Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

25.01.2021г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и двадесети и първа година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Т. Г. и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2333 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от „Т.Х.” ЕТ – ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.А.Х. с ЕГН **********, против НП № 542059-F535389/20.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателя за нарушение  на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /седемстотин/ лева.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява адв. Е. П. от ПлАК, който сочи съображения по съществото на делото, като преповтаря изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – ст.юрк. Николета Младенова, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.

        

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         На 20.01.2020г. свидетелят Н.П. И., инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Плевен, извършил проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион, находящ се в гр. ***, ул. "***“ №**, стопанисван и експлоатиран от „Т.Х.” ЕТ – ЕИК ***. В хода на проверката установил, че не за всяко плащане, заплатено в брой се издава фискална касова бележка /ФКБ/ от инсталираното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/. В хода на проверката е извършена контролна покупка, преди легитимация от проверяващото дл.лице, на два броя вафли и един пакет слънчогледови семки, на обща стойност 1,80 лева, заплатени в брой от Н.П. И. – орган по приходите. Обслужващото лице – св.Н.Й.Х.приела плащането, но не издала ФКБ от инсталираното и работещо в обекта ФУ. От фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 182,10 лева, а фактическата наличност, съгласно изготвения опис на паричните средства е в размер на 68,10 лева. Установената разлика между разчетената наличност по ДФО без нулиране и фактическата наличност към момента на проверката била в размер на 114,00 лева.

Извършената проверка била документирана с протокол за извършена проверка № 0372673/20.01.2020г., съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, в който подробно били отразени констатациите от проверката.

По повод горното свидетелката Н.П. И. съставил АУАН № F535389/24.01.2020г., въз основа на който било издадено атакуваното НП.

 

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Н.П. И. и Л.С.Ж., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите Н.П. И. и Л.С.Ж., АУАН №  F535389/24.01.2020г., № 0372673/20.01.2020г., междинен финансов отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, заповед № ЗЦУ ОПР 17/17.05.2018г..

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че описаното представлява неизпълнение от страна на жалбоподателя на задълженията му към държавата по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.185 ал.1 и чл. чл.118 ал.4 и от ЗДДС.

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – Велико Търново, за когото съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената Заповед № ЗЦУ – ОПР-І7/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП са делегирани права на административно-наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН.

С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е дадена правна квалификация по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите. От правния анализ на тази разпоредба следва, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата и по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. освен това независимо че св.Х. не е била на трудово или гражданско правоотношение, същата е имала достъп до обекта и е осъществила продажба на стоки от същия, за които стоки са били посочени цени, въпреки ограничения асортимент. Освен това свободен е бил достъпа до обекта и на актосъставителя, като не се е налагало да влиза в двора на свидетелката Х., като прозвъняването е било извършено единствено да не се налага да изчаква продължително време. А контролната покупка е била извършена на прозорец на обекта и заплатена в брой на лицето Н.Х.. Ирелевантно е обстоятелството по отношение на нейната длъжност, като това би могло да бъде при преценка на органа на друг вид административно нарушение.

От друга страна, посредством разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от с.з. /фискален бон от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/, за отчитане на всяка извършена продажба в търговския обект.

 

 

Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице – жалбоподател, не е оборен по никакъв начин, а точно напротив – потвърждава се от всички приобщени по делото доказателства в т.ч. с непрепятстване на достъпа в обекта на св.Х.. Затова ако представляващият ж-ля наистина смяташе, че Х. няма право на продажби на стоки от обекта, би могъл да и препятства достъпа до него. С други думи в негово отсъствие павилионът следваше да бъде заключен.  Установеното нарушение е от категорията на резултатните нарушения, при които има нанесена щета за фиска. Типичното за тях е, че в състава е посочено настъпването на вредоносен резултат. От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, ал.1 от по Наредба № Н-18/13.12.2006г., в качеството на търговец.   

Административнонаказателната отговорност на ЕТ е безвиновна и обективна, т.е. при административни нарушения на ЕТ изобщо не се изследва въпросът за вината. Обективният й характер следва и от това, че никое обособено имущество, каквото е предприятието на процесния ЕТ не може да прояви вина, т.е. субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящия казус се установи, че в чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ЕТ. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. Съдът счита, че същата правилно е индивидуализирана в минимален размер (при възможност от 500 до 2000 лв.). С оглед тежестта на извършеното нарушение на данъчното законодателство, съдът намира че следва да потвърди НП, тъй като Съдът не може да слезе под законоустановения минимум на наказанието.

В посочения смисъл съдът счита, че издаденото НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 542059-F535389/20.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателя „Т.Х.” ЕТ – ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.А.Х. с ЕГН **********, за нарушение  на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.1, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /седемстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: