№ 12536
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110170160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. П. О., ЕГН ********** действащ
чрез пълномощника: адвокат Х. Е. В., вписан в САК, със служебен адрес: гр. С....... срещу
ПГХВТ „П. Д. Г. П.“, със седалище и адрес на управление гр. С...., е ЕИК ********,
представлявана от Р. К. П.-Директор. с която се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от задържане на трудовата книжка, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,39 лева
представляваща обезщетение за забава за периода 31.07.2024г. до 23.08.2024г..
Ищцата твърди че била в трудово правоотношение с ПГХВТ „П. Д. Г. П.“,
представлявано от Н. В. С.. Това правоотношение е прекратено със Заповед №
628/01.08.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. Сключеният между В. О. и ответника
трудов договор е бил срочен по заместване, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, със срок до
01,07.2024 г. Към 12.02.2024 г. ищцата посещава Многопрофилна болница за активно
лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София. Целта е извършване на
освидетелстване за издаване на експертно решение от ТЕЛК към Национална кардиологична
болница. Съгласно Експертно Решение № 90339 от 12.02.2024 г. ищцата била
диагностицирана с „умерено тежък депресивен епизод“, „хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност“ и „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия“ Тези заболявания общо формират 54% трайно намалена работоспособност.
Своевременно след постановяване на горепосоченото експертно решение на ТЕЛК към
Национална кардиологична болница, работодателят е информиран от ищцата. На 31.07.2024
г, ответникът е изискал трудовата книжка на ищцата и я е задържал до 23.08.2024 г. Сочи, че
това е в остро противоречие и в нарушение на изискванията на закона за вписване в
трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и предаването й незабавно на
работника или служителя. Счита, че ответникът виновно е нарушил и разпоредбата на чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като не е уведомил Инспекцията по труда за
прекратяването на трудов договор на лице е намалена работоспособност (54% ТНР).
Съгласно изискванията на чл. 333, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да получи
предварително разрешение от Инспекцията по труда преди да прекрати трудовия договор на
лице с намалена работоспособност. Видно от становището на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труд“, има потвърждение от страна на Директора ПГХВТ „П. Д. Г.
П.“, изпратено до Дирекция „Инспекция на труда“ София. В него се посочва, че трудовата
книжка на доверителката ми е поискана и получена на 31.07.2024 г. и същата е получена на
1
23.08.2024 г. Незаконосъобразното й задържане е причинило вреди на ищцата, включително
невъзможност за започване на нова работа и пропуснати ползи. Съгласно чл. 226 от Кодекса
на труда, работодателят носи отговорност за вредите, причинени на работника или
служителя поради неправомерни действия или бездействия. В случая, задържането на
трудовата книжка представлява неправомерно действие, което води до отговорност на
работодателя за причинените вреди. Счита че работодателят не е изпълнил вмененото си от
закона задължение за незабавно връщане на трудовата книжка и е длъжен да обезщети
ищцата за всички претърпени вреди, включително пропуснати ползи и невъзможност за
започване на нова работа. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж, в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за
прекратяване, трудовата книжка се предава на работника срещу подпис, като се отбелязва
датата на предаването. Ако в деня на прекратяване на договора работникът отсъства,
предприятието му съобщава с писмо с обратна разписка за прекратяването с покана да се
яви, за да си получи трудовата книжка. Тя може да му бъде изпратена по пощата или
предадена на определено от него лице, само ако той е дал съгласието си за това писмено. С
прекратяване на трудовия договор е възникнало задължението на ответника да предаде на
ищцата трудовата книжка. Понеже работодателят не е сторил това, В. О. е претърпяла
вреди, за които следва да бъде обезщетена по чл. 226, ал. 2 КТ. Ето защо моли за уважаване
на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Сочи че В.
П. О. е подала заявление за постъпване на работа по обява в РУО-София град за учител по
Руски език по заместване с вх. №349/ 02.02.2024 г. Въз основа на заявлението е изготвен
ТД №1 /05.02.2024г. по чл. 68, ал.1., т.З от КТ по заместване на Б. Б. - редовен преподавател.
Съответно ТД е подаден към НАП на 06.02.2024 г. със срок за подаване три дни. Ищцата В.
П. О. постъпва на работа на 06.02.2024г. Още с постъпването си на работа е информирана,
че ще бъде на работа до 31.07.2024. Това се определя от завръщането на редовния
преподавател Б. Б. на 01.08.2024 г. През м. юли 2024 г ищцата В. П. О. било в болничен от
.22.07 до 29.07.24 г. В. П. О. се върна на работа на 30.07.2024 г. Заповедта за освобождаване
на ищцата В. П. О. е с № 628/01.08.2024 г., като съответно има уведомление по чл.62 ал.5 от
КТ. Лицето представя трудовата си книжка на училището за оформяне на На 31.07.2024 г.
представи ТК. Тъй като ТД е до 31.07.2024., като г-жа С. Й.-ЗАС в ПГХВТ е уведомила г-жа
В. О. да дойде да си получи документите на другия ден-01.08.24г., но Лицето В. П. О. се
появила на вече бившето си работно място на 23.08.2024 г., за да получи документите си за
освобождаване от работа. Сочи че трудовата книжка не беила задържана както е описано в
исковата молба, защото В. П. О. се появила на вече бившето си работно място на 23.08.2024
г., а по-горе е посочено, тя не е представяла заявление за изпращане на документите си по
пощата или по друг начин и следователно може да получи документите си само лично и на
място, където те са найно разположение през цялото време. От служителите на училището
тя е уведомена, че на 01.08.2024 година може да вземе тези документи, но тя бездейства през
следващите 23 дни. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание е направено оттегляне на предявения иск за главница за
разликата над сумата от 1 965,39 лева.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 23.06.2025г.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл., 226, ал.2 и ал.3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Член 226 от КТ установява отговорността на работодателя за вреди, причинени на
работника или служителя. Важно е да се прави разграничение между ал. 1, която обхваща
общи вреди от неиздаване, несвоевременно издаване или вписване на неверни данни в
документи, свързани с трудовото правоотношение, и ал. 2, която е специфична за вреди от
незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение.Задължението на работодателя за незабавно предаване на надлежно
оформената трудова книжка е регламентирано в чл. 350, ал. 1 КТ, а процедурата за
освобождаване от забава е детайлизирана в чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС).
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ, който съдържа важни
2
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Нейното
незабавно предаване е от критично значение за упражняване на трудови и осигурителни
права, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Без трудова книжка
работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, което ограничава
конституционното му право на труд, нито да получава обезщетения за безработица, което
засяга социалноосигурителните му права.
Законодателят е възложил на работодателя действията по "администрирането" на
трудовото правоотношение, включително поддържането на необходимата документация,
известна като "трудово досие" на работника или служителя. Тази широка административна
отговорност подкрепя строгия характер на отговорността за задържане на трудовата книжка.
Това означава, че работодателят има проактивна отговорност, а не само реактивна. Той не
може просто да чака работникът да действа; трябва да гарантира, че книжката е готова и
налична за незабавно предаване, и активно да предприеме стъпки за предлагането . Този
подход измества традиционната гражданскоправна концепция за "забава на кредитора" (при
която кредиторът, в случая работникът, трябва да съдейства) повече към длъжника
(работодателя) в трудовото право, отразявайки защитния характер на трудовото
законодателство. От това следва, че вътрешни организационни проблеми на работодателя,
като дистанционна работа или липса на персонал, по принцип не оправдават
неизпълнението на задължението за незабавно предаване.
Искът по чл. 226, ал. 2 КТ представлява специфична форма на извъндоговорна
отговорност на работодателя за вреди, произтичащи от нарушение на законово установено
задължение – това за незабавно връщане на трудовата книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение. Основната цел на това обезщетение е да компенсира работника
или служителя за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да
упражнява своите трудови и осигурителни права. Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, както
работодателят, така и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за причинените
вреди. Важно е да се отбележи, че за възникване на отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ не е
необходимо да се доказва виновно поведение на длъжностни лица. Отговорността е
обективна, т.е. тя възниква от самия факт на незаконното задържане, независимо от
наличието на вина. Това означава, че работодателят не може да се освободи от отговорност,
като твърди, че задържането се дължи на пропуск, небрежност на служител или дори
кражба на книжката (както се вижда от съдебната практика, например РЕШЕНИЕ № 266107
от 11.10.2021 г. по в. гр. д. № 6164/2020 г. на СГС, което отхвърля такива аргументи).
Фокусът е изцяло върху обективния факт на задържането на трудовата книжка. Това създава
силен стимул за работодателите да въведат надеждни процедури за незабавно предаване и
официално уведомяване, минимизирайки всякаква неяснота или забава.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 КТ прави съществено разграничение между видовете
вреди, които се обезщетяват по ал. 1 и ал. 2 на същия член. Обезщетението по чл. 226, ал. 1
КТ обхваща всички вреди, включително и неимуществените. За разлика от това,
обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е изрично определено като имуществено и е в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода на задържане на
трудовата книжка.
Съдебната практика, в частност РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 13.03.2014 Г. ПО ГР. Д. №
1372/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, изрично подчертава, че "Само в хипотезата на чл. 226,
ал. 2 КТ размерът на обезщетението, което е винаги за имуществени вреди, е законово
определен в чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение от деня
на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, поради
което не е необходимо и нарочното им доказване, освен ако възникне спор.
На база на всичко изложено по горе следва извода, че за да бъде уважен искът
ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване (1) Прекратяване на
трудовото правоотношение – На доказване подлежи датата, на която трудовото
правоотношение е прекратено; (2) Наличие на трудовата книжка при работодателя – На
доказване подлежи, че трудовата книжка се е намирала при работодателя, или че е била
предоставена на работодателя за оформяне. (3) Дата на връщане на трудовата книжка – На
доказване подлежи се датата, на която трудовата книжка е била предадена обратно на
работника или служителя, или датата, на която работодателят е изпълнил процедурата по чл.
6, ал. 3 от НТКТС за освобождаване от забава. (4) Размер на брутното трудово
възнаграждение: Работникът трябва да докаже размера на своето брутно трудово
възнаграждение, което служи за база за изчисляване на обезщетението.
3
За да се освободи от отговорност ответникът следва да установи, че е изпълнил
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като е
съобщил на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да
получи лично трудовата си книжка.
По отношение на първата предпоставка.
Не се спори в настоящото производство, а и се установява, от представената по
делото заповед № 628/01.08.2024г. на директора на ПГХВТ „П. Д. Г. П.“ гр. София че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.5
КТ считено от 01.08.2024г.
Ето защо е налице първата предпоставка.
По отношение на втората предпоставка.
Не е спорно, а и се установява от разпита на свидетелката на ответника С. А. Й.
чиито показания в тази част съдът кредитира като пълни, подробни безпротиворечиви че
ищцата занесла трудовата си книжка на работодателя на 31.07.2024г.
По отношение на третата предпоставка.
Не се спори по делото, а и се установява от свидетелските показания на свидетелката
С. А. Й. а и от представената заповед където е отбелязано, че трудовата книжка е върната на
ищцата на 23.08.2024г.
По отношение на четвъртата предпоставка.
Не се спори а и се установява че размерът на обезщетението възлиза на 19654,39 лева.
Практически спорен по делото е въпросът дали е налице възможност на работодателя
за освобождаване от отговорността по чл. 226, ал.2 КТ.
Съгласно чл. 6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж в действащата
редакция към датата на прекратяване на трудово правоотношение Когато трудовата
книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с
обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или
предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на
Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Във
всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят дължи
обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след направеното вписване на данните, е било
възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил в
предприятието и е изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има
основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или
възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно изпълнение на
задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай
обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от работника или
служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният работник или
служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да бъде
предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя,
който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж се освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и
когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на
работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна
връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на
трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2
КТ.
В случая обаче не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил
процедурата по чл. 6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Действително установява се от разпита на свидетелката на ответника, че служител на
работодателя е уведомил устно ищцата за датата на която е изготвена трудовата книжка, а
именно 01.08.2024г. но е съгласно цитираната Наредба и Тълкувателното решение се
4
изисква работодателя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка.
Ето защо при съобразяване със задължителната практика и с нормативната база за
съдът е невъзможно да възприеме тезата на ответника, че той се е освободил от отговорност
с уведомяването от служители на работодателя доколкото се изисква определена форма на
уведомяването.
Без значение е за освобождаването на ответника от отговорност липсата на съгласие
за изпращането на трудовата книжка по пощата, тъй като това обстоятелство би освободило
ищеца само ако е дадено такова съгласие. Когато не е дадено съгласие за работодателя остава
възможността да уведоми с по пощата работника или служителя за явяване за получаване на
трудовата си книжка. Без значение за освобождаването на ответника от отговорност е и дали
ищцата е била в чужбина или в България по времето на забавата на работодателя. За
пълнота следва да се посочи, че от представеното писмо на СДВР не се установяват
преминавания на ищцата през ГКПП на Република България.
Доколкото не са релевирани други възражения отстрана на ответника и предвид
наличието на предпоставките за уважаването му искът за по чл. 226, ал.2 КТ подлежи на
уважаване.
Предвид уважаването на главния иск на уважаване подлежи и акцесорния иск за
мораторна лихва в размер на 18,39 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът. Който е представил
доказателство за сторени разноски в размер на 1000 лева, които следва да му бъдат
възстановени
Следва да бъдат присъдени и разноските в полза на съда за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в размер на 479,37 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПГХВТ „П. Д. Г. П.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. С.... ДА ЗАПЛАТИ на В. П. О., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си:
адвокат Х. Е. В., със служебен адрес: гр. С......., на основание чл. 226, ал.2 във връзка с ал.3
КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1965,39 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от задържане на трудовата книжка за периода 01.08.2024г. до
23.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,39 лева представляваща
обезщетение за забава за периода 01.08.2024г. до 23.08.2024г..
ОСЪЖДА ПГХВТ „П. Д. Г. П.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. С.... ДА ЗАПЛАТИ на В. П. О., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си:
адвокат Х. Е. В., със служебен адрес: гр. С......., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
1000 лева разноски за възнаграждение на адвокат в производството.
ОСЪЖДА ПГХВТ „П. Д. Г. П.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. С.... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК
сумата от 479,37 лева държавна такса в производството и депозит за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5