Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 15.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №9226 по описа на СГС за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът Д.Ж. Е. твърди, че на
19.01.2011 г. е предоставила на ответника паричен заем в размер на сумата от
297 000,00 евро с падеж 19.01.2014 г., за което страните подписали договор за
заем на 03.05.2011 г. Сочи, че съгласно чл.7 от договора, след изтичане на
срока заемателят дължи неустойка за забава в размер на 8% върху невърната сума
до пълното и погасяване. Поддържа, че ответникът не е погасил изцяло задължението
си по договора за заем, като невърната част възлиза на 293 940,43 евро, поради
което претендира тази сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане, както и неустойка за забава за
периода 28.06.2014 г. - 25.07.2016 г. в размер на сумата от 48 898,80 евро. При
условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения иск за връщане на
заетата сума, претендира сумата от 283 655,28 евро, получена от ответника без
основание. Претендира и разноски.
Ответникът „М. С. П.“ ЕООД в срока
за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Не оспорва, че на
19.01.2011 г. е получил сочената от ищеца сума по сочения договор за заем.
Оспорва наличието на сочения от ищеца сключен между страните на 03.05.2011 г.
писмен договор за заем. Твърди и че същия е подписан от лице без представителна
власт. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По
иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните, парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Ето защо по иска с правно
основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за връщане на заета сума ищецът следва
пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното
задължение - договора за заем или даването на сумата със задължаването на
ответника да я върне.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че страните са сключили на 19.01.2011 г. договор за
заем, по силата на който ищецът е представил на ответното дружество паричен
заем в размер на сумата от 297 000,00 евро.
По делото е представен договор за заем от 03.05.2011 г.,
двустранно подписан, с който страните са постигнали съгласие, че ищецът е
предал на ответника на 19.01.2011 г. сумата от 297 000,00 евро безлихвено за
срок от 3 г., считано от датата на предаване на сумата, а ответникът се е
задължил да върне заетата му сума на 19.01.2014 г., като последният дължи
неустойка в размер на 8% върху невърнатата заета сума след изтичане на срока до
пълното погасяване на заема. Договорът е подписан за заемателя от С. Б.Ч..
От приетото по делото заключение на СГЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че подписът за заемател в описания по-горе
договор за заем е положен от С. Б.Ч..
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, а и се установява от представеното платежно нареждане за кредитен
превод, обстоятелството, че на 27.06.2014 г. ответното дружество е заплатило по
банков път по сметка на ищеца сумата от 26 100,00 лв., представляваща частично
плащане по договора за заем.
Представени са по делото определение от 11.07.2016 г. по
ч.гр.д. №8447/2016 г. по описа на СГС, с което е допуснато обезпечение на
бъдещите искове, предявими от ищеца срещу ответника, с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата от 293 940,43 евро – главница, сумата от 47 739,15 евро – чл.92 ЗЗД, а при условията на евентуалност – за 283 655,28 евро на основание чл.55 ЗЗД, обезпечителна заповед от 18.07.2016 г. и частна жалба, изходяща от
ответното дружество срещу определението, с което е допуснато обезпечение на
бъдещите искове.
По делото е представена нот. покана, нот. заверена от
нот. М.Е., рег. №3256/19.08.2016 г., с която ответното дружество, действащо
чрез законния му представител, е заявило, че на основание чл.301 ТЗ изрично се
противопоставя на обвързващото действие на описания по-горе договор за заем от
05.05.2011 г., за който дружеството е узнало за пръв път по повод образувано от
ищеца производство по обезпечаване на бъдещ иск. Поканата е връчена на ищеца на
24.08.2016 г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че процесната сума от 297 000,00 евро е
осчетоводена от ответника като приход на 19.01.2011 г., като основанието е
договор за заем от 19.01.2011 г. Вещото лице сочи още, че по партидата на ищеца
в ответното дружество липсват други осчетоводени записи.
От приетото по делото допълнително заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че по партидата на ищеца в
ответното дружество има осчетоводяване на заем в размер на 297 000,00 евро на
19.01.2011 г., като през мес.06.2014 г. е осчетоводено плащане на сумата от 26
100,00 лв. от ответника в полза на ищеца, а през мес.03.2016 г. е осчетоводено
отписване на задължението. Вещото лице сочи още, че на 27.06.2014 г. е
осчетоводено плащане на сумата от 26 100,00 лв., представляваща частично
плащане по договора за заем, а сумата по него фигурира в пасива на баланса,
като през 2016 г. задължението по договора за заем е отписано като погасено по
давност от ответното дружество. От заключението се установява още, че след
извършеното плащане салдото по процесния кредит е в размер на 554 781,51 лв.
От показанията на свид. Н.Т. /управител на
дружеството-ответник към 2011 г./ се установява, че не е присъствала при
получаването на заема от ищеца, както и че не е упълномощавала С.Ч.да
представлява ответното дружество.
От показанията на свид. З.М.се установява, че сумата от
297 000,00 евро по процесния договор за заем е предадена в ответното дружество
на 19.01.2011 г., като уговорката е била заетата сума да се върне за 3 г. - до
мес.01.2014 г., след което е имало уговорка да се начислява лихва, като през
мес.05.2011 г. вече е подписан и писмен договор за заем, тъй като С.Ч.е бил в
чужбина. Свидетелят сочи още, че падежът е бил уговорен със С. Ч., който е бил
собственик на капитала на ответното дружество.
От показанията на свид. В.И. се установява, че сумата по
процесния договор за заем е постъпила в касата на дружеството-ответник през
мес.01.2011 г., като е осчетоводена през 2012 г., когато е представен писмен
договор.
От показанията на свид. Я.Б.се установява, че ответното
дружество е разбрало за описания по-горе писмен договор за заем през
мес.07.2016 г. по повод обезпечение на бъдещ иск.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи
безспорно и категорично, че на 19.01.2011 г. ищецът е дал на ответника сумата
от 297 000,00 евро, която последният се е задължил да върне. Основанието на
иска е договор за заем, който е реален и неформален договор. Такъв договор не е
представен в писмена форма, но писмената форма не е форма за действителност на
договора, а както бе посочено по-горе ответникът не е оспорва, че е получил
сумата от 297 000,00 евро, т.е. установява се предаването на сумата, с което
договора - като реален такъв, се счита за сключен.
Съдът намира обаче, че представения и описан по-горе
договор за заем от 03.05.2011 г. не обвързва ответното дружество. Установи се,
че този договор е подписан за ответника от С. Б.Ч., който към тази дата е бил
едноличен собственик на капитала на дружеството-ответник, а не от законни
представител на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 изр.1 ТЗ,
едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично
или чрез определен от него управител. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че когато при ЕООД едноличният собственик на капитала е назначил
управител, който да управлява и представлява дружеството, той сам се е лишил от
правото си да управлява и представлява това дружество, съответно само и
единствено назначеният управител има представителни права по отношение на трети
лица и само неговите действия обвързват дружеството /определение
№1073/30.11.2012 г. по ч.т.д. №484/2010 г. на ТО на ВКС/. В случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ, според която, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Съгласно решение №49 от 3.07.2017 г. на І ТО на ВКС по
т. д. № 603/2016 г., когато дадена сделка няма характер на търговска, то спрямо
нея е неприложим чл.301 ТЗ. Систематичното място на тази разпоредба е разд. ІІ,
озаглавен „Сключване на търговска сделка“, като целият раздел, следователно
третира уредбата именно на тази материя и е относим само към търговските
сделки, а не към сделките въобще. Процесният договор за заем няма характер на
търговска сделка и следователно спрямо него разпоредбата на чл.301 ТЗ не може
да намери приложение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да се приеме, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ,
то по делото се установи безспорно и категорично, че е налице противопоставяне
от страна на дружеството-ответник срещу процесния договор за заем от 03.05.2011
г. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС относно разпоредбата на чл.301 ТЗ. Приложението на цитираната разпоредба предполага изследване на конкретни
факти, от които може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за
сключването на сделката или действията извършени от негово име, без
представителна власт и не се е противопоставил веднага след узнаването. Предмет
на доказването е сключването, респ. извършването на съответно действие.
Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделката
от името на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в
двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни
последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че
те не го обвързват. Приложението на въведената с чл.301 ТЗ законова презумция
предполага изследването на конкретни факти, от които може да се направи
несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените
от негово име без представителна власт действия. От описаната по-горе нот.
покана се установи безспорно и категорично, че ответното дружество се е
противопоставило срещу договора за заем веднага след узнаването.
Установи се по делото от представените писмени
доказателства, както и от двете заключения на ССчЕ, а и не се спори за това от
страните, че ответникът е върнал на 27.06.2014 г. част от заетата му сума в
размер на 26 100,00 лв. или сумата от 13 344,72 евро, т.е. останал е задължен
за сумата от 283 655,28 евро. Доколкото съдът достигна до извода, че
представеният и описан по-горе договор за заем от 03.05.2011 г. не е произвел
действие за ответника, то и същият не дължи уговорената в него неустойка за
забава, поради което с направеното частично плащане е погасена част от
главницата по договора за заем.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието
на изтекла погасителна давност. Вземанията по договор за заем се погасяват с
изтичането на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Константно е разбирането
в съдебната практика, че при липса на определен от страните в договора срок за
изпълнение, изискуемостта настъпва от поканата до длъжника и в този случай
поканата прави задължението изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 и
ал.2 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Неизменно
е разбирането в съдебната практика, че задължение по договор, за който няма
определен срок за изпълнение, става изискуемо след покана до длъжника, като в
този случай поканата прави задължението изискуемо и поставя длъжника в забава -
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора /чл.84 ал.2 ЗЗД/, и това води до съответните
санкционни последици, но не поставя начало на погасителната давност, тъй като
съгласно чл.114 ал.2 ЗЗД, давността тече от възникване на задължението /в този
смисъл е и решение №224 от 11.07.2011 г. по гр.д. №371/2010 г. на ІV ГО на ВКС/.
Според правилото на чл.240 ал.4 ЗЗД, ако не е
уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на
един месец от поканата. Поканата до длъжника го поставя в забава, но не поставя
началото на течението на погасителната давност. Нито разпоредбата на чл.69 ал.1 ЗЗД, нито тази на чл.240 ал.4 ЗЗД, променят момента, от който започва да тече
погасителната давност за изпълнение на задължението за връщане на заема - този
момент е определен изрично в специалната норма на чл.114 ал.2 ЗЗД, според която
срокът за погасителна давност за изпълнение на задължението, което става
изискуемо след покана, започва да тече не от поканата, а от деня на възникване
на задължението /решение №389 от 21.04.2009 г. по гр.д. №102/2008 г. на ІІ ГО на ВКС/, като в конкретния случай
ответникът е бил поставен в забава с получаването на исковата молба.
В случая договорът за заем е сключен на 19.01.2011 г.
и 5-годишната погасителна давност изтича на 19.01.2016 г. Налице е обаче признание
на процесното вземане, което съгласно разпоредбата на чл.116 б. „а“ ЗЗД
прекъсва погасителната давност. Съгласно трайната задължителна съдебна
практика, признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване
на вземането по смисъла на чл.116 б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в
рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е
така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване
на последиците от този фактически състав към момента на признаването.
Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига
същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. В този смисъл е и трайната
практика - решение №100 от 20.06.2011 г. по т.д. № 194/2010 г., на II ТО на
ВКС, решение №98 от 26.07.2013 г. по т.д. №851/2012 г., на I ТО на
ВКС. Признанието на вземането представлява едностранно волеизявление на
длъжника, което законът е скрепил с правни последици – прекъсване на течащата в
полза на автора на волеизявлението погасителна давност. За да настъпят тези
последици не е необходимо кредиторът да е приел и да се е съгласил с
признанието, не е необходимо каквото и да било волеизявление от негова страна.
По делото не се спори, а и се установи безспорно и категорично, както и
бе посочено по-горе, че на 27.06.2014 г. заемателят-ответник в настоящето
производство е извършил плащане на част от процесното вземане, което
представлява признание на дълга и което е от характер да прекъсне давността
- по арг. от чл.116 б. „а“ ЗЗД. Доколкото с това плащане е прекъсната
давността досежно процесното вземане, то съдът приема, че вземането не е
погасено по давност, т.е. не е изтекла петгодишната погасителна давност за заетата на ответника сума.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се
явява частично основателен до размера на сумата от 283 655,28 евро и като такъв
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД:
Фактическият състав на претенцията за неустойка
включва кумулативно следните елементи: наличие на облигационна връзка, виновно
неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на
това задължение.
Съдът обаче достигна до извода, че представеният и
описан по-горе договор за заем от 03.05.2011 г. не е произвел действие за
ответника, поради което същият не дължи уговорената в него неустойка за забава.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД:
С оглед формираните правни изводи по иска с правно
основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, съдът счита, че формално се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иска за връщане на
даденото без основание в частта, в която същият е отхвърлен.
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – за връщане на платено без
основание. Твърденията на ищеца за получената от ответника сума определят предметната
рамка на спора като такъв за получено при начална липса на основание, което
покрива фактическия състав на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
По делото се установи безспорно и категорично, че на
19.01.2011 г. ответникът е получил от ищеца сумата от 297 000,00 евро.
Съгласно т.7 от ППВС №1/1979 г., в случаите на чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаване на
престацията, като е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД.
В конкретния случай даденото без основание е станало
на 19.01.2011 г. и следователно погасителната давност е изтекла на 19.01.2016
г., а исковата молба е депозирана на 26.07.2016 г., т.е. вземането е погасено
по давност, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 22
191,26 лв., представляваща държавна такса, сумата от 45,28 лв., представляваща
депозит за вещо лице, сумата от 4,53 лв., представляваща депозит за свидетел,
сумата от 11 193,22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от
5656,29 лв., представляваща разноски за обезпечаване на исковете. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е неоснователно. По делото са представени фактури, според които ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 24
720,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този минимален
размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника, на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 328,32
лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 246,24 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„М. С. П.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.Ж.Е., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД сумата от 283 655,28
евро, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2016 г. до окончателното
изплащане, представляваща невърната сума по договор за заем от 19.01.2011 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 293
940,43 евро, а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 39 090,58
лв., представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените Д.Ж.Е., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
„М. С. П.” ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.92 ЗЗД за
заплащане на сумата от 48 898,80 евро, представляваща неустойка за забава по
договор за заем от 03.05.2011 г. за периода 28.06.2014 г. - 25.07.2016 г. и
евентуален иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 10
285,15 евро, представляваща получена на 19.01.2011 г. без основание сума.
ОСЪЖДА Д.Ж.Е., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „М. С. П.” ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 574,56 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: