№260000
гр.
Силистра,
12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Антоанета Ценкова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 60/2020 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание чл. 267, ал. 1 и чл. 271, ал. 5 от КЗ отм., и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
– 1. Р.М.Е., адрес: *** и 2. Г.Г.С., адрес: ***, чрез пълномощника им адв. И.Й.
съдебен адрес:***, оф. 4, тел.: 951 54 60, факс 952 33 81, желаят съда да осъди
ответника - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ
" АД ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7,
ет. 5, да плати на всяка от тях сумата в размер на по 100 000 лева (сто хиляди)
лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на тяхната родственица – Г.Г.М.загинала при ПТП, заедно със законната
лихва, считано от датата на деликта - 18.09.2014 г. до окончателното плащане,
както и всички разноски по делото.
Ответникът – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК *********, гр.
София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5, редовно уведомен в
срок депозира отговор на исковата молба, с който прави възражение за местна
подсъдност, намирайки, че местно компетентен да разгледа исковите претенции е
СГС, предвид седалището на ответника, по което възражение съдът вече се е
произнесъл. Ответникът оспорва активната процесуална легитимация на ищците
позовавайки се на ТР № 1/2016г. на ВКС и липсата на трайна емоционална връзка
между ищците и техният загинал при ПТП близък. Ответникът твърди наличие на
съвина за процесното ПТП между водачите на т.а. „Шкода Европа“ и водача на л.а.
„Фолксваген Пасат“, позовавайки се на мотивите, към Присъда № 20 от
10.07.2015г. по НОХД № 90/2015г. на ОС – Силистра. Ответникът оспорва описания
в исковата молба механизъм на ПТП считайки, че не е изяснена действителната
фактическа обстановка. Предвид установеното по делото обстоятелство, че
загиналият водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ е управлявал автомобила след
употреба на алкохол ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналата Г.М., тъй като тя е пътувала по своя воля макар да е била
наясно за нетрезвото състояние на водача при това без поставен обезопасителен
колан. Ответникът оспорва размера на предявените искове, като необоснован и
прекомерен и изцяло оспорва акцесорният иск за лихви.
Трето лице
помагач
– ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощник със съдебен адрес ***,
оспорва ищцовите претенции по размер, намира, че не е изяснен напълно механизма
на процесното ПТП, оспорва наличието на трайна, дълбока и емоционална връзка
между ищците и загиналата при ПТП тяхна близка. Претендира деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Претендираното
от ищците обезщетение се основава на последиците от ПТП предизвикано на 18.09.2014
г., по път III-235, 36 км и 500 метра, посока с. Сокол - гр. Главиница, между товарен
автомобил „Шкода Европа”, ДК № СС 44 91 СС, управлявано от Д.Н.Д. и лек
автомобил „Фолксваген”, ДК № СС 06 84 РВ, управляван от Т. С. М. в който
пътувала и неговата съпруга Г.Г. М.. При така описаното ПТП починали на мястото
на произшествието двамата пътуващи в лекия автомобил „Фолксваген”, Т. С. М. и Г.
Г. М. - внучка на ищцата Р.Е. и сестра на ищцата Г.С..
Според
приложената, като доказателство по делото влязла в сила Присъда от 10.07.2015
г. по НОХД № 89/2015 г. по описа на Окръжен съд, гр. Силистра, вина за
произшествието има водача на товарният автомобил Д.Н.Д.. От мотивите, към
присъдата се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на товарният
автомобил, но е налице и съвина от страна на другия водач. Пак от там се
установява, че в кръвта на загиналия водач на лекия автомобил е открито наличие
на етилов алкохол в съотношение 0,25 проломила.
За
управлявания от Д. товарен автомобил „Шкода Европа”, има сключена при ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по полица № 23114000109424, със срок на валидност, считано от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., сключена при действието на отменения Кодекс за
застраховането (ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г до
01.01.2016 г.)
Във
връзка с процесното произшествие ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, е било осъдено с решение
по гражданско дело № 13232/2015 г. по описа на Софийски Градски съд, 8 състав
(висящо в касационни инстанция) и вече е платило суми като обезщетение на други
родственици (родителите и дъщерята) на загиналата Г. М..
От
представените писмени доказателства се установява, че малолетното дете на
загиналите при ПТП Г. и Т. – А. е настанено за отглеждане при своите баба и
дядо Н. и Г. Ю., последният син на ищцата Р. .
Между
страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на товарния автомобил, като предмет на това правоотношение е
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна за периода, в който е допуснато
процесното ПТП, за товарен автомобил „Шкода – Европа“ с рег. № СС 4491 СС.
От
разпита на свидетелите Ю.и А. се установява, че ищците са приели много
емоционално смъртта на загиналата Г.М.. Същите са живели в едно домакинство и
са били много близки по между си, а между тях е съществувала силна емоционална
връзка.
От
разпита на свидетеля Д. се установяват част от обстоятелствата обуславящи
механизма на процесното ПТП. По – конкретно според свидетеля автомобила, в
който е пътувала загиналата близка на ищците е навлязъл в лентата за насрещно
движениеq
по която Д. управлявал товарния автомобил. Маневрата била извършена внезапно и
не давала възможност на другия водач за реакция и евентуално избягване на
сблъсъка.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ, може да се
установи, че
Към
момента на настъпване на произшествието атмосферните условия са били много д.
сух, прав асфалтов участък от пътя без неравности по него с видимост над 300
метра. Скоростта на движение на товарния автомобил към момента на настъпване на
произшествието е била около 62-63 км/ч.Скоростта на движение на лекия автомобил
към момента на настъпване на произшествието е била около 115 км/ч., и същия не
е оставил никакви спирачни следи. Към момента на настъпване на удара лекия
автомобил е бил в неговата си лента за движение ориентиран под ъгъл от около
максимум 8° спрямо надлъжната ос на пътното платно. Пострадалата и водача са
били с поставени предпазни колани. При конкретните пътни условия на настъпване
на произшествието надлъжната ос на товарния автомобил “Шкода Европа” с
прикачено към него товарно полуремарке сключва ъгъл от около 9° с надлъжната ос
на пътното платно. Ударът между двата автомобила - товарния и лекия е настъпил
с предните им части. Първоначалния удар между двата автомобила е настъпил с
предната лява част на предна броня на лекия автомобил и в предната броня на
товарния автомобил на около 65 - 70 см от десния край на предната броня на
товарния автомобила.Ударът е бил кос, челен, нецентрален, ексцентричен. В резултат
на удара лекия автомобил е изтласкан назад и същевременно завъртян по посока
обрат на часовниковата стрелка под ъгъл от около 25°, като последният се е
заклинил в предната част на товарния автомобил и така заедно товарния и лекия
са изминали около 22 м. до мястото на окончателното им спиране. След удара
товарния автомобил е продължил движението си със задействана спирачна система и
избутал заклинения лек автомобил до мястото на окончателното си спиране. Към
момента на извършване на огледа лекия автомобил е бил ориентиран с предната си
част в посока с. Сокол под ъгъл от около 23°. Товарният автомобил и по - точно
влекача към момента на огледа е бил ориентиран в посока гр. Главиница под ъгъл
от около 23°. Товарното полуремарке е било ориентирано под ъгъл от около 13°
към момента на огледа. След момента на удара влекача се е завъртял под ъгъл от
около 14° (23° - 9° ) по посока на часовниковата стрелка, а лекият автомобил -
под ъгъл от около 17° (25° - 8° ). Експерта сочи, че преместването след удара
на заклинения лек автомобил в товарния автомобил до мястото на окончателното им
спиране е на около 22 м. в посоката на движение на товарния в резултат на
големия импулс, който е имал той с прикаченото, към него товарно полуремарке.
Експерта е категоричен, че промяната на траекторията на товарния автомобил
наляво от праволинейното му движение е в резултат на завъртането на волана
наляво от страна на водача му, а не е в резултат на настъпила техническа
неизправност по спирачната система на транспортната система - влекач -
полуремарке. На спирачните цилиндри на полуремаркето на двата моста има
закачени пружини и гумен “О” пръстен. Целта им е била да предотвратят
задържането на спирачните челюсти по спирачния барабан. Монтирането на такива
пружини и гумени “О” пръстени не е техническа неизправност на спирачната
система. Предназначението на описаните липсващи гумени уплътнители е да не
влиза прах и вода в спирачния цилиндър откъм страна на пръта задействащ
тресчотката на спирачките. Вещото лице сочи, че тяхната липса не влияе на
спирачното усилие на колелата при спиране. Тези констатации описани в протокола
за оглед на пътно - транспортно произшествие не представляват отклонение от
техническите изисквания на спирачната система на полуремаркето.
Експерта
е категоричен, че спирачната система на полуремаркето е без отклонения от изискванията,
а установените “отклонения” не влияят на възможността товарния автомобил да
спре в неговата пътна лента и по никакъв начин не са повлияли на промяна
траекторията на товарния автомобил наляво при спира нето му. Той заявява, че спирачната
система на то варния автомобил и прикаченото към него товарно полуремарке е
била изправна.
Вещото
лице сочи, че ако товарният автомобил се е движел праволинейно в припадащата му
се пътна лента и левите му колела са били на разстояние от около 2,1 м, то удар
между двете превоз - ни средства не би следвало да има.
При
ненавлизане на товарния автомобил в лентата за насрещно движение и без
задействане на спирачната система на автомобила удар между лекия и товарния
автомобил не би настъпил. За времето, за което товарния автомобил би достигнал
точката на съприкосновение, то лекия автомобил би следвало вече да е бъде в
своята си лента за движение. Експерта е установил, че ако товарния автомобил би
продължил движението си напред в своята си лента за движение без да се
отклонява наляво, то съприкосновение между него и лекия автомобил не би
настъпило, т.е лекия автомобил не би влязъл под товарния.
От
диспозитива и мотивите, към приложената по делото Присъда № 20от 10.07.2015г.
постановена по н.д. № 89/2015г. на СОС, е видно, че за виновен за настъпване на
процесното ПТП е признат водача на товарния автомобил Д.Н.Д., но е установена и
голям процент съвина на водача на лекия автомобил Текджан Мустафа, който освен,
че с висока скорост навлязъл без причина в лентата за насрещно движение, но и
управлявал автомобила след употреба на алкохол, макар и в не висока
концентрация в кръвта.
Между
страните по дело е налице кореспонденция във връзка с отправено от ищците до
ответника искане за изплащане на обезщетение за преживени неимуществени вреди
във връзка със смъртта на тяхната родственица Г. М. загинала при ПТП. С писма
изх. № 99-2304 от 29.05.2019 г., изх. № 99-2305 от 29.05.2019 г. ответникът е
уведомил ищците Р.Е. и Г.С., че предлага да плати доброволно на всяка от тях
сума от по 5 000 лева като обезщетение.
Ищците
приели, че посочените суми не са достатъчни за да покрият търпените от тях неимуществени
вреди, поради което инициирали настоящото производство.
Правната
квалификация на исковите претенции е чл. 267, ал. 1 и чл. 271, ал. 5 от КЗ,
отменен и чл. 86 от ЗЗД.
от
правна страна:
За да прецени допустимостта на
предявените искове и по конкретно възражението за липса на положителна
процесуална легитимация у ищците предвид вида на родствената им връзка със
загиналата Гюлчай Мустафа, съда съобрази установеното по делото наличие на дълбока
емоционална връзка между тях и указанията дадени с ТР№ 1 от 21.06.2018г.
постановено по т.д. № 1 от /2016г. на ВКС, което обуславя допустимостта на
исковите претенции.
Съдът приема, че определението „близки“ като връзка
между членовете на едно семейство не е формален белег, който ясно и категорично
да стесни кръга от лицата като дефинирана степен на родство например, нито
постановеното с Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 има тази
цел. Така използваното понятие „близки“ в горното решение се доближава
максимално като смисъл и контекст до формулировката в т.
1 от ТР № 1/21.06.2018 год.
на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. за лица, създали трайна и дълбока
емоционална връзка помежду си, поради което роднините по пряка линия от втора
степен, братята и сестрите и издържаните лица – ако установят съществуването на
тази трайна и дълбока връзка, са от кръга на лицата, за които Решението на СЕС
от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 изключва възможността с национална правна
уредба да бъдат лимитирани присъжданите им обезщетения за претърпени
неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в член 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО – минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие
/чл.9, ал.1, сочен по-горе/.
По делото липсва спор относно наличието
на твърдяното ПТП, и причинно следствената връзка между него и причинената
смърт на близката та ищците, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение пасивно легитимиращо ответника по делото.
Ответникът
и третото лице помагач твърдят наличие на съвина за процесното ПТП между
водачите на т.а. „Шкода Европа“ и водача на л.а. „Фолксваген Пасат“,
позовавайки се на мотивите, към Присъда № 20 от 10.07.2015г. по НОХД № 90/2015г.
на ОС – Силистра. Оспорват описания в исковата молба механизъм на ПТП считайки,
че не е изяснена действителната фактическа обстановка. Предвид установеното по
делото обстоятелство, че загиналият водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ е
управлявал автомобила след употреба на алкохол се твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналата Г. М., тъй като тя е пътувала по
своя воля макар да е била наясно за нетрезвото състояние на водача при това без
поставен обезопасителен колан. Оспорва се и размера на предявените искове, като
необоснован и прекомерен и изцяло оспорва акцесорният иск за лихви.
От
приобщените по делото Присъда № 20 от 10.07.2015г. постановена по н.д. №
89/2015г. на СОС, и мотиви към нея е видно, че за виновен за смъртта на Г. М. е
водачът на т.а. „Шкода Европа“, Д.Н.Д.. Съобразно чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието виновността на дееца. В този
смисъл ОС намира за излишно да обсъжда ответниковите аргументи основани на
твърдението за неизяснен механизъм на ПТП касателно вината на водача на
товарния автомобил Д.. Допълнителен довод за това е и обстоятелството, че
според вещото лице изготвило назначената по настоящото дело САТЕ се потвърждава
механизма на ПТП установен и по досъдебното производство обусловил и така
постановената присъда. От мотивите към коментираната присъда се установява и
наличие на съвина за ПТП от страна на водача на лекия автомобил Т.М., който
освен, че с висока скорост навлязъл без причина в лентата за насрещно движение,
но и управлявал автомобила след употреба на алкохол, макар и в не висока
концентрация в кръвта. Тази констатация обуславя частичната основателност на
ответниковите възражения основани на твърдението, че след, като загиналата Г.М.
е живяла със загиналия водач на лекия автомобил Т.М., то тя е знаела, че
последният е седнал зад волана след употреба на алкохол и качвайки се в
автомобила, като пътник сама се е поставила в опасна ситуация при повишена
възможност за възникване на ПТП. Този довод на ответника се възприема от
настоящия съдебен състав и следва да се има предвид при определяне на размера
на търсеното от ищците обезщетение. Другият ответников довод за съвина основан
на твърдението, че Гюлчай Мустафа е пътувала без поставен обезопасителен колан
не се потвърди от вещото лице, което мотивира съда да не го възприеме.
Другият спорен въпрос по делото е
размерът на следващото се обезщетение за причинени неимуществени вреди, който
ответникът, дължи на ищците.
Ищците претендират пълния размер на
посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел
до преживените във връзка със загубата на тяхната близка Г. М. душевни болки и
страдания са предизвикани изцяло от ПТП, което обуславя отговорността на
застрахователя за репариране на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне
на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително
настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с
момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год.
на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /Решение
№ 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на психически болки и душевни страдания, търпени от ищците
– баба и сестра на починалата
Гюлчай Мустафа.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи
по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на
вредите бяха установени от показанията на свидетелите
– ищците са преживели изключително тежко загубата на своята близка, с кояото са поддържали непрекъснати контакти и са имали
близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка
между починалата
и ищците, така и болезнено изживяната загуба от страна на
последните. В заключение и съобразно установеното в практиката
на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.
52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да заплати на всеки
един от ищците, е в размер на по 50 000
/петдесет хиляди/ лева на всяка една от тях. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази и обсъдения по – горе и възприет ответников довод
за съвина на загиналата Г. М..
Предвид основателността на основния иск
съдът намира за основателни и акцесорните претенции за лихви. Ищците претендират
лихви от 18.04.2014г. - датата на ПТП. В настоящия случай ищците са предявили
пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение получено
от ответника на 30.04.2019г., което дава основание да се приеме, че началния
момент за дължимост на лихвите върху присъдените главници следва да се счита именно
от тази дата съобразно обстоятелството, че отговорността на застрахователя е
облигационна, а не деликтна.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди ответника
да заплати общо на ищците сумата от 78.55 лв. /седемдесет и осем лева и
петдесет и пет стотинки/ деловодни разноски съобразно представен в срок списък
по чл. 80 от ГПК, и отхвърлената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото и разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да осъди ищците да платят на ответника
сумата от 2927.50лв. /две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и петдесет
стотинки/ представляваща сбор от сумите 25 лв. /двадесет и пет/ лева депозит за
свидетел, 300 /триста/ лева депозит за ДТАЕ и 5530 /пет хиляди петстотин и
тридесет/ лева възнаграждение за един адвокат редуцирано след направено
възражение за прекомерност съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, общо редуцирани на половина
съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид
изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра
сумата от 4000 /четири хиляди/ лева държавна деловодна такса.
Съдът
намира искането на процесуалния представител на третото лице помагач ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощник със съдебен адрес ***, за
присъждане на разноски за неоснователно предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 10
отГПК, което го мотивира да го отхвърли.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК *********, гр.
София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да заплати на Р.М.Е., .
50000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейната родственица – Г. Г. М.загинала при ПТП, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2019г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК *********, гр.
София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да заплати на Г.Г.С., 50000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейната родственица – Г. Г. М. загинала при ПТП, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2019г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК *********, гр.
София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да заплати на Р.М.Е., и
Г.Г.С., ОБЩО сумата от 78.55 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.М.Е.,
и Г.Г.С., ОБЩО да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК *********, гр. София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света
София” № 7, ет. 5, сумата от 2927.50лв. /две хиляди деветстотин двадесет и седем
лева и петдесет стотинки/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД ЕИК *********, гр.
София, ж. к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да заплати в приход на
държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 4000 /четири хиляди/
лева държавна деловодна такса.
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.