Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.03.2018 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 4616/2007 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищците В.В.М., М.Н.М. и В.М.В./починал в хода на
съдебното производство и на негово място конституирани като ищци на основание
чл. 120 от ГПК – отм. М.Н.М., В.В.М. и Н.В.М./ твърдят в исковата си молба, че
първият ищец е син на останалите двама ищци. Твърди, че през месец април 1989
г., когато бил на 15 годишна възраст се наложило да постъпи в УМБАЛСМ „Пирогов”
с диагноза „комоцио” като по време на лечението му в болничното заведение
медицинските специалисти пропуснали да му извършат изследване на главата с
компютърен томограф „скенер” като с оглед този пропуск здравословното му
състояние започнало прогресивно да се влошава. Твърди се, че на 21.12.1992 г.,
когато се явил пред наборната военна комисия във ВМА било преценено, че има
психиатрични оплаквания и му било издадено направление за специалист. Изложени
са твърдения, че след поредна грешна диагноза в продължение на 10 години В.М.
бил лекуван в психиатрични клиники с диагноза „проста шизофрения” и с оглед
неподходящото лечение здравето му прогресивно се влошавало. Твърди се, че през
месец март 2001 г. се наложила спешна консултация в СБАЛНП „Свети Наум”, където
му бил направен скенер на главата и след разчитане на компютърната томография
невролозите и психиатрите били категорични, че следва да се постави клапа, с
оглед неопределеното състояние на болестта „хидроцефалия – последна фаза преди
парализиране”. Твърди се, че на 14.06.2001 г., след консултация с доц. д-р
Габровски, във връзка с необходимостта от спешна животоспасяваща интервенция му
била поставена клапа „Орбис”, за заплащането, на която втория и третия ищец
взели заем от 2 150 лв. След поставяне на клапата състоянието се влошило,
а след извършване на контролен скенер се установило, че клапата не работи т.е.
водата, която се трупала в главата на първия ищец не се оттичала към клапата –
катетър. На 12.02.2003 г. била извършена първа ревизия на клапата в УМБАЛСМ
„Пирогов” ЕАД като се оказало, че в катетъра, който свързва клапата били
открити съсиреци, които я запушват. Твърди се, че по препоръка на неврохирурзи
от „Пирогов” ищците потърсили съдействие на невролози от МБАЛ „Александровска”
ЕАД, които изразили съмнения за „епилепсия”, но никой не се ангажирал с
окончателна диагноза. Твърди се, че в Клиниката по неврология към СБАЛНП „Свети
Наум” ЕАД специализирана комисия поставила на първия ищец диагноза „епилепсия”
и назначила лечение с „ламиктал”, а по-късно с „декапин”, но здравословното му
състояние продължавало да се влошава. През 2004 г. поискали финансова помощ от
МЗ за лечение в Швейцария, същата била отказана с мотив, че може да се лекува в
България. Твърди се, че през февруари 2004 г. било предприето пътуване до
Швейцария и частна консултация в болницата на кантон Аарау, където било
установено, че поставената клапа не функционира, била покрита със съсиреци и
била налице застрашаваща опасност от „емболия”. Твърди се, че ищците направили
запитване до д-р Поптодоров от МБАЛСМ „Пирогов” за възможността за имплантиране
на нова програмираща се клапа „Софи”, но същият заявил, че не познава този вид
клапи. Поради непосилните разходи решили да се върнат в България, но на
летището в Цюрих В.М. получил гърчове и пристъп на пареза и бил върнат обратно
в Кантонална болница на Аарау, където му била извършена животоспасяваща
операция и предприета смяна на клапата. Твърди се, че операцията била успешна и
за същата ищците заплатили сумата от 23 620 швейцарски франка, получени
чрез заеми от приятели. След като се върнали от Швейцария, ищците за пореден
път поискали финансова помощ от Д., в лицето на Министерство на финансите като
такава им била отказана. Твърди се, че шест месеца по-късно била извършена и
четвърта хирургическа интервенция в Клиниката по неврохирургия на МБАЛ
„Александровска”, след поява на субдурални хематоми в края на месец август 2004
г. Твърди се, че лекарят извършил интервенцията – проф. Д-рБ. затворил клапата,
поставена в Швейцария, поради опасения от нови хематоми, от което мозъкът на
първия ищец започнал да се пълни отново с ликвор и 6 месеца по-късно
състоянието му отново се влошило. Твърди се, че през цялото време ищците
направили огромни разходи, които осигурявали чрез заеми от роднини, близки и
приятели. Твърди се, че трети път поискали от Комисията за лечение в чужбина
към МЗ поне частично покриване на разходите за лечение на В.М., но получили
отказ. По повод четвърто искане за парична помощ от месец февруари 2007 г. за
закупуване на нова клапна система получили пореден отказ. Твърди се, че на
22.03.2007 г. били принудени да закупят нова програмируема клапа „Кодман” и на
22.03.2007 г. била извършена ревизия на проксималната част на шънта и поставен
вертикуларен катетър и нова клапа в Клиниката по неврохирургия на
Университетска болница Берн-Инзелшпитал, Швейцария. Бил извършен и
постоперативен преглед на стойност 326, 85 швейцарски франка, поети от
родителите на В.М.. Твърди се, че с решение № 599/21.11.2003 г. на ТЕЛК на
същия е призната инвалидност 95% - първа степен, с чужда помощ, с общо
заболяване – шизофрения, психоратоподобна промяна в личността, вътрешна
хидроцефалия и симптоматична епилепсия.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от исковете и ищците са сезирали съдът с искане да осъди солидарно Д., чрез МФ,
М.НА З. на РБ и ВМА, които не са закриляли живота и здравето на В.М., с което са
причинили имуществени и неимуществени вреди на ищците и същите претендират от тримата
ответници, както следва: ищецът В.М. сумата от 20 000 лв. – имуществени
вреди, изразяващи се в невъзможност да придобива квалификация и да я повишава,
както и да работи и получава трудови доходи в периода 23.11.2002 г. –
23.11.2007 г., сумата от 250 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, претърпени при извършените оперативни интервенции, страх,
паника и безспокойство в периода 23.11.2002 г. – 23.11.2007 г., ищцата М.М. сумата
от 35 181, 99 лв. – ½ от направените разходи по лечение на В.М./
2 450 лв. – разходи за оперативни интервенции в РБ, 64 366, 65 лв.,
равностойността на 55 250, 35 швейцарски франка, стойността на
оперативните интервенции в Швейцария, сумата от 3 547, 33 лв. – левовата
равностойност на извършените транспортни разходи/, сумата от 18 000 лв. –
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи от нереализирани трудови
доходи през периода 23.11.2002 г. – 23.11.2007 г. , сумата от 150 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх и паника за живота
на В.М. за периода 23.11.2002 г. – 23.11.2007 г., на ищеца В.В./починал в хода
на съдебното производство и на негово място конституирани като ищци на основание
чл. 120 от ГПК – отм. М.Н.М., В.В.М. и Н.В.М./ сумата от 35181, 99 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи ½ от направените
разходи за лечение, описани по-горе, както и сумата от 150 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх и паника за живота на
В.М., безспокойство от перманентно възможния летален изход и двата иска с
период от 23.11.2002 г. – 23.11.2007 г. В уточнителна молба от 05.12.2012 г.
процесуалните представители на ищците са посочили, че вредоносното поведение на
ответника Д. чрез МФ се изразява в бездействие и неизпълнение на задължението
си по чл. 52 ал. 2 и ал.3 3 от Конституцията на РБ, в неизпълнение на
задълженията си по чл. 74 и чл. 75 от ППЗНЗ е вредоносното поведение на
ответника М.НА З., а като вредоносно поведение на ответника ВМА се сочи
погрешна диагноза, поставена на В.М. пред наборна военна комисия на 21.12.2009
г.
Ответникът Д., чрез МФ, редовно уведомен, оспорва
заявените искове чрез процесуален представител.
Ответникът М.НА З., редовно уведомен, оспорва заявените
искове чрез процесуален представител.
Ответникът В.-М.А., редовно уведомен, оспорва предявените
искове чрез процесуален представител.
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.188 ал.1 и ал.2 от ГПК – 1952 г. /отм./,
приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са представени медицински документи относно В.В.М.
– епикризи и компютърни томографски изследвания.
Представена е и фактура № **********/12.06.2001 г. с
получател В.В.М. за сумата от 2 150 лв. – закупена ликводренажна клапна
система.
Представено е и
експертно решение на ТЕЛК № 59/11.12.2003 г., от което се установява, че на В.В.М.
е определена степен на неработоспособност от 95% с чужда помощ за общо
заболяване – шизофрения – проста форма, психоратоподобна промяна в личността,
вътрешна хидроцефалия, симптоматична епилепсия.
По делото е представен протокол за лечение в чужбина от
17.02.2004 г. на профилната комисия по нервни болести към ЦКЛЧ при МЗ, от
съдържанието, на който се установява, че е прегледан В.В.М. с диагноза –
вътрешна хидроцефалия, състояние след анастомоза. Диссоциално личностово
разстройство. Тревожно-дисфоричен синдром. Посочено е в протокола, че е
предложена на болния и родителите хоспитализация в Неврологична клиника за
наблюдаване на пристъпите, провеждане на допълнителни изследвания и
доуточняване на състоянието като родителите на болния са отказали
хоспитализация, с оглед уговорена консултация и изследвания в Неврологична
клиника на Кантонална болница Аарау – Швейцария. В протокола е посочено, че
профилната комисия не възразява В.М. да проведе контултации и изследвания в
Швейцария, по желание на родителите и със собствени средства.
Представено е писмо изх. № 95-00-91/29.06.2004 г. на М.НА
З., от което се установява, че във връзка с молбата на М.М. на заседание на
15.06.2004 г. на Комисията за лечение в чужбина е решила, че с оглед отказа на В.М.
да постъпи в неврологична клиника за наблюдаване на пристъпите, провеждане на
допълнителни изследвания и доуточняване на състоянието, същият е заминал за
изследване в чужбина по собствена инициатива, поради което МЗ не може да поеме
извършените там разходи.
Представена по делото е окончателна сметка на Кантонална
болница Аарау за сумата от 23 620 швейцарски франка за медицинска
интервенция – подмяна на клапа, клиника по обща неврохирургия, постъпване по
спешност, престой от 01.03.2004 г. – 06.03.2004 г. и насочен от лекаря на
летище Клотен.
Представен е и обобщение на историята на болния, доклад
от изписване на пациента В.В.М. от Болница на кантон Аарау от 04.03.2004 г.
Представен е и доклад от операция на Болница на кантон
Аарау, Невро-хирургическа клиника за В.В.М..
Представен е и доклад от операция на Болница – гр. Берн
от 22.03.2007 г. за В.В.М..
Представена е извадка от Оперативния архив на българската
армия, Генерален щаб на българската армия, от която се установява, че В.В.М. е
отлаган и презаписван по чл. 46в от ЗВВС/отм./ в периода 1975 – 1977 г.
В съдебно заседание от 20.10.2009 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Райна С.К.. В съдебно заседание от 31.05.2011
г. е разпитана свидетелката Ц. П. М..
Представен е пълната медицинска документация по отношение
на В.В.М., налична в „Областен диспансер за психични заболявания със стационар
– София град” ЕООД.
По делото е допусната и изслушана комплексна СМЕ,
изготвена от д-р Х.М. /неврохирург/, д-р А. М. /невролог/ и доц. д-р В.В.
/психиатър/. Вещите лица са посочили в заключението си комплексът от
задължителни медицински изследвания при лекостепенна черепномозъчна травма.
Посочено в заключението е, че задължително като допълнително изследване се
извършва компютърна томография на главен мозък, изследване на ликвор чрез
лумбална пункция при клинични показания, изразяващи се в продължителна общомозъчна,
вегетативна и/или огнищна неврологична симптоматика, психомоторна възбуда,
белези на менинго- радикулерно дразнене, като манипулацията се извършва със
задължително писмено съгласие или отказ на родителите при малолетни и
непълнолетни. Посочено е, че от данните на епикризата на РНПИСМП „Н.И.Пирогов”
през април 1989 г. са извършени всички необходими и достатъчни в случая
медицински изследвания и е проведено адекватно и правилно лечение. Посочено е,
че диагнозата на В.М. – вътрешна хидроцефалия с атрофия на голямо и
малкомозъчните полукълба е обективизирана едва през 2001 г. след провеждане на
образни изследвания на главния мозък – КТ и МРТ. Посочено е, че диагнозата на М.
от 1989 г. е мозъчно сътресение, състояние след контузия в лявата ябълчна
област на лицето като обективната диагноза е поставена едва през 2001 г., след
което проведеното цялостно лечение е адекватно и коректно. Посочено е, че има
известна неадекватност между диагнозите, поставени в Аарау през 2004 г. и в
Берн през 2007 г. Вещите лица са обосновали извод, че регулируемите клапи модел
„Софи” са въведени в световната практика през 1985 г. като официален внос на
регулируеми клапи с възможност за препрограмиране на степента на оттичане на
ликвора е осъществен в България едва през месец декември 2007 г. и оттогава
започва рутинното им приложение. Вещите лица са посочили, че към 17.02.2004 г.
са съществували известни проблеми по отношение на „единната, ясна и вярна
диагноза” на В.М., които са налагали допълнителни изследвания и уточняване,
които не са извършени и то не по вина на медицинските специалисти в РБ, предвид
отказа на родителите на болния от предложената им хоспитализация в Неврологична
клиника.
Прието по делото е и „отделно мнение” към СМЕ, изготвено
от вещото лице доц. д-р В.В., психиатър. В същото вещото лице е посочило, че
относно психиатричното обслужване на В.М. в периода 18.04.1989 г. – 31.01.2004
г. медицинските специалисти в РБ са поставили клинично обоснована, ясна и вярна
диагноза на здравословния му статус и са предписвали и провеждали лечение,
адекватно на клиничните прояви и съобразени с динамиката на диагностичния
процес.
В съдебно заседание от 08.02.2011 г. са обективирани
изявления на вещите лица. Вещото лице М. е посочило, че в този период в
България регулируеми клапи не са използвани като при тези условия клапата за
средно налягане „Орбис” е била напълно подходяща. Вещото лице е посочило, че
през 1989 г. при престоя на пациента в „Пирогов” не е имал клинични показания за
извършване на компютърна томография и лумбална пункция, бил е в ясно съзнание и
без огнищна неврологична симптоматика. Вещото лице е посочило, че психичните
проблеми на пациента са били много преди настъпване на черепно-мозъчната
травма, която е инцидент, който няма нищо общо към развитието на заболяването,
а хидроцефалията е установена през 2001 г. без причинно следствена връзка между
нея и черепно-мозъчната травма.
По делото е прието и заключение на съдебно счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Г.Т.М.. В заключението си вещото лице е
посочило, че сумата, платена от М. и В. М. за необходимото за извънболнично,
болнично и амбулаторно лечение на В.М. е в размер на 73 441, 67 лв.
Посочено е, че размерът на пропуснатите ползи за М.М., изразяващи се в
нереализирани трудови доходи за периода 23.11.2002 г. – 23.11.2007 г. възлиза
на сумата от 19 942, 36 лв. Същият размер е посочило и вещото лице по
отношение на имуществените вреди, претърпени от В.М., изразяващи се в
невъзможност да придобива квалификация и да я повишава през периода 23.11.2002
г. – 23.11.2007 г. В допълнително заключение на вещото лице е посочено, че
извършените разходи за самолетни билети възлизат на сумата от 3 602, 01
лв.
По делото е представена заповед № РД-09-01 от 05.01.2004
г. на МЗ, с което на основание чл. 74 от ППЗНЗ е определен състава на ЦКЛЧ.
Представен е правилник за дейността на Комисията за
лечение на български граждани в чужбина и Указания за работата на профилните
комисии към ЦКЛЧ.
Представени са писма и протоколи от заседание на профилни
комисии към ЦКЛЧ.
По делото е изслушано заключение на СМЕ, изготвена от д-р
П.С.П., неврохирург. В заключението си вещото лице е посочило, че съвременното
лечение на хидроцефалията се базира на шънтиращи операции, които се извършват с
помощта на специални клапни системи за дрениране на ликвора. Посочено е, че
тази диагноза е поставена на В.М. през 2001 г. като в анамнезата е отбелязано,
че е налице психоорганичен синдром и дезориентираност, които бавно и постепенно
са персистирали и са се увеличавали през последните 5-6 години при нормален
неврологичен статус. Вещото лице е посочило, че поставената клапа „Орбис сигма”
е дебитна – саморегулиращи и дренират 18-30 мл ликвор на час и същата
стабилизира изтичането на ликвора и предпазва от свръхдрениране като в този
случай тя е напълно подходяща и
съответна на клиничната и рентгенологична находка. Посочено е, че предприетото
лечение на В.М. през 2001 г. в Клиниката по неврохирургия на Пирогов е било
правилно и адекватно на неговото състояние. Посочено е в заключението, че на
12.03.2003 г. М. е постъпил повторно на лечение в клиниката по неврохирургия на
Пирогов като е предприета ревизия на проходимостта на проксималния и дистален
катетри на клапата, което е рутинна практика, след което е настъпило подобрение
и е изписан в добро общо и неврологично състояние.
По делото е изслушана и СПЕ, изготвена от д-р В.В.М.,
психиатър. Вещото лице е посочило в заключението си, че подходът на
специалистите психиатри за периода 1993/2001 г. е правилен като е прилагано
лечение, съобразно водещия синдром и е постигано във времето сравнително добър
психиатричен баланс. Вещото лице е посочило, че диагнозата „травмена
енцефалопатия” е поставена едва, когато са се появили симптоми, насочващи
вниманието за органично мозъчна патология. Посочено е, че поставената от вещото
лице диагноза „Личностово разстройство от смесен тип с черти на тревожност и импулсивност.
Травмена енцефалопатия” е най-вероятна, но тя не изключва наличието на „проста
шизофрения” в диференциално диагностичен план.
Допусната и изслушана е и СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Л.Т.П.. В заключението си вещото лице е посочило, че по данни на епикриза е
проведено лечение на В.М. в периода от 12.04 – 18.04.1989 г. в „Пирогов” –
Неврохирургична клиника и е изписан с диагноза „Комоцио церебри. Състояние след
контузия на лявата зигоматична област”. Посочено е, че това е най-леката ЧМТ.
Посочено е, че късните последици, каквато е и травмената енцефалопатия могат да
се развият при по-тежките форми на ЧМТ след средната и тежката степен на
мозъчната контузия. В заключението са посочени
и показанията, при които следва да се извърши КАТ /компютърна томография/.
По делото е допусната и изслушана повторна СМЕ –
неврология, изготвена от вещото лице д-р С.И.С.. Вещото лице е посочило, че въз
основа на данните по делото следва да се приеме диагнозата – епилепсия –
тонично-клонични гърчове, предвид на това, че същата съпътства останалата
мозъчна патология /хидроцефалията, умственото изоставане, психопаталогичните
отклонения/. Посочено е, че в протокол на Александровска болница е препоръчано
лечение с „ламиктал” по схема като за лечението на епилепсия вещото лице е
посочило, че „разумни алтернативи” не съществуват и по делото не се съдържат
данни дали и как е провеждано предписаното лечение. Посочено е, че по отношение
на травмената енцефалопатия не е провеждано лечение.
По делото е изслушана и тройна СМЕ – неврохирургия,
изготвена от вещите лица доц. д-р В.К., доц. д-р К.Г., доц. д-р Р.П.. В
заключението си вещите лица са посочили, че данните от МРТ на главен мозък от
18.04.2001 г. дават категорични основания да се приеме наличието на вътрешна
хидроцефалия и са напълно достатъчни, за да се приеме необходимостта и да се
проведе оперативно лечение с поставянето на ликвородренираща система. Посочено
е, че данните на МРТ показват тотална мозъчна атрофия. Посочено е в
експертизата, че В.М. постъпва в болница „Пирогов” три месеца след поставената
за първи път диагноза, която според писмените изложения на майката се нуждае от
спешна животоспасяваща операция. Посочено е, че провежданото лечение, касаещо
случаите на хидроцефалия е адекватно и общоприето в Европа и света. Посочени са
рисковете при поставяне на клапа за отвеждане на ликвор и е обоснован извод,
че е напълно реален риска от запушването
и на поставената клапа марка „Орбис”. Посочено е, че причината поради която е
сменена клапата „Орбис”, след частното посещение в клиниката в Арау е по
преценка на консултанта-оператор в болницата в Арау и след изричното настояване
от страна на родителите. Вещите лица са посочили, че пациента е постъпил в
клиниката по неврохирургия към Александровска болница месеци след като на КТ са
диагностицирани субдурални изливи като е извършено препрограмиране на клапата
на налягане в София за преодоляване образуването на последващи хематоми, което
е причинено от неправилно подбраното налягане при програмиране на подменената
клапа „Орбис” със „Софиса” в болницата Арау – Швейцария.
По делото е изслушана и тройна СМЕ – неврология,
изготвена от вещите лица д-р Б.С., д-р П.П. и д-р Д.П.. В заключението си,
подписано с особено мнение на д-р Д.П., е посочен, че в България стандартите по
неврология като нормативен документ са приети от 18.08.2006 г., въз основа на
които са изработени клиничните пътеки. Вещите лица са посочили, че не е имало
показания за провеждане на друг вид диагностично лечение, вън от проведеното
медикаментозно такова. Посочено е, че не е имало показания при болничния
престой в „Пирогов” от 12.04 – 18.04.1989 г. за провеждане на скенер на главен
мозък, а съгласно приложената документация по време на този престой не е имало
показания за преглед от невролог. Вещите лица са посочили, че в периода 1994 –
2001 г. в приложената документация не са регистрирани прегледи от невролог.
Посочено е, че диагнозата, поставена 2001 г. „хидроцефалия”, обективизирана с
КТ и МРТ на главен мозък е поставена правилно. В особеното си мнение д-р Д.П. е
посочила, че липсата на компютърна томография на главата непосредствено след
ЧМТ е повод за неуточнена диагноза и забавяне на по-нататъшното лечение.
Изслушана по делото е и тройна съдебно психиатрична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р В.С.П., д-р Р.К. и д-р Ц.П.. Вещите
лица са обосновали извод, че поставената диагноза „шизофрения” е правилна, а
лечението е адекватно. Посочено е, че медикаментите, прилагани на М. не са
нарушили неговото общо здравословно състояние, а нещо повече, лечението е
симптоматично и те са го повлияли в голяма степен благоприятно. Посочено е, че
вещите лица не са открили в документите препоръка за обстоен психиатричен
преглед при първоначалното лечение в „Пирогов”, не са открили на сочената дата
след преглед на наборната комисия във ВМА да е преглеждан от психиатър и да му
е поставяна диагноза.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
ответника Д. чрез МФ за процесуална недопустимост на исковете срещу този
ответник с оглед липсата на процесуална легитимация. Възраженията на ответника
касаят неговата материалноправна легитимация, която винаги е въпрос по
съществото на спора, а не касае процесуалната допустимост на исковете като
правното основание на исковете са чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на
РБ. В този смисъл е и константната съдебна практика /определение по ч.гр.д.
3266/2013 г. на Трето ГО на ВКС, определение по ч.гр.д. 23/2012 г. и
определение по ч.гр.д. 212/2011 г. и двете на Четвърто ГО на ВКС, решение
133/29.06.2016 г. по гр.д. 5002/2014 г.
на Трето ГО на ВКС/. По същите съображения неоснователно е и възражението за
процесуална недопустимост на исковете срещу ответника М.НА З., доколкото същите
отново касаят материалноправната му легитимация, а не процесуална такава.
Сочените вредоносни деяния не обуславят солидарна
отговорност у ответниците като съгласно константната съдебна практика липсата
на установена солидарна отговорност у ответниците не е основание да се
отхвърлят заявените искове, а съдът следва да разгледа същите при условията на
разделна такава /решение 71/28.02.2011 г. по дело 1025/2010 г. на Трето ГО на
ВКС и др./.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е
възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи,
че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена
при или по повод на възложената му работа.
Първият елемент от фактическия състав на разпоредбата е ответникът да
притежава качеството „възложител”. Според настоящият съдебен състав такова
качество не притежават ответниците Д. чрез МФ и М.НА З.. Предмет на заявените искове
са „вреди, вследствие на пропуски и погрешно лечение от лица, работещи в
лечебно заведение” /определение 52/27.03.2008 г. на Смесения петчленен състав
по адм. Дело 51/2008 г. по повод повдигнатия спор за подсъдност от АССГ/.
Съобразно чл. 3 ал.1 от Закона за лечебните заведения от 1999 г., в
първоначалната му редакция, а впоследствие и допълнена, лечебните заведения се
създават по ТЗ или по ЗК като същите са самостоятелни юридически лица с оглед
нормата на чл. 35 ал.2 от ЗЛЗ. М.НА З. няма качеството „възложител” на работата
на работещите в дадено болнично заведение. Аргумент в тази насока е и нормата
на чл. 69 ал.1 и ал. 2 от Закона за лечебните заведения. Само на това основание
исковете срещу този ответник са неоснователни. Заявеното уточнение на исковете
в молбата от 05.12.2012 г. на практика касае заявени нови твърдения, които не
са заявени в първоначалната искова молба – отказ на Централната комисия за
лечение в чужбина в нарушение на чл. 74 и чл. 75 от ППЗНЗ, отказ на МЗ да
извърши действията по реда на глава 14, раздел 3 от ППЗНЗ и според настоящия
съдебен състав не следва да се произнася по тях. Още повече, че същите касаят
административна дейност /РЕШЕНИЕ № 10402 ОТ 13.12.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 3631/2004 Г., V ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 10275 ОТ 12.07.2012 Г. ПО
АДМ. Д. № 16073/2011 Г., VІ ОТД. НА ВАС
и т.н./ и са извън правомощията на общите граждански съдилища.
Съобразно задължителната
съдебна практика пасивно легитимиран
по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган-
юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни отношения /т. 6 от ТР 5/2005 г. на
ОСГК на ВКС/, поради което и Д. чрез МФ не се установява да е пасивно материалноправно
легитимира да отговаря по заявените искове.
По отношение на
отговорността на ответника Военно медицинска академия ищците са изложили в
уточнителната молба от 05.12.2012 г. – поставена неправилна диагноза при
явяване на наборна комисия на 21.12.2009 г. настоящият съдебен състав намира,
че изписването на годината е техническа грешка доколкото същата като дата
следва датата на исковата молба с две години, а от обстоятелствената част на
първоначалната искова молба е видно, че се касае за 21.12.1992 г. От данните по
делото не се установява на тази дата ищецът В.М. да е преглеждан от психиатър
към ВМА, който да му е поставял диагноза. Категоричен извод в този смисъл са
обосновали и вещите лица В.С.П., д-р Р.К.
и д-р Ц.П., изготвили тройната съдебно психиатрична експертиза. С оглед
неустановяване на твърденията за вредоносно деяние от сочения вид исковете и
срещу този ответник следва да се отхвърлят.
Само за пълнота на мотивите и дори хипотетично да се приеме,
че е налице материално правна легитимация у ответниците по делото не се
установява вредоносно поведение, изразяващи се в поставяне на погрешни
диагнози, пропуски в лечението и несъблюдаване на добрата медицинска практика
по отношение на пациента В.М.. По делото са изслушани 7 /седем/ съдебно
медицински експертизи /три единични, една повторна и три тройни/ като 11 вещи
лица – невролози, неврохирурзи и психиатри обосновават идентични изводи за
правилно поставена диагноза и адекватно проведено лечение. Единствено е
обосновано особено мнение на д-р Д.П., базирано на анамнеза от страна на самия
ищец и майка му – ищцата М., които не намират подкрепа с оглед останалите
изводи на другите вещи лица и медицинската документация по делото.
При този изход на спора на ответниците не се следват
разноски с оглед липсата на заявено искане в този смисъл по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на В.В.М., ЕГН **********,*** адв. М.
и адв. М. с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на РБ
срещу Д. чрез Министъра на Финансите, с адрес: гр. София, уб. „********и с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу М.НА З., с адрес: гр. София,
пл. „********и Военномедицинска академия, с адрес: гр. София, ул. „Свети Г. ********за сумата от 20 000 лв. –
имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да придобива квалификация и да
я повишава, както и да работи и получава трудови доходи в периода 23.11.2002 г.
– 23.11.2007 г., сумата от 250 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, претърпени при извършените оперативни интервенции,
страх, паника и безспокойство в периода 23.11.2002 г. – 23.11.2007 г. като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на М.Н.М.,
ЕГН **********,*** адв. М. и адв. М. с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.
7 от Конституцията на РБ срещу Д. чрез Министъра на Финансите, с адрес: гр.
София, уб. „********и с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу М.НА
З., с адрес: гр. София, пл. „********и Военномедицинска академия, с адрес: гр.
София, ул. „Свети Г. ********за сумата
от 35 181, 99 лв. – представляващи ½ от направените разходи по
лечение на В.М., сумата от 18 000 лв. – имуществени вреди, под формата на
пропуснати ползи от нереализирани трудови доходи през периода 23.11.2002 г. –
23.11.2007 г. и сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в страх и паника за живота на В.М. за периода 23.11.2002
г. – 23.11.2007 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове на В.В.М., ЕГН **********, М.Н.М., ЕГН ********** и Н.В.М., ЕГН **********
/конституирани по реда на чл. 120 от ГПК отм. на мястото на починалия в хода на
съдебното производство В.М.В./, и тримата със съдебен адрес:*** адв. М. и адв. М.
с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на РБ срещу Д.
чрез Министъра на Финансите, с адрес: гр. София, уб. „********и с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу М.НА З., с адрес: гр. София, пл. „********и
Военномедицинска академия, с адрес: гр. София, ул. „Свети Г. ********за сумата
от 35181, 99 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи ½ от
направените разходи за лечение, описани по-горе, както и сумата от 150 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх и паника за
живота на В.М., безспокойство от перманентно възможния летален изход и двата
иска с период от 23.11.2002 г. – 23.11.2007 г. като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в четиринадесет
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: