РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 16.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, 6 състав, в публично заседание на 14 юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 318 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на Н.З.И. чрез адв.Л.П. от РАК, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000633/08.06.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която
е прекратена регистрацията на притежавания от него лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 450 4
Матик“ с рег. № ***, за срок от една година. Наведени
са доводи за неправилност на оспорената заповед, като издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъобразяване с целта
на закона. Претендира се съдът да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна, като в условията на алтернативност се иска се намаляване на срока на приложената
принудителна административна мярка. Не се претендират
разноски.
Ответникът
– Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Русе, не се явава и не се представлява.
В писмена молба чрез процесуалния си
представител - гл.юрисконсулт Г.Димитрова вх.№ 2341/13.07.2020г. оспорва
жалбата. Представя допълнително доказателства за компетентност на органа,издал
оспорения адм.акт.Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 120
лева.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 08.06.2020 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 12.06.2020 г., поради което
жалбата е допустима като подадена в
срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С оспорената Заповед
за прилагане на прилагане на ПАМ № 20-1085-000633/08.06.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а
, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежаваното от нея ППС за
срок от 1 година. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал
с това, че тя се налага, тъй като на 05.06.2020 г. в 23,12ч. Н.З.И. е
управлявал собственото си МПС-л.а „Мерцедес ГЛЕ 450 4
Матик“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с
техническо средство Drug test 5000 № ARLJ 0038, който отчел положителен резултат-наличие на канабис 25 , като е издаден и
връчен талон за изследване № 0038734, в който И. се е
съгласил с резултата от теста и не е дал кръв за медицинско изследване.
В заповедта е направено позоваване на АУАН № АА 550216 от 05.06.2020 г. /л.
3 от преписката/, съставен срещу И., за управление на горепосочения лек на
автомобил на 05.06.2020 г. в гр.Русе след употреба на наркотици
С
подадената жалба не се оспорват
фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000633/08.06.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе и процесуалният
представител изрично заявава ,че не оспорва фактическите основания.Единствените
оплаквания са относно неспазване на изискванията за реквизитите в заповедтта,липса
на съразмерност относно срока на прилагане на ПАМ.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на
основание чл.171, т.2а, б.“б“
от закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед
, а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т.
1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
В тази връзка са представени Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директора
на ОДМВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., с която той
е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 2 и Началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областната
дирекция, допълнена със Заповед № 336з-334/12.02.2020г. Заповедта е издадена на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на
Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но
е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП.
Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът
на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г.,
изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си
по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на
Сектор ПП при ОД на МВР – Русе
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач след употреба на наркотични вещества.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства, а и се признават от жалбоподателя. Макар, че в разпоредителната част на
Заповедта да не е посочено МПС, чиято регистрация се прекратява, заповедта е
единство от мотиви и разпоредителна част/ диспозитив/, като в мотивите ясно е
посочено за чие МПС, собственост на жалбоподателя, което е ясно
индивидуализирано с рег.номер и марка, се отнася разпореденото прекратяване на
регистрацията и в тази връзка са неоснователни възраженията за липса на
реквизити.
Оспорената ПАМ е в максимално предвидения
от закона срок една година. Като мотиви за тази продължителност в акта е
посочено наличие на „висока степен на обществена опасност, изразяваща се в
управление на МПС след употреба на наркотици, което може да доведе до
причиняване на вредни последици от материално и нематериално естество, както за
субекта, така и за другите участници в пътното движение. Срокът на приложената
ПАМ е съобразен с приложената справка за нарушител и с факта, че законодателят
е въздигнал това деяние в престъпление по чл.343б ал.3 НК“. Отчетената висока
степен на обществена опасност на деянието е взета предвид от законодателя,
който е квалифицирал това нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП не като
адм.нарушение, а като престъпление, което самостоятелно не може да бъде мотив
при индивидуализацията на срока на ПАМ съгласно чл.27 ЗАНН, на който се е
позовал адм.орган.
Видно от справката за нарушител на И. е наложена и ЗППАМ № 20-1085-000632/08.06.2020г., с която
за същото, като в оспорената заповед, нарушение – управление на МПС на 05.06.2020г.
след употреба на наркотични вещества е приложена ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като съобрази представените писмени
доказателства и като взе предвид, че оспорената ПАМ и тази, наложена със и ЗППАМ
№ 20-1085-000632/08.06.2020г. касаят едно и също нарушение, както и че И. е
наказван два пъти с НП и няколко пъти с фишове, като всички наложени глоби са
изплатени, както и данните за семейното му положение и трудовата му
ангажираност, съдът намира, че определеният срок за ПАМ е завишен. Той следва
да бъде намален към средата на предвидения в закона, а именно на осем месеца.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че при този изход на делото и при липсата на реално участие на
процесуалния представител на ответната страна, разноски не се дължат.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-1085-000633/08.06.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която
е прекратена регистрацията на притежавания от Н.З.И. лек
автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 450 4 Матик“ с рег. № ***, за срок от една година като
намалява срока на прилагане на посочената ПАМ на 8 (осем) месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: