консултации, е
проведено оперативно лечение на счупената лява глезенна става, изразяващо се в
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, а останалите
увреди са лекувани консервативно. Лекарят счита, че за периода на лечение, Д. Д. е търпял
болки и страдания за срок около 7- 8 месеца, като в първите два месеца болките са били с
по-голям интензитет.
Що се отнася до претендираните имуществени вреди по представени към исковата молба
касови бонове и фактури, д-р С. счита, че всички извършени разходи са във връзка с
проведеното лечение на ищеца от получените увреждания при процесното ПТП.
За установяване на търпените болки и страдания, в първата инстанция е разпитана като
свидетел съпругата на въззивника В. К. Д.. Според нея, ищецът престоял близо 18 дни в
УМБАЛСМ „Пирогов” в лежаща поза и изцяло неподвижен, тъй като травмите не му
позволявали да седи. Наложило се да взима отпуска и да го обгрижвала още в болницата.
Тъй като Д. не можел да става, почистването било с мокри кърпи, а храната му се състояла
предимно от вода, поради забрана от лекарите да се поема друго и бил на системи.
При изписването от болницата, се наложило прибирането на пострадалия да се извърши с
линейка, като още два месеца не трябвало да седи и да има резки движения, заради счупения
5
таз. Заздравяването продължило около шест месеца, но едва след втория месец, той
започнал да се раздвижва леко в леглото. Свидетелката сочи, че се налагало да вдига и
обръща пострадалия, заедно със сина си, а тоалетната му била в леглото. Строгият постелен
режим се спазвал около два месеца и половина, като през това време Д. отслабнал с около
20 килограма.
Според свид. Д., нейният съпруг и в момента не е добре. Имал оплаквания каквито преди
инцидента нямал – имал оплаквания от вестибуларния апарат, като и в момента се
придвижвал с бастунче за подпиране, поради нестабилност с главата. Тормозел се от факта,
че преди правел всичко, майстор не влизал вкъщи, гледал си внучето, а в момента и една
крушка не можел да завие, терзаел се от това, че трябвало да ангажира децата си като синът
на свидетелката и на ищеца, който бил в Испания, си дошъл и им помагал известно време.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и др.
В конкретния случай, са налице няколко счупвания, но на места, причиняващи
сериозни болки и страдания и подлежащи на бавно възстановяване, което е било
допълнително забавено от възрастта на ищеца (на 70 г. към момента на ПТП) – счупени таз,
тазобедрена става, глезенна става и ребро, както и сътресение на мозъка и други две
контузии. Следва да се отчете още оперативната намеса за наместване на лявата глезенна
става, както и пълната зависимост от чужди грижи и спазване на строг постелен режим за
немалък период от време. Гласните доказателства на свид. Д., на които следва да се даде
вяра, като човек, който е бил най-близо до пострадалия и го е гледал, сочат на сериозно
претърпени неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 52 ЗЗД.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на пострадалия въззивник,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците
от тях, възрастта му и приложи принципа за справедливост, САС намира, че обезщетение в
размер от 70 000 /седемдесет хиляди/ лв. би било адекватна обезвреда на претърпените
неимуществени вреди и то като се има предвид, че застрахователното събитие е било през
2017 г., а съдът следва да държи сметка за социално-икономическите условия през тази
година и това, че те се различават от тези понастоящем.
Следва обаче да се разгледа направеното с отговора на исковата молба от
застрахователя възражение за съпричиняване на вредите по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – че Д.
има принос, като е пресичал на нерегламентирано за това място.
Възражението за съпричиняване е основателно, тъй като видно от повторната САТЕ,
6
пешеходецът е допринесъл за произшествието с пресичането си на платното за движение
извън зоната на пешеходна пътека.
При определяне на конкретния принос на всеки за настъпване на ПТП следва да се
вземе предвид, че той зависи от субективни фактори като възраст на съпричинителя,
конкретната ситуация, в която неговите възприятия са засегнати от странични фактори и др.
подобни. В случая, немалката възраст на пострадалия и обстоятелството, че е бил с малко
дете до него, донякъде обосновават по-ниска критичност към поведението му.
Действително, налице е подценяване на пътната ситуация от страна на Д. Д., но предвид
годините му и желанието да премине платното по-бързо с детето до него, игнорирайки
регламентираните места за пресичане, мотивира настоящият съдебен състав да определи
принос от 1/5 или 20%.
С оглед на така възприетият процент съпричиняване, на Д. се полагат
обезщетения от 56 000 лв. неимуществени вреди и 1919.24 лв. имуществени вреди, или
общо 57 919.24 лв. при общо предявена пред първата инстанция сума от 82 399.05 лв.
Следователно, атакуваното решение следва частично да се отмени, като в
отхвърлителната му част за сумите от 56 000 лв. неимуществени вреди и 1919.24 лв.
имуществени вреди, същото се потвърди и тези главници се присъдят ведно със законните
лихви, считано от 03.10.2017 г. /за неимуществените вреди/ и от 11.04.2017 г. /за
имуществените вреди/. В останалата отхвърлителна част, решението е правилно и следва да
се потвърди.
Разноски:
За първа инстанция: ищецът има право да получи разноски от 537.73 лв., а
процесуалният му представител – възнаграждение от 2267.57 лв. по чл. 38 ЗАдв според
актуалната редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС към датата на приключване на
устните състезания в първата инстанция; застрахователното дружество е направило
разноски от общо 320 лв. /200 лв. за вещо лице, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и
30 лв. депозит за свидетел/, а от тях има право да получи 95.07 лв.
За втора инстанция: страните представят списъци с разноски по чл. 80 ГПК,
както следва: ищец-въззиваем – 3 257.50 лв., от които 3000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 257.50 лв. държавна такса, а ответното юридическо лице – 1500 лв., от
които 1200 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 300 лв. за експертиза. Други разноски не
се търсят. При уважената и отхвърлена част от обжалваемия материален интерес следва да
се присъдят следните разноски – Д. Д. – 2 289.73 лв., а „Булстрад ВИГ“ АД – 445.63 лв.
Общо, за двете инстанции /без възнаграждението по чл. 38 ЗАдв за СГС/
страните имат право на 2827.46 лв. /за Д. Д./ и 540.70 лв. /за „Булстрад ВИГ“ АД/. Удачно е
между тези две суми да се направи съдебна компенсация /прихващане/, при което
дружеството окончателно остава да дължи на ищеца сумата от 2 286.76 лв. разноски за две
инстанции.
7
Мотивиран от изложеното, САС, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 06.07.2021 г. по гр.д. 4042/2018 г. по описа на СГС, 1 ГО, 9
състав в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от Д. И. Д. с
ЕГН: ********** против „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, гр. София, ЕИК: *********
за обезщетяване на имуществени вреди и неимуществени вреди, съответно за сумите от
1919.24 лв. /с мораторната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане/ и 56 000 лв.
/с мораторната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане/, причинени при ПТП в
гр. София на 26.03.2017 г., както и изцяло в частта за присъдените съдебно-деловодни
разноски и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, гр. София, ЕИК: ********* да
заплати на Д. И. Д. с ЕГН: **********, гр. *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от
56 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди /с мораторната лихва от 03.10.2017 г. до
окончателното изплащане/, както и 1919.24 лв. обезщетение за имуществени вреди /с
мораторната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане/, които са му причинени
при ПТП в гр. София на 26.03.2017 г., при което Д. е пострадал по вина на водач на
превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при това дружество.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 06.07.2021 г. по гр.д. 4042/2018 г. по описа на СГС,
1 ГО, 9 състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. София, ЕИК: ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. И. Д. с ЕГН: **********, гр. *** сумата от
2 286.76 лв. съдебно-деловодни разноски за две инстанции, а на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адв. Л. Л. от САК сумата от 2267.57 лв. адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8