Р Е Ш
Е Н И Е № 377
Гр. Пловдив, 20.12.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Елена
Арнаучкова
Величка Белева
с участието на секретаря Антоанета
Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело № 616 по описа за 2018 година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 217,
постановено на 5.06.2018 г. по т.д. 31/2016
г. на Окръжен
съд – С., с което е отхвърлен
предявеният от „Г* Д.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.С. срещу „А.А.“АД (в
несъстоятелност)-гр.Б., К. И. отрицателен установителен иск за установяване
недължимостта на сумите: главница в размер на 18 719 699,29 евро с
левова равностойност 36 612 549,46 лв., комисионна в размер на
327 594,74 евро с левова равностойност 634 852,13 лв. и договорна
лихва в размер на 3 032 029,70 евро с левова равностойност
5 930 134,65 лв., изчислена към 18.09.2015 г., правното основание на
което предявено и прието в производството по несъстоятелност по т.д. 108/2014
г. на ОС-С. вземане е неплатено задължение по договор за консолидиране
(обединяване) на заеми и дялове на съдружници в „Г* Д.“ООД от *********г.,
осъдено е „Г* Д.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.С. да заплати на „А.А.“АД (в
несъстоятелност)-гр.Б., К. И. разноски
по делото в размер на 300 лв., осъдено е „Г* Д.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.С.
да заплати по сметка на ОС-С. ДТ в размер на 431 775,36 лв.
Жалбоподателят „Г* Д.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.С. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата с вх. №
3093/11.07.2018 г. (уточнена относно фактически грешки с молбата с вх. № 4035/19.09.2018
г.), и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде уважен
предявеният от дружеството иск. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява иск с правно основание чл. 694, ал.1,т.2 от ТЗ като длъжник в
производство по несъстоятелност за установяване несъществуването на приетото с
определение № 627/28.06.2016 г. по т.д. 108/2014 г. на ОС-С., постановено по
реда на чл. 692,ал.4 от ТЗ от съда по несъстоятелността, вземане на кредитора „А.А.“АД (в
несъстоятелност)-гр.Б., К. И. за сумата 22 079 323,73
евро с левова равностойност 43 183 403,73 лв., от които главница в
размер на 18 719 699,29 евро с левова равностойност
36 612 549,46 лв., комисионна в размер на 327 594,74 евро с
левова равностойност 634 852,13 лв. и договорна лихва в размер на
3 032 029,70 евро с левова равностойност 5 930 134,65 лв.,
изчислена към 18.09.2015 г., която сума е дължима като неплатено задължение по
договор за консолидиране (обединяване) на заеми и дялове на съдружници в „Г* Д.“ООД
от *********г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „А.А.“АД (в
несъстоятелност)-гр.Б., К. И. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по
съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 3574/9.08.2018 г. (и с вх. №
4577/18.10.2018 г., с идентично съдържание). Като ответник в производството
пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Не заявява искане за
събиране на доказателства във въззивното производство. Представя писмени
доказателства относно актуалните регистрирани обстоятелства за статута на
дружеството. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
Синдикът в производството по несъстоятелността на
„Г* Д.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.С. К.П.И. не е взел становище по жалбата. В
производството пред окръжния съд предоставя на съда да прецени основателността
на предявения иск.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е, видно е и от
обявените в търговския регистър обстоятелства, че ищецът в производството пред
окръжния съд „Г* Д.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.С. е дружество, за което с
решение № 351/25.06.2015 г. по т.д. № 108/2014 г. на ОС-С. е открито
производство по несъстоятелност и с решение № 219/12.05.2017 г. по посоченото
дело дружеството е обявено в несъстоятелност. Безспорно е също така, видно е и
от обявените обстоятелства в ТР, че с определение № 627 от 28.06.2016 г. по т.д. № 108/2014 г.
на ОС-С. съдът по несъстоятелността е изключил от първия допълнителен списък на
неприетите вземания по чл. 688,ал.1 от ТЗ вземането на кредитора „А.А.“АД-дружество,
регистрирано по законите на К. И., в производство по несъстоятелност, в общ
размер на 22 079 323,73 евро с левова равностойност 43 183 403,73
лв., от които главница 18 719 699,29 евро с левова равностойност
36 612 549,46 лв., комисионна за сключване на споразумението в размер
на 327 594,74 евро с левова равностойност 634 852,13 лв. и договорна
лихва по чл. 5 от споразумението в размер на 3 032 029,70 евро с
левова равностойност 5 930 134,65 лв., изчислена към 18.09.2015 г., и
го е включил в първи допълнителен списък на приетите вземания по чл. 688,ал.1
от ТЗ като необезпечено вземане, което определение е обявено в търговския
регистър на 29.06.2016 г. и на 5.07.2016 г. от страна на дружеството-длъжник в
производство по несъстоятелност е подадена исковата молба до окръжния съд по
реда и в срока по чл. 694, ал.1 от ТЗ (в редакцията на нормата към посочената
дата). С исковата молба ищецът претендира за установяване на несъществуването
на приетото вземане на ответното дружество, тъй като не дължи предявените от
ответника вземания поради тяхната недействителност, липса на изискуемост и
неликвидност. Заявява, че ответното дружество е неправосубектно, тъй като е
прекратено с решение на Търговския съд на Б. и претендираните вземания са
погасени поради прекратяване дейността на ответното дружество и заличаването му
от търговските регистри. Твърди, че посоченият като основание на претендираните
от ответника вземания договор за консолидиране (обединяване) на заеми и дялове
на съдружници в „Г* Д.“ООД от *********г. е недействителен съгласно чл. 26,ал.1
от ЗЗД поради невъзможен предмет, привидност на сделката и липса на воля в
страните за сключване на сделката. Твърди, че надлежно легитимирани и
оправомощени представители на ответника „А.А.“АД (в ликвидация) не са
подписвали посочения договор от *********г. Твърди, че не е налице органно
представителство на ответника „А.А.“АД (в ликвидация), поради което следва да
бъде надлежно установена представителната власт на лицата, подписали процесния
договор. Твърди, че са налице ограниченията на чл. 141,ал.1 във вр. с ал.6 от ТЗ, тъй като с посочения договор се уреждат вътрешни отношения между съдружници
на „Г* Д.“ООД. Твърди, че не са налице и надлежни договори за заем, които да
установяват предаването на парични средства и задължението да бъдат върнати.
Твърди, че ответникът не е предавал на основание договора от *********г. или
договори за заем парични суми като заем в претендирания като главница размер,
поради което не се установява действителност на заемни правоотношения или
предаване на пари между страните на основание договора от *********г. Твърди,
че процесният договор не е създал задължение за длъжника „Г* Д.“ЕООД за
заплащане, поради което той не е осчетоводил задължения по него. Заявява, че
поради липсата на възникване на задължения между страните по силата на
процесния договор не се дължи и претендираната от ответника комисионна при
липса на правно основание за нейното плащане. Твърди, че „А.А.“АД (в
ликвидация) не е наредило извършването на плащания по банковата сметка на
длъжника „Г* Д.“ЕООД в размер на 18 719 699,29 евро с левова
равностойност 36 612 549,46 лв. Заявява, че получаването на
посочените средства и задължението за връщането им не е установено в надлежни
договори за заем, поради което следва да се приеме, че същите са преведени и
получени като неоснователно обогатяване и давността за връщането им, както и за
заплащане на обезщетение, започва да тече от датата на обогатяването, т.е.
получаването на средствата. Посочва, че „А.А.“АД (в ликвидация) е участвало
като съдружник при увеличението на капитала на „Г* Д.“ЕООД със заемни средства
в размер на 2 761 000 евро, които, оценени на 4 116 000
лв., са апортирани в увеличаване на капитала на „Г* Д.“ЕООД, след което участието
му като съдружник е прекратено на основание чл. 125,ал.1,т.3 от ТЗ и делът му
от капитала на дружеството-длъжник „Г* Д.“ЕООД е поет от „Г. Г* Б.“ООД, поради
което посочените суми не се дължат и следва да се приспаднат от общия размер на
евентуално установените като получени средства в настоящото производство. Твърди,
че правата по вземанията-предмет на иска са погасени и не са включени в масата
на несъстоятелността на ответното дружество, което се установява и от
представения годишен отчет и доклад на „А.А.“АД (в ликвидация) за финансовата
година към 31.12.2011 г., от който е видно, че процесният договор не е
осчетоводен при ответника, а претендираните от ответника вземания за обезценени
и отписани. Заявява, че вземанията на „А.А.“АД (в ликвидация) към 31.12.2011 г.
са отписани, закрити и извадени от балансовата отчетност на вземания, тъй като
върху тях дружеството е загубило права и е налице доброволно отказване на
основание МСС 39, като в дружеството се закриват вземания, защото за главницата
по вземания е изтекъл 5-годишен срок от датата на последното потвърждение и
3-годишен срок за периодичните плащания на лихвите, както и съществуват
достатъчно основания и факти, че са безнадеждни и несъбираеми. Заявява, че липсата
на твърдените от ответника вземания в масата на несъстоятелността на ответното
дружество води до липса на действителност, изискуемост и ликвидност на тези
вземания, като поради липса на действителност, изискуемост и ликвидност на
главницата не се дължи и претендираната лихва. Твърди, че претендираните от
ответника вземания са погасени по давност на основание чл. 110 във вр. с чл.
111 от ЗЗД, като вземанията за лихвите са погасени към 22.06.2011 г., а за
главницата са погасени към 22.06.2014 г., като погасителната давност е
настъпила и при условие, че бъде приета изискуемост за връщане на получени
средства на основание неоснователно обогатяване, тъй като сроковете по чл. 110
и чл. 111 от ЗЗД започват да текат от датата на увреждането, т.е. от датата на обогатяване
и получаване на средствата. С подадения на 21.09.2016 г. отговор ответникът „А.А.“АД
(в несъстоятелност)-гр.Б., К. И. възразява, че твърдението на ищеца за липса на
правосубектност и конкретно за липса на правния субект „А.А.“АД е
неоснователно, тъй като дружеството не е заличено, а е в производство по
несъстоятелност във фазата на ликвидация (осребряване). Посочва, че няма
основание да се твърди порок невъзможен предмет на договора от *********г., защото
с този договор страните признават и заявяват факти, обединяват задълженията към
„А.А.“АД, признават вземането на „А.А.“АД и уговарят допълнителните условия за
плащане, лихви, комисионни и други, като няма законова забрана или друга
обективна пречка за уговаряне на този предмет на споразумението. Посочва, че
няма никакви доказателства за привидност на споразумението. Посочва, че за
твърдението за липса на воля на страните за сключване на сделката също няма
конкретни аргументи и доказателства, а то противоречи на твърдението за
привидност, като споразумението е подписано от „А.А.“АД, длъжника и „Г. Г* Х.“ООД.
Заявява, че във финансовите и счетоводни документи на ищеца фигурира
задължението към „А.А.“АД въз основа на договорите за заем – ГФО за 2008-2012
г., като в тях са посочени задължения към „А.А.“АД, възникнали по договорите за
заем, сключени през годините, главница и лихви, и се прави и пояснение за какво
са използвани средствата, предоставени от кредитора, като същите задължения са
консолидирани на *********г. в едно общо задължение - процесното вземане въз
основа на представеното споразумение от *********г. Посочва, че
дружеството-ищец е имало воля да сключи споразумението и сделката не е била
привидна, щом последиците от споразумението са били желани и осчетоводени в
счетоводството на длъжника. Посочва, че ищецът не е изложил никакви
доказателства за твърденията си за липса на надлежен представител на „А.А.“АД,
който да е подписал споразумението, като ищецът не е легитимиран да оспорва
подписа и представителната власт на г-н Е.П.М., който е подписал споразумението
като представител на „А.А.“АД, а и вземането е осчетоводено при това дружество.
