РЕШЕНИЕ
№
16.07.2018 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, I - ви граждански състав
На 20.06. 2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 2239 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Т.Д.Д. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес: ***
против В.М.К., с ЕГН ********** ***. С ответника заживели на семейни начала. От
съвместното им съжителство на 11.08.2013г. в гр. К. се родил синът им Р. В. К..
Обсъждали възможността да заминат да живеят в чужбина. През май 2014 г.,
страните и общото им дете Радостен заминали
да живеят в Г.. На ***г. се върнали в Б. и сключили граждански брак в гр. К..
След това отново заминали за Г., заедно с другите две деца от предишен брак на ищцата - Н. П. Г. и А.
П. Г.. През октомври 2014 г. започнала работа в Г.. Няколко дни след това
настъпила огромна промяна в техния семеен живот. Ответникът започнал да ревнува
безпричинно съпругата си. Изразявал съмнения, че ходи на работа като я
обвинявал в измислени от него изневери и връзки с други хора. Неговото емоционално
състояние на ревност ескалирало в скандали. Надявала се, че с времето това
негово състояние ще премине и всичко ще бъде както преди, но положението се
влошавало. Необоснованата му ревност придобила постоянно, болестно състояние.
Скандалите били ежедневни и винаги в присъствието и на трите деца на ищцата.
Наред със скандалите, търпяла обиди от ответника. Многократно я наричал
„курва“, „проститутка“ и с други обидни думи, псувал и заплашвал с физическо
нараняване. От това положение тя се травмирала, загубила апетита си и нормалния
си сън. Станала нервна, неспокойна и депресирана. Чувствала се унизена,
подтисната, разочарована от отношението на ответника. От него очаквала да се
грижат заедно за семейството, да разпределят задълженията си в къщи, да живеят
в разбирателство и любов. Вместо това търпяла ежедневни скандали и обиди. За
разходите на семейството разчитала само на доходите от работата си, защото
ответникът проигравал на хазарт парите от своите доходи. Той не участвал в
грижата нито за домакинството, нито за децата. От описания съвместен с
ответника живот започнали да страдат и трите деца на ищцата. Най-големият
ѝ син А. трудно понасял обидите на ответника, отправени към ищцата и
напрежението у дома. С времето той започнал да става изнервен и агресивен. В
училище станал разсеян, разконцентриран и започнал да не усвоява пълноценно
учебния материал. Най-малкият син - Р. започнал да крещи безпричинно и да спи
неспокойно. Всяка вечер, когато ответникът вдигал скандали А. и Н. пускали
силна музика в своята стая, за да заглушат виковете му и обидите към ищцата.
Ответникът не пожелал да потърсят помощ от психолози и семейни консултанти. От
месец март 2016г. започнала да спи в стаята на най-малкото им дете Р., защото
отношението на съпруга ѝ било унизително, обидно и стресиращо. В резултат
на натрупалия се психически тормоз чувствата ѝ към ответника охладнели.
Затворила се в себе си и се отчуждила от него. От месец август 2016 г. страните
били във фактическа раздала. От тогава до сега ответникът не проявявал никакъв
интерес нито към ищцата, нито към детето им Р.. Майката продължила да живее и
работи в Г. с трите си деца. В момента работела в ***, с адрес: ***. Ответникът
останал да живее в семейното им жилище в гр. Н., ***, а тя, заедно с децата, заживели
в друго жилище в гр. Н.. Тъй като бракът им съществувал само формално и не се
изпълвал със съдържанието, предвидено в закона и житейската практика, решила да
сложи край на това положение, за да може да си възвърне нормалното психическо
равновесие, което рефлектирало и върху физическото ѝ здраве и на това на
децата ѝ. Счита, че бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, лишен
изцяло от съдържание. Отчуждението между тях било безвъзвратно. Разстройството
на брака било непоправимо, не можело да се преодолее и да се възстановят
нормални отношения между тях, поради което предявявала настоящия иск. Страните били
български граждани, които живеели във Ф. Р. Г., където било тяхното обичайно
местопребиваване, тъй като живели там
повече от шест месеца. Счита, че сезираният съд бил компетентен да разгледа
настоящото дело за прекратяване на брака, съгласно Регламент на ЕО 2201/2001 г.
на Съвета, въпреки че обичайно местопребиваване на страните било Ф. Р. Г., тъй
като те са български граждани. Съгласно чл.3, б.“б“ от посочения Регламент,
компетентни да се произнесат по делата за развод са и съдилищата на държавата -
членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В този случай, обаче българският съд
не бил компетентен да се произнесе по въпроса за ползването на семейното
жилище, тъй като връзката се определяла по местонахождението на имота, който се
намирал на територията на Ф. Р. Г.. Относно въпросите касаещи предоставяне на
родителските права на единия от родителите и определяне на режим на лични контакти
с другия родител, счита, че сезираният съд бил компетентен да се произнесе и по
тези въпроси, на основание посочения по-горе регламент, тъй като тези въпроси
не били поставени самостоятелно, а били съединени искове с брачния иск, поради
което установеното общо правило за международна компетентност на съдилищата по
обичайното местопребиваване нямало приоритет. В този случай международно
компетентният съд се определял по правилата на чл. 3 от Регламента по „силата
на привличането“, тъй като иска за развод обуславял решаването на въпроса за
родителската отговорност. От съда се иска да постанови решение, с което да
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да
постанови упражняването на родителските права по отношение на детето Р. В. К.,
роден на ***г. в гр.К., с ЕГН **********, да се предоставят на майката Т.Д.Д.,
като местоживеенето на детето да бъде на адреса на който живее майката, който
към момента е ***; да определи следния режим на лични контакти на детето с
бащата В.М.К., с ЕГН **********: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00
ч. до 17.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 17.00 ч в неделя, без преспиване, тъй
като детето е малко и е много привързано към майката; бащата да бъде осъден да заплаща на детето, чрез
майката и законен представител месечна издръжка, считано от влизане на
решението в сила, в размер на 150 евро,
платима до последното число
на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката
обстоятелства. Не прави искане за
произнасяне от съда за ползването на семейното жилище, тъй като същото се
намирало на територията на Ф. Р. Г. - гр.Н., *** и поради тази причина счита че
българският съд не е компетентен да се произнесе по този въпрос. При сключване
на брака й с ответника не била приела неговото фамилно име за свое, поради което
не прави искане за промяна същото. Претендира за присъждане на разноски.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор. С молба с вх. № *** В.К. е заявил, че на осн. 12, ал.1, б. „а“ от Регламент на съвета /ЕО/ № 2201/2003г. изрично приема сезираният
съдебен състав да се произнесе по
въпроса за родителската отговорност.
Редовно призована за датата на
съдебното заседание, ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба.
Ответникът, редовно призован за
датата на съдебното заседание, се явява лично. Заявява, че желае от съда да
прекрати брака между него и ищцата. Съгласен е родителските права по отношение
на детето Р. К. да бъдат присъдени на майката, а той да има установен режим на
лични контакти с детето. Съгласен е да заплаща месечна издръжка в размер на 150
евро.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за граждански
брак, издадено от Община К., въз основа на
акт за граждански брак № *** страните са сключили граждански брак на ***
г.
Видно от Удостоверение за раждане на
Община К., издадено въз основа на акт за раждане № *** от брака си страните
имат родено едно дете – Р. В. К., роден на *** г.
Страните не спорят, че са във
фактическа раздяла от м. август 2016г. Видно от договор за наем, сключен на
01.09.2016 г., ищцата е наела жилище в гр. Н., Г., *** и заплаща месечен наем в
размер на *** евро. В жилището тя живее
с трите си деца, последното от които е родено през брака й с ответника.
От приложеното по делото
потвърждение за регистрация, издадено от Служба по регистрация на жителите на
19.09.2016 г. е видно, че ищцата е регистрирана като жител на гр. Н., Г., заедно с трите си деца.
Видно от Удостоверение за отпускане
на помощи съгласно Закона за издръжката, ищцата получава месечна помощ за
детето Р. К. в размер на 150 евро, считано от 01.02.2017 година.
От приложените по делото заверени
преписи от преводи на трудови договори е видно, че ищцата работи във фирма ***
Г.М.Б.Х със седалище,*** от 25.01.2016 година.
По делото е изготвен социален
доклад, изготвен от Служба за
благосъстояние на младежите в Ш., чрез Международна социална служба – Б.. Видно
от него е проведено интервю с ищцата Т.Д.. Интервю с ответника В.К. не е било
проведено, тъй като той не се е явил на уговорените срещи със социалните
работници. По тази причина Службата за благосъстояние на младежите в Ш. не е
била в състояние да предостави финансова оценка и препоръка за бащата. По време на домашното посещение апартаментът,
в който живеели майката и децата, бил подреден и чист. Взаимодействието между
майката и децата било нежно и любящо. Всички членове на семейството се отнасяли
уважително един към друг. По данни на майката, отглеждането на децата не
представлявало товар за нея. Отговаряла на потребностите и желанията на нейните
синове. Финансовата ситуация в семейството била стабилна, благодарение на
дохода на най-големия син, както и на помощите за безработица и помощите за
деца. Предвид фактите и обстоятелствата препоръчват контактите на бащата с
детето да бъдат наблюдавани към настоящия момент, за да може да се изгради
позитивна връзка баща-дете.
По делото бяха събрани гласни
доказателства. Свидетелката К. Д. П. заяви, че познава ищцата Т.Д. от много
време. Сключили брак с ответника В.К., когато детето им било на една година. Т.
имала две деца от предишния си брак. Най-големият ѝ син вече работел, но
като заминали за Г. бил ученик. Официално ищцата и ответника били разделени от
средата на 2016 година, но проблемите между тях били от преди раздялата.
Заявява, че е съжителствала с тях в Г. и имала преки впечатления. Била свидетел
на постоянни кавги, предимно вечер, когато всички били вкъщи. Карали се, че
ответникът употребявал често алкохол, за пари, битовизми и за неговата
неоснователна ревност. Той отсъствал често от дома, като играел и хазарт.
Децата постоянно присъствали на скандалите. Най-малкото дете, Р., бил на две
години и не разбирал, но големите момчета се затваряли в стаите си. Получавал
се конфликт между тях и майка им, по повод на лошото отношение на ответника
спрямо нея. Той работел и постоянно употребявал алкохол. Ставал ревнив и
агресивен, всички ги било страх от него. Почивните дни прекарвал с приятели и
почти не обръщал внимание на детето им. Заявява, че след раздялата ищцата се
чувствала по-добре. Преди това имала силна депресия, не желаела да разговаря.
Била отслабнала и се тормозела, че ответникът щял да се прибере от работа и
щели да започнат скандалите. След раздялата не били правили опит да се съберат,
не било възможно да живеят заедно. Ответникът имал връзка с друга жена, още по
време на брака, която продължавала и сега. Той нямал други деца. Общото му дете
с ищцата се отглеждало само и единствено от нея.
Свидетелят В. И. заяви, че познава
ищцата отскоро, а ответника от преди да замине за Г.. Случвало се да били на
една маса с него, защото бил приятел на бившия му свекър. Ответникът обичал да
злоупотребява с алкохол. Чул, че нямал постоянна работа и че играел хазарт.
Доколкото му било известно
ответникът и ищцата все още имали сключен брак, но в момента не живеели заедно.
Ищцата имала три деца, като най-малкото било общо между нея и ответника. Към
момента тя сама отглеждала децата си. Малкото ходело на градина, средното на училище,
а голямото отскоро работело. След раздялата ответникът не търсил контакт с детето
си. Заявява, че ответникът имал извънбрачна връзка с друга жена, която била
бивша съпруга на свидетеля.
Съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно
съединени иска с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, чл. 59, ал.2 от СК, чл.
143, ал.2 от СК.
По въпроса за международната компетентност на РС – К. да се произнесе по делото настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 3 пар.1 Б от Регламент
2201/2003 г. обща компетентност по делото за развод и унищожаване на брака
притежават съдилищата на държава членка на ЕС чиито граждани са двамата
съпрузи. В случая страните по делото и роденото от съжителството им дете са
граждани на Република Б.. Безспорно е и че всички те имат местопребиваване в Г..
С оглед на гореизложеното компетентен да
разгледа спора е РС - К., пред който е
заведено делото за развод.
След като в чл. 3 от Регламент №
2201/2003 г. алтернативно са предоставени седем вида съдилища в държава-членка компетентни
да разглеждат дела за развод, то ищецът има право да избере къде да предяви
иска и сезираният от него съд - в случая РС - К. при наличие на предвидените в
Регламента условия не може да откаже произнасяне.
Относно предявените искове за
родителска отговорност, така както е дадено легално определение в чл. 2, т. 7
от Регламента при предявен иск за развод правилото за наличие на връзка между
обичайното местопребиваване на детето и държавата-членка, където ще се
разглежда спора не се прилага с приоритет. В тези случаи компетентният съд се
определя по правилата на чл. 3 от Регламента по "силата на
привличането", тъй като искът за развод обуславя решаването на въпроса за
родителската отговорност - чл. 12, т. 1, б. "а" от Регламента. Освен
това съдът взема предвид обстоятелството, че в настоящия случай компетентността
на българския съд, на РС – К., е изрично приета от съпрузите към момента на
сезиране на този съд, не са налице данни някой от съпрузите да е лишен от
родителски права и е във висш интерес на детето именно посоченият съд да
разгледа предявените искове, както за развод, така и относно родителската
отговорност и издръжката. Следователно на основание чл. 12, т. 1 от Регламент №
2201/2003 г. Районен съд - К. е
компетентен да се произнесе по предявения иск за развод, както и по всички
въпроси за родителската отговорност - относно предоставяне упражняването на
родителските права, определяне режим на лични отношения, присъждане на месечна
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете / в този смисъл /Определение № 937 от
15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4035/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Зоя Атанасова/.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Причина за това е, че ответникът употребявал
често алкохол, не полагал грижи за семейството си, често отсъствал от дома,
играел хазарт, проявявал лошо отношение спрямо съпругата си и поддържал
извънбрачна връзка. Тежестта по отглеждането на общото им с ответника дете и
другите й две деца, разходите за дома и издръжката на семейството поемала
ищцата. Съпругът неглижирал ищцата и децата. Проблемите в семейството се задълбочавали
и скандалите между тях станали ежедневие. Това било довело до охладняване на
отношенията им като съпрузи. Безспорен е фактът, че страните от м. август
2016г. се намират във фактическа раздяла. Оттогава съпругът не бил търсил нито
ищцата, нито детето – Р. и продължавал извънбрачната си връзка с друга жена. С оглед на гореизложеното бракът на страните е
изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната
връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК. Отношенията между съпрузите не
съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната
връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите,
нито за обществото. При това положение запазването на брака не създава нормални
условия за живот на съпрузите и искът за прекратяването му следва да се уважи,
като съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има съпругът.
Съгласно разпоредбата на чл. 322,
ал.2 ГПК с брачния иск задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Съдът като взе
предвид, че детето Р. К. се отглежда от неговата майка Т.Д., неговата възраст и
че бащата не се противопоставя родителските права да се упражняват от майката,
както и останалите обстоятелства касаещи въпроса за родителските права,
съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК намира, че родителските права по
отношение малолетното дете на страните следва да се предоставят на майката като
се определи и местоживеенето на детето при нея на адрес: ***. На бащата следва
да се определи режим на лични отношения с детето. В конкретния случай и като
взе предвид интереса на детето и изразеното съгласие на родителите съдът
намира, че подходящ такъв режим е всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00 ч. до 17.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 17.00 ч в неделя, без
преспиване, с оглед възрастта на детето
и привързаността му към майката.
Предвид нуждите на детето и доходите на
бащата, последният следва да заплаща месечна издръжка в полза на сина си чрез
неговата майка и законен представител в размер на 150 евро, считано от влизане
в сила на решението, с падеж - последно число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на издръжката.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на ищцата, че българският съд не е компетентен да се
произнася за ползване на семейното жилище, което представлява квартира в Г., гр. Н., което е напуснато от съпругата. Независимо
от правото на собственост върху семейното жилище, мерките за ползването му по
правното си естество са сходни с разпределение на ползване на имот между
съсобственици. Компетентен по въпроса за разпределение на ползването е винаги
съдът, който е компетентен да се произнесе по това как ще се упражнява едно
право върху недвижим имот. В този случай връзката се определя по
местонахождението на недвижимия имот - Регламент /ЕО/
44/2001 г., поради което българският съд не може да определя мерки по
предоставяне ползването на семейното жилище, когато имотът е извън територията
на страната ни./ Решение № 552 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2011 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева/.
След прекратяване
на брака жената трябва да носи фамилното име Д., което не е променяла при
сключване на брака с ответника, на основание чл. 326 от ГПК.
Страните нямат
претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.
Предвид изхода на
спора относно вината, на основание чл. 329, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - К. сумата 50 лева - държавна
такса при решаване на делото по иска за развод и 422, 57 лв. – държавна такса
за присъдената издръжка. Ищцата направи своевременно искане за присъждане на
разноски и представи доказателства за извършени такива в общ размер на 1571,40
лева, от които 26,90 лв. – държавна такса и банков превод; 246 лв. – преводи на
документи; 800 лв. – адвокатско възнаграждение; 13,80 - държавна
такса и банков превод за 2 бр.
удостоверения; депозит за
изготвяне на социален доклад – 484,70 лв.. Поради изложеното,
ответникът следва да й заплати
направените по делото разноски.
Водим от горното,
РС-К.
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА между Т.Д.Д. с ЕГН **********,***,
настоящ адрес: *** и В.М.К., ЕГН **********,***, за който е съставен Акт за
граждански брак № *** на Община К., поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че
вина за разстройството на брака има съпругът В.М.К..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Р. В. К., роден
на *** г., на майката Т.Д.Д. с ЕГН **********,***,
настоящ адрес: ***.
Местоживеенето на детето ще бъде при майката на адрес:
***.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 3 СК режим
на лични отношения на бащата В.М.К., ЕГН **********, с детето Р. В. К., роден
на *** г., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа в
събота и от 10,00 часа до 17,00 часа в неделя, без преспиване.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, В.М.К., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето Р. В. К., ЕГН **********, чрез майката и законен представител Т.Д.Д. с ЕГН ********** в размер на 150 евро, считано от
влизане на решението в сила, платима до последното число на текущия месец,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.
След прекратяване на брака жената да носи фамилното
име Д., на основание чл. 326 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, В.М.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РС-К. сумата от 50,00 лв., представляваща окончателна държавна такса за
прекратяване на брака, както и 422, 57 лв., представляваща държавна такса върху
присъдената в полза на детето издръжка.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.М.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Д. с ЕГН **********, сумата от 1571,40 лв.,
сторени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-С. З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: