Р Е Ш
Е Н И Е
№ 104
гр. Несебър, 18.03.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря К.Л., като разгледа АНД № 101 по описа на НРС за
2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „М.ц.д.Д.П.” ЕООД, срещу наказателно
постановление № 27-354-6 от 15.12.2015г., издадено от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит”, с което на жалбоподателя на основание чл.
229, ал. 3 от Закона за здравето за извършено нарушение на чл. 189 от Закона за
здравето, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Жалбоподателят
сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения
на процесуалните правила. Развива подробни съображения в насока, че АУАН е
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН при съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага, че е недопустимо длъжностно лице, което не е
било свидетел на случилото се, да инициира административнонаказателно
производство. Сочи, че в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН не е съставен в присъствието на
свидетелите, присъствали при установяване на нарушението. В тази връзка твърди,
че при съставянето на АУАН е следвало да присъства В.К. (цитиран в НП).
Навежда, че е недопустимо при свидетел очевидец АУАН да се съставя в присъствието
на друг свидетел, който не е присъствал при констатиране на нарушението.
Акцентира върху обстоятелството, че чл. 40, ал. 3 допуска участието на
свидетели, които не са очевидци, единствено когато очевидци на нарушението
липсват или е невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие. С оглед
изложеното счита, че АУАН е издаден при нарушение на процесуалните правила,
поради което цялото административнонаказателно производство е опорочено. С тези
доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Наказващият орган – Изпълнителна агенция „Медицински одит”, чрез
процесуалния си представител, заема становище за законосъобразност на
обжалваното НП. Счита, че от събраните по делото писмени документи безспорно се
установява извършването на процесното нарушение. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Със Заповед № РД 27-354 от 25.09.2015г. изпълнителният директор на ИАМО
наредил да бъде извършена проверка на „М.ц.д.Д.П.” ЕООД, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг”. За ръководител на проверката бил определен П.К. – главен
инспектор в агенцията, а за членове - Д.А., А.А. и Ю.Е. – също инспектори в
агенцията. Бил определен период за извършване на проверка – от 29.09.2015г. до
02.10.2015г. включително. Определените длъжностни лица извършили проверка на
медицинското заведение за посочения период, като връчили заповедта на д-р Петър
И. – управител. В хода на проверката проверяващите изискали представянето на
различни документи, сред които и застраховка „професионален риск” на работещите
в лечебното заведение. От проверяваното лице не били представена
застрахователна полица за сключване на посочената застраховка. Проверяващите
съставили констативен протокол за липси от 01.10.2015г., в който е отразено, че
медицинското заведение не разполага със задължително изискуемата застраховка по
чл. 189 от ЗЗ. Протоколът е подписан и от четиримата проверяващи, както и от
длъжностното лице Надежда Минева – касиер счетоводител в медицинския център. От
Ю.Е.Е. бил съставен АУАН № А-27-354-6/16.11.2015г. за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл. 189 ЗЗ. АУАН бил съставен в присъствието на
свидетеля на установяване на нарушението – П.К.. АУАН бил връчен лично на
управителя на медицинския център, като срещу него не постъпили възражения. Въз
основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: констативен протокол за липси от 01.10.2015г., АУАН №
А-27-354-6/16.11.2015г., Заповед № РД 27-354 от 25.09.2015г. на изпълнителния
директор на ИАМО, писмени доказателства представени от медицинския център в
хода на проверката – на л. 10 – л. 31 от делото, свидетелските показания на
актосъставителя Е.. От посочените доказателства се установява в пълнота
описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и
съдът ги кредитира. Жалбоподателят също не оспорва установената фактическа
обстановка, като в жалбата си до съда акцентира върху извършени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неснователна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да
издава НП по силата на чл. 235 от Закона за здравето) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби
на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като възраженията на жалбоподателя в обратната посока са
неоснователни. От Заповед № РД 27-354 от 25.09.2015г. на изпълнителния директор
на ИАМО и констативен протокол за липси от 01.10.2015г. безпротиворечиво се
установява, че лицата, установили нарушението са П.К., Д.А., А.А. и Ю.Е. –
инспектори в ИАМО. Същевременно АУАН е съставен от Ю.Е. в присъствието на
свидетеля на нарушението П.К.. Т.е. АУАН е съставен от лице, което е
присъствало при установяване на нарушение, а като свидетел в него също се е
подписало лице, което е присъствало при установяване на нарушението. Налага се
извод, че АУАН е съставен при спазване на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Ето защо всички
възражения на жалбоподателя, че АУАН е съставен от лица, които не са очевидци
на извършеното нарушение, не отговарят на установената по делото фактическа
обстановка. Точно обратното АУАН е съставен именно от лица, които са установили
нарушението, поради което в настоящия случай актът е съставен по реда на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. Хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН не е намерила приложение
при съставянето на АУАН, поради което възраженията на жалбоподателя, свързани с
тази норма, са напълно неоснователни. Лицето В.К. изобщо не е посочено в НП
като очевидец на нарушението на чл. 189 ЗЗ, поради което не е било необходимо
да се призовава за свидетел при съставянето на АУАН. Налага се краен извод, че
АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН, поради
което всички възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Според чл. 189 ЗЗ лечебните
заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия
в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно
неизпълнение на професионалните им задължения. От фактическа страна по
делото безспорно се доказа, че жалбоподателят, в качеството си на лечебно
заведение, не е сключил застраховка по смисъла на чл. 189 ЗЗ. Същевременно в
чл. 229, ал. 3 от ЗЗ е предвидена санкция за юридическо лице, което наруши
разпоредбите на този закон. С поведението си жалбоподателят безспорно е нарушил
разпоредбата на чл. 189 ЗЗ, поради което извършеното от него е подведено от
наказващия орган под правилната санкционна норма. Наказанието на лицето също е
определено законосъобразни при спазване на изискванията на чл. 27 от ЗАНН. В
тази връзка следва да се има предвид, че наказанието „имуществена санкция” в
размер на 1000 лв. е близо до минимума, предвиден в чл. 229, ал. 3 ЗЗ. Съдът
споделя преценката на наказващия орган, че наказанието следва да е близо до
минимума (с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път).
Наказанието в размер на 1000 лв. в най-пълна степен ще изпълни целите на чл.
229, ал. 3 ЗЗ, доколкото става въпрос за важни обществени отношения, свързани
със защита правата на пациентите на лечебните заведения. Т.е. конкретното
нарушение се характеризира като такова с достатъчно висока степен на обществена
опасност, която от своя страна предполага налагане на наказание над предвидения
в чл. 229, ал. 3 ЗЗ минимум.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-354-6 от
15.12.2015г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит”, с което на „М.ц.д.Д.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ж. к. ТК „Слънчев бряг”, на основание чл. 229, ал. 3
от Закона за здравето за извършено нарушение на чл. 189 от Закона за здравето, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: