Р Е Ш Е Н И Е
№ 136 03.12.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На тридесети
ноември 2021 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 141 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на С.К.С. ЕГН **********
***, чрез а..***, съдебен адрес:***, кантора 220 против Решение № 254/ 14.09.2021
г., постановено по НАХД № 20213530200523/ 2021 г. по описа на РС – Търговище, с
което е потвърдено НП № 21-1292-000897/ 14.06.2021 г. на началника на група при
ОД на МВР – Търговище, сектор „ПП“, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. В жалбата е посочено като
касационно основание за отмяна – съществено нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът редовно
призован, не се явява, а се представлява от а..***, която изразява становище за
отмяна на постановения съдебен акт и заплащане на направените разноски по
делото.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е законосъобразно. Не са налице изтъкнатите в
жалбата пропуски при издаването на НП. Същите са подробно обсъдени при първото
разглеждане на делото, поради което решението следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 30.03.2021 г. в 16.29 ч. в с. Пробуда,
общ. Търговище, ул. „Витоша“, е управлявал
л.а. „Ауди А6“ с рег. № ..., собственост на ЕТ „СЕФ-КРУМ-СА-С.С.“ с превишена
скорост. При максимално допустима скорост в населено място от 50 км/ч, въведена
с пътен знак Д-11, С. се е движел с 87 км/ч. Скоростта е била засечена и
фиксирана с ATCC ARH CAM S1 с фабр. № 11743с4 и снимков материал № 0249789.
Отчетен толеранс на измерената скорост от 3 км/ч, като същата е установена на
84 км/ч.. Прието е, че така описаното адм. нарушение е извършено при условията
на системност - в 1-годишен срок от влизане в сила на Електронен фиш (ЕФ), с. К
№ 2618898, в сила от 19.08.20 г, с който е било наложена наказание по чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, ЕФ с. К № 345805 в сила от 11.05.20 г. с наложено
наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, ЕФ С. к № 384562 в сила от 19.08.20
г с наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и след попълнена
декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС. При така изложената
фактическа обстановка е ангажирана отговорността на касатора С. К.С., посочен в
декларацията, подписана от собственика на ЕТ, който в случая е и лицето
управлявало процесното МПС. В конкретния случай не е издаден ЕФ, поради това,
че при извършена служебна проверка контролните органи са установили, че касаторът
има издадени на негово име редица ЕФ влезли в сила в 1-годишен срок от
установяване на процесното адм. нарушение. Започната е процедура по реда на
ЗАНН с издаване на АУАН. Изпратена е покана до касатора за явяване и съставяне
на акта, но той не се е явил, поради което АУАН е издаден в негово отсъствие.
Това обстоятелство е изрично отразено, както в АУАН, така и в НП. Касаторът С.
е изпратил писмено възражение по АУАН. В него не се отрича отразената в акта
фактическа обстановка относно констатирано превишаване на разрешената скорост в
посочения участък в населено място. В депозираното възражение е отразено, че
това превишаване на скоростта се дължи на техническа неизправност на
управляваното от него МПС.
От правни страна въззивният съд е приел, че жалбата е
допустима, подадена е в срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а по същество е неоснователна.
При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения на правилата, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. В обжалваното
НП, описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин с
представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства,
показанията на свидетелите Д. Йорданов, Д. Атанасова и М. Стоянов.
В АУАН и НП подробно са описани предходни, влезли в
сила ЕФ, представени, като писмени доказателства по адм. преписка. При преценка
на основанието за налагане на адм. наказание, след като е прието, че описаното
в НП адм. нарушение е установено и доказано по безспорен начин, АНО е счел, че
предвид влезлите в сила и изрично посочени ЕФ, настоящото адм. нарушение е
извършено при условията на „системност“. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП- при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава скоростите изрично изброени в таблицата по тази алинея и която
включва, както забрана за превишаване на скоростта в населено, така и извън
населено място или магистрала, а според ал. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Т.е. чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП визира забрана за водачите да превишават определените скорости за движение
изрично изброени в таблицата по ал. 1 или посочени с пътен знак по чл. 2 Нарушаването
на тази забрана определя обективните и субективни признаци на вида нарушение,
т.е. управление със скорост над максимално допустимата. Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП-когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал.
2, т. 4-6 и ал. 3 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца. С оглед на цитираната нормативна разпоредба и предвид установените
факти по делото, съдът приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния случай наложената санкция е по чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1
т. 4 от ЗДвП - нарушение при условията на системност. За да обоснове този извод
АНО се е позовавал на влезли в сила ЕФ изрично изброени в АУАН и НП, описани
по-горе и представени, като писмени доказателства по делото (това се установява
и от представената справка за нарушител). ЗДвП съдържа легална дефиниция на
понятието „системно нарушение“ в пар. 6, т. 62 от ДР, съгласно която, нарушението
е системно, когато е извършено 3 или повече пъти в 1-годишния срок от влизане в
сила на първото НП или ЕФ, с който на нарушителя се налага наказание за същото
по вид нарушение.
Неоснователно е направеното възражение за липса на
произнасяне по реда на чл. 28 от ЗАНН, предвид системно нарушаване правилата на
движение, което освен посочените и влизащи в легалната дефиниция за системност
ЕФ, като видно от справката от КАТ за нарушител, касаторът многократно е
наказван за същите по вид адм. нарушения на разпоредбите на чл. 21 от ЗДвП, то
повече от явно е, че е налице висока обществена опасност на дееца. Същото се
отнася и до обществената опасност на деянието, видно от предвидената от
законодателя санкция. При изложеното съдът намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Подадената касационна жалба е неоснователна.
Както е посочил и въззивния съд от приложената по
делото справка за нарушител/водач, се установява, че касаторът многократно е бил
наказван за извършени нарушения на ЗДвП – с наказателни постановления и фишове
и нарушението по ЗДвП, за което е санкциониран с процесното НП и то не се явява
изолиран случай за него. Данните, отразени в цитираната справка водят до извод,
че касаторът системно е нарушавал разпоредбите на ЗДвП, което се явява
отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това не е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, съответно не
може да се стигне до извод за по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението и случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
По отношение на възраженията на касатора
за липсата на представени доказателства за системата за видеоконтрол, следва да
се посочи, че на стр. 59 от въззивното дело е представен протокол за използване
на АТСС, от който е видно, че АТСС е било разположено в с. Пробуда, общ.
Търговище на ул. „Витоша“ до кръстовището с ул. „Мургаш“, като се контролира
посоката на движение от гр. София към гр. Варна. На следващата стр. 60 от
делото е представена и снимка на АТСС.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.21, ал.1 във вр. с чл.182, ал. 1, т.
4 – за управление на МПС в населено място с превишена скорост от 34 км./ ч. Нарушението
е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви
възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 254/ 14.09.2021 г.,
постановено по НАХД № 20213530200523/ 2021 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..