Решение по дело №873/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 156
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20221210200873
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Благоевград, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200873 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Т “ЕООД“, със седалище и адрес на управление
в Б , представлявано от управителя Т Т , против НП №42-
0001138/04.05.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във връзка административно
нарушение по чл.7а, ал.1, предл.последно от Закона за автомобилните
превози .
С жалбата се оспорва законосъобразността на НП. Поддържа се, че
постановлението е издадено в нарушение на императивно установената за
това процедура. Алтернативно се застъпва и становището, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН
и се иска отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата. В придружително писмо до съда при изпращане на
процесната преписка, се прави възражение за прекомерност на
1
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по
чл.63д от ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя на 07.06.2022г. и в
законният срок срещу него е депозирана в съда разглежданата жалба-на
21.06.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 11.04.2022г. длъжностно лице при
санкционният орган-св. Д., в присъствието на св.Х., двамата на длъжността
„инспектор“ при санкционният орган, е съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение №322891, за това, че на
11.04.2022г., около 15.50 часа, в Б , на ул.“Д “ № /в сградата на ОО“АА“/,
при извършена комплексна проверка за дейността на дружеството /обществен
превоз на товари/, съгласно Лиценз №18456/29.11.2017г. , е констатирано, че
превозвача е извършил международен превоз на товари от 01.12.2021г. до
31.01.2022г. с влекач, марка „С “ и рег.№, на територията на ЕС, без това
МПС да е вписано в Списък към този Лиценз и „същото не притежава
валидно заверено копие към описания лиценз“. В АУАН е отразено, че тези
обстоятелства са констатирани на база разпечатка от дигитален тахограф с
№000371А и ЧМР, както и въз основа на база данни на ИА“АА“-гр.София.
Това описано деяние на жалбоподателя е квалифицирано с акта като
административно нарушение по чл.7а, ал.1, предл.последно от Закона за
автомобилните превози . АУАН е връчен на упълномощено лице- Д К на
датата на съставянето му. /За това лице по делото е представено
пълномощно, издадено от жалбоподателя на 06.06.2018г., като с последното
на К се делегират права по представителство за процесното дружество при
2
проверки от органите на ИА „АА“, както и такива за получаване и
подписване на актове и документи, във връзка с констатирани нарушения. /
Въз основа на АУАН, на 04.05.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е
издал обжалваното НП№42-0001138, с което за посоченото в акта нарушение,
на основание чл. 96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, е
определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя
на 07.06.2022г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите Д. и Х., които заявяват, че лично са установили
вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на извършена проверка на
процесното дружество в качеството му на превозвач и респ. лице,
извършващо международен превоз на товари в Общността, въз основа на
издаден му за това Лиценз, към който не било вписано посоченото в акта
МПС. Свидетелите установяват също, че констатирали извършеното
нарушението въз основа на представено им ЧМР, разпечатка от дигитален
тахограф и справка в системата на ИА“АА“.
Видно от регистъра за собственост на МПС и свидетелство за регистрация,
посоченото ППС в НП е собственост на процесното дружество. За същото се
представиха и доказателства, че е констатирана техническата му изправност
при нарочен преглед на 08.04.2022г.
Не се установи, че извършването на процесната проверка е било
предшествано от изпращането на известие за това до жалбоподателя, от
страна на санкционният орган, в това число се установи, че и не са изисквани
никакви документи за тази проверка от процесното дружество.
От представеното извлечение на дигитален тахограф по делото се
установява, че МПС с рег.№ е било управлявано в периода: м.11.2021г.-
01.2022г., без обаче да се съдържа в това извлечение информация за мястото
на управление и водача, който е управлявал това ППС. От представено
Потвърждение за добро функциониране на дигитален тахограф се
установява, че при извършена проверка на 07.10.2021г., е констатирано, че
монтираният тахограф в МПС с рег.№ функционира правилно и
отклоненията му са по-малки от упоменатите такива в чл.7, ал.1 от Решение
на МТ№6/5030/80.
3
След легализиран превод на български език на приложените ЧМР
/товарителници/ на чужд език към административната преписка, се
констатира, че те касаят извършван международен превоз на товари от
процесното дружество , но за дати и период различни от визираните
такива в НП / представените ЧМР касаят превози на дати, както следва:
09.09.2021г., 10.09.2021г., 21.09.2021г., 30.09.2021г. и на 01.10.2021г./
По делото са представени и приети като доказателство Заповед №РД-08-
30/24.02.2020г., издадена от министъра на транспорта и информационните
технологии, ведно с длъжностна характеристика към последната за
длъжността“директор на РД „АА“, с които документи се доказва
делегирането на правомощия на процесният издател на НП, за съставяне на
такива актове при констатирани нарушения по ЗАвтП и издадените за
прилагането му подзаконови актове.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по
чл.7а, ал.1, предл.последно от Закона за автомобилните превози .
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото
е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и
НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН. В тези документи обаче
липсва основен и задължителен реквизит за тях по смисъла на чл. 42,
ал.1, т.4 /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно достатъчно ,
ясно и безпротиворечиво описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Видно от съдържанието на НП и АУАН,
вмененото на жалбоподателя нарушение е описано както следва: „извършил
международен превоз на товари от 01.12.2021г. до 31.01.2022г. с влекач,
марка „С “ и рег.№ , на територията на ЕС, без това МПС да е вписано в
Списък към този Лиценз и същото не притежава валидно заверено копие
към описания лиценз“. Така от това описание на вмененото нарушение от
обектива страна, не става ясно в кои страни на територията на ЕС е
извършван международен превоз на товари от процесното дружество, с
кое конкретно ЧМР се установява това / с посочени в него дата и
маршрут/, като неясно остава и в какво се е изразило второто вменено на
жалбоподателя изпълнително деяние на процесното нарушение, а именно
„не притежаване на заверено копие към описания лиценз“, а именно
4
копие от какъв документ към този лиценз и кой е следвало да го
притежава, но не го е притежавал, според санкционният орган . С тази
непълнота в описанието на вменяваното нарушение и начина на
извършването му, съдът приема, че е засегнато в значима степен правото
на защита, което обосновава отмяната на обжалваният акт заради
неговата процесуална незаконосъобразност. /В тази насока е и съдебната
практика–Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по
описа на Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград./
Наред с горното и доколкото тези фактически обстоятелства са
квалифицирани като административно нарушение по чл. 7а, ал.1,
предл.последно от Закона за автомобилните превози, то съдът констатира,
че и между фактическото описание на вменяваното нарушение и
направената му правна квалификация с НП, липсва смислово и
словесно тържество, в това число и за изпълнителното деяние /деяния/ за
реализиране на такова нарушение. Така в нормата на чл.7а, ал.1 от Закона
за автомобилните превози е посочено, че лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република Б
само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за
обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на
Общността. Следователно, тази норма не предвижда нито изискването
МПС, с което се извършва международен превоз на товари в Общността,
да е вписано в Списък към този Лиценз, нито притежание на валидно и
заверено копие от това вписване към този лиценз. Описаното по
посоченият в НП начин нарушение навежда по-скоро на нарушение по
чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. /Съгласно тази норма,
международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки
едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на
Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено
от него длъжностно лице, като такъв превозвач допуска до управление на
превозните средства за международни превози на пътници и товари, само
водачи, които са психологически годни./ Това несъответствие между
фактическото описание на твърдяното нарушение и направената за него
5
правна квалификация по Закона за автомобилните превози, също
рефлектира съществено върху правото на защита и възможността за
организиране на такава в процеса заради неясен основен реквизит на
НП и АУАН и по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН/ за АУАН/ и респ. по чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН/за НП/. Ето защо и това констатирано противоречие между
фактическото описание на вменяваното нарушение и направената за него
правна квалификация с НП , също следва да се приеме за съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание
за отмяна на обжалваният акт и в тази насока е съдебната практика. /В
тази насока е и съдебната практика -Решение №446/03.11.2016г., постановено
по кнахд №82/2016г. по описа на АС-Благоевград./
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа и от обективна
страна извършване на твърдяното нарушение по чл. 7а, ал.1,
предл.последно от Закона за автомобилните превози . В тази връзка съдът
констатира, че по делото не се представи и на практика липсва ЧМР,
цитирано в НП като доказателство за извършван международен превоз
на товари от жалбоподателя в периода 01.12.2021г.-31.01.2022г.,
включително и с процесното МПС с рег.№ . Вместо това, в преписката са
приложени няколко товарителници /ЧМР/ , които обаче касаят други дати на
превози и такива извън процесният период / приложените ЧМР са за дати
09.09.2021г., 10.09.2021г., 21.09.2021г., 30.09.2021г. и на 01.10.2021г./, което
е повече от 2 месеца преди започване на процесният период. Такава
информация не се извлича и от данните от приложена разпечатка на
дигитален тахограф за процесното МПС, след като в тази разпечатка само
се констатира, че това МПС е управлявано в процесният период, но не и
че с него е извършван международен превоз на товари в Европейската
общност. При това положение и след като не се потвърди със събраните по
делото доказателства извършването на международен превоз на товари от
процесното дружество, с посоченото МПС в НП и и именно в процесният
период, съдът приема за недоказано, че жалбоподателят е извършил
нарушение от обективна страна на чл.7а, ал.1, предл.последно от Закона
за автомобилните превози . Като е направил различни правни изводи и е
ангажирал с обжалваното НП имуществената отговорност на процесното
дружество за неизвършено от негова страна нарушение по чл.7а, ал.1,
предл.последно от Закона за автомобилните превози, санкционният орган е
6
издал и един материално незаконосъобразен акт, който и на това
основание подлежи на отмяна.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на започване на
производството по делото/ съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС-
Благоевград, се явява доказано по основание.
По отношение на размера на тези разноски, съдът съобрази следното:
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен между адв.Х. и
жалбоподателя на 17.06.2022г., съгласно който, на този адвокат е заплатено
възнаграждение в размер на 600.00лв. за участие и процесуално
представителство по настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че
адв.Х. е участвала лично и упражнила процесуално представителство по
делото в полза на жалбоподателя в рамките на две съдебни заседания. От
друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при започване
на настоящото административно-наказателно производство, за хипотеза като
процесната и за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
при интерес от 1000 до 5000 лв. , минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 100 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата
от 220.00 лв. За процесуално представителство по административно-
наказателни дела, нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата предвижда минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лв. , която сума може да се
заплати и за участието в едно съдебно заседание на адвоката или в казуса
двукратното участие на адвоката обосновава минимално възнаграждение
100.00лв. Отчитайки тези обстоятелства и 2-кратното участие на адв.Х.
като процесуален представител по делото, както и изготвени и представени
от нейна страна писмени бележки, съдът приема, че заплатеното й
възнаграждение за адвокатска защита от процесното дружество в размер на
600.00лв., с оглед на неголямата фактическа и правна сложност на делото, но
и свършената от нея работа в полза на жалбоподателя, се явява прекомерно
такова , поради което и следва да се редуцира до минимума по цитираната
Наредба и във вр. с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата. В този
смисъл направеното възражение на санкционният орган в процеса по чл.
7
63д, ал.2 от ЗАНН, материализирано в с придружително писмо по делото, се
явява основателно и следва да се уважи, като на жалбоподателят се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Х. в размер на 320.00лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 вр. ал.2 , т.1 и чл. 63д,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№42-
0001138/04.05.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на „Т “ЕООД“, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление в Б ,ул.“Д “№ , представлявано от управителя Т Т , е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във връзка
административно нарушение по чл.7а, ал.1, предл.последно от Закона за
автомобилните превози .
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.София, да заплати на „Т
“ЕООД“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Б ,ул.“Д
“№ представлявано от управителя Т Т , сумата от 320.00лв./триста и
двадесет лева/, представляваща направени съдебни разноски по нахд
№873/22г. по описа на Районен съд –Благоевград за адвокатски хонорар и
участието на адв.Х. в съдебното производство .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8