ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1113
гр. Пловдив 11.10.2019г
ХРИСТО СИМИДЧИЕВ,като
съдия-докладчик при Пловдивския окръжен съд,наказателно отделение,в закрито
заседание на девети октомври две хиляди
и деветнадесета година,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
243 ал. 5 НПК.
Обжалвано е постановление от
12.09.2019г на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив по ДП №-243/2014г по описа на ОСО при ОП-Пловдив,с което е
прекратено наказателното производство водено срещу Д. И. Л. за престъпление по
чл. 219 ал.4,вр. Ал.1 от НК.
С постановлението прокурорът
е приел,че по делото не са установени доказателства за виновното поведение на обв. Л с оглед неправомерно разпореждане от
негова страна или неполагане на
достатъчно грижи по отношение съхраняването на инкриминираното количество два
вида фероманган,феросилиций и графитни електроди с нипели. На това
основание е прекратил наказателното
производство водено по чл. 219 ал.4,вр. ал.1 от НК вр. чл. 24 ал.1 т.1 НПК.
Срещу постановлението е депозирана жалба от ДАДРВВЗ-Тириториална дирекция- Държавен
резерв гр.Пловдив, в която по същество не
се възприемат основанията за прекратяване на
наказателното производство,които са свързани с оглед представения от прокурора правен и
фактически анализ върху част от събраните по делото доказателства.
По същество жалбата представя за пореден път твърдението,че
фактическия извод на прокурора относно
липсата на документи,възоснова на които
било станала предаването на
инкриминираните материали за съхранение на „ ****“ АД
се явява необосновано.На това основание в жалбата са посочени налично
установените и приложени по делото документи,които недвусмислено потвърждават
обстоятелството,че дружество като съхранител
на тези материали и в лицето на обв. Л.
от м. август 2005г е поело
отговорността да продължи ангажиментите на предшестващата го управа по
съхраняването им. Сочи се,че предвид сключените в последствие договори за съхранение
от 2006 и 2008г между „****“ АД и ДР по делото
са приложени писмени доказателства за наличността и отчета на инкриминираните вещи, за които обв. Л. е декларирал,чуе се намират на съхранение в
повереното му дружество.
Жалбата съдържа
съображения по категорично установените и отчетени липси от склада на
дружеството,които са били предмет на
оценка от няколкото назначени по делото ССчЕ-зи. За това жалбоподателят представя извода,че и при двата начина на извършване на
инвентаризация- дали чрез отчитане броя на контейнерите съдържащи феросплавите и графитните електроди или чрез действителното
им претегляне е била констатирано липса на 35 броя електрод с нипели с тегло от 1841.50 кг. Тоест обективно установената разлика между заприходените по ведомост килограми електроди с нипели –
21 668кг и действително установените,след тяхното претегляне в базата на
Д. М. 19 826.50 кг - или липса от 1841.50 кг
явно е съответна на липса на тези
35бр електроди с нипели.
В жалбата са изложени аргументи и против
представения от прокурора правен извод относно съставомерността на
квалификацията по чл. 219 ал.4 от НК и липсата на обвързаност между действията на
обвиняемото лице с този текст от НК.Твърди се,че начина на осъществените
от дееца елементи от изпълнителното деяние на престъплението
безстопанственост го определят като
деяние с изключително висока степен на обществена опасност.Деянието засяга реда
и условията на съхранение на ВВЗ и установената
обща липса на приблизително 61 тона от въпросните материали касае обективното затруднение на Държавата при водене на война или военно положение, с пряко
отношение към отбраната на страната.
Установената стойност на щетата възлиза
на 185 006 лева,което извън предмета на постигнатото споразумение
между дружеството и ДА „ДРВВЗ“
касае осъществено престъпление по чл. 219 от НК.
Пловдивският окръжен съд,след като се запозна с изложените в жалбата доводи и
съображения,предвид изложените фактически и правни изводи в атакуваното
прокурорско постановление,намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и разгледана по
същество е основателна.
От фактическа страна и двете страни не се оспорват установените обстоятелства
за извършваните преди и в инкриминирания период от 05.10.2012 до
25.06.2013г инвентаризационни проверки от ДР на състоянието и начина на
съхранение на инкриминираните вещи в „ ****“
АД и предшестващия го преди приватизирането „съхранител“,наред с начина по който се е отчитало установеното количество от тези
материали- на око и според бройката на опаковките,без да се осъществява точното
им преброяване или претегляне.
Не се оспорват
и фактите по отношение на извършената инвентаризация през пролетта на
2013г,когато е установена липсата на 32
броя графитни електроди с нипели и за което е бил съставен съответния
констативен протокол. Не се оспорва и обстоятелството,че след като е бил получен отказ от страна на „ ****“ АД,
в лицето на обв.Л. да се извърши на
место претеглянето на установеното за налично
в склада 255 бр. електроди,тъй като не
бил наличен годен кантар,се наложило електродите да се пренесат до склада на ДР в с.Д.М.,където било констатирана липсата на 1841.50 кг от
тях.
Според съда
възприетия от прокурора факт по отношение на тези електроди и посочения
извод,че е налице съмнение изначално при определянето на единичното тегло на
всеки един електрод от 78 кг е обоснован. На това основание прокурора е
посочил,че няма основание да се
възприеме за установена липсата на 1841.50 кг електроди с нипели, след като при
действително заприходените за съхранение в дружеството като бройка от 287бр и при единично тегло от 78кг,то общото им тегло ще възлезе на 22386 кг,вместо
заприходеното за съхранение тегло на електродите от 21668кг. Предвид това
обстоятелство,наред с установеното по
разгледаните административни дела:
НАХД № 377/2013г на КРС и постановеното Решение № 265:27.09.2013г и
което е било потвърдено с Решение №- 28/06.01.2014г на Адм. съд Пловдив,че
единствено словесното описание и
бройката на графитните електроди с нипели
не дава отговор на въпросите за
точната им наличност като килограми,колко е търсено и колко намерено количество
електроди отделно и нипели отделно. При постановяване на тези решения
административните съдилища още през
2013г са достигнали до възприетия от
прокурора факт за разликата между заприходеното и действителното количество
електроди и нипели и на това основания са отменили издадените НП против
дружеството,което е било представлявано от обв. Л.
Съдът не възприема изложените останали фактически правни
аргументи на прокурора за правилни и обосновани.В атакуваното
постановление за пореден път се
твърди,че обвиняемото лице бил „изпълнил
задълженията си по опазване на
повереното му имущество,бил осигурил условия
за спазване на технологичните
изисквания за съхранението на материалите и не бил допуснал влошаване на
качеството на съхраняваните материали“. Наред с това издавал заповеди,с които назначавал МОЛ,
които да отговарят за съхраняването на материалите, за отстраняване на недъзите
и да предпазват от посегателства от други лица. По време на заеманата от него
длъжност - Изпълнителен директор, „не било променяно състоянието на
съхраняваните материали“,като дори с цел за де предотврати тяхното разпиляване
сменил част от опаковките. Прокурорът счита,че
след като ССчЕ не е установила
наличността на документ за получаването
на процесните материали в базата на
дружеството, така както изисквала Наредбата за условията и реда за организиране дейността на ДРВВЗ,а вместо
това още от 80-те години на миналия век договорите с предишното дружество- съхранител била
на база „ Ведомост за движение на
наличните материали и стоки“, то не било
налице обективна възможност да се установят действителните количества от
инкриминираните материали,които се намирали в склада на дружеството. Но
приложените по делото копия на договори
за съхранение от 2006 и 2008г гарантират обективната приемственост между
старото и привитизираното ново дружество,на което обв. Л. е заел
длъжността изпълнителен директор и което безусловно е приело задължението да
съхранява инкриминираните материали и за което дружеството е получавало парично
възнаграждение съгласно тези договори с ДР.
Липсва основание да се възприеме тезата на прокурора,че
в така предявения в обвинението
инкриминиран период, обвиняемия,с оглед заеманата от него длъжност бил осигурил условия за спазване на технологичните изисквания за съхранението феросплавите
и електродите с нипели. При иначе детайлно описаната в прокурорското
постановление хронология за извършените инвентаризации от Териториална дирекция
на ДР в склада на дружеството ясно е посочено,че съставяните констативни
протоколи от тези проверки касаели
извършвана проверка на око-
съпоставяне между описаните в документация вид на материалите,брой на
опаковките, варелите или палетите, тъй като поради естеството на материалите и
техния значителен тонаж тяхното претегляне е било свързано с обективна техническа трудност. В
това отношение показанията на св. Д. ясно сочат,че без основание и без изрично
указание от ДР в склада на дружеството между
проверката от м. март 2013г и проверката
от м.юни същата година е била
извършена значителна подмяна на
опаковките,в които се е намирал феромангана- №2 и №-6.
Свидетелят твърди,че на проверката през м. март
2013г той е установил,че неговото устно
разпореждане да бъдат подменени две скъсани 500-килограмови биг-бен торби с фероманган,което дал в края на 2102г било изпълнено. Но фактическото положение в склада било коренно
променено при проверката от м. юни 2013г.,тъй като металните палети и варели,в
които се намирало по-голямата част от количеството фероманган били
подменени,като то вече се намирало в 500
килограмови бег-бен торби с общ бройка 55 торби. Получил отговор от
обвиняемия,че било извършено подреждане на склада,което основание не е било
съгласувано с ДР. При тази проверка била констатирана и липсата на графитни
електроди с нипели,а точното тегло по
тази липса била установена по описания в прокурорското постановление начин,чрез
претеглянето им в базата на с. Д. м. Това дало основание да се извърши щателна
проверка на количеството феросплави в склада на дружеството,при което се
установило,че липсват общо 61 тона
фероманган №-2 и №-6,като съдържанието на биг-бен торбите от по 500кг било от чакъл и камъни,а само най-горния
пласт на част от тези торби бил замаскиран с феросплави.
Липсва основание да се възприемат безкритично показанията на материално
отговорните лица на този склад през инкриминирания период свидетелите С. и К. по отношение констатираното
преопаковане на феросправите от метални палети и варели в биг-бен торби. Свидетелката потвърждава,че
при една от проверките в склада получила
устно указание от св.Д. да се заменят две или три бег-бен торби с
фероманган,които били скъсани – т. 3л.18,т.7 л.20 и т.8 л. 14, л.83. Тя със
знанието на обв.Л. организирала подмяната на тези скъсани торби и почистването
на склада. За това обстоятелство св. К. твърди,че участвал в прехвърлянето на феромангана от
старите в нови опаковки.Твърди,че това било станало по предписание и
разпореждане от ДР,което му съобщила св. С.,каквото последната отрича. Старите
палети, варели и прокъсани биг-бен торби били заменени с нови биг-бен торби,
общо според К. около 60 чувала,което
станало през пролетта на 2013г. Той лично теглил чувалите и количеството било
точно колкото било по
документи.Твърди,че каквото било съдържанието в старите опаковки,това сложили и
в новите,както и че старите опаковки /явно има предвид едната част от
феромангана,който се намирал в бит-бен торбите/ били унищожени.- т.7 л. 18-19,т.8л.13
и л. 80. И двамата свидетели в качеството си на МОЛ са категорични,че когато се отварял склада,това ставало в
присъствието на служители от ДР и ключът
за склада се намирал при секретарката на обв. Л..Твърдят,че както подменените
от С. две-три биг-бен торби и
подменените общо около 60 биг-бен чувала от К. не са извършили самоволно,а със
знанието на ДР.
Според съда
е налице противоречие или
съмнение в достоверността на твърдените
от двамата свидетели обстоятелства: кой и за какво количество скъсани биг-бен
торби е разпоредил тяхната подмяна. Кой е разпоредил да се извърши „преподреждането“ в склада на дружеството,при така наведеното
твърдение на обв. Л.,че не е давал разпореждане за това .В тази връзка как и
с кое техническо средство св. К. е
осъществил претеглянето на съдържанието феросплави в новите бег-бен
торби,след като при констатирания проблем с липсите на част от графитните
електроди св. Диев получил отказа на обв. Л. претеглянето на установеното налично количество да се извърши в дружеството,поради
липсата на годно техническо средство за теглене. Какво е станало с палетите и
варелите,които са били подменени. По какъв начин,освен посочения от свидетелите
материално отговорни лица се е осъществявал достъпа до склада,след като се
установява,че новото подреждане е
станало без присъствието на служители от ДР.
Според съда очевидно е липсата на необходимите и достатъчни грижи на добър стопанин,които е следвало да положи
обвиняемия при опазването на повереното
му имущество. При така установената
липса на огромно количество феросплави и графитни електроди твърдението на прокурора,че обв. Л. бил
осигурил условия за спазване на
технологичните изисквания за
съхранението на материалите се явява
необосновано. Не се възприемат от съда
доводите в атакуваното постановление по отношение на частта от изпълнителното деяние на
престъплението,които касаят „неполагането на достатъчно грижи“ от страна на
обвиняемото лице.Според прокурора фактическото прехвърляне на поетото задължение за съхранение на
инкриминираните материали от „ ****“
АД и сключените от обв. Л. за това през 2006 и 2008г договори
с ДР него обвързвали. Защото тези договори
възпроизвеждали клаузите от договорите за съхранение на тези материали далеч
назад във времето с друго дружество и
фактическо предаване на тези
наличности в склада не било извършено. В подкрепа на това твърдение се
представя и част от заключението по назначената поредна ССчЕ-за,която е
установила липсата на приемателен акт за получените ВВЗ от „ ****“ АД в лицето на неговия изпълнителен директор
материали. Последното твърдение на прокурора се явява неотносимо към
обстоятелството,че при последвалото преместване и преопаковане на феросплавите
в нови биг-бен торби през пролетта на 2013г,
св. К. твърди,че той е участвал в това преместване и подмяната на опаковките и
не е констатирал наличие на друго
освен феросплави,които бил притеглил,без да установи различие между
отчетеното във ведомостите и претегленото от него. Няколко месеца
по-късно е констатирана липсата на 61
тона феросплави и криминалната им замяна с камъни и чакъл. Липсата или
неполагането на достатъчното грижи в случая според съда кореспондира и с
липсата на каквато и да е материална отчетност между МОЛ,които са заемали тази длъжност и на които
не е била потърсена отговорност от
обвиняемия. При отговор на въпроса как практически е могло да се
осъществи изнасянето на това
количество феросплави без знанието
на МОЛ и изпълнителния директор на
дружеството,би трябвало и да се достигне до
правния извод за безстопанственост,свързана с договора за съхранение на военновременни запаси.
Наведените от прокурора доводи досежно квалификацията на чл. 219 ал.4 от НК се явяват извън
предмета на възприетото от него основание на чл. 24 ал.1 т.1 НПК,тъй като
трайно установената съдебна практика постановява прекратяване на наказателното производство ако не е извършено престъпление,а не дали,както в
случая е обсъждано дали са налице квалифициращите признаци на ал.4 на
чл. 219 НК. В постановлението липсва
обоснован правен анализ имали извършено престъпление безстопанственост
по смисъла на чл. 219 ал.1 от НК.Правната доктрина е определила това престъпление като съставно и съдържащо
множество обективни и субективни признаци,с няколко форми на изпълнително
деяние,като всяко едно,само по себе си
обуславя наказателната отговорност на дееца Субект на престъплението
може да бъде само дл. лице и съдебната
практика приоритетно е възприела,че това може да бъде лице,на което са възложени
ръководни,управленски функции по стопанисване или запазване на повереното му
имущество или му е възложена за това
работа по смисъла на чл. 93 т.1 б. Б НК. Съобразно ТР №-73/74г ОСНК на ВС е прието,че субект на
престъплението може да бъде и всяко дл.
лице по смисъла на чл. 93 т.1 НК. В случая не е налице основание да се счита,че
субекта на престъпление не е установен,ако са налице останалите признаци и форми на изпълнителното деяние, с оглед
длъжността,която е заемал обвиняемия.Безстопанствеността трябва да се дължи на неправомерно
поведение,действие, което е било в кръга на неговите служебни задължения.Като
сложен престъпен състав изпълнителното деяние на чл. 219 ал.1 НК се изразява в
неполагането на достатъчно грижи при ръководене,управление,стопанисване или
опазване на повереното на дееца имущество. Това може да се осъществи чрез
действие или бездействие от фактически или
от юридически характер. Съдебната практика е възприела,че неполагането
на достатъчно грижи може да се дължи както на поведение, несъответстващо на
нормативните изисквания определящи съответната стопанска област,но и на
ненормативни правила,безспорни положения
от науката,житейската практика и общопризнати правила.Практическото
проявление на изпълнителното деяние е
разглеждано в множество утвърдени
съдебни решения,като част от нея е относима към настоящия казус,който е свързан
с невземането на мерки за правилното съхранение
на поверено имущество и такива свързани с опазването му от чуждо посегателство. Това е резултатно
престъпление,което е довършено с настъпване на вредоносния резултат,какъвто
несъмнено е установен по случая и за съставомерността на деянието се изисква да е последвала значителна повреда или щета,вследствие на конкретно
установеното „разпиляване“ на това
имущество. Съдебната практика еднозначно е възприела,че последващото
възстановяване на причинените вреди е без значение за съставомерността на деянието, като то следва да се вземе
предвид при определяне на наказанието
или на гражданската отговорност.
Посочените
в постановлението обстоятелства относно
възстановеното от „ ****“ АД количество феросплави кореспондира с
постановените и влезли в сила съдебни решения от 2013-2015г и които са довели
до сключеното през м. май 2017г
споразумение между ДА ДЗВВЗ-гр.- София и
„ ****“ АД.
Предвид изложеното съдът намира,че атакуваното
постановление е необосновано и незаконосъобразно, с оглед неправилния
анализ и оценка на част от
доказателствата по делото и липса на правни аргументи подкрепящи хипотезата на
чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал.6 т.3 НПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление от 12.09.2019г на Окръжна
прокуратура Пловдив по ДП №- 243/2014г на ОСО при ОП-Пловдив водено срещу Д. И.Л. за престъпление по чл. 219 ал.4,вр.
ал.1 от НК и връща делото на прокурора.
Определението подлежи на
протест и обжалване пред ПАС в седмодневен срок от съобщението.
За определението да се съобщи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: