Определение по дело №64/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 224/09.07.2010г., постановено по Г.д. № 315/2010г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Р. М. С., с ЕГН- *, с адрес – град П., Б. област, У. “Н. П.” № 10.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, поради необоснованост и нарушаване на материалния закон. Акцентира се, че по делото е приета като писмено доказателство стокова разписка № 3578/30.07.2008г., удостоверяваща пазарната стойност на двата броя гуми, които са унищожени на по – късен етап, в следствие на престъпното деяние на съучастниците Б. и М., за което е постигнато и споразумение по НОХ дело № 1479/2010г., с което двамата са признати за виновни в осъществяването на престъпление по чл. 216 от ГПК и са им наложени наказания по НК. Възразява се, че първостепенният съд неосноветелно е счел исковата претенция за нанесени имуществени вреди е недоказана по размер, като е отказал да приеме за достоверна цената при закупуването на унищожените гуми, а е изследвал размера на причинените вреди към момента на осъществяването на деянието. В тази насока се сочи в жалбата, че заплатената на пострадалия цена за унищожените вещи в размер на 130лв. е силно занижена и в тази насока са събраните гласни доказателства по делото, а всеизвестно е че за стоки закупени на втора ръка никой не издава фактури. Оплакването е за превратно тълкуване на събраните гласни доказателства, с които съдът е отказал да се съобрази. Възразява се и срещу размера на определените с обжалваното решение на първоинстанционния съд неимуществени вреди, като според жалбоподателят съдът не се е съобразил с продължителността и интензитета на причинените на пострадалия страдания, опасността от здравословни проблеми с оглед на възрастта на пострадалия, както и афектното състояние в което той е изпаднал в резултат на деянието на двамата подсъдими. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт, ведно с всички законови последици от това. Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като първоинстанционният съд правилно е приел същи за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях във въззивното си решение.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.10.2010г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: