ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3194 16.04.2019г. гр.Бургас
Бургаският районен съд XX граждански състав
На шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав :
Председател: Иван
Дечев
като разгледа докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 608 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 128, ал. 1 СК и е образувано, въз основа на иск, предявен от Г.К.Г., ЕГН ********** *** против К.Г.Г., ЕГН ********** и И.К.Г., ЕГН **********,*** за определяне на режим на лични отношения между ищеца и неговите внуци Георги К.Г., ЕГН ********** и Кристиян К.Г., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответниците са родители на неговите внуци Георги и Кристиян. Ответниците дълго време пребивавали в чужбина, като по тази причина контактите на ищеца с внуците му били затруднени. Понастоящем двамата внуци живеят в гр.Бургас, заедно с техния баща. Майката продължава да живее в чужбина. Ищецът твърди, че майката не му дава възможност да се вижда с децата, от бащата също срещал пречки в това отношение. По тази причина контактите на дядото с внуците са епизодични. Ето защо счита, че следва да се регламентира възможността му да се вижда с внуците си, за да изгради трайна връзка с тях. Моли искът да се уважи.
Ответникът К.Г.Г. не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК.
Ответницата И.К.Г. е представила отговор, в който оспорва иска. Твърди, че е сключила брак с К.Г. през 2005г. и от брака са родени двете деца. От години семейството трайно и постоянно пребивава в САЩ и всички те са американски граждани. През 2018г. ответницата е подала в САЩ иск за прекратяване на брака с развод. Попечителството над децата е било дадено временно от съда на служебен защитник. Със съдебна заповед от 21.11.2018г. е било разрешено на бащата да изведе децата извън САЩ и да пътува с тях до България в периода от 30.12.2018г. до 07.01.2019г. В изпълнение на заповедта бащата е извел децата от страната и е пристигнал с тях в България. До настоящия момент, въпреки изтичане на съдебното разрешение, децата не са върнати от бащата в САЩ, а продължават да пребивават в България. На 07.01.2019г. майката е подала искане за връщане на децата по реда на Хагската конвенция до съда във Флорида. Съдът е издал заповед, с която е обявил, че извършеното от бащата нарушение води до загубване на правото му на споделено отглеждане на децата и на свиждане. С повторна заповед съдът е постановил, че децата незабавно трябва да се върнат под грижите на майката. Считано от 18.01.2019г. бракът между родителите е прекратен с решение на американския съд. Ответницата заявява, че никога не е пречела на ищеца да вижда внуците си, но това се случва рядко, тъй като децата живеят в чужбина. Завеждането на настоящото дело е шиканно поведение от страна на ищеца и сина му, другия ответник, представляващо явна злоупотреба с процесуални права. Пред съда в САЩ е било заявено от бащата в негово становище, че в България е заведено дело от дядото за определяне на лични отношения с децата, което дело препятствало връщането им към настоящия момент. Ответницата обаче твърди, че бащата е направил това заявление преди самото начало на завеждане на делото в България. Моли се за отхвърляне на иска. Представят се доказателства.
Съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа спора.
Твърденията в отговора се подкрепят от приложените писмени доказателства. Видно е от тях, че децата са родени в САЩ и там посещават училище. Цялото семейство живее от години в САЩ. През 2018г. съпругата И.Г. е завела иск против съпруга си К.Г. за прекратяването на брака им с развод. В хода на брачното дело е постановена съдебна заповед, разрешаваща на бащата да пътува с децата до България в периода от 30.12.2018г. до 07.01.2019г. В последствие с нова съдебна заповед е установено, че бащата е отвел децата в България, но няма реална регистрация на билети на името на децата за обратен полет към САЩ. Съпругата се е свързала със съпруга си, който я е уведомил, че той и децата са още в България. Съдът е счел, че действията на бащата нарушават съдебната заповед и целят да задържат децата в България. Ето защо е постановено незабавното връщане на децата под грижата на майката. С друг съдебен акт съдът в САЩ е прекратил брака на родителите, като майката е получила пълно попечителство над двете деца. Няма спор, че децата към момента пребивават при бащата в гр.Бургас и повече не са се завръщали в САЩ.
При това положение БРС няма международната компетентност да разгледа предявения иск. Данните сочат, че децата са родени в САЩ и обичайното им местопребиваване е в тази държава, а не в България. С предявения иск техният дядо претендира да му се определи режим на лични контакти с тях. Доколкото децата живеят за постоянно в САЩ, налице е процесуално отношение с международен елемент, при което се иска решаване на въпроси за режима на свиждане на дядото с тях. Бургаският районен съд намира, че тези въпроси попадат в приложното поле на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признанието, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, ратифицирана от Република България на 18.01.2006 г. - обн. ДВ, бр. 9/2006 г. Съгласно чл. 1 от Конвенцията, нейните цели са да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки относно личността и имуществото на детето, като съгласно чл. 3a и 3b, едни от тези мерки са предоставяне на родителската отговорност, правото на упражняване на родителските права, правото на лични отношения, правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване. Съгласно чл.5, т.1 от Конвенцията, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето, а съгласно чл. 5, т. 2, по силата на чл. 7, в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето. А според чл. 7 от Конвенцията, в случай на незаконно прехвърляне или задържане на детето органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането, запазват своята компетентност до момента, когато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава, и всяко лице, институция или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване на родителски права, са изразили съгласие с прехвърлянето или задържането, или детето е пребивавало в тази друга държава най-малко една година, след като лицето, институцията или органът, имащи право да упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да узнаят за местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото връщане не е подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си среда.
В
случая Бургаският районен съд счита, че посочената Конвенция следва да се приложи и по настоящия спорен въпрос, а именно предявеното искане от дядото за определяне на режим на лични отношения. В чл.3 се визира определянето на режим на лични отношения, като следва да се приеме, че се касае не само за режим на лични отношения между родител и дете, а и за режим на лични отношения между детето и неговите баба/дядо. Използван е изразът “режим на лични отношения“, а не “режим на лични отношения между дете и родител“. Ето защо съдът е на мнение, че правото на лични отношения с дете не е изрично ограничено само до родителите, поради което Конвенцията намира приложение и по отношение на гражданските дела, отнасящи се до правото на лични отношения на детето и с неговия разширен семеен кръг, в т.ч. баба и дядо. Този извод според БРС е в съгласие с интересите на детето, чийто права се защитават от тази Конвенция, като тези интереси изискват по-пълна правна регламентация на посочения въпрос, включваща и отношенията между дядо и баба и техните внуци.
В случая трябва да се приеме, че обичайното местопребиваване на децата е в САЩ. Наистина в последните месеци децата пребивават в България, но това не значи, че обичайното им местопребиваване е сменено. Децата са останали в страната, тъй като бащата не се е върнал с тях в САЩ в посочения от американския съд срок. Ето защо следва да намери приложение чл. 7 от Конвенцията, поради което съдебните органи на САЩ са запазили своята компетентност. Не е налице съгласие на майката за това децата да останат за постоянно в страната, напротив, тя е заявила в отговора си, че е подала в САЩ искане за връщане на децата по реда на Хагската конвенция. Не е налице и хипотезата на пребиваването на децата в страната над една година. Освен това съдът в САЩ още преди заминаването на децата за България е издал заповед, с която е постановил, че след тяхното връщане от България те вече не могат да бъдат извеждани зад граница, а двамата родители ще си делят грижите за тях и ще прекарват с тях по равно време. При тези данни е налице разпоредбата на чл.7, ал.2 от Конвенцията. Ето защо БРС счита, че важи общият принцип, очертан в чл.5 от Конвенцията и САЩ е държавата, чиито съдебни институции имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на децата. С други думи, компетентен да разгледа настоящия спор е съответният съд в САЩ. Българският съд не е международно компетентен да се произнесе по иска, поради което производството по делото трябва да бъде прекратено.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради липса на международна компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
Деловодител: Хр. Димова