Р
Е Ш Е
Н И Е № .......
гр.К., ………… год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на деветнадесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията.............................гр.дело №514 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр.
с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
на името на ответника с абонатен №*** е открита партида №*** за имот, находящ се в с.Я., общ.М., ул******.
С откриването на партидата, между експлоатационното предприятие и абоната,
възниквали договорни отношения, по силата на които "В и К" ЕООД се
задължавало да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава
до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това
свое задължение, абонатите били уведомени по надлежния ред от длъжностните лица
на дружеството, както и за били задължението по чл.33, ал.2 от Общите условия
за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При
закъснения се начислявали лихви, съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода 13.02.2018
год. до 31.07.2019 год., ответникът
дължал общата сума от ***лв. представляваща
изконсумираната от домакинството вода, за което са издадени 17бр.квитанции:
кв.№**********/28.03.2018г. за периода от 13.02.2018 г. до 08.03.2018 г. на
стойност ***лв.; кв. №**********/28.04.2018 год. за периода 08.03.2018 г. до
05.04.2018 г.на стойност ***лв.; кв.№**********/28.05.2018 год. за периода
05.04.2018 г. до 10.05.2018 г. на стойност ***лв.; кв.№**********/28.06.2018 год. за периода
10.05.2018 г. до 04.06.2018 г. на стойност ***лв.; кв.№**********/28.07.2018 г.
за периода 04.06.2018 г. до 03.07.2018 г. на стойност ***лв.; кв.№20084
65748/28.08.2018 г. за периода 03.07.2018 г. до 02.08.2018 г. на стойност ***лв.;
кв. №**********/28.09.2018 год. за периода 02.08.2018 г. до 12.09.2018 г. на
стойност ***лв.; кв.№**********/28.10.2018 год. за периода 12.09.2018 г. до
03.10.2018 г. на стойност ***лв.; кв.№**********/15.11.2018 год. за периода
03.10.2018 г. до 01.11.2018 г. на стойност ***лв.; кв.№**********/15.12.2018
год. за периода 01.11.2018 г. до 03.12.2018 г. на стойност ***лв.; кв.
№**********/15.01.2019 год. за периода 03.12.2018 г. до 03.01.2019 г. на
стойност ***лв.; фактура №********** от 15.02.2019 год. за периода 03.01.2019
г. до 01.02.2019 г. на стойност ***лв.; фактура №**********/15.03.2019 год. за
периода 01.02.2019 г. до 01.03.2019 г. на стойност ***лв.; фактура №**********
–15.04.2019 год. за периода 01.03.2019 г. до 08.04.2019 г. на стойност ***лв.;
фактура №**********/15.05.2019 год. за периода 08.04.2019 г. до 13.05.2019 г.
на стойност ***лв.; фактура № ********** от 15.06.2019 год. за периода
13.05.2019 г. до 10.06.2018г. на стойност ***лв. и фактура №2000
211871/01.08.2019 год. за периода 10.06.2019 г. до 31.07.2019 г. на стойност ***лв..
За закъснялото плащане за периода от 28.03.2018 год. до 26.11.2019 год.
ответникът дължал и лихва в размер ***лв.
съответно за задължението по кв.№********** от 28.03.2018 год., за периода
28.04.2018 г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв.; кв. №********** от
28.04.2018 год. за периода 28.05.2018 г. до 26.11.2019 г.на стойност ***лв.; кв. №********** от 28.05.2018 год. за
периода 28.06.2018 г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв.; кв. №********** от
28.06.2018 год. за периода 28.07.2018 г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв.;
кв. №********** от 28.07.2018 год. за периода 28.08.2018 г. до 26.11.2019 г. на
стойност ***лв.; кв. №********** от
28.08.2018 год. за периода 28.09.2018 г. до 26.11.2018 г. на стойност ***лв.;
кв. №********** от 28.09.2018 год. за периода 28.10.2018 г. до 26.11.2019 г. на
стойност ***лв.; кв. №********** от 28.10.2018 год. за периода 28.11.2018 г. до
26.11.2019 г. на стойност ***лв.; кв. №********** от 15.11.2018 год. за периода
15.12.2018 г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв.; кв. №********** от
15.12.2018 год. за периода 15.01.2019 г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв.;
кв. №********** от 15.01.2019 год. за периода 15.02.2019 г. до 26.11.2019 г. на
стойност ***лв.; фактура №********** от 15.02.2019 год. за периода 15.03.2019
г. до 26.11.2018 г. на стойност ***лв.; фактура №********** от 15.03.2019 год.
за периода 15.04.2019 г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв.; фактура
№********** от 15.04.2019 год. за периода 15.05.2019 г. до 26.11,2019 г. на
стойност 1.88 лв.; фактура №********** от 15.05.2019 год. за периода 15.06.2019
г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв.; фактура №********** от 15.06.2019 год.
за периода 15.07.2019 г. до 26.11.2019 г. на стойност ***лв. и фактура
№********** от 01.08.2019 год. за периода 01.09.2019 г. до 26.11.2019 г. на
стойност ***лв.. Поради обстоятелството, че в срока по чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на издаване на квитанция за
задължението, ответникът не заплатил задълженията си, дружеството подало
заявление по чл.410 ГПК по което е образувано ч.гр.д.№3395/2019 год. по описа
на РС - К. и издадена Заповед №2026/12.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане, получено на
24.01.2020 год. по ч.гр.д. №3395/2019 год. заповедният съд дал указания за
възможността в едномесечен срок да предяви иск за вземането си, предмет на
заповедта. Това обусловило правният му интерес да предяви иск за установяване
на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана
питейна вода и отведена и пречистена на канална вода, както и мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на задължението. Моли съда да постанови решение, с което да
признаете за установено, че И.М.И., с ЕГН-**********,***, дължи на "В.и к."
ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от ***лв.,
представляваща цената на доставена и консумирана питейна вода по партида №*** за имот, находящ се
в с.Я., общ.М., ул****** в периода от 13.02.2018 год.
до 31.07.2019 год. и законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението- 10.12.2019 год.
до окончателното й изплащане, както и да признае за установено, че И.М.И.,
с ЕГН-********** ***, дължи на "В.и к." ЕООД с ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от ***лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение от 28.03.2018 год. до 26.11.2019 год. Претендира съдебни
разноски в настоящото и заповедното производства.
В отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният
особен представител на ответника оспорва исковете по основание и размер.
Заявява, че не е осъществила контакт с ответника и не представя
доказателства. Ищецът не доказвал
размера на отчетените и начислени ползвани количества вода. Представените
лихвен лист и квитанции като частни документи, не
обвързвали ответника. Както било посочено от
кмета на селото в документите по призоваването, ответникът
бил в чужбина на работа, в Италия и имотът бил неизползван. Ищецът
е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1
от Закона за водите и като такъв, предоставял ВиК
услуги срещу заплащане на територията на с.Я.. Съгласно чл.3
от Наредба №4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, което залегнало и в чл.2, ал.1, т.1 и 2 от Общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентирала няколко основни групи
потребители - собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2
ЗВРВКУ - наематели. За да възникнело
задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и
да е субект, то той на първо следвало да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. Ищецът не представил достатъчно доказателства, че през процесния период, ответникът имал качеството „абонат“ на ВиК услуги и потребител на тези услуги.
От представеното Досие на абонат било видно, че на 05.04.2018 г. липсвал
водомер, че до 12.09.2018 г. водомерът
не е работил. Предвид това, не било ясно как са начислени сумите за
целия исков период и на какво основание било прието, че обектът е сезонен, след
като имотът е в регулационните граници на населеното място. Не
били представени и доказателства за повредата на водомера
към 31.07.2019 г. и датата на метрологичната проверка по досие е от 03.01.2009
г. Ищецът следвало по безспорен начина да установи факта на доставеното количество
питейна вода на името на лицето, на което била открита партидата и тогава
претендираната сума би
била дължима. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№3395/2019 г.
по описа на Районен съд- К. се установява по подадено от “ВиК”
ЕООД заявление е издадена Заповед №2026/12.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.М.И., с
ЕГН-********** ***, за сумите: ***лв. главница за консумирана и незаплатена
питейна и отведена канална вода от 13.02.2018г. до 31.07.2019г., ***лв. лихва
за забава от 28.03.2018г. до 26.11.2019г. и законна лихва върху главницата от
10.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и ***лв. разноски за държавна
такса. като задължението за консумирана
и неплатена питейна и отведена канална вода в периода 13.02.2018г.-31.07.2019г.
е за имот партида №83, находящ се в с.Я., общ.М., ул******.
Безспорно ищецът “ВиК” ЕООД гр.Стара Загора е търговско дружество, с предмет
на дейност: в.и к. пречистване и инженерингови услуги.
В представеното копие на лихвен лист за
партида №***, за имот в
с.Я., общ.М., ул****** и
абонат №*** -И.М.И. са описани 17 бр. квитанции, издадени от 28.03.2018 г. до
01.08.2019 г., с общ размер на задължението ***лв. главница и ***лв. лихви.
По делото са приети
17 бр. квитанции и фактури за доставена вода в имот партида ***, с.Я., ул.“3-ти
март“ 79, абонат *** И.М.И. в периода 13.02.2018 г.-31.07.2019 г., както
следва: №**********/28.03.2018
год. на стойност ***лв.; №**********/28.04.2018 год. на стойност ***лв.;
№**********/28.05.2018 год. на стойност ***лв.;
№**********/28.06.2018 год. на стойност ***лв.; №**********/28.07.2018
год. на стойност ***лв.; №**********/28.08.2018 год. на стойност ***лв.;
№**********/28.09.2018 год. на стойност ***лв.; №**********/28.10.2018 год. на
стойност ***лв.; №**********/15.11.2018 год. на стойност ***лв.;
№**********/15.12.2018 год. на стойност ***лв.; №**********/15.01.2019 год. на
стойност ***лв.; №**********/15.02.2019 год. на стойност ***лв.;
№**********/15.03.2019 год. на стойност ***лв.; №**********/15.04.2019г. на
стойност ***лв.; №**********/15.05.2019 год. на стойност ***лв.;
№**********/15.06.2019 год. на стойност ***лв. и №**********/01.08.2019 год. на
стойност ***лв.- относими за процесния период, в които са отразени количествата
консумирана вода и начина на начисляването й.
Представено е на
хартиен носител извлечение от електронно досие на абонат №*** И.М.И., за
имот партида *** в с.Я., общ.М., ул******, от което е видно, че за обекта с тип-сезонен,
брой живущи-0 , в периода 13.02.2018г.- 01.02.2019 г. , 10.06.2019
г.-31.07.2019г. начисленото
количество вода е при нереален отчет, а
в периода 01.02.2019 г.- 13.05.2019 г. е при реален отчет.
Приети по делото са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът възприема. Съгласно заключението и поясненията на в.л. за процесния имот в
с.Я., общ.М., ул****** е открита партида №*** на
името на И.М.И.. За периода от 13.02.2018 г. до
31.07.2019 г. задължението за ползването на питейна и отведена канална вода е
на обща стойност ***лв., за което са издадени процесните 17 бр.
квитанции. По тези квитанции няма извършено плащане. Потребеното
количество вода е служебно начислено на база повреден водомер съгласно чл.39,
ал.5, т.1 и ал.6 от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите.
Съгласно показанията на свидетеля Н. Д. *** и с.К., инкасирала доставено и потребено количество, в имотите всеки месец, с изключение
на зимния период, когато водомерите се зазимявали. За отчетеното количеството потребена вода,
информирала абонатите, които не се разписвали, защото данните вписвала в
таблет. Посещавала абонатите в с.Я. по график, от
01-во до 14-то число на месеца, за което ги уведомявала устно. Когато не
намирала лице в имота, начислявала количество на база отчетеното и изразходвано
количество вода от предходния месец. От пет години инкасирала потребената вода в имота в с.Я., на ул******.
Шахтата, в която бил водомерът се намирала в двора. В имота живеело семейство
роми под наем, с неуточнен брой членове, които винаги й осигурявали достъп до
шахтата. При достъпа в имота за отчитане, установила, че водомерът е повреден,
счупен. Уведомила за това дружеството. Служители на дружеството поставили нов водомер, но при посещение в
имота на следващия месец установила, че водомерът отново е счупен. Поставен бил
отново изправен водомер, но на следващото отчитане установила, че водомерът го
няма и затова начислявала служебно вода. В началото обитателите плащали ползваната
вода, но в последствие спрели. Последно посетила имота през м.октомври 2020г.
и обитателите я попитали, кога ще имат
вода, тъй като водоподаването било спряно през м.юли 2020 г. Отговорила им,
че следвало „да дойде собственикът на имота“.
Видно от приложената по
ч.гр.д.№3395/2019 г. на РС-К. служебна справка от НБД“Население“ И.м.И. е с регистриран постоянен адрес *** от
08.06.2005 г. и регистриран настоящ
адрес Г.от 08.09.2010 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Исковете за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр.
с чл.415 от ГПК са предявени в законоустановения
месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3395/ 2019г. по описа на РС-К. е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и в това си качество
е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите
на ВиК услуги на територията на гр.К.. Съгласно разпоредбата на §1,
т.2, б.”а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К
услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредба №4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и публично оповестените Общи
условия, одобрени от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.С. са
общоизвестни и публикувани на интернет сайта на дружеството, поради което
обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Следователно за да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и
да е субект, то последният трябва да има качеството на “потребител” на тези
услуги. В случая въпреки указаната доказателствена
тежест ищецът не е ангажирал доказателства ответникът да е собственик или
ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на процесния
имот, поради което следва извода, че ответникът
И.М.И. няма качеството на „потребител“ по смисъла на чл.3 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, на §1, т.2, б.”а” от ЗРВКУ и на
чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на оператора „ВиК
ЕООД гр.С., на доставените през процесния период в
имота в с.Я., общ.М., на ул******
ВиК услуги.
Следва да се посочи също, че дори да бе доказана материално правната
легитимация на ответника по предявените срещу него искове, то последните са
неоснователни и на друго основание. Ищецът не е навел фактически твърдения
водомерът, отчитащ потребеното количество вода в
имота да е бил повреден и че са начислявана служебно вода за част от месеците
през процесния период. Съгласно чл.33, ал.2,
изр.първо от Наредба №4 от 14.09.2004 г. „при установяване на повреда в
индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за
отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра.“.
По делото не се доказа, че след констатацията на служителя Н. Д. Г., са дадени на потребителя /абоната/ предписания и
срок за отстраняване повредата на водомера, за да е налице основание за
служебното начисляване на вода в хипотезата на чл.39, ал.5, т.1 и ал.6 от
Наредба №4 от 14.09.2004 г. поради
неизпълнение на задължението по чл.33, ал.2, изр.второ от същата
наредба. Въз основа на гореизложеното,
съдът приема предявеният иск за сумата от ***лв. главница, явяваща се цената на доставена и
консумирана в периода от 13.02.2018 год. до 31.07.2019 год. питейна вода по
партида №*** за имот в с.Я., общ.М., на ул****** за
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на обуславящия иск
с правно основание чл.422 от ГПК вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по
чл.86 от ЗЗД за сумата ***лв. лихва за забава за периода от 28.03.2018 год. до
26.11.2019 като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и К.“ ЕООД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** против И.М.И., с ЕГН-**********
***, искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на И.М.И., с ЕГН-**********
съществуването на вземане на „В.и К.“ ЕООД с ЕИК:***, за сумите: ***лв.
главница за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода от
13.02.2018г. до 31.07.2019г. по партида №*** за имот, находящ се в с.Я., общ.М.,
ул.“3-ти март“ №7 по
квитанция/фактура:
№**********/28.03.2018 год., №**********/28.04.2018 год.,
№**********/28.05.2018 год., №**********/28.06.2018 год. на стойност ***лв.;
№**********/28.07.2018 год., №**********/28.08.2018 год.,
№**********/28.09.2018 год., №**********/28.10.2018 год.,
№**********/15.11.2018 год., №**********/15.12.2018 год.,
№**********/15.01.2019 год., №**********/ 15.02.2019 год.,
№**********/15.03.2019 год., №**********/15.04.2019г., №200010 8463/15.05.2019
год., №**********/15.06.2019 год. и №**********/01.08.2019 год., ***лв. лихва за забава от
28.03.2018г. до 26.11.2019г. и законна лихва върху главницата от 10.12.2019 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №2026/12.12.2019
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3395/2019 г. по описа на Районен съд-К.,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3395/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: