РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120100541 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ““РАПИД ПРОГРЕС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ........................., представлявано от И.К.В.,
чрез адв. Б.К., срещу “ТИТАН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ...................................., представлявано от И. И. И., с която се иска
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца, сумата от 6 000 лв. (шест
хиляди) лева, представляваща остатък от неизплатено задължение по фактура №
**********/09.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на главницата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор по силата на който ищецът е
доставил на ответното дружество програмен продукт, представляващ Софтуерен пакет,
подробно описан в издадени спецификация и фактура. За извършената доставка била
издадена данъчна фактура № **********/09.12.2016г. за сумата от 42 245, 93 лв. с ДДС, като
крайният срок за плащане на сумата бил 18.01.2018г. Ищецът сочи, че по така издадената
фактура били извършени плащания от ответника както следва: на 12.12.2016г. – 8000 лв., на
1 03.04.2017г. – 5 000 лв., на 29.06.2017г. – 10 000 лв., 08.01.2018г. – 5 000 лв., 12.07.2018г. –
5 000 лв. и 10.06.2019г. – 3245, 93 лв. или общо била заплатена сумата от 36 245, 93 лв. с
ДДС, като дължимия и неизплатен остатък бил в размер на 6000 лв. с вкл. ДДС. Твърди се,
че договорената между страните услуга била изцяло извършена от ищеца и приета от
ответника без забележки. Ответникът бил признал задължението си към ищеца,
доказателство за което била липсата на възражения относно доставената услуга, както и
извършените плащания по издадената фактура. Били направени опити за доброволно
уреждане на отношенията между страните, като ищецът изпратил покана за доброволно
изпълнение до ответника, която била надлежно получена от него съгласно обратна разписка
от 27.11.2020г., издадена от “С.” АД, но така и не последвали други плащания. Ангажира
писмени и гласни доказателства.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал
доказателства. Не се е явил в съдебно заседание.
В съдебно заседание е докладвана молба от ищцовото дружество, с което е направено
1
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се е явил негов представител в първото съдебно заседание по делото, като не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.
131 ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства – фактура № **********/09.12.2016 г. на стойност 42 245, 93 лева с ДДС,
както и отразените в нея по дати плащания по фактурата на обща стойност 36 245, 93 лева,
товарителница и обратна разписка към нея от 26.11.2020г., неоспорени от насрещната
страна, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са
налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения
осъдителен иск за погасения остатък по фактурата, без да мотивира съдебния акт по
същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 870 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТИТАН ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ........................, представлявано от И. И. И., да заплати на „РАПИД
ПРОГРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: .........................,
представлявано от И.К.В., сума в размер на 6000 лева (шест хиляди лева) с вкл. ДДС,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за
доставка на софтуерен пакет, по който е издадена фактура № **********/09.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
17.01.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТИТАН ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ............................, представлявано от И. И. И. да заплати на „РАПИД
ПРОГРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ......................,
представлявано от И.К.В., сумата от 870 лева (осемстотин и седемдесет лева),
представляващи направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да
се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2