РЕШЕНИЕ
гр.С., 20.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на седми юни през две хиляди
и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е.И.
при секретаря М.Д. и в
присъствието на прокурора ............................ като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 9 815 по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба на „Б. ДСК” ЕАД,
гр.С. с уточненията към нея се твърди, че по
договор за ипотечен кредит от 19.08.2008 г., сключени с ответницата – като
кредитопо-лучател, на същата е предоставен кредит в размер на 116 000,00 лева със срок за издължава-не: 240 месеца, изменен с
допълнително споразумение към него от 19.05.2009 г. Излагат се доводи и че поради
неизпълнение на задължения на кредитополучателката за заплащане на дължимите се
месечни анюитетни вноски с дати на падежите: 20.08.2012 г., 20.09.2012 г.,
20.10.2012 г. и 20.11.2012 г. и продължилата забава в плащанията повече от 90
дни на осно-вание чл.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, процес-ният кредит е превърнат в предсрочно изискуем, считано
от 22.11.2012 г. Сочи се и че въз основа
на този договор на ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу от-ветницата
по ч.гр.д.№ 2 897/2013 г. по описа на РС – гр.П. въз основа на документ по
чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, за сумите: 116 000,00 лева – главница,
заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението: 30.05.2013 г.
до окончател-ното й издължаване; 10 235,69 лева – възнаградителна
договорна лихва за периода от 20.07. 2012 г. до 29.05.2013 г.; 6 417,20
лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 22.11. 2012 г. до
29.05.2013 г., ведно с направените по делото разноски за държавна такса и юрис-консултско
възнаграждение, срещу която заповед в срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено
възражение от ответната страна.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено между страните по спора съществуването на
вземанията на ищеца относно главницата и лихвите, за които на Б.та е била
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2 897/2013 г. по описа на РС
- П., както и да му присъдят направените в заповедното и настоящото производст-во
разноски.
Ответницата – В.И.А.,*** в депозирания в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен
отговор оспорва изцяло предявения иск – и
по основание и по размер, като навежда съображения, че до 10.10.2012 г. е
погасявала изрядно кредита й; че същата не е съг-ласна с размера на начислените
от Б.та лихви, глоби и такси и че цялата внесена от ответницата сума по
договора, която е над 50 000,00 лева неправилно е отнесена от Б.та само за
погасяване на лихви, но не и на главницата.
В
хода на устните състезания моли да се отхвърли предявения срещу нея иск.
Релевира съображения, че хода на процеса не е представено уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Претендира присъждането на
разноски по делото.
В
постъпилите в сроковете по чл.372, ал.1 ГПК и чл.373, ал.1 ГПК допълнителна
искова молба и допълнителен отговор са оспорени изцяло наведените от насрещните
страни твърдения и възражения във връзка с процесните вземания.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
От представените с исковата молба
и с ч.гр.д.№ 2 897/2013 г. по описа на РС гр. П., ГО, ІІІ състав документи е
видно, че на основание чл.418 ГПК на 31.05.2013 г. е пос-тановено издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на доку-мент по чл.417 ГПК, с която е разпоредено В.И.А., ЕГН ********** да заплати на „Б. ДСК” ЕАД с
ЕИК ********* сумите: 116 000,00
лева – главница, предс-тавляваща вземане по договор за ипотечен кредит от
19.08.2008 г., заедно със законната лих-ва, считано от 30.05.2013 г. до изплащане
на вземането; 10 235,69 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2012 г.
до 29.05.2013 г.; 6 417,20 лева – санкционираща лихва за периода от
22.11.2012 г. до 29.05.2013 г., както и сумата 2 653,06 лева – разноски за
държавна такса и 1 776,53 лева – юрисконсултско възнаграждение, и е
допуснато незабавно изпълнение на за-поведа.
Констатира се и че това дело е
образувано въз основа на заявление, подадено в РС-П. от „Б. ДСК” ЕАД на 30.05.2013
г.; че документът, послужил като основание за издаване на заповедта за
изпълнение, е извлечение от счетоводните книги на „Б. ДСК” ЕАД към 30.05.2013
г., в което не се съдържат данни относно момента и основанието на от-разената в
същото предсрочна изискуемост на кредита; че въз основа на издадената заповед за
изпълнение на 31.05.2013 г. е издаден изпълнителен лист на заявителя за посочените
в нея суми, както и че на 01.11.2013 г. – в законния срок по чл.414, ал.2 ГПК,
срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника В.И.А., в което същата е
заявила, че не дължи изпълнение на вземането по нея.
Не се спори между страните в
процеса, което е видно и от приложеното по делото заверено копие от цитирания
договор за ипотечен кредит, че същият е подписан между „Б. ДСК” ЕАД – в
качеството на кредитор и В.И.А., ЕГН ********** – като кредитополучател на 19.08.2008
г. в гр.П. с предмет: предоставянето на кредитопо-лучателя от страна на Б.та
кредит в размер на 116 000,00 лева.
От разглежданото доказателство се
констатира и че срокът за издължаване на креди-та е 240 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, като гратисният период за издъл-жаване на
главницата е 84 месеца, считано от датата на усвояването му и изтича на 21.08. 2015 г. /т.2/; че кредитът се погасява
с месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя след изтичане на
гратисния период, като в рамките на гратисния период кредитопо-лучателят има
право при предпоставките, уредени в Общите условия, да погасява в избран от
него момент, вкл. и извън падежната дата по т.6, част или цялата усвоена главница,
както и да усвоява отново суми в рамките на направените погашения /т.5/; че
падежната дата за из-дължаване на месечните вноски за главница и/или лихви е
20-то число /т.6/, както и че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от Базов лихвен про-цент /БЛП/ за този вид кредити, определят
периодично от кредитора, и надбавка, като към датата на сключване на договора
БЛП е 4,69 %, стандартната надбавка е в размер на 7,30 процентни пункта или
общо 11,99 % /т.7/.
Установява се и че неразделна
част от договора са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на физически лица, които кредитополучателят е деклари-рал, че е получил
и приема с подписването на договора /т.11/; че кредитополучателят запла-ща
такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б. ДСК“ прила-га
по извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане
/т.12/, както и че кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на
Общите усло-вия, които стават задължителни за кредитополучателя, като за всяка
промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на бан-ката /т.14/.
В клаузата на т.10.4 от Общите
условия към договора е предвидено, че в гратисния период се погасява само
начислените лихви върху усвоената част от кредита, като се допуска погасяване и
на главницата, но първо се погасява начислената лихва, а остатъкът се отнася за
намаляване на главницата, а тази на т.20.1 – че при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главницата, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 про-центни пункта, като в случай, че кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата –
наказателната надбавка не се прилага.
При допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни целият оста-тък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на мол-бата за събирането му
по съдебен ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта – т.20.2.
Представено е и подписано между
същите страни на 19.05.2009 г. допълнително споразумение към договора, с което съконтрагентите са се споразумели да
променят лихве-ния процент по кредита, формиран от БЛП, определят от кредитора
периодично, като към датата на споразумението е в размер на 5,69 %, и
стандартна надбавка от 4,6 процентни пункта или общо 10,29 %; че размерът на
месечната вноска кредиторът ще определя в първия работен ден, следващ падежната
дата след подписването на споразумението, за което се за-дължава да предостави
на кредитополучателя нов погасителен план, както и че споразуме-нието влиза в
сила при условие, че дължимата погасителна вноска за лихва и главница към
първата падежна вноска след сключването на споразумението. В т.3 на
споразумението стра-ните по спора са приели, че към датата на подписването му
остатъкът от дълга е в размер на 99 200,00 лева, а дължимата лихва –
985,00 лева.
И в двата приложени по делото погасителни
планове не се съдържат данни, че същите са връчени и приети от
кредитополучателя.
По искане на ищеца е допусната и
изслушана и съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице С.М..
От приетото основно заключение на
същата, че на 21.08.2008 г. по посочената в него сметка с титуляр В.И.А., по
която е обслужван кредитът, е усвоена еднок-ратно главница в размер на
116 000,00 лева, като впоследствие кредитополучателят е из-вършвал, както
погасявания, така и нови усвоявания на суми /на стойности от по 145 000,00
лева, съгласно данните от к.3 и к.4 на таблица № 1/; че до 27.03.2013 г. по
разплащателната сметка на кредитополучателя са постъпили суми в общ размер от
193 149,80 лева, разпределени по елементи, както следва: 145 000,00 –
главница, 46 554,64 лева – лихва върху главницата, 0,16 лева – наказателна
лихва и 360,00 лева – такси; че редовното погасяване на кредитното задължение
от страна на кредитополучателя е преустановено на 20.08.2012 г.; че към 22.11.2012
г. – датата, която Б.та е отразила в счетоводството си, за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита/, е налице забава от 92 дни, а към 30.05.2013
г. – от 1 г., 1 м. и 10 дни, както и че към 30.05.2013 г. размерът на отразения
от Б.та за предсрочно изискуем кредит е 137 082,48 лева, от които:
116 000,00 лева – главница, 10 235,69 лева – договорна лихва за
периода: 20.07.2012 г. – 29.05.2013 г. и 6 417,20 лева – наказателна лихва
за периода: 22.11.2012 г. до 29.05.2013 г.
По
отношение на задължението за лихви в о.с.з вещото лице е пояснило и че с внос-ката от 999,00 лева на 21.09.2012 г., посочена на
ред 97 от таблица 1, са погасени изцяло за-дълженията към 22.07.2012 г. за
лихвата и частично в размер на 42,88 лв. от задълженията, които са за м.август
2012 г. и поради тази причина е записала в абзац втори на стр.8, че реално
непогасена се явява дължимата сума към 20.08.2012 г., която е в размер на 1
250,23 лева, а не към 20.07.2012 г. както ищецът е заявил.
Допуснато е изслушването и на
допълнителна ССЕ, депозирана в съда на 30.05.2016 г., от което се констатира,
че кредитополучателят за предоставения му кредит е заплащал лихва, чийто размер
е променян от страна на Б.та; че промененият лихвен процент от 11,99 % на 12,99
%, считано от 21.10.2008 г., както и договорената промяна на 10,29 % , счи-тано
от 19.05.2009 г. са намерили отражение върху стойността на начислените лихви,
както и че формираната от разликата между начислените по първоначалния
погасителен план дого-ворни лихви, вкл. и измененията на БЛП, реализирани от Б.та
през годините, и извърше-ните погасявания от страна на кредитополучателя,
възлиза за процесния период на 10 235,69 лева, а тези на наказателната
лихва – на 6 057,20 лева.
По искане на ответната страна в
производството са приети 27 бр. месечни извлече-ния от разплащателната й
сметка, по която е обслужван процесния кредит, които са взети предвид от вещото
лице при изготвяне на експертизите.
Други относими към предмета на
спора доказателства – не са ангажирани.
При така приетата фактическа
обстановка по делото настоящият състав от правна страна намира следното:
С подадената от „Б. ДСК” ЕАД искова
молба съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със си-ла на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжника вземания на Б.та, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т.2 ГПК и
изпълнителен лист. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в
качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му,
както и неговата ликвидност и изискуемост, а на ответника – фактите, които изключват
или погасяват това спорно право.
Безспорно бе доказано в процеса, че страните по него са обвързани със
сключен между същите на 19.08.2008 г. договор за ипотечен кредит, по силата на
който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателката – ответник в
производството, кредит в раз-мер на 116 000,00 лева при условията на
револвираща клауза срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
кредита при договорените условия в срок от 240 месеца, счи-тано от момента на неговото
усвояване. На 21.08.2008 г. кредитът е усвоен от кредитополу-чателката в договорения
размер, като след 20.08.2012 г. същата е преустановила редовното погасяване на
кредитното й задължение. След извършената на 21.09.2012 г. престация в раз-мер
на 999,00 лева, не са реализирани никакви други погасявания по процесната
сделка.
В
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.05.2013
г. и в исковата молба ищцовата Б. е посочила, че поради изпълняването на за-дължението
на кредитополучателя за редовно плащане на вноските по кредита за главница и
лихви, съгласно условията на договора, която забава е продължила повече от 90
дни, на осно-вание т.20, т.2 от Общите условия целият дълг е станал автоматично
предсрочно изискуем /без да е необходимо каквото и да е изявление на страните/
на дата: 22.11.2012 г. Действител-но в приетите от ответницата Общи условия към
договора от 19.08.2008 г. е налице клауза, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, но както в същата, така и в дру-гите клаузи на Общите
условия и на договора не са установени правила относно началния момент на тази
предсрочна изискуемост, нито е предвидено, че последната кредитополу-чателят
няма да бъде уведомяван.
С
оглед на тези обстоятелства и предвид изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, за да по-роди действие установената във визираната клауза
хипотеза, Б.та следва изрично да е зая-вила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението
й за това да е достигнало до длъжника-кредитополучател. До приключване на
устните състеза-ния в производството не са
представени доказателства, че преди сезирането на РС гр.П. по реда на чл.417 ГПК „Б. ДСК” ЕАД е упражнила правото си да обяви кредита за предс-рочно изискуем на установено в договора или в закона
основание чрез изрично писмено изявление и че това нейно волеизявление е достигнало
до ответната страна, за да може тази предсрочна изискуемост да породи правно
действие /в т.см. са и задължителните разяснения, дадени в т.18 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
След като Б.та не е отправила
волеизявление за обявяване на кредита за предс-рочно изискуем и не е уведомила длъжника за това
обявяване преди подаването на заявле-нието за издаване на заповед за
изпълнение, твърдяното едностранно изменение на договора за кредит от страна на
ищеца не е настъпило и вземането на същия, произтичащо от него, не е станало
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
С оглед изложеното и съобразно
регламентираното в чл.418, ал.2 ГПК императивно изискване, че заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания срещу длъж-ника
– ликвидни и изискуеми, предявеният от ищеца иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение от 31.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 2 897/2013 г. по описа на РС гр.П., ГО,
ІІІ състав – относно главница и лихви, по отношение на длъжника В.А. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При приетия изход от
разглеждането на спора на ищеца не се дължи и присъжда-нето на разноски по
заповедното и настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК, а същият
следва да заплати направените от ответницата такива по реда на чл.78, ал.3 ГПК
в размер на 4 000,00 лева.
Наведеното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение на ответната страна е неосно-вателно, тъй като
договореният размер не предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. на Висшия Адвокатски съвет, издадена на основание чл.121,
ал.1 във връзка с чл.36 и чл.38 от ЗА.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.
ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и ад-рес на управление:*** срещу В.И.А. ***,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК – за установяване съществуването на вземанията за главница и лихви –
предмет на издадената на 131.05.2013 г. заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2 897/2013 г. по
описа на РС гр.П., ГО, ІІІ състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
на В.И.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 4 000,00
/четири хиляди/ лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: