Присъда по дело №370/2025 на Районен съд - Монтана

НОХД № 370/2025г.
М О Т И В И:
Подсъдимият Д. К. Д., роден на ХХХХХХХХг. в гр.Враца, живущ в гр.К,
обл.Враца, ул.Г Д. №ХХХ българин, български гражданин, с основно
образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН ********** е обвинен в това,
че в периода от м.септември 2023г. до м.февруари 2025г. вкл., в гр.Монтана,
след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт, решение №310 от 13.07.2023г.
по гр.дело № 1240/2023г. на РС Монтана, влязло в сила на 13.07.2023г., да
издържа свой низходящ – дъщеря В Д.а Д.а, родена на 05.04.2018г., като
изплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева чрез нейния законен
представител майка Т. Р. Т. от гр.Монтана, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18
(осемнадесет) месечни вноски или общо сума в размер на 5 400.00 (пет хиляди
и четиристотин) лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, като изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
моли съда за минимално наказание. Защитникът на подсъдимия предлага на
съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен и с оглед
на смекчаващите вината обстоятелства и признанието на вината, да му наложи
наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за минимален
срок, което ще изпълни целите на наказанието, съгласно чл.36 от НК.
Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно
заседание фактическа обстановка напълно съответствува на тази, отразена в
обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на
деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае
подсъдимия за виновен и му наложи наказание към минималния размер, а
именно девет месеца лишаване от свобода, което при условията на чл.58а, ал.1
от НК да бъде намалено с една трета или наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, с оглед на обстоятелството, че производството протича по реда на
чл.372, ал.4 НПК.
Районният съд, с определение, след като констатира, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, които са извършени по реда и при условията на
НПК, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Производството е
приключило по реда на чл.370 и сл. от НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
1

в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.Д. К. Д. живее в гр.К, към момента работи по трудов договор.
Със свид. Т. Р. Т. имали сключен граждански брак, живеели заедно в
периода от 2009г. до 2023г., като имат родено едно дете, дъщеря В Д.а Д.а,
родена на 05.04.2018г.
С Решение №310 от 13.07.2023г. по гр.дело № 1240/2023г. по описа на
РС Монтана, в сила от 13.07.2023г., е прекратен брака между съпрузите, а
родителските права спрямо малолетното дете В Д.а са предоставени за
упражняване от майката Т. Р. Д.а, като бащата Д. Д. е осъден да заплаща за
дъщери си В месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от влизане в
законна сила на решението.
След влизане в сила на решението и осъждането му подсъдимия на два
пъти дал, на ръка, на свидетелката Р. издръжка в размер на 300 лева, като от
м.септември 2023г. до м.февруари 2025г. вкл. Д. не е заплащал дължимата
месечна издръжка в размер на 300 лева за малолетната си дъщеря В.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства – решения на МРС, служебна бележка, справки, извлечения, от
показанията на свидетеля Т. Р., разпитана на досъдебното производство и на
съдебното следствие, които съдът кредитира, както и от обясненията на
подсъдимия, които също са годно доказателствено средство. На ДП
подсъдимия заявява, че бил безработен и нямал финансова възможност да
заплаща издръжка за дъщеря си. На съдебното следствие заявява, че от
известно време работи на постоянен трудов договор и в най-кратки срокове
поема ангажимент да издължи сумите по дължимата издръжка.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия към момента
на извършване на деянието и постановяване на присъдата не е осъждан за
престъпление от общ характер, с добри характеристични данни, срещу него
няма заведени заявителски материали, криминалистически регистрации.
С оглед на установеното от фактическа страна и във връзка със
съдимостта, съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК
– в периода от м.септември 2023г. до м.февруари 2025г. вкл., в гр.Монтана,
след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт, решение №310 от 13.07.2023г.
по гр.дело № 1240/2023г. на РС Монтана, влязло в сила на 13.07.2023г., да
издържа свой низходящ – дъщеря В Д.а Д.а, родена на 05.04.2018г., като
изплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева чрез нейния законен
представител майка Т. Р. Т. от гр.Монтана, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18
(осемнадесет) месечни вноски или общо сума в размер на 5 400.00 (пет хиляди
и четиристотин) лева.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
2

общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат. Същият е съзнавал, че е осъден и следва да заплаща издръжка за
дъщеря си, която е малолетна и не може сама да се грижи за себе си и
въпреки това не го е направил. Твърдението, че не работел и нямал доходи, не
го освобождава от задължението му да издържа малолетната си дъщеря, с
оглед и на обстоятелството, че до навършване на пълнолетие даването на
издръжка е безусловно, независимо дали родителите са работоспособни и
могат да се издържат от имуществото си, следва като баща да поеме своята
отговорност при отглеждането и издръжката на детето си.
Причини за извършване на деянието - безотговорност,
незаинтересованост по отношение отглеждането и възпитанието на детето, за
което се грижи единствено неговата майка Т. Р..
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание,
предвидено в текста на чл.183, ал.1 от НК, разпоредбите на общата част на
същия закон, касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, ниската степен на
обществена опасност на дееца – същия е с добри характеристични данни,
икономическото състояние в страната и във връзка с това трудностите при
намирането на работа, смекчаващите отговорността обстоятелства -
признанието на вината и чистото съдебно минало, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – продължителния период от време, през който
не е заплащал издръжка, една година и половина.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът намира, че на
подсъдимия Д. К. Д. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно „пробация”. По убеждение на съда следва да бъдат
наложени двете задължителни пробационни мерки и затова на основание
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 и чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК определя следните
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да
изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение
на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения
правов ред – да заплаща редовно дължимата месечна издръжка за
малолетното си дете, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като им въздействува предупредително и възпитателно.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	22
Дата:	28 май 2025 г.
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20251630200370
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 април 2025 г.

Присъда по дело №370/2025 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите