Р
Е Ш Е Н И Е
№
1420
гр. Перник, 18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00043 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Б.Д.Б., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 842,22 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх., ап., от които:
главница в размер на 712,02 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.
включително, сумата от 130,20 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 10.07.2016г. до 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07819/2018г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от
страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане
на дължимите за това суми.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника му адв. Г.Т. - ПАК, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените
искови претенции. Ответникът оспорва наличието на облигационна връзка между
него и ищеца, както и воденото от дружеството – ищец счетоводство. Твърди се,
че методиката, използвана от ищеца, е отменена с Решение № 477/13.04.2018г. на
ВАС, както и че в дължимата сума за топлинна енергия е включена и вноска за
дялово разпределение, която е следвало да бъде предявена като самостоятелна
искова претенция.
В съдебно заседание, ищеца, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете така, както са предявени с
исковата молба. Ответникът, от своя страна, не се явява и не изпраща
представител.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5795
от 09.11.2018г. по ч. гр. д. № 07819 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч.: заверено копие на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (която съдът цени като
извънсъдебно признание на факти), заверено копие на Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 73, том
І, рег. № 492, дело № 51 от 2016г. на нотариус Николай Златанов, удостоверение
за наследници изх. № 19/ИЗТ-815 от 18.09.2019г. и заверено копие на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се
установява, че ответницата притежава 1/6 идеална част от правото на собственост
на процесния имот.
Съдът намира, че ответникът, като
съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
процесния имот има четири отоплителни тела, с монтирани индивидуални
разпределители, като начислената топлинна енергия за отопление е определена
според показанията на уредите. Установява се, че е работело само отоплителното
тяло в помещение „Дневна“. Отоплителното тяло в помещение „Баня“ е лира, също с
ИРУ. След провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена
в индивидуалните годишни изравнителни сметки, които, от своя страан,
своевременно са били предавани на представител на СЕС. По отношение на
последните, от страна на ищеца не са постъпвали жалби и възражения в
законоустановения срок.
От обсъжданата съдебно-техническа експертиза
се установява още, че през процесния период е начисляван разход на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване – прогнозно. В имота са монтирани уреди
за измерване на количеството потребена топла вода – 2 броя водомери. Разхода на
топлинна енергия за топла вода на имота е определен съгласно показанията на
уредите при годишния отчет на фирмата топлинен счетоводител. След провеждане на годишният отчет, разхода
на топлинна енергия за топла вода на имота е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
От
разглежданата експертиза се установява още, че топломерът в абонатната станция
на СЕС е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства
на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията
му могат да се считат за достоверни. Установява се съответно, че количеството
на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
От обсъжданата експертиза се установява още,
че услугата “дялово разпределение” е въведена от момента на подписването на
Договор № 57/04.12.2000г. между фирмата за дялово разпределение на топлинната
енергия и СЕС. Съответно между ФДР и ищцовото дружество е подписан договор,
уреждащ взаимоотношенията между тях.
От
изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника, досежно
процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за исковия период е в размер на 712,02 лева.
Тъй
като се установи, че ответницата е носител на ½ от правото на
собственост на процесния имот, съдът намира, че същата е пасивно материално
правно легитимирана да отговаря за ½ от размера на вземанията на ищеца
за топлинна енергия, следователно предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважени в размера му до ½ и отхвърлен в
останалата му част. С оглед натова, съдът намира, че съответно притежавания
обем от права от ответника, задължението на същия възлиза на 118,67 лева,
представляващо 1/6 от общия дълг.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза е видно, че размера на
лихвата за забава за процесния период – от 10.07.2016г. до 23.10.2018г., за процесния имот е в размер на 130,20 лв. Предвид
обема от права, съобразно който отговаря ответника, съдът намира, че предявения
от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен до размера му от ½ , а именно: за сумата от 21,70 лева, а в
останалата му част – до пълния предявен размер – отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 118,67 лева, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 08.11.2018г. до окончателното й плащане.
Досежно
направеното от страна на ответника възражение, досежно вноската за дялово
разпределение, съдът намира същото за неоснователно. В случая се касае за
стойност на услуга, която възниква като следствие от и е пряко свързана с
правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост,
защото ЗЕ задължително предвижда нейното извършване. Следователно и
потребителите на топлинна енергия дължат нейната цена (В т.см. Решение №
319/12.08.2019г. на ПОС, постановено по в.г.д. № 326/2019г. по описа на ПОС).
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по направеното възражение от страна на
ответника, относно отмяна на методиката, използвана от ищеца, с Решение №
477/13.04.2018г. на ВАС. За да произведе правни последици едно съдебно решение,
то същото следва да влезе в законна сила. Това условие, по отношение на
цитираното съдебно решение не е налице. Съдебното дело, по което е постановено
споменатото съдебно решение, е отнесено пред петчленен състав на ВАС, поради
което към момента не е влязло в законна сила, респ. възражението на ответника
се явява неоснователно.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на особен
представител, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица в
заповедното и исковото производство в общ размер на 525,00 лв, от които: 50.00
лв. за държавни такси в двете производство (исково и заповедно), 200,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в двете производства, 250.00 лева за
възнаграждения на вещи лица в исковото производство и 25.00 лева – държавна
такса за издаване на 5 бр. съдебни удостоверени. Съобразно уважената част от
предявените установителни искове, на ищеца следва да му бъде присъдена сумата
от 87,50лв.
С оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част. Същият
е доказал разноски в исковото и заповедното производство в общ размера на
700.00 лв., като съобразно с отхвърлената част, следва да му бъде присъдена
сумата от 583,33 лева.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Б.Д.Б., с адрес: ***, че Б.Д.Б. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 118,67 лева, представляваща 1/6 от стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх., ап. за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г. включително, сумата от 21,70 лв., представляваща 1/6 от размера на законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 23.10.2018г.,
както и законната лихва върху главницата от 118,67 лв., считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 08.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 07819/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните
претендирани размери - на иска за главница – до размера от 712,02 лева и на
иска за лихва за забава – до размера от 130,20лева.
ОСЪЖДА
Б.Д.Б., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД,
с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, направените разноски по делото и по частно
гражданско дело № 7819/2018 г. по описа на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции в общ размер на 87,50лв .
ОСЪЖДА
“Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА ЗАПЛАТИ
на Б.Д.Б., с адрес: ***
направени
разноски по делото и по ч. гр. д. № 7819/2018г. по описа на ПРС, изчислени
съобразно отхвърлената част на исковите претенции, в общ размер на 583,33 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 07819/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.