МОТИВИ към НAХД №1807/2017г. по
описа на РС.Плевен.
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Постъпило е мотивирано
предложение от Районна прокуратура – Плевен да бъде освободен от наказателна
отговорност обвиняемият Ц.В.Р. от гр. Плевен, с ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3, т.1 от НК. В постановлението по
реда на чл.375 от НПК се излагат доводи за наличието на всички основания на
чл.78а от НК, поради което се прави предложение на обвиняемия да бъде
определено и наложено административно наказание в рамките, предвидени от
закона.
Районна прокуратура – Плевен,
редовно призована не се представлява в съдебно заседание и в този смисъл не
взема становище по така направеното предложение.
Обвиняемият Ц.В.Р. е осигурен от РП-Плевен, явява се
лично.
Подсъдимият разбира обвинението, признава се за виновен, дава обяснения.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, взе предвид изложеното в обвинителния
акт на РП – Плевен, намира за установено следното:
Ц.В.Р. е
роден на ***г. в гр. Плевен, живущ ***, ***, *** гражданин, със средно
образование, неженен, не работи,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН-**********.
На 02.07.2017г.
в гр. Плевен на ул. „Шипка“ обвиняемият Р. и негови приятели били спрени за
проверка от полицейски патрул на Първо РУ.След проверка на личните карти полицейските
служители ги попитали дали държат в себе си забранени от закона вещества. Ц.Р.
извадил от джоба си пликче, съдържащо жълтеникаво топче с неправилна форма,
което нарекъл „Ани“ (амфетамин). Заявил, че е за лична употреба и го предал
доброволно с протокол.
Бил
уведомен разследващ полицай при Първо РУ-Плевен и започнало бързо производство
срещу Ц. Р. за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3, т.1 от НК.
В хода на досъдебното производство в качеството на
свидетели са разпитани полицейските
служители И.В.Н. и Р.И.П..
Видно от заключението на вещото лице по назначената и
изготвена физико-химическа експертиза №Н - 152/07.07.2017г. се установява, че
държаните от обвиняемия Р. вещества са: светло оранжево вещество от обект №1,
съдържащ наркотично вещество – амфетамин. Общото нето тегло на Обект №1 е 0.175гр.
Амфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол
съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., изменена с
Протокола от 1972г., ратифицирана от Р.България и Приложение №1 към чл. 3, ал.
2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ДВ.бр.30/1999г./. Съгласно Приложение №1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ.бр.30/ 1999г.; изм., бр.63 от
2000г.; бр. 74, 75 и 120 от 2002г. и бр. 56 от 2003г./. Амфетаминът е в списъка
на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“.
Видно от съставения протокол за оценка на наркотичните
вещества, съгласно който общата стойност на 0,175гр. амфетамин и при цена 30.00лева
на грам е оценена на стойност 5.25 лева.
Съгласно Постановление на Министерския съвет №23/29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и предвид Приложение №2
към същото постановление цената на общото количество 0,175гр. амфетамин възлиза
на стойност 5.25 лева.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приетите
и вложени в делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства –
протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели - И.В.Н. и Р.И.П.,
заключението на назначената и изготвена физико-химична експертиза с фотоалбум
към него, протокол за оценка на наркотични вещества, приложени към делото по
бързо производство № Б-327/2017 г.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено
следното от правна страна:
За престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева. Обвиняемият
Р. не е осъждан за престъпления от общ
характер и съгласно приложената справка
за съдимост същият е реабилитиран по право. Към датата на извършване на
деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ,
Раздел ІV от НК. От престъплението не са последвали имуществени вреди.
Съдът счита, че по отношение на
обвиняемия Р., следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно този
текст не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците
на предвиденото в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. При приложението на разпоредбата водеща роля има
оценката на степента на обществена опасност на деянието, а след това степента
на обществена опасност на дееца. Последната може да окаже влияние в случаите,
когато неговите особени качества имат значение (напр. при възползване от
служебно положение). В настоящия случай обвиняемият Ц.Р. е лице с ниска степен
на обществена опасност – към момента на престъплението не е осъждан
(реабилитиран), няма данни за извършвани от него противообществени прояви, за него
няма подавани сигнали в Първо РУ и няма данни да е задържан, което води до
извода, че няма пречки извършеното деяние да бъде оценено като такова с явно
незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, ако са налице и
останалите предпоставки, касаещи деянието. Преценката дали деянието е
малозначително се извършва на основата и на фактическите данни по казуса,
отнасящи се до извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици и останалите обстоятелства, имащи отношение. В настоящия
случай се касае за държане на високорискови наркотични вещества с ниска стойност (5.25 лв.) за лична
употреба, което сочи неголяма степен на засягане на обществените отношения,
свързани с опазване здравето на гражданите. Подсъдимият без съпротива,
доброволно с протокол предава на полицейските служители наркотичното вещество,
а пред съда се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Тези установени обстоятелства
навеждат съдът на извода, че извършеното от Р. макар и формално да осъществява
признаците в предвиденото от закона престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК, което законодателят е квалифицирал като маловажен
случай е с още по-ниска степен на обществена опасност и това изключва
престъпния му характер.
При съобразяване на горните
обстоятелства съдът счита, че обвиняемият Ц.В.Р. следва да бъде признат за
невинен и на основание чл.304 от НПК и чл.9, ал.2 от НК го оправдава по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а,
ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК.
При този
изход на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото в
размер на 72.95 лв. следва да останат за сметка на държавата.
С оглед изложеното съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: