РЕШЕНИЕ
№ 04.05.2015г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ,ХІ граждански състав
На първи април две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР: Величка Новакова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Ралинова
Гражданско дело № 1571 по
описа за 2014 година.
Предявен е иск за делба на недвижими имоти.
Производството е по реда на чл.344 от ГПК в
първа фаза – по допускане на делбата.
Предмет на делба е: УПИ ХVІ-316 за търговия и услуги представляващо празно дворно място
с площ от 2656 кв.м. находящ се в кв.39 по плана на село Д.,при съседи:югоизток
–УПИ ХV-317,югозапад –улица,запад-УПИ ХІХ-общ.,североизток УПИ ІІІ-общ.,УПИ
ІV-общ. и УПИ-V-общ.
В исковата молба депозирана от С.П.Т.
с ЕГН ********** *** и О.С.П. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес
гр.Пазарджик ул.“Иван Вазов“ №5 ет.1 оф.101 адв.В.Ц. срещу Г.С.П. с ЕГН ********** ***, се твърди, че страните в производството са наследници на С. Г. П. /починал
на 20.11.1977 година/,като ищците са негови дъщери,а ответника е негов
син.Твърди се,че с решение №ЗД010/28.07.2004г. на общинска служба „Земеделие и
гори“ било възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г. П. на
нива с площ от 2.656 дка находяща се в регулацията на село Д. в кв.39/попадаща
в няколко отделни парцели/, което било издадено в изпълнение на решение
№62/25.05.2004 година по гр.д.№199/2004 година по описа на РС гр.Пазарджик.Твърди
се,че съгласно удостоверение №1/02.01.2014 година на дирекция
„Архитектура“ реституирания имот от ОСЗД е идентичен с описания недвижим имот. Твърди
се,че всеки от наследниците притежавал по 1/3 ид.част от наследствения имот.
Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което да
допусне и извърши делба на процесният
имот при квоти – за ищците по 1/3 ид.част и за ответникът също 1/3 ид. част.
В дадения едномесечен срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. С.П., като в същия срок е предявен и насрещен положителен установителен иск за собственост
на процесния имот, основан на добросъвестно давностно владение, считано от
2003г. до настоящия момент.Изложени са обстоятелства за реституиране на имота,
същите които са изложени и в първоначалната искова молба за делба. Твърди се,
че същият е бил активната страна за реституиране на имота, като е подал
заявление и е предприел мерки по промяна предназначението на земеделския имот,
представляващ нива от 2.656 дка. от землището на с. Д. в УПИ ХVІ-316, представляващ
празно дворно място. Твърди, че от 2003г. до настоящия момент владеел имота
явно, необезпокоявано, като никой не бил предявявал претенции към собствеността
му. Излагат се обстоятелства още, че имота се засявал със земеделски култури от
2003г. лично от Г.П. като продукцията се реализирала на пазара и това бил начин
той да си допълва средства за препитание и живот, които не му достигат. Твърди
се още, че ищците – сестри на Г. за първи път демонстрирали оспорване на
собствеността върху този имот чрез депозиране на исковата молба.
Моли се съда да постанови съдебно решение с
което да приеме за установено по отношение на ответниците С.П.Т. и О.С.П., че Г.П.
е собственик на основание чл.79 ал.2 от ЗС на УПИ ХVІ-316 за търговия и услуги
представляващо празно дворно място с площ от 2656 кв.м.,по силата на 5-годишно
давностно владение.Алтернативен иск,че имота е придобит въз основа на
10-годишно давностно владение.
В едномесечният срок за отговор е депозиран
писмен отговор с който ответниците,заявяват,че иска е неоснователен,тъй като
заедно започнали процедура за изменение на статута на имота.Твърди се, че след
приключване на съдебно производство пред Административен съд Пазарджик по адм.
дело № 65/2007г. П. бил предложил на двете си сестри да го упълномощят да ги
представлява пред нотариус, за да сключи
той договор за доброволна делба при условия каквито прецени, но ищците му
отказали категорично и заявили, че не
желаят да му преотстъпят своите идеални части. Това довело до охладняване на
отношенията им през 2007г. Твърди се, че през 2011г. тримата наследници пак
започнали да водят преговори за постигане на доброволна делба във връзка с
което ищцата С.ия Т. издала пълномощно
на своя син Никола Стоянов Тачев да я представлява при делбата на имота, но не
успели да постигнат взаимно съгласие за начина на разделянето му. Това довело и
до настоящото дело за завеждане на делба. Твърди се още, че данъчните
задължения за имота били заплащани единствено от ищците С.Т. и О.П., а
ответникът Г.П. не бил заплатил данъците за периода 2009-2013г. дори за своята
идеална част. Твърди се, че
съсобствеността е възникнала по силата на наследяване и затова Г.П. като държател
на идеалните части на другите сънаследници не можел да придобие имота по
давност. Излагат се доводи, че трайната
съдебна практика била,че когато един от наследниците на имот ползва наследствен
имот изцяло,той е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на останалите наследници.
В съдебно заседание се явяват
процесуалните представители на съделителите и поддържат становищата си.
Пазарджишкият Районен съд,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след
като съобрази разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Не се спори между страните, а и се установява от
представените писмени доказателства- /удостоверение за наследници/,че страните
са наследници на С. Г. П. починал на 20.11.1977
година ,като ищците са негови дъщери,а ответника е негов син.
От представените писмени доказателства се установява,
че след постановяване на Решение № 62/25.05.2004г. по гр.д. № 199 по описа за
2004г. ОСЗГ гр. Пазарджик е възстановила правото на собственост на наследниците
на С. Г. П. на процесния имот, представляващ нива от 2.656 дка., находящ се в
местността „Регулацията“ имот № 15871 в землището на с. Д..
Съгласно удостоверение №1/02.01.2014 година на
дирекция
„Архитектура“ реституирания имот от ОСЗД процесния земеделски имот е получил статут на
УПИ ХVІ-316 за търговия и услуги, представляващ празно дворно място от 2656
кв.м., като имота е с приложена
регулация.
От представеното удостоверение на Община Пазарджик,
отдел „Местни данъци и такси“ се установява, че ищците С.П.Т. и О.С.П. са заплатили данък върху недвижимия
имот за периода от 2009-2013г., докато ответникът Г.П. за същия период не е
заплатил данък върху недвижимия имот и
такса за битови отпадъци в размер на 46.95 лева.
По делото е
представено пълномощно от С.Т. и О.П., с
което упълномощават ответника Г.С.П. да ги представлява пред всички държавни,
общински органи, организации, физически
и юридически лица във връзка с окончателното възстановяване на правото на
собственост на процесния имот, което пълномощно е с нотариална заверка на
подписите пред нотариус Юлия Ваклинова от 23.11.2006г.
Представено е и пълномощно, заверено в кметство с.
Бяга с което на 21.11.2013г. С.ия Т.
упълномощава сина си Н.Т. да я представлява при делбата на процесния имот.
По делото е представен нот. акт за доброволна
делба за недвижим имота № 33 от 25.02.2003г. на нотариус Юлия Ваклинова, с
която тримата наследници в настоящото производство са разделили други
земеделски имоти в землището на с. Д. и с. Сарая.
По делото е разпитана св. К.А., която има дете
от сина на ответника Г.П.. Свидетелката установява, че с Г.П. са в нормални
отношения, тъй като са баба и дядо на
нейния син, във връзка с което посещавала често дома им, на седмица-две.
Установява, че докато имала връзка с неговия син П. се занимавали с отглеждане
на земеделска продукция в процесното място. Засаждали картофи, репички, марули,
след това домати, чушки и зеле , като лично тя и сина им В. П. продавали стоката в София. Установява, че имала връзка
със сина им от 2001г., но в момента са
разделени и от тогава е виждала , че се обработва този двор единствено от Г.П..
Знаела, че е упълномощен от сестрите си
да се занимава с реституцията на земите. Разказва също, че сее налагало
да откарва неговите сестри- ищците до техните населени места и лично от тях е чувала, че те нямат претенции
към процесното място, тъй като П. бил отглеждал коне и бил им дал 8000 лева
навремето, за да нямат претенции към това дворно място. Установява също, че
самите ищци нямат претенции към мястото и до преди година-0две са се разбирали
прекрасно с Г.П.. Негласно се е знаело, че тази земя остава за него, тъй като
всички разходи по реституирането са били за негова сметка, но делото било в
резултат на това, че синовете им искали това място. Свидетелката установява, че е присъствала на
уговорки между ищците и ответника, че този имот ще остане за него и в тази връзка са му п били предоставили дори и
пълномощно.
По делото е разпитан и св. д-р А.П., който
установява, че познава имота добре, тъй като е роден в това село, а от 2008г.
си построил къща и отново се върнал на
село. Установява, че познава добре процесното място, тъй като е съсед , отдясно
е неговата къща. Установява, че в имота
е работил ответника Г. и съпругата му като са садели зеленчуци – картофи,
домати и други. И той лично е виждал това място да се обработва от 20-30
години, тъй като преди да построи и да заживее в неговата къща, имота му също представлявал
празно дворно място в което неговата майка засаждала зеленчуци, а през
почивните дни той й помагал да ги обработват. Установява, че за този период не е
виждал някои да има претенции за имота. Никога не бил виждал сестрите му да
посещават имота. Установява, че това
лято е виждал съпругата на Г. отново и семейство П. го обработват.
По делото е разпитан св. Г.Г. на 79 г., който
установя, че има реституиран имот срещу имота на Г.П.. Установява, че от 1992г.
след като ТКЗС се разпуснало, и след
като възстановили имота в реални граници
през 1994г. той вече си го работел сам. Г.
използвал имота като садял половината с люцерна, а останалата половина с маруля, лук и други зеленчуци и което му
останело го продавал. Установява, че за това място не е имал претенции никой от
15-20 години. Никога не е виждал сестрите в имота. Дори и когато родителите им
били живи не бил виждал двете ищци да посещават имота.
По
делото е разпитан св. Н.Т., син на ищцата С.Т.. Установява, че последния
разговор между тях за процесния имот бил през 2007г. във връзка с воденето на
дело срещу трето лице. Тогава Г.П.
предложил на едната сестра да даде 500 кв.м. от мястото, а на другата пари,
като искал и пълномощно, за да ги представлява пред съда, но се стигнало до
скандал. Свидетелят твърди, че не
контактува с него преди около 40 години. Твърди, че имота е „келеме“, но не
ходели да го работят, тъй като трябвало да се карат и да се бият с ответника,
затова го били и оставили.
Разпитаният
свидетел А.П., син на ищцата О.П. установява, че майка му никога не се е отказвала от този
имот, като твърди, че многократно ответникът ги е посещавал с предложения да му отстъпят
процесното място срещу някакви суми или услуги, но те били против. Твърди, че
през 2012г. имало купувач за процесното място и помолил да му подпишат, за да
може да го продаде. Свидетелят твърди, че му отказал и му казал, че ако се
появи пак купувач да им се обади, за да може всеки от тях да си подпише
договора и да си получи сумата за
дела. Твърди, че кмета на селото му бил
забранил да работи мястото, като самият той го потвърждавал и влошените
отношения се дължали на това, че той настоявал да му се преотстъпи процесното
място. Твърди , че след 1994г. този имот
не бил обработван от ответника, даже имало трето лице в имота, което се опитало
да започне да строи нещо. Установява, че през миналата година са направили опит
за доброволна делба, но не постигнали нищо и затова сезирали съда. Отрича твърдо майка му и леля му да са
получили общо 8000 лева от ответника преди доста години , с идеята този парцел да остане за него.
Твърди се, че тези пари били дадени от неговия дядо.
Свидетелят Г. *** който установява, че имота се владее и работи от 1994-95г. от семейство П. – бай Г., съпругата му и от време на време техния син В.. Свидетелят установява, че двете сестри са посещавали кметството във връзка с изваждането на други документи, но никога не са работили този имот, нито пък са заявявали претенции за него. Установява също, че не е правил забележка на Г.П. да не работи тази земя, защото сестрите му имали право върху нея.
При така изяснената фактическа
обстановка от правна страна Районният съд приема, че предявеният иск за делба е процесуално допустим, а по съществото си е основателен.А
предявеният насрещен установителен иск за собственост
е неоснователен.
Съгласно нормата на чл. 79, ал.
1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се
упражнява с намерението той да се свои. В чл. 69 ЗС е установена презумпция,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността е
възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от сънаследниците по
давност правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави на
останалите намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки
един от наследниците, който упражнява фактическата власт върху наследствените имоти,
владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а по отношение
на частите на останалите наследници упражнява фактическата власт като държател.
В този случай установената в чл. 69 ЗС презумпция не намира приложение и
намерението целият имот да се свои, както и противопоставянето му на останалите
сънаследници следва да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се
позовава на придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил
фактическият състав на установеното в чл. 79 ЗС придобивно основание.
Само фактът на ползването който Г.П. безспорно установи в настоящото
производство на процесния имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице
осъществява владение върху него. В случая, наследникът е владелец на собствената
си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
съсобственици и сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и
съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този
сънаследник следва да отблъсне
владението на останалите съсобственици и сънаследници. Тоест, той следва да
доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва
да ги допуска до този имот. /Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91 от
1996 г. на ВС, I г.о.,
Решение № 223 от 5.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 14/2006 г., I г. о. И др./.
Видно от събрания доказателствен материал през 2007 година са водени преговори
ищците да му прехвърлят имота,през 2013 година също което означава ,че до тях
не е достигнало намерението на брат им да владее имота като свой собствен за
предвидения от закона срок,респ. не са
установени условия за приложение на законовата презумпция по чл. 69 ЗС спрямо
ответника при наличието на още наследници по закон. Такива условия не се
установиха и от събраните в настоящото производство гласни доказателства. От
последните не се установи дори вероятност ответникът да е отблъснал владението
на ищците,/тъй като те не са посещавали имота/,или да е довел до тяхното знание намерението си да
свои изцяло наследствените имоти и да ги е уведомил, че отказва да ги допусне
до същите,напротив през 2006 година е получил пълномощно от ищците, но като
един от наследниците на този имот.Не се установи да е заплащал данъци върху
имота дори и за последните 5 години не само като едноличен собственик ,но и за
своята 1/3 ид.част, в сочения период всеки от наследниците е извършвал правни и
фактически действия по реституирането на имота и включването му в регулация.
Още по-малко тези обстоятелства бяха установени по категоричен начин, какъвто
изисква законът при провеждане на главно доказване.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено наличието на съсобственост по отношение на процесният имот между
страните в производството, която съсобственост възниква от наследяване.
В съответствие с чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по
равни части и в този смисъл всяка от ищците се легитимира като собственик на по
1/3 идеална част от процесният имот и ответникът - на 1/3 идеална част.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск от Г.С.П. с ЕГН ********** *** срещу С.П.Т. с ЕГН ********** *** и О.С.П. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.“Иван Вазов“ №5 ет.1 оф.101 адв.В.Ц., по реда на чл.124 от ГПК, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.П.Т. и О.С.П., че Г.С.П. е собственик на основание чл.79 от ЗС на УПИ ХVІ-316 за търговия и услуги представляващо празно дворно място с площ от 2656 кв.м. находящ се в кв.39 по плана на село Д.,при съседи:югоизток –УПИ ХV-317,югозапад –улица,запад-УПИ ХІХ-общ.,североизток УПИ ІІІ-общ.,УПИ ІV-общ. и УПИ-V-общ.,по силата на 5-годишно давностно владение както и алтернативния иск по силата на 10-годишно давностно владение,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА съдебна делба между С.П.Т. с ЕГН ********** *** , О.С.П. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.“Иван Вазов“ №5 ет.1 оф.101 адв.В.Ц. и Г.С.П. с ЕГН ********** ***, на следният имот: УПИ ХVІ-316 за търговия и услуги представляващо празно дворно място с площ от 2656 кв.м. находящ се в кв.39 по плана на село Д.,при съседи:югоизток –УПИ ХV-317,югозапад –улица,запад-УПИ ХІХ-общ.,североизток УПИ ІІІ-общ.,УПИ ІV-общ. и УПИ-V-общ.
ДЯЛОВЕТЕ на
съделителите в имота са: за С.П.Т. с ЕГН ********** *** - 1/3 ид.част,
за О.С.П. с ЕГН ********** *** –
1/3 ид.част и за Г.С.П. с ЕГН **********
*** също 1/3 идеална част.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: