Р Е Ш Е Н И Е
260290/18.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на
тридесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното
от съдията ГД № 3780/2019 г., по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Университетска
многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „С. М.“ ЕАД гр. В., против Ж.И.Д.
***, в която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени, в
условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни,
установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 2480/2019 г., по описа на PC - Шумен,
като има издадена Заповед № 1226/21.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание както следва: по чл. 82б, ал. 3
от Закона за здравето, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 2 505 лева, разходи за
медицински изделия, които не се плащат от
Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, необходими за лечението на ответника и приложени
от ищеца, осигурени чрез болнична аптека
на ответника,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от 19.08.2019 г. до окончателно
плащане; по чл. 37, ал. 1 от Закона за
здравното осигуряване, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 23.20 лева - потребителска
такса за периода на престоя на ответника в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, от 22.02.2018 г.
до 27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от
19.08.2019 г. до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че през периода от
22.02.2018 г. до 27.02.2018 г., ответникът бил хоспитализиран като пациент в
Отделение по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, като на
23.02.2018 г. бил опериран, при което била извършена репозиция и стабилизация на
дясна предмишница с две плаки, на обща стойност лева. Цените на използвани медицински изделия били определени
съгласно действащ към този момент Ценоразпис на ищеца, утвърден със Заповед №
Р-172/17.03.2014 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД. След извършване
на преглед и преди операцията на ответника било обяснено, за което на 22.02.2018
г., подписал Информирано съгласие, че медицински изделия не се плащат от НЗОК,
тъй като са скъпоструващи, както и че сумата, която следвало да плати за тях
преди датата на дехоспитализацията е в размер на 2505 лв.. Ответникът пролежал в
стационара 4 дни и на 27.02.2018 г., самоволно напуснал, като не платил на
лечебното заведение, както сумите за приложените медицински изделия, така и
потребителска такса за периода на престоя по 5.80 лв. на ден, на обща стойност
23.20 лв. Ищецът подал
Заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 2480/2019 г.,
по описа на РС Шумен. Съдът уважил претенция и издал срещу длъжника Заповед за
изпълнение. Ищецът моли да бъде признато
за установено, че ответникът дължи сумата 2 528.20 (две хиляди
петстотин двадесет и осем лева, и двадесет стотинки) лева, от която 2 505 лв. -
неплатени медицински изделия и 23.20 лв. - потребителска такса за периода на
престоя в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху вземането, считано
от 19.08.2019 г. до окончателно плащане. Претендира
разноски по заповедното и исковото производства.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител подава писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за
допустими, но неоснователни. Излага подробни аргументи като намира, че в представената по делото бланкетна
Декларация за информирано съгласие липсва конкретизация на лечението на
пациента и индивидуализация, по вид и стойност, на скъпоструващите изделия и
консумативи необходими за предстоящата интервенция, както и, че правата на
ответника като пациент не били разяснени по подходящ, разбираем и общодостъпен
начин, с което бил поставен в неравноправно положение.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител поддържа иска. Ответникът, чрез назначения
особен представител, поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От Направление за
хоспитализация /л. 3/ се установява, че на 22.02.2018 г. ответникът е приет за лечение при ищеца. Съгласно приетото по
делото Информирано съгласие от същата дата /л. 4/, ответникът декларира, че е информиран от служебно определения лекуващ лекар, че за лечението
което ще бъде проведено по Клинична пътека № 220 е необходимо да бъде приложени
медицински изделия – 2 бр. плаки за фиксация на фрактури, както и че следва да
доплати/заплати за медицинските изделия сумата от 1235+1270 лева на касата или
по банков път в рамките на престоя му в лечебното заведение. Съгласно Заявка
за закупуване на материали /л. 85/ на 23.02.2018
г., от
Ортопедия и травматология МБАЛ „С. М.“, за
доставка от „ЮСС Медика“ ЕООД, на името на Ж.И.Д., са поръчани: „К-т 1
бр. права плака - 3,5 мм, 7 отвора“, от титаний на цена от 1270 лв., и „К-т
реконструктивна ъглова стабилна плака - 3,5 мм, 7 отвора“, от титаний, на цена
от 1235 лв. Цените и материала на плаките са съгласно Договор за
доставка на медицински консумативи /л. 86/. Съгласно Оперативен протокол № 251/23.02.2018 г. /л.
6/, който не е оспорен, на 23.02.2018 г. за времето от 11.20 часа до 12.50 часа
в Отделение по ортопедия и травтоматология на МБАЛ „С. М.“ на ответника е
извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
радиус и улна, при която, под обща инхалационна анестезия, след щателно
почистване и изолиране на оперативното поле, под есмархов контрол чрез улнарен
достъп се е достигнало до дясна улна, установена е фрактурата, като под
рентгенов контрол е извършена позиция и фиксация с реконструктивна плака ААР и
съотвените винтове. С радиален достъп се е достигнало до радиуса, под рентгенов
контрол е извършена репозиция на фрактурата и фиксация с реконструктивна плака
ААР и съответните винтове. След което: хемостаза, иригация, шев, стерилна превръзка,
както и гипсова имобилизация. От Епикриза /л. 5/, издадена от
ищцовото дружество, която също не е оспорена, се
установява, че ответникът е постъпил на 22.02.2018 г. в лечебното заведение с
диагноза „Съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито“.
На 23.02.2018 г. му е извършена операция, а на 27.02.2018 г.. е бил изписан от
лечебното заведение.
По делото са приети: КП № 220 /л. 7/ оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност
минимален болничен престой – 3 дни, кодове на основни процедури по МКБ – 9
КМ/АКМП; Условия за сключване на Договор за изпълнение на клиничната пътека /л. 13/; Заповед № Р-172/17.03.2014
г. на Изпълнителен директор на УМБАЛ „С. М.“ /л. 17/ за стойността на
медицински изделия; От приложеното ЧГД № 2480/2019 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че на 21.08.2019 г. ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед № 1226/21.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение срещу ответника, която е връчена на длъжника по реда на чл.
47 ГПК, поради което заповедният съд е дал възможност на заявителя да предяви
искове за вземанията си.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са
положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са
специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на
изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване
на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е
да докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в
хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По
принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на
паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен
от издадената Заповед № 1226/21.08.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на
парично задължение. В този смисъл специални положителни обстоятелства
обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК
са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от
длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по ЧГД № 2480/2019 г., по описа на РС Шумен, документи, от които
еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца -
Заявление рег. № 15059/22.08.2019 г.,
по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК,
е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 1226/21.08.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в претендирания общ
размер 2 528.20 лева. Съдът
констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение,
длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е
намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му
връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковата претенция,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустима.
Основателността на претенцията, по иска за реално
изпълнение, с правно основание чл. 82б, ал. 3 от Закона за здравето, вр. чл. 79 ЗЗД, е предпоставено от установяване при условията на пълно и главно доказване
от ищеца: че като лечебно заведение, е предоставил на ответника – пациент
болнична помощ по договор за изпълнение на Клинична пътека № 220;
размера на исковата претенцията; настъпването на предпоставките за плащане /че ответникът дължи на законово основание доплащане на медицинската
услуга/, както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл.
Страните не
спорят, а и от доказателствата по делото еднозначно се установява, че през периода от 22.02.2018 г. до 27.02.2018 г., ответникът
е престоял като пациент в Отделение по ортопедия и травтоматология на
МБАЛ „С. М.“ - В. с диагноза „Съчетано счупване на
диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито“ и е получил
болнична помощ по Клинична пътека № 220, като му е извършена
операция, при която е извършена позиция и фиксация с „К-т
реконструктивна ъглова стабилна плака - 3,5 мм, 7 отвора“, от титаний и „К-т 1 бр. права плака - 3,5 мм, 7 отвора“, от
титаний, на обща стойност 2
505 лева.
Спорът
между страните, в какъвто смисъл са и възраженията на особения представител на ответника, е доколко
ответникът е бил надлежно и по разбираем начин информиран, че дължи доплащане
на скъпоструващите изделия и
консумативи необходими за предстоящата интервенция. Предвид, че в приетото по
делото Информирано съгласие
от 22.02.2018 г. ответникът, чийто подпис не е оспорен, изрично декларира, че е информиран от служебно определения лекуващ лекар, че за лечението
което ще бъде проведено по Клинична пътека № 220 е необходимо да бъде приложени
медицински изделия – 2 бр. плаки за фиксация на фрактури, както и че следва да
доплати за тези медицински изделия сумата от 1235+1270 лева на касата или по
банков път в рамките на престоя му в лечебното заведение, съдът намира
възраженията за неоснователни.
Оказаната болнична медицинска помощ е осъществена по
направление с оглед естеството на заболяването по т. нар. „Клинични пътеки“. Всяка
от тях съдържа алгоритъм от медицински изследвания и дейности, които гарантират
висок медицински стандарт и успешно оздравяване. В съответствие с Националния
рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Български лекарски съюз за
2018 г. /обн. ДВ. бр. 28 от 29 Март 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 34 от 20 Април
2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 4 от 11 Януари 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 15 от
19 Февруари 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 51 от 28 Юни 2019 г./, в сила през
процесния период, УМБАЛ „С. М.“ ЕАД гр. В., се задължава да осигурява
медицинска помощ по клинични пътеки. Лечението на ответника е проведено по Клинична
пътека 220 – „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник
с голям обем и сложност“. Съгласно разпоредбата на чл. 82б от Закона за
здравето, лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на
пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, които се осигуряват
чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ, а когато
медицинските изделия не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса
или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат по цените, на които ги е
закупило лечебното заведение. Съгласно раздел І „Условия за сключване на
договор за изпълнение на клинична пътека 220“; т. 2 „Задължителни звена,
медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на
пътеката, неналични на територията на лечебното заведение, изпълнител на
болнична помощ“, от Приложение № 17 към Националния рамков договор за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., /Издадено от министъра на
здравеопазването, обн., ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 1.04.2018 г./, по
Клинична пътека 220 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния
крайник с голям обем и сложност“, скъпоструващи медицински изделия за
провеждане на лечение, като медицински изделия и инструменти за фиксиращите
процедури, не се заплащат от НЗОК. Както бе посочено подписвайки Информираното съгласие от 22.02.2018 г. ответникът,
изрично се е задължил да
доплати цената на приложените медицински изделия в рамките на престоя му в
лечебното заведение. Доказателства това да е сторено в така определения срок не
са представени.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът
е ползвал услугите на лечебното заведение, където му е оказана болнична помощ
на стойност 2
505 лева, за медицински изделия, които не
се плащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, необходими за лечението и приложени от ищеца, осигурени чрез болнична аптека на ответника, поради
което искът следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от 19.08.2019 г. до окончателно плащане.
Основателността на претенцията, по иска за реално
изпълнение, с правно основание по чл. 37, ал. 1 от
Закона за здравното осигуряване вр. чл. 79 ЗЗД, е предпоставено от установяване
при условията на пълно и главно доказване от ищеца: че през периода от
22.02.2018 г. до 27.02.2018 г., ответникът е престоял в Отделение по ортопедия и травтоматология на МБАЛ „С.
М.“ – В.; че ответникът
дължи на законово основание плащане на престоя,
както и че срокът за изпълнение е изтекъл.
Съгласно посоченото по – горе Приложение № 17 към
Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г.,
минималният болничен престой по Клинична пътека 220 следва да е 3 дни. В процесния
случай, страните не спорят, че ответникът е престоял в стационара
на ищеца 4 дни. Съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1, хип. 3 от Закона за здравното осигуряване за всеки ден болнично
лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лечебното
заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет. Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ПМС № 193/28.08.2012 г. за определяне размера на
сумите, заплащани от здравноосигурените лица за посещение при лекар, лекар по
дентална медицина и за болнично лечение и реда за заплащане на сумите по чл.
37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 2 от 2014 г., в сила от
7.01.2014 г.) задължително здравноосигурените лица заплащат за всеки ден
болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, сума в размер 5,80 лева на ден.
Следователно за
болничен престой от четири дни дължимата
сума възлиза на 33.20 лева. Доказателства
за плащане не са представени.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът дължи
потребителска
такса за периода на престоя в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, от 22.02.2018 г. до 27.02.2018
г., поради което искът следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от 19.08.2019 г. до окончателно плащане.
Относно разноските:
Ищецът има право на разноски, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 ЗПП. Разпоредбата на 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в разпоредбата на чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за
заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева.
Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа. Предвид изложеното,
съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от
които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде прибавена внесената от ищеца дължима държавна такса в заповедното и
исковото производство в общ размер на 151.68
лева, както и 388.07 лева – възнаграждение за
особен представител на ответника. Съобразно уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищцовото дружество сума в общ размер на 689.75
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.
М.„ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. В. 9010, район Приморски, бул. „Христо Смирненски“ № 1, че
ответникът Ж.И.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи
сумата 2
505 (две хиляди петстотин и пет) лева, за медицински изделия, които не се заплащат от Националната здравноосигурителна
каса или от държавния бюджет, необходими за
лечението на ответника и приложени от ищеца, осигурени чрез болнична аптека на лечебното заведение, за която по образувано ЧГД № 2480/2019 г., по описа на
РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1226/21.08.2019 г., за
изпълнение на парично задължение, платима по банкова сметка, ***: ***, BIC: ***,
Банка: „ДСК” АД, ведно със законната лихва върху вземането, считано от
19.08.2019 г., на основание чл. 82б, ал.
3 от Закона за здравето, вр. 79 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.
М.„ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. В. 9010, район Приморски, бул. „Христо Смирненски“ № 1, че
ответникът Ж.И.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи
сумата 23.20
(двадесет и три лева и двадесет стотинки) лева - потребителска такса за периода
на престоя на ответника в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, от
22.02.2018 г. до 27.02.2018 г., за
която по образувано ЧГД № 2480/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника
е издадена Заповед № 1226/21.08.2019 г., за изпълнение на парично задължение, платима по
банкова сметка, ***: ***, BIC: ***, Банка: „ДСК” АД, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от 19.08.2019 г. до плащане, на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, вр.
79 ЗЗД.
Осъжда Ж.И.Д., с ЕГН **********, адрес: ***, да плати
на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. М.„ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., адрес на управление:
гр. В. 9010, район Приморски, бул. „Христо Смирненски“ №1, сумата 689.75 (шестстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки) лева, разноски в заповедното и исково производства, платима по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка:
„ДСК” АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчване пред ШОС, на основание чл. 259 и сл. ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 2480/2019
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен
съдия:………………..