РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,31.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на четвърти юли две
хиляди и седемнадесета година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Димитрина Иванова, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 1646/2017
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
Съдът е сезиран с
жалба от Т.Г.Б., с ЕГН **********, против наказателно
постановление № 16-0938-000-117/ 12.02.2016г.
на Началник отдел охранителна полиция Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.638 ал. 1,
т. 2, във връзка с чл.461, ал. 1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на
2000.00 /две хиляди/ лева.
Жалбоподателят, останал недоволен от издаденото
наказателно постановление 16-0938-000-117/12.02.2016г., го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са нарушени материалните и
процесуалните правни норми и че не е извършил така вмененото му нарушение. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н.от АК - Плевен, моли
съда да отмени издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно, като са изложени подробни
съображения с искане за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът – ОДМВР – гр. Плевен, редовно
призован не изпраща представител и не взема становище устно и непосредствено
становище по подадената жалба.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, съставен против Т.Г.Б., с ЕГН **********, с номер на бланката 446901 от 31.01.2016 г., с който се
констатира, че на 31.01.2016 г., около 14:20 часа в ***
като водач на Ситроен Джъмпер 35 с рег.№ ЕН***ВС, управлява товарен автомобил
негова собственост фирма „Т.Б. 2010“ ЕООД като няма сключена задължителна
гражданска отговорност за 2015г.
Автомобилът е спрян от движение. Актосъставителя съставил
приложения по преписката АУАН в присъствието
на нарушителя, за което той се разписал без възражения, като на жалбоподателя
бил даден екземпляр от съставения АУАН като същия бил запознат с правото си в 3-дневен
срок да даде допълнителни обяснения или възражения във връзка със случая. Жалбоподавателят
е направил възражение срещу съставения му АУАН в законоустановения срок, че не е извършил така вмененото му нарушение.
Сочи, че по това време е бил тежко болен и е нямал физическата възможност да
провери и поднови гражданската отговорност.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление
на жалбоподателя – 09.06.2017г. и датата на депозиране на жалбата пред
наказващия орган – 16.06.2017г., съдът счита, че последната е подадена в срока
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното постановление е издадено за
това, че на 31.01.2016г. в 14.20 часа в
гр. *** като водач на Ситроен Джъмпер 35 с рег.№ ЕН *** ВС, управлява товарен
автомобил негова собственост фирма „Т.Б. 2010“ ЕООД като няма сключена
задължителна гражданска отговорност за
2015г. Автомобилът е спрян от движение. Съдът намира че обжалваното наказателно
постановление е издадено от длъжностно лице в кръга на неговите компетенции –
видно от приложената по делото Заповед № 316з – 396/13.12.2014г.
В наказателното постановление е посочено обаче, че с установеното поведение нарушителят Т.Г.Б. като физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. За извършеното от него нарушение, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ му било наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.
В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят В.С.В., който поддържа
описаното в съставения от него АУАН и заявява, че собствеността на автомобила е
била на фирма „Т.Б.”. Свидетелят твърди, че при проверката се установило, че
няма платена гражданска отговорност. В съдебно заседание е разпитан и
свидетелят И.С.Е., който потвърждава, че на посочената дата са установили
посоченото нарушение – неплатена гражданска отговорност на автомобила. Така
изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема
и кредитира
показанията на съставителя на АУАН - В.С.В.
и свидетел И.С.Е., от които се
установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя.
На базата на всички доказателства по делото, както и от приложената по делото Застрахователна полица №
05115000328579, съдът намира, че категорично е установено действително, че към датата
31.01.2016г, 14:20 часа за описания в АУАН и в наказателното постановление автомобил не е имало
сключен договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите”, съгласно чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ, както и че
собственик на автомобила е юридическото лице „Т.Б. 2010“
ЕООД с ЕИК *********.
Независимо от това обаче, при издаване на наказателното
постановление са били допуснати особено съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до неговата незаконосъобразност.
На първо място,
твърди се нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, който действително задължава
притежателят /собственик/ на МПС, регистрирано в България и не спряно от движение да сключи
задължителната застраховка. В случая се установява, че притежател на описаното
в АУАН и наказателното постановление МПС е юридическото лице „Т.Б.
2010“ ЕООД с ЕИК *********, като в тази връзка то е носител на посоченото
задължение и при неизпълнение на същото би следвало да се санкционира именно
юридическото лице, което е и изрично предвидено като възможност в чл. 638, ал. 1, т.
2 от
КЗ. Вместо това обаче е счетено, че следва да се санкционира лично
жалбоподателя Т.Г.Б., като същия дори не е посочено да се санкционира в
качеството му на управител на дружеството, а се санкционира като физическо лице.
При това положение и спрямо него би следвало
да се приложи санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която предвижда наказание глоба за
физическо лице, което не изпълни задължението за сключване на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като глобата
е в размер на 250.00 лева.
Обаче, в наказателното постановление е посочена като основание за определяне на
наказанието разпоредбата на чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ, която предвижда
санкциониране на физическо лице при
неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, при
това с налагане на наказание глоба,
но в размера предвиден за имуществена санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, а именно 2000.00 лв. Видно е от наказателното постановление, че в същото
в абсолютно противоречие със закона е определена като основание за налагане на
административно наказание на физическото лице Т.Б., нормата, касаеща санкциониране на юридически лица,
като макар да е посочено по вид наказанието глоба, то размерът на същата е
напълно несъответен на предвидените размери на глобите при санкциониране на
физическо лице. Налице е абсолютно недопустимо смесване на разпоредбите на КЗ,
което създава противоречие и неяснота, засягащи пряко правото на адекватна
защита на жалбоподателя.
Отделно от това жалбоподателя Т.Б.
е санкциониран за това че „като водач на лек автомобил ….“, като видно от
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължението да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е на собственика на моторното превозно
средство, не на неговия водач. Както стана ясно от събраните по делото
доказателства Т.Б. обаче като физическо лице не е собственик на лекия автомобил
Ситроен Джъмпер 35 с рег.№ ЕН***ВС, а същия е собственост на „Т.Б. 2010“ ЕООД с
ЕИК *********. Следователно задължението възниква за юридическото лице „Т.Б.
2010“ ЕООД, което чрез своя управител, би следвало да сключи задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ и единствено то може да бъде субект на
извършеното административно нарушение. Физическото лице Т.Б.
евентуално би могло да носи отговорност по друга алинея на същия член, а именно
чл. 638, ал. 3 от КЗ съгласно който „Лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лв.
Поради изложените съображения, съдът
счита, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени, поради допуснато грубо
процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 16-0938-000-117/
12.02.2016г. на Началник отдел охранителна полиция Плевен, с което на Т.Г.Б. ***,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.чл.638 ал.1 т.2, вр.чл.461
т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Регионален административен съд - Плевен
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: