Р
Е Ш Е Н И Е
№ V - 53 15.12.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На седемнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 302 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260016 от 5.01.2021г. по гр.д. № 18/ 2020г. на РС- Бургас, са отхвърлени исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, предявени от дружеството срещу Ц.С. ***, к-с „Лазур“ и З.С.Л. ***- за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 737,21 лв. - сбор от стойността на предоставени В и К услуги- доставена, отведена и пречистена вода в периода от 27.09.2017г. до 25.09.2019г., ведно с мораторната лихва в размер на 71,56 лв., начислена за периода от 28.12.2017г. до 19.12.2019г. и законната лихва, начиная от 3.01.2020г. до окончателното плащане.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№262407/20.01.2021г. по описа на РС- Бургас, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт З.. С нея решението е обжалвано изцяло, като са изложени оплаквания, че същото е неправилно. Въззивникът намира за неприемлив извода на районния съд, че дружеството- ищец не е провело успешно доказване на легитимацията на ответниците като потребители на ВиК услуги, както и че представената в тази връзка декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане на водоснабдения имот с данък върху недвижимите имоти и удостоверения за наследници на праводателя на ответниците, не били годни доказателства, установяващи качеството собственици, а оттам и качеството „потребители“ на ВиК услуги за имота. Счита, че представените писмени доказателства- декларация по чл.14 от ЗМДТ и удостоверения за декларирани пред Община Бургас данни за притежавания недвижим имот и удостоверения за наследници по категоричен начин установяват придобиването на собствеността върху имота, а от друга страна- съдът не указал, че тези доказателства не са достатъчно убедителни и преки. В самата Декларация по чл.14 ЗМДТ се съдържало подробно описание на процесния имот, принадлежностите на вещните права върху него, начина и момента на придобиване правото на собственост. Тези декларирани данни били категорично признание и потвърждение за притежаваното право на собственост, поради което за исковия период ответниците се явявали потребители на ВиК услуги. В издадените документи се съдържали данни за титула на собственост на наследодателя. Доказателствена сила на декларацията по чл.14 от ЗМДТ като официален документ не била зачетена от БРС. Счита, че при очевидната недобросъвестност на ответниците- приобретатели в 30- дневен срок да се легитимират като потребители пред оператора на ВиК- услуги, което било тяхно основно задължение като собственици на имота, не било ясно какви според съда други действия следвало да бъдат приложени, за да може операторът да събере вземането си от потребител, явяващ се недобросъвестен ползвател на чужд актив- публична държавна собственост.
На следващо място се сочи, че съдът не отчел, че по данни на Община Бургас именно ответниците са данъчно задължени лица, т.е. собственици на имота- така чл.11 от ЗМДТ.
По делото били събрани и други доказателства, кредитирани от БРС- свидетелски показания, съдебно-техническа експертиза, от които се установявало, че едната от ответниците обитава водоснабдения имот и че начислените суми са реални, но въпреки това съдът отклонил и изобщо не се произнесъл по искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата Ц.С.К., направено с молба от 14.09.2020г. Изведено е становище, че не е социално справедливо ответниците да ползват комунални услуги със своето семейство, без да дължат насрещна престация, по причина, че отказват да се легитимират пред „ВиК“ ЕАД като му представят нотариалния акт от 1964г. и удостоверението за наследници в 30- дневния срок от наследяването на имота, който бил изтекъл на 23.11.2016г.
Неприемлив бил изводът на съда, че ищецът бездействал и не се съобразил с доклада на съда за провеждане на пълно и главно доказване на иска, тъй като описаният титул за собственост бил на разположение в Агенцията по вписванията- Имотен регистър, който е публичен. Заявява, че Община Бургас не е изпълнила задължението си да приложи препис от документа към изисканата Декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Погрешен бил и извода на съда, че претенцията не е доказана по размер поради неяснота за размера на наследствената квота. Намира, че това ставало ясно от Декларацията по чл.14 от ЗМДТ. По делото постъпил и отговор от едната от наследниците, с който се признавало, че ответниците са наследници на А.Й., но дължимостта на сумите се отричала по причина, че фактически имотът се ползвал само от едната от наследниците.
Направено е и оплакване за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който, след като констатирал неизпълнение от страна на Община Бургас на вмененото със съдебното удостоверение задължение за представяне на изисканите документи, бил длъжен да отмени определението си за приключване на събирането на доказателства и да върне делото за провеждане на надлежен процес.
На следващо място се сочи, че обжалваният акт бил в отклонение със съдебната практика.
Развити са подробни съображения във връзка с всяко от оплакванията.
Моли обжалването решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като исковата претенция бъде уважена, а на въззивника се присъдят разноските за двете инстанции.
По отношение на ответницата Ц.К. въззивният съд да се произнесе с неприсъствено решение, като на въззивника се присъдят разноските за двете инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от страна на особения представител на З.С.Л.- адв. Михаил Петров. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че действително ответниците са наследници на покойната А.Р.Й., но първоинстанционният съд правилно приел, че липсват доказателства, че ответниците са приели оставеното от нея наследство или коя от двете, каква част е наследила, т.е. липсвали доказателства, че З.Л. е наследила целия или част от процесния имот. Заявява, че въззиваемата Ц.К. е живяла и продължава да живее на адреса на наследодателката, а въззиваемата З.Л., представлявана от адв. Петрова, живее на друг адрес. Затова намира, че правилно районният съд е приел, че в изразходването на неизплатената вода е участвала единствено Ц.К.. Намира за спазени изискванията на чл.341 ГПК.
Въззиваемата Ц.С.К. не представя отговор на въззивната жалба, макар че е уведомена за тази възможност.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Ето защо въззивното производство е допустимо, а жалбата следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е предявило обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против Ц.С.К. и З.С.Л.- за осъждането им да заплатят на ищцовото дружество сумата от 737,21 лв.- сбор от стойността на предоставени ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода в периода от 27.09.2017г. до 25.09.2019г., ведно с мораторна лихва в размер на 71,56 лв., начислена за периода от 28.12.2017г. до 19.12.2019г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 13.01.2020г. до окончателното плащане.
Ищецът- сега въззивник, твърди че ответниците, в качеството им на наследници на А.Р.Й. са „потребители“ за процесния водоснабден обект с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.27, вх.1, ет.2, ап. ляв. На името на наследодателката им била открита партида в базата данни на ВиК ЕАД с абонатен №930194. Като наследници и съсобственици на водоснабдения имот ответниците били клиенти на дружеството- ищец по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. По смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответниците по делото притежавали качеството „потребител“ в отношенията с експлоатационното дружество за горепосочения адрес. Отношенията между ВиК- дружеството и потребителите на предоставяните от него услуги се уреждали от Общи условия /чл.8 от Наредба №4/, които били публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор. Съгласно чл.62, ал.1 от действащите ОУ, наследниците били длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление за промяна на данните по партидата, като представят удостоверение за наследници и/или документ за собственост. Тъй като това не било сторено, налагало се да бъде предявен иск срещу всеки от наследниците.
На основание чл.23, ал.4, изр.3 от ОУ и чл.32, ал.4, предл.2 от Наредба №4, доставените ВиК-услуги за процесния период били отчитани по електронен път, чрез мобилно устройство. Водомерът бил разположен в мокрото помещение на апартамента, поради което клиента и обитаващите лица са имали задължението да осигурят достъп до водомера, а използването на мобилното устройство било причина, поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, както се случвало при отчет с карнет. Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал посредством заверено копие от справка- извлечение, в което били отразени състоянието на измервателното устройство, начина на отчитане и съответния режим на работа на електронното устройство. Съгласно чл.25 от ОУ, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към водопроводното отклонение били присъединени повече от един потребители. След всяко отчитане за процесния период, в законоустановения срок били издавани данъчни фактури, в чието съдържание фигурирали отчетените водни количества, отчетния период и единичните цени на всяка от предоставяните от оператора услуги- вода, канал и пречистване, които цени били одобрени от КЕВР. Върху стойността на всяка от фактурите се дължало и обезщетение за забавено плащане, считано от падежа до датата на предявяването на исковата претенция, а така също и законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.
Понеже ответниците не заплатили своевременно задълженията по издадените фактури, подробно описани в исковата молба, то се претендира осъждането им да заплатят главницата, ведно с мораторната лихва и обезщетението за забавено плащане след предявяването на иска.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
Ответницата Ц.С.К. не е представила отговор на исковата молба, въпреки че е била уведомена за тази възможност чрез съпруга си Д.К..
Ответницата З.С.Л. е представлявана в производството от адв. Михаил Петров като особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Същият е депозирал своевременно писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. На първо място се сочи, че липсват доказателства ответниците да са приели наследството на А.Р.Й. или за това каква и наследствената им част, поради което не е установено качеството им на потребител ва ВиК- услуги. Изтъква се, че ответницата Ц.К. е живяла и продължава да живее на адреса на наследодателката, а настоящият адрес на З.Л. ***. Това според страната предполага, че изразходваната неплатена вода е ползвана и от Ц.К., а З.Л. не е имала тази възможност.
Моли за отхвърлянето на исковете, както и за присъждане на възнаграждение на адв. Момчилов за осъщественото процесуално представителство. Не ангажира доказателства.
Преди първото съдебно заседание по делото, ищецът е депозирал молба /л. 114-115/, с която е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата Ц.К..
Основателно е оплакването на въззивника, че районният съд не се е произнесъл по тази молба. С това е допуснал съществено процесуално нарушение, което обаче не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, в каквато насока е искането на въззивника- в този смисъл Решение №157/29.11.2010г. по т.д.№262/2010г. на ВКС, първо търг. отделение. В конкретния казус обаче, въпреки пропуска на съда да се произнесе по искането за постановяване на неприсъствено решение, страната не е била лишена от възможността да ангажира доказателства във връзка с основателността на иска, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице пречки за постановяване на решение по общия исков ред срещу въззиваемата Ц.К..
Пред Районния съд са приети писмени доказателства, разпитан е свидетел, приети са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Приел е, че въпреки изначално разпределената му с доклада доказателствена тежест ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че в периода от 27.09.2017г. до 25.09.2019г. ответниците са били носители на правото на собственост или вещното право на строеж/ ползване върху имота. Приел е, че декларацията по чл.14 ЗМДТ не е годна да преодолее този извод на съда. Според първоинстанционния съд, освен удостоверението за наследници, ищецът е следвало да ангажира и титул за собственост на наследодателя или документ, легитимиращ еднозначно ответниците като собственици. Освен това, от самата декларация било видно, че двете ответници не са единствените собственици на имота, като в декларацията изрично е вписан титулът за собственост, поради което съдът е счел, че доколкото той е на разположение в Агенцията по вписванията- Имотен регистър, който е публичен и при проявена активност, налагаща се от възложената доказателствена тежест, ищцовата страна е могла да се снабди с него, като по този начин да проведе пълното и главно доказване. Акцентирал е на това, че косвените доказателства- декларации, свидетелски показания за това кой обитава имота и прочее, не са достатъчни за провеждане на такова доказване, без оглед на субекта, стоящ на страната на ищеца или ответника. Още повече, че ищецът- монополист бил икономически по- силната страна в правоотношението, което не давало основание на съда да кредитира безкритично твърденията му, респективно- изходящите само от него доказателства.
Обжалваното решението е валидно и допустимо.
Районният съд се е произнесъл по предявените искове, в рамките на търсената от ищеца защита.
По същество.
По делото не се спори относно правилното отчитане и остойностяване на процесните ВиК услуги, извършени от въззивното дружество и потребени във водоснабдения имот, описан в исковата молба и чието заплащане се претендира от ищеца. Ето защо въззивната инстанция не може служебно да преразглежда верността на фактическите констатации на районния съд. За пълнота на изложението, с оглед задължението на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, следва да се отбележи, че изводите на районния съд по горепосочените факти са обосновани и съответстват на събраните по делото доказателства- приложените фактури, разпит на свидетеля- отчетник, както и от съдебно-техническата и съдебно- счетоводната експертиза, приети без възражения от страните.
Така по делото се установява, че в процесния апартамент е монтиран един водомер за студена вода. Общото количество потребена вода е 264,55 куб. м., от които 234 куб. м.- отчетено и 30,55 куб. м.- от разпределение, като начислените количества са остойностени от експерта по СТЕ в размер на 737,21 лв., съпоставени с издадените 24 бр. фактури. Фактурите са осчетоводени надлежно в счетоводството на „ВиК“ ЕАД, според счетоводната експертиза. От показанията на извлечения отчет с мобилно устройство се установява, че отчетът е реален, което се установява и от показанията на св. В.- отчетник в ищцовото дружество, според която имота се обитава от жена на име Ц. и нейното семейство.
Частично неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно собствеността върху имота. Безспорно е, че двете ответници са наследници на А.Р.Й., починала на 23.10.2016г., т.е. преди началото на процесния исков период /това се установява и от удостоверението за наследници на л.56/.
Спорният въпрос е дали същите са собственици на имота и имат качеството потребители на Вик- услуги.
Доколкото въззиваемата Ц. К. не е представила отговор на исковата молба и не е оспорила фактическите и правни твърдения на ищеца, включително, че е собственик на процесния имот, неправилно районният съд е приел, че ищецът- сега въззивник, при условията на пълно и главно доказване, носи доказателствената тежест да установи принадлежността на правото на собственост за тази ответница.
За установяване твърденията си ищецът е представил декларация по чл.14 ЗМДТ /л.143 и сл./. Същата е подадена от въззиваемата З.Л., като същата е посочила, че имотът е придобит чрез покупка, като е посочила за документ за собственост нотариален акт №4776, №1660/64г. Посочила е още, че съсобственици на имота са тя, сестра й Ц.К., както и още две лица- К.Д.и С.Д.. Посочила е и квотите в съсобствеността- по 3/8 ид.ч. за нея и сестра й Ц., 1/12 за К.Д.и 2/12 за С.Д.. Като приложения към декларацията е посочила копие от нотариален акт и удостоверение за наследници.
При тези данни, неправилно районният съд е приел, че представените от ищеца косвени доказателства не установяват право на собственост на двете ответници върху имота. Подадената от въззиваемата Л. декларация по чл.14 ЗМДТ съставлява извънсъдебно признание на факти, в случая- за нейното право на собственост и идеалните части от същото. В същото време въззиваемата К. изобщо не оспорва правото на собственост. Доколкото искът не е за собственост, приложените по делото доказателства са достатъчни да се приеме, че двете въззиваеми притежават идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент.
Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Нормативният акт, уреждащ по-детайлно отношенията между ВиК- оператора и потребителите на ВиК-услуги е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1, т.1 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че въззиваемите, като съсобственици на процесния имот имат качеството на потребители на ВиК услуги, независимо дали фактически обитават процесното жилище. Всяка от тях дължи заплащане на съответната идеална част от стойността на потребените за процесния период ВиК услуги, съобразно наследствения си дял.
В случай, че някоя от тях не живее в процесното жилище, в каквато насока са твърденията на особения представител на въззиваемата Л., потвърждаващи се от показанията на св. В., и то при условие, че изплати задължението си към ВиК оператора, същата може да търси възстановяване на сумата по реда на неоснователното обогатяване от лицето, което реално е ползвало услугите ва ВиК- оператора.
Потребените за процесния период в имота услуги са на обща стойност 737,21 лв.
Съразмерно дяловете им в съсобствеността /според декларираното от отв. Л./, всяка от въззиваемите има задължение към въззивното дружество за главницата в размер на 276,45 лв.
Затова исковете за главницата спрямо всяка от въззиваемите са основателни и доказани до този размер, а за горницата над тази сума, до претендираните 368,60 лв. следва да бъдат отхвърлени.
С оглед основателността на исковете за главницата се явяват основателни и акцесорните вземания за обезщетение за забава до предявяването на иска съразмерно на притежаваните дялове в съсобствеността, или по 26,83 лв. за всяка от въззиваемите. За горницата над тази сума до претендираните 35,78 лв. за всяка от двете въззиваеми, исковете за мораторна лихва се неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Основателен е и иска за установяване на вземането за законната лихва върху уважения размер на главницата от подаване на иска до окончателното погасяване на задължението за всяка една от въззиваемите.
Тъй като крайните изводи на въззивният съд съвпадат отчасти с тези на районния, решението на последния следва да бъде отменено частично, като вместо това се постанови ново, с което исковете против двете въззиваеми се уважат за всяка от тях до размер от 276,45 лв. за главницата и до размер от 26,83 лв. за мораторната лихва, като за разликата над тези суми, до предявените размери, решението следва да бъде потвърдено.
На въззивното дружество следва да се присъдят разноски съобразно уважените размери на исковете.
Общо разноските на въззиваемото дружество за двете инстанции са 737,50 лв. за въззиваемата Л., както и 337,50 лв. за въззиваемата К. /тъй като възнаграждението за особения представител за отв.Л.- общо 400 лв. за двете инстанции следва да се отнесе единствено към разноските за водене на делото спрямо нея, а всички останали разноски са поделени поравно за водене на делото срещу всяка от двете ответници/.
Платените от въззивното дружество разноски за двете инстанции са както следва: 100 лв. д.т. за първата и 50 лв. държ. такса за втората инстанция, 5 лв. за съдебно удостоверение, 200 лв. за СТЕ, 200 лв. за СИЕ, 20 лв. за свидетел- 575 лв. За юрисконсултско възнаграждение съдът определя съобразно фактическата сложност на делото и предвид цената на иска, сумата от 100 лв. за всяка инстанция, или общо 200 лв. Общата сума в размер на 775 лв. следва да се раздели по равно за воденето на делото срещу всяка от ответниците- 387,50 лв. Към нея, за водене на делото срещу отв.Л. следва да се прибави и внесеното възнаграждение за особения представител- 400 лв. за двете инстанции.
При тези данни разноските са определени съобразно уважения спрямо всяка от ответниците размер на иска /303,28 лв. общо за главницата и лихвата, при претендирани общо 404,38 за всяка ответница/, както следва- 590,61 лв. за отв.Л., а за отв.К.- 290,62 лв., общо за двете инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260016 от 5.01.2021г. по гр.д.№ 18/2020 по
описа на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* против Ц.С.К., за сумата от 276,45 лв. за главницата и за сумата от 26,83
лв. за мораторната лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ц.С.К. ЕГН:********** *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, сумата
от 276,45 лв. /двеста
седемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща задължение
за ползвани, но неплатени ВиК- услуги по 24 броя фактури, първата от които
издадена на 27.11.2017г., а последната на 28.10.2019г. за отчетен период
27.09.2017г.- 25.09.2019г. за партида с абонатен номер 930194, открита за
апартамент, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.27, вх.1, ет.2, ап.4,
съобразно притежаваните от нея 3/8 ид.ч. от правото на собственост върху
апартамента, както и сумата от 26,83 лв. /двадесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/- мораторна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 3.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 290,62 лв. /двеста и деветдесет лева и шестдесет и две
стотинки/- деловодни разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 5.01.2021г. по гр.д.№ 18/2020 по описа на Районен съд- Бургас по отношение на Ц.С.К. в останалата
обжалвана част, с която исковете против същата са отхвърлени до претендираните
размери от 368,60 лв. за главницата и 35,78 лв. за обезщетението за забавено
плащане.
ОТМЕНЯ Решение
№ 260016 от 5.01.2021г. по гр.д.№ 18/2020 по
описа на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* против З.С.Л., за сумата от 276,45 лв. за главницата и за сумата от 26,83
лв. за мораторна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА З.С.Л. ЕГН:********** *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, сумата
от 276,45 лв. /двеста
седемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
задължение за ползвани, но неплатени ВиК- услуги по 24 броя фактури, първата от
които издадена на 27.11.2017г., а последната на 28.10.2019г. за отчетен период
27.09.2017г.- 25.09.2019г. за партида с абонатен номер 930194, открита за
апартамент, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.27, вх.1, ет.2, ап.4,
съобразно притежаваните от нея 3/8 ид.ч. от правото на собственост върху
апартамента, както и сумата от 26,83 лв. /двадесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/- мораторната лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 3.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 590,61 лв. /петстотин и деветдесет лева и шестдесет и една
стотинки/- деловодни разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 5.01.2021г. по гр.д.№ 18/2020 по описа на Районен съд- Бургас по отношение на З.С.Л. в останалата
обжалвана част, с която исковете против същата са отхвърлени до претендираните
размери от 368,60 лв. за главницата и 35,78 лв. за обезщетението за забавено
плащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.