Посочва, че чл. 141 от ТЗ не предвижда забрана за сключване на споразумението
от *********г., като тази разпоредба не е ограничавала тогавашния управител на
„Г* Д.“ЕООД да сключи споразумението, защото няма законова забрана съдружниците
да сключват договори с дружеството, в което са съдружници, или помежду си. Заявява,
че в споразумението страните са описали списък на договорите за заем между „А.А.“АД
като заемодател и „Г* Д.“ООД като заемател, като ищецът е подписал
споразумението, в което е подробно описано и обединяването на задълженията на
длъжника към „А.А.“АД и е посочена сумата на задълженията и от какви точно
участия и заеми произтича тази сума. Посочва, че процесното вземане произтича
пряко от споразумението от *********г., а не от предхождащите го по време
договори за заем. Заявява наличие на доказателства, които установяват
заплащането на суми от „А.А.“АД към „Г* Д.“ЕООД, както и дължимостта на
процесното вземане. Посочва, че твърденията за изтекла давност противоречат на
чл.4 от споразумението, който уговаря, че признатия дълг (процесното вземане)
следва да бъде платено до 1.01.2015 г. и следователно погасителната давност
може да започне да тече от 2.01.2015 г. Заявява, че е неоснователно твърдението
на ищеца за приспадане на сума от 4 116 000 лв. от процесното
вземане, защото в споразумението предявената главница от
18 719 699,29 евро е призната от „Г* Д.“ЕООД като формирана само от
ликвидни и изискуеми заеми, без да се включва капиталовото участие на „А.А.“АД.
Посочва, че извършените от ответното дружество счетоводни обезценки на
процесното вземане са изискуеми по И. счетоводно законодателство с цел прогноза
за бъдещи парични постъпления и не влияят на факта на съществуване на вземането
в посочения в споразумението размер. С подадената на 1.11.2016 г. допълнителна
искова молба ищецът заявява, че ответникът не представя доказателства за
действителната си процесуална легитимация, тъй като с отговора на исковата
молба не са представени валидни извлечения от търговския регистър на Б., от
които да е видно актуалното състояние на дружеството. Посочва, че предмет на
установяване по делото е не само действителността на процесното споразумение,
но също така основанията и размера на предоставените заеми от ответника на
ищеца, доколкото процесното вземане е предявено с правно основание неплатено
задължение по договора за консолидиране (обединяване) на заеми и дялове на
съдружници в „Г* Д.“ООД от *********г. Поддържа, че лицето Е.П.М. не е имало
надлежни правомощия да подписва каквото и да било споразумение с ответника. Заявява,
че ищецът не може да бъде идентифициран като получател на сумите, поради което
и представените по делото ГФО на „Г* Д.“ЕООД не могат да бъдат верни в частта
им за вземанията на „А.А.“АД, като в представените по делото ГФО на „Г* Д.“ЕООД
не се съдържа запис вземанията да „А.А.“АД да са формирани въз основа на
споразумението от *********г. Заявява, че производството по несъстоятелност на
„А.А.“АД е процес на осребряване на активите на дръжеството съобразно одобрен
от компетентния испански съд план и списък на активите, в който не фигурират
процесните вземания, което представлява акт на разпореждане с актива чрез
заличаването му от баланса на дружеството, като приемането на плана за
ликвидация и списък на активите от компетентния испански съд преклудира
възможността за събирането им пред български съд и наличието на акт на
разпореждане с твърдените от ответника активи се установява и от представения
по делото ГФО на „А.А.“ за 2011 г. С подадения на 29.11.2016 г. отговор на
допълнителната искова молба ответникът заявява, че е представил доказателства
за своята процесуална легитимация. Посочва, че ищецът не оспорва
обстоятелството, че споразумението от *********г. е подписано от неговия
представител г-н Х.К., като именно от името на ищцовото дружество е направено
извънсъдебно признание в споразумението относно предоставянето на заеми от
ответника на ищеца и признанията на факти и обстоятелства в споразумението се
ползват с формална доказателства сила (относно авторството) и с материална
доказателствена сила (относно признатите от длъжника неизгодни факти). В
съдебното заседание на окръжния съд на 21.06.2017 г., както и с писмената молба
от 7.09.2017 г., синдикът К.И. заявява,
че предоставя на съда да прецени основателността на предявения иск. С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ответното дружество е
действащо дружество в производство по несъстоятелност с назначен синдик, който
го представлява, и не е заличено съгласно съответните закони на И.. Съдът
преценява, че взаимоотношенията между страните по делото по спорния предмет са
възникнали от сключения на *********г. договор за обединение на задължения и
дялови участия на съдружниците на „Г* Д.“ООД, който договор по цел и съдържание
представлява спогодба по смисъла на чл. 365,ал.1 от ЗЗД, като с подписването на
споразумението е налице признаване на дълга по съществуващи преди това
облигационни правоотношения между страните – договори за заем, които страните
са посочили в списъка по т.IV от споразумението от *********г.,
част от които са представени по делото. Съдът намира, че не е релевантно по
спора дали има или не реално превеждане на парични средства от „А.А.“АД към „Г*
Д.“ООД, реално получаване и осчетоводяване, както и размерът на задължението, след
като са били предмет на договора за спогодба обстоятелствата реално
съществуване и действителност на предшестващите споразумението правоотношения,
както и тяхното правно основание – представени са договорите и е видно, че те
са за заем на парични средства, нито дали по тях има или не реално изпълнение.
Посочва, че от заключението на вещото лице се установява надлежно осчетоводяване
при кредитополучателя да е имало до 30.06.2015 г. Относно сумата по дяловото
участие на „А.А.“АД в капитала на „Г* Д.“ООД в размер на 2 975 742,78
евро съдът посочва, че тя е приспадната от страните в самия договор от *********г.
Съдът приема, че няма липса на съгласие за сключване на договора от *********г.,
защото компетентността на управителя на едно търговско дружество включва
организиране и ръководство на дейността на дружеството, както и дейност като
волеизявяващ орган и действията му обвързват дружеството, в случая за
сключването на споразумение за уреждане на паричните задължения на дружеството
не се изисква решение на ОС, а и подчинеността на управителя на това решение
има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с
трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Съдът приема, че е
налице волеизявление на управителния орган, което е валидно и ангажира
отговорността на дружеството, разрешение по който въпрос има и в ТР
№3/15.11.2013 г. по тълк.д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като страните по
процесния договор са надлежно представлявани при сключването му, поради което
той не се явява сключен при липса на съгласие, водеща до недействителност. Съдът
намира за неоснователни доводите за евентуално наличие на хипотеза на
неоснователно обогатяване и на свързаното с това възражение за погасителна
давност, тъй като договорът за спогодба от *********г. е създал ново правно
основание, което урежда по нов начин отношенията между страните по него. Затова
съдът преценява, че приемането на вземанията на „А.А.“АД в производството по
несъстоятелността на „Г* Д.“ЕООД е основателно, съответно, че е неоснователен
предявеният иск на длъжника за установяване недължимостта им. С въззивната
жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като необосновано и постановено
в противоречие с материалния закон. Твърди, че неправилно окръжният съд е
приел, че отношенията между страните по делото са възникнали от сключения на *********г.
договор за консолидиране (обединяване) на заеми и дялове на съдружници в „Г* Д.“ООД,
който според жалбоподателя е недействителен съгласно разпоредбата на чл.
26,ал.1 от ЗЗД поради невъзможен предмет, привидност на сделката и липса на
воля от страна на страните за сключването й. Твърди, че е незаконосъобразен
изводът на съда, че процесният договор има белезите на спогодба по смисъла на
чл. 365,ал.1 от ЗЗД, като съдът неправилно е приел за установено по делото
съществуването на наличието на необходим признак на договора за спогодба –
съществуващи преди това облигационни правоотношения между страните по договора
от *********г., а именно възникнали и валидни договори за заем. Твърди, че по
делото е била установена липса на договори за заем в съответната форма, установяващи
предаването на парични средства и съдържащи задължението да бъдат върнати.
Твърди, че ответникът „А.А.“АД не е предавал на основание договора за
консолидиране (обединяване) на заеми и дялове на съдружници в „Г* Д.“ООД от *********г. или договори за заем парични
суми като заем в претендирания като главница размер. Твърди, че договорът за
заем е реален договор и ответникът не е доказал източникът на спорното
задължение – даване на сумата със задължаването на ищцовото дружество да я
върне, поради което по делото не е била установена действителността на каквито
и да било заемни отношения или предаване на пари между страните на основание
договор за консолидиране (обединяване) на заеми и дялове на съдружници в „Г* Д.“ООД
от *********г. Твърди, че окръжният съд неправилно е приел, че страните по
процесния договор са стигнали до споразумението, че кредитополучателя „Г* Д.“ООД
е задължен за 18 718 699,29 евро спрямо съдружника-заемодател „А.А.“АД
и с подписването на това споразумение е налице признаване на дълга, защото
използвайки термина признаване на дълга първоинстанционният съд вероятно
намира, че е налице осъществяване на фактическия състав на новацията, съгласно
който договор едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място
възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото или с оглед
на страните, или с оглед на други негови елементи, а в конкретния случай липсва
намерение на страните да се погаси старият дълг и на негово място да възникне
нов. Твърди, че тъй като подновяването прекратява правата по старото
правоотношение кредиторът по него, за да може да новира, трябва да бъде
дееспособен, както и че за да бъде действителна новацията длъжникът по новото
правоотношение и неговият представител трябва да имат способността да се
разпореждат и да поемат задължения, като окръжният съд не е обсъдил направеното
възражение, касаещо ограниченията на чл. 141,ал.1 във вр. с ал.6 от ТЗ, защото
с посочения договор се уреждат вътрешни отношения между съдружници в „Г* Д.“ООД
към момента на подписването му. Твърди, че погрешно окръжният съд е приел, че
компетентността на управителя на едно търговско дружество включва управленска
дейност – организиране и ръководство на дейността на дружеството, както и
дейност като волеизявяващ орган и затова действията на управителя обвързват
дружеството, като съдът не е обърнал внимание на особения характер на процесния
случай, касаещ уреждане на вътрешни правоотношения между съдружниците в едно
търговско дружество, за което не следва да се прилагат положенията на ТР
№3/15.11.2013 г. по тълк.д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че наличието на
действително предшестващо правоотношение (задължение) е необходима предпоставка
на подновяването и ако подновяваното правоотношение липсва или юридическият
факт, който го поражда, е нищожен, новационното съглашение ще бъде нищожно,
защото предметът и основанието му са невъзможни – възражение, което ищецът е
направил в исковата молба и по което съдът не е взел отношение в решението си.
Твърди, че неоснователно окръжният съд приема, че от задължителния характер на
уреденото по нов начин правоотношение между „Г* Д.“ООД и „А.А.“АД следва и
извод, че съдът в производството по чл. 694,ал.1 от ТЗ не може да проверява
нито реалното съществуване и действителността на предшестващите
споразумението/спогодбата правоотношение, както и тяхното правно основание,
като съдът не е отчел, че изначално липсват писмени договори за заем, които да
установяват предаването на парични средства и задължението да бъдат върнати, а
получаването на паричните средства–предмет на настоящото производство и
задължението за връщането им не е установено в надлежни договори за заем,
поради което следва да се приеме, че същите са преведени и получени като
неоснователно обогатяване и давността за връщането им, както и за заплащане на
обезщетение, започва да тече от датата на обогатяването, т.е. от момента на
получаване на средствата. Твърди, че когато новационният договор е нищожен,
унищожаем или фактическият му състав е незавършен, то старият дълг не се
прекратява, поради което правата на вземанията – предмет на иска са погасени и
не са включени в масата на несъстоятелността на ответното дружество, като съдът
не е отчел, че това е установено и от представения годишен отчет и доклад на
ответника за финансовата година към 31.12.2011 г., от който е видно, че процесният
договор не е осчетоводен и при ответника, а претендираните от него вземания са
обезценени и отписани, съображения за което ищецът е изложил в исковата молба
без съдът да се произнесе по тях. Твърди, че при новационното съглашение е
необходимо да има разлика между старото и новото правоотношение и дори да се
приеме, че страните са променили основанието на заплатените суми, то не би
могло да се счита, че приемайки в т.IV от процесния договор, че за
изпълнението на горепосочената цел всички страни признават следната
последователност на документите и сключените договори към днешна дата, биха се
изпълнили изискванията на закона при промяна на основанието страните да
индивидуализират действителното старо задължение, което да се замени с ново
такова, като с новацията страните не могат със задна дата да преформулират
възникнали на различно основание между тях правни отношения за в бъдеще. Твърди,
че окръжният съд не е отчел в решението си и не е анализирал в необходимата
пълнота направеното в исковата молба възражение за нищожност на процесния
договор като сключен при привидни условия с оглед изричната разпоредба на т.III от него, гласяща, че същият се сключва по молба на притежаваното и
получател на заемите дружество, предвид сегашните обстоятелства на проекта и за
да се улесни и изясни на притежаваното дружество положението на новия дълг към
съдружниците и за да може същият да се приведе в ред спрямо трети финансиращи
лица, са взели решение за консолидиране на кредити и уеднаквяване на критерии
при долупосочените условия. Твърди още, че предвид на изложените възражения,
касаещи недействителността на процесния договор от *********г., е неправилно
виждането на съда, че размерът на задължението не е релевантен и не може да
бъде предмет на установяване. Претендира да се приеме, че вземанията на
ответника са погасени по давност на основание чл. 110 във вр. с чл.111 от ЗЗД,
включително и по отношение на претендираните лихви, като предявените вземания
за лихвите са погасени към 22.06.2011 г., а за главницата са погасени по
давност към 22.06.2014 г., като погасителната давност е настъпила и при
условие, че бъде приета изискуемост за връщане на получени средства на
основание неоснователно обогатяване поради това, че сроковете по чл. 110 и чл.
111 от ЗЗД започват да текат от датата на получаване на средствата. Заявява
оплакване, че решението на окръжния съд е необосновано в частта, приемаща, че са
неоснователни подробно изложените възражения за недействителност на процесния
договор „поради липса на предмет, на основание, на надлежно представителство на
страните по него, за липса на воля и съгласие за сключването му“, като съдът е
изложил мотиви единствено по отношение на последното. С отговора на въззивната
жалба ответникът по жалбата заявява, че са неоснователни оплакванията на
жалбоподателя за недействителност на договора от *********г., тъй като
окръжният съд е квалифицирал договора като спогодба по чл. 365,ал.1 от ЗЗД,
разгледал е в цялост представените и приети писмени доказателства и
заключението на вещото лице по ССЕ и така е стигнал до извода, че въз основа на
споразумението е възникнало спорното по делото вземане, което е било индивидуализирано
по вид и размер от страните по него, включително и въззивника. Посочва, че
ищецът не е доказал нито едно от направените възражения, напротив, по делото са
представени писмени доказателства, които потвърждават предмета, основанието,
представителната власт на страните и волята и съгласието им за сключване на
споразумението. Посочва, че съдът е разгледал всички възражения на ищеца,
включително възражението за сключване на споразумението при привидни условия,
като в решението са обсъдени целите на споразумението и съществуващите преди
него облигационни правоотношения между страните, като изрично е посочено, че са
представени по делото част от договорите за заем, описани в т.IV от споразумението, и че именно във връзка с посочените в тази точка от споразумението
договори и правоотношения страните са се споразумели, че „Г* Д.“ООД дължи
сумата 18 719 699,29 евро на „А.А.“АД. Посочва, че правилно окръжният
съд е отбелязал, че е налице в споразумението признаване на дълга към „А.А.“АД,
което е създало нови права и задължения, включително за падежа на изпълнение,
договорната лихва и санкционната лихва. Възразява, че са неоснователни
оплакванията, че окръжният съд не е отчел особения характер на процесния случай
и погрешно е приел компетентността на управителя на търговското
дружество-длъжник. Посочва, че съдружниците в дружеството са различни правни
субекти от самото дружество и няма законова забрана те да сключват договори с
дружеството или помежду си, поради което чл. 141 от ТЗ не предвижда забрана за
сключване на споразумението от *********г., нито тази разпоредба е ограничавала
тогавашния управител на „Г* Д.“ООД да сключи споразумението. Възразява, че са
неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за липса на договори за заем и че
споразумението не създавало задължения за длъжника за връщане на суми. Посочва,
че окръжният съд е коментирал представените писмени доказателства – договори за
заем между „Г* Д.“ООД и „А.А.“АД, направените банкови парични преводи, доклади
на одитори от И., както и заключението на ССЕ, в което е потвърдено
осчетоводяването на вземането на „А.А.“АД в счетоводните книги на длъжника и на
кредитора, и направеното признание от длъжника „Г* Д.“ООД за съществуването на
описаните в споразумението договори за заем и за предоставени и получени
парични суми по тези договори за заем, които именно формират задълженията,
обединени със споразумението. Възразява и че са неоснователни твърденията за
липса на плащания от „А.А.“АД и за наличие на неоснователно обогатяване и
възражението за погасителна давност. Посочва, че на стр.2 и 3 от
споразумението, подписано от длъжника, са описани договорите за заем между
длъжника и „А.А.“АД, т.е. какво е било основанието и сумите, които длъжникът е
получил, като фактът на извършването на плащанията от „А.А.“АД към длъжника е
потвърдено от длъжника в споразумението. Посочва, че при наличието на валидно
основание на вземането, каквото е споразумението, не може да бъде налице
неоснователно обогатяване и аргументът, използван от ищеца, е с цел единствено
да бъде определена по-кратка погасителна давност. Посочва, че по
първоинстанционното дело са били събрани доказателства за извършените плащания
от „А.А.“АД към длъжника „Г* Д.“ООД, като заключението на ССЕ посочва, че в
размера на главницата по споразумението са включени изтекли лихви към *********г.,
което не предполага да има превод на съответната сума от „А.А.“АД към „Г* Д.“ООД.
Посочва, че правилно окръжният съд е заключил, че процесното вземане произтича
пряко от споразумението от *********г., с което съществуващите и възникнали до *********г.
задължения на длъжника към „А.А.“АД са описани, признати и обединени в един общ
дълг, представляващ вземането-предмет на настоящото производство, като е
определен срок за заплащане на задължението по споразумението и следователно
погасителната давност може да започне да тече от момента на изискуемостта на
процесното вземане, т.е. от 2.01.2015 г. Заявява, че затова е неоснователно
възражението на жалбоподателя за погасяване на процесното вземане по давност,
тъй като необосноваността и недоказаността на твърденията на въззивника за
неоснователно обогатяване изключва прилагането на по-кратка погасителна давност
за процесното вземане. Възразява още, че
са неоснователни твърденията за погасяване на процесното вземане, за
неосчетоводяването му от „А.А.“АД, за отписването му и за доброволен отказ от
процесното вземане. Посочва, че в първоинстанционното производство са приети
писмени доказателства, които доказват, че вземането на „А.А.“АД е осчетоводено
надлежно с оглед приложимото И. законодателство и счетоводните стандарти, като
заключението на ССЕ потвърждава, че вземането е осчетоводено и не е отписано от
счетоводните книги на „А.А.“АД. Посочва, че съгласно чл. 108 от ЗЗД
опрощаването е договор между кредитора и длъжника и по делото не са ангажирани
доказателства за сключване на такъв договор.
Съгласно разпоредбата на чл.
694, ал.1,т.2 от ТЗ длъжникът може да предяви иск за установяване
несъществуването на вземане, включено в списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692,ал.4 от ТЗ. Процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на иска по чл. 694, ал.1,т.2 от ТЗ в случая безспорно са налице. Видно
от обявения в търговския регистър на 23.11.2015 г. първи допълнителен списък на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, вземането на ответника
„А.А.“АД (в несъстоятелност)-И. е предявено с получаването му в съда на
28.09.2015 г. (изпратено по пощата на 25.09.2015 г., както е посочил ищецът в
исковата молба), след като на 25.06.2015 г. е постановено в производството по
несъстоятелността решението по чл. 630, ал.1 от ТЗ, обявено в ТР на 25.06.2015
г., вземането не е било прието от синдика и е включено в първия допълнителен
списък на неприетите вземания, възражение от кредитора е постъпило в съда на
30.11.2015 г. (като то е било изпратено по куриер на 27.11.2015 г., както
изрично е посочено в исковата молба от длъжника), съдът е уважил това
възражение с определение № 627 от 28.06.2016 г., като е изключил вземането на „А.А.“АД
(в несъстоятелност)-Б., К. И. по споразумението от *********г. от списъка на
неприетите вземания и го е включил в списъка на приетите вземания, определението
е обявено в ТР на 29.06.2016 г. и на 5.07.2016 г. е подадена от
дружеството-длъжник в производство по несъстоятелност до окръжния съд исковата
молба по чл. 694, ал.1 от ТЗ, с която се претендира за установяване недължимост
на така приетото в производството по несъстоятелността вземане. Съгласно
представените от страна на ответното по спора и по жалбата дружество „А.А.“АД
(в несъстоятелност)-гр. Б., К. И. в съдебното заседание на апелативния съд на
12.12.2018 г. справки (с превод на български) от търговския регистър на И. от
5.12.2018 г., от търговския регистър на Б. (към протокола за изявления от
26.11.2018 г.) и от регистъра относно обстоятелствата в производството по
несъстоятелност на И. от 5.12.2018 г., и понастоящем дружеството е действащо, в
продължаващо производство по несъстоятелност във фаза на ликвидация
(осребряване) и се представлява от синдика П.Ф.К.. Безспорно е между страните,
видно е и от справката в търговския регистър, че дружеството „Г* Д.“ООД-гр. С.
е било регистрирано през 2008 г. и съдружници в него до 13.06.2013 г. са били „Г.
Г* Б.“ООД-гр. С. и „А.А.“АД-гр.Б., като след 13.06.2013 г. И. дружество е
заличено като съдружник и дружеството от тогава и до настоящия момент е ЕООД с
едноличен собственик на капитала „Г. Г* Б.“ООД-гр. С.. Няма спор между страните
и че на *********г. е бил сключен представеният от ответника с отговора на
исковата молба в заверено копие и с превод на български език договор за
обединение на задължения и дялови участия на съдружниците на „Г*Д.“ООД, на
който кредиторът „А.А.“АД (в несъстоятелност)-гр. Б. основава своето вземане,
предявено и прието в производството по несъстоятелността на „Г*Д.“ЕООД-гр.С.. Видно
от текста на т. I от този договор, той е сключен от страните по
настоящото дело „А.А.“АД и „Г*Д.“ООД, както и от „Г. Г* Х.“ООД-гр.Б. и „Г*Б.“ООД-гр.С..
Посочено е в т.I и в т.II от договора, че „Г. Г* Б.“ООД
и „А.А.“АД са единствени съдружници в „Г* Д.“ООД като дружество, основано за
целите на изграждането на жилищен и почивен комплекс в Б. с начало на проекта
2007 г., а „“Г. Г* Х.“ООД е основен съдружник в „Г. Г* Б.“ООД и пряк заемодател
(кредитор) на българското дружество, и че от началото на проекта съдружниците
са вложили значителни средства за финансирането му както под формата на
капиталово участие, така и чрез заеми и друг вид кредитно финансиране (кредитни
линии), които поради неотложност са усвоени за нуждите на проекта под различна
форма и под формата на заеми с различен падеж и лихвен процент. В т.III от договора е посочено, че по молба на дъщерното
дружество-кредитополучател при посочените в договора условия с цел облекчаване
на положението му и придобиване на яснота по отношение на задълженията му
спрямо съдружниците, както и към трети заемодатели, е решено да се пристъпи към
обединение на кредитите и уеднаквяване на критериите съгласно последващите
разпоредби. В т.IV от договора страните утвърждават списък от
документи, в сила към датата на подписването му, които са приложения към него,
сред които са посочени договор за заем от *********г. между „Г* Х.“ и „А.А.“
(приложение 2), договор за заем от *********г. между „А.А.“ и „Г* Д.“
(приложение №5), подновяване на договор за заем между „Г* Х.“ и „А.А.“ от *********г.
(приложение №6), договор за заем от *********г. между „А.А.“ и „Г* Д.“
(приложение № 7), подновяване на договор за заем между „А.А.“ и „Г* Д.“ от *********г.
(приложение № 8), договор за заем от *********г. между „А.А.“ и „Г* Д.“
(приложение №9), договор за заем от *********г. между „А.А.“ и „Г* Д.“
(приложение № 11) и договор от ********* г. между „А.А.“ и „Г* Д.“ (приложение
№ 12). С молба от 10.04.2017 г. по делото пред окръжния съд са представени от
ответника договорите за заем от *********г., от *********г., анекс от *********г.
към договор за заем, договорите за заем от *********г. и от ********* г., които
документи, както е изрично посочено в молбата, са били представени от кредитора
„Г. Г* Б.“ООД-гр.С. в открито съдебно заседание на 8.04.2016 г. по т.д. №
108/2014 г. Видно е от тези документи, че договорът от *********г. е сключен
между „Г* Д.“ООД-гр.С. и „А.А.“АД-гр.Б. и с него второто дружество предоставя
на първото кредит в размер на
3 800 000 евро със задължение сумата да бъде върната съгласно т.4 от
договора, договорът от *********г. е сключен между същите страни и с него второто
дружество предоставя на първото кредит в размер на 2 500 000 евро със
задължение да бъде върната съгласно т.4 от договора, договорът на *********г. е
сключен между същите страни и с него е договорено увеличаване на сумата по
кредита от *********г. с 50 000 евро, договорът от *********г. е сключен
между същите страни и с него второто дружество предоставя на първото дружество
кредит в размер на 4 800 000 евро със задължение да я върне съгласно
т.4 от договора, договорът от ********* г. е сключен между същите дружества и с
него първото предоставя на второто кредит в размер на 2 000 000 евро
със задължение да я върне съгласно т.4 от договора. Не са представени по делото
договорът за заем от *********г. и договорът за подновяването му от *********г.,
както и договора за заем от *********г. В т.1 от договора от *********г. е
договорено обединяване на задълженията на „Г* Д.“ към „Г. Г* Б.“, като е
посочено, че сумата, с която „Г. Г* Б.“ е финансирала „Г* Д.“ е в размер на
5 540 212,50 евро, произтичаща от дялово участие, договор за заем в
размер на 828 104,44 евро от *********г., изменен на *********г. и на *********г.,
договор за заем в размер на 1 255 848,63 евро от 1.01.2009 г.,
изменен на *********г. и начислени към датата *********г. лихви в размер на
244 712,37 евро. В т.2 от договора от *********г. е договорено обединяване
на задълженията към „А.А.“, като е посочено, че сумата, с която „А.А.“ е
финансирала „Г* Д.“ е в общ размер 21 695 442,07 евро, както и от
какво произтича тя – участие в капитала на „Г* Д.“, заем в размер на
7 000 000 евро от *********г. в полза на „Г* Х.“, новиран с договор
от *********г. и с остатък за погасяване 2 689 002,82 евро, договор
за заем в размер на 3 800 000 евро от *********г. с дължима сума
3 612 906,78 евро, договор за заем в размер на 2 550 000
евро от *********г., новиран на дата *********г., договор за заем в размер на
4 800 000 евро от *********г., договор за заем в размер на
1 045 000 евро от *********г., договор за заем в размер на
2 000 000 евро от ********* г. с дължима сума 2 090 000
евро, както и начислени към датата *********г. лихви в размер на
1 932 789,69 евро. В т.3 „Признаване на дълга“ от договора от *********г.
изрично е заявено, че посочените в договора съдружници и кредитори обявяват
задълженията към всеки един от тях, произтичащи от кредити, заеми и лихви, за
обединени в един единствен заем към всеки кредитор, без в тези задължения да се
включва капиталовото участие в дъщерното дружество, придобито през последните
години, вследствие на което „Г* Д.“ признава за свои задължения, произтичащи от
заеми (ликвидни, с настъпил падеж и изискуеми) сумата 18 719 699,29
евро към „А.А.“ и сумата 2 328 663,44 евро към „Г. Г* Б.“. Договорено
е още в т.5 от договора от *********г., че признаването на задълженията,
обединени в нови заеми, е валидно за срок от 5 години и задълженията по него
следва да бъдат изпълнени до 1.01.2015 г. чрез плащане в полза на кредиторите.
В т.6 е договорна комисионна за подновяване с посочен начин на изчисляване на
размера й, като е посочено, че договорените лихви и комисионната за
подновяването са платими изцяло на 31.12.2010 г., а от 1.01.2011 г. лихвите ще
бъдат платими на тримесечна база. В т.6 е договорено, че считано от деня,
следващ датата на падежа, върху задълженията по заема, произтичащи от договора,
платими, но неизпълнени, се начислява допълнителна мораторна лихва в посочен
размер, платима по същия начин и на същите дати, както и обикновените лихви. Видно
е от така установените клаузи, че договорът от *********г. с постигнатите
договорености конкретно от значение за настоящия спор, между страните по него „А.А.“АД
(в несъстоятелност)-гр. Б. и „Г*Д.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр. С., по своята
правна същност е договор за спогодба по смисъла на чл. 365,ал.1 от ЗЗД. Налице
е несъмнено изразяване на воля да се установи, на първо място, конкретно какви
са задълженията по посочените договори за заем на „Г*Д.“ООД-гр. С. като
заемополучател към заемодателя „А.А.“АД-гр.Б. за главници и лихви. Ясно е
посочено в раздел IV възникването на задълженията въз основа на
конкретни договори за заем, като относно двата, сключени с „Г* Х.“, с оглед извършеното
по-рано тяхно новиране, непосочването им като задължения към „Г. Г* Б.“ООД (в
което основен съдружник е „Г. Г* Х.“ООД и двете дружества при сключването на
договора на *********г. са представлявани от г-н Ф.М.М.като представител и на
двете дружества) и посочването им като задължения към „А.А.“АД недвусмислено е прието
от страните наличие въз основа на тях на задължения към датата *********г. на „Г*Д.“ООД
именно към „А.А.“АД. Налице е, на второ място, уговорка относно нов срок за
плащане на установеното в общ размер задължение, както и дължимост на лихви и
комисионна в посочени размери и срокове. Не е видна от така създадените в
договора от *********г. договорености воля на страните за промяна на вече
съществуващото между тях заемно правоотношение по изброените договори за заем,
а те установяват действителното правно положение между тях, поради което този
договор има декларативно и регулиращо действия между страните и няма
преобразуващо въздействие върху тяхното материално заемно правоотношение.
Договорени са, след уточняването и признаването на дълга от длъжника по
заемното правоотношение „Г* Д.“ООД, нов срок за плащане, дължимост на
комисионна за сключването на споразумението, както и какви лихви и кога се
дължат. Не се установява следователно наличие на хипотеза на новация по смисъла
на чл. 107 от ЗЗД, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат на обективно
или субективно подновяване на заемното правоотношение, съществувало между
страните въз основа на конкретно описаните в договора от *********г. договори
за заем, съгласно който задълженията по тях се обединяват и дължат именно като
такива по заемното правоотношение. Неоснователни са с оглед на това
оплакванията на жалбоподателя, основани на института на новацията, заявени във
въззивната жалба с оглед неправилното разбиране, че окръжният съд, използвайки
термина признаване на дълга, вероятно намира, че е налице осъществяване на
фактическия състав на новацията. В обжалваното съдебно решение окръжният съд
ясно посочва, че приема договора от *********за договор за спогодба по смисъла
на чл. 365, ал.1 от ЗЗД и не излага никакви съображения за приемането му за
такъв за подновяване на задължение, респективно, не разглежда елементи от
фактически състав на новация и не основава своите изводи с оглед на такъв вид
договор. Изводът на окръжния съд, че договорът от *********г. е договор за
спогодба по смисъла на чл. 365,ал.1 от ЗЗД, е правилен по изложените по-горе
съображения, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя с
обжалваното решение неправилно да е прието, че процесният договор има белезите
на спогодба.
Съгласно разпоредбата на чл. 366 от ЗЗД спогодбата
върху непозволен договор е нищожна. Под непозволен договор се разбира договор,
който е нищожен на някое от основанията на чл. 26,ал.1 от ЗЗД. Както в
производството пред окръжния съд, така и във въззивната жалба, дружеството-ищец
и сега жалбоподател е поддържало възражения за нищожност на договора от *********г.
съгласно нормата на чл. 26,ал.1 от ЗЗД на три посочени основания - поради
невъзможен предмет, привидност на сделката и липса на воля от страна на
страните за сключването й, при изложени съображения. Съответно, тези възражения
са разглеждани и отхвърлени като неоснователни от окръжния съд, поради което
неоснователно във въззивната жалба се заявява оплакване за необоснованост на
решението на окръжния в частта, приемаща, че са неоснователни възражения за
недействителност на процесния договор „поради липса на предмет, на основание,
на надлежно представителство на страните по него, за липса на воля и съгласие
за сключването му“, като съдът изложил мотиви единствено по отношение на
последното. Поддържа се от жалбоподателя във въззивната жалба във връзка с
твърдението му, че договорът от *********г. е недействителен съгласно
разпоредбата на чл. 26,ал.1 от ЗЗД поради липса на воля от страна на страните
за сключването й, и неправилност на обжалваното решение с оглед заявеното от
него възражение, касаещо ограниченията на чл. 141,ал.1 във вр. с ал.6 от ТЗ,
тъй като с посочения договор се уреждат вътрешни отношения между съдружници на
„Г* Д.“ООД към момента на подписването му и затова не следва да се прилагат
положенията на ТР №3/15.11.2013 г. по тълк.д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
случая обаче договорът от *********г. не е сключен между съдружниците в
дружеството-ищец и сега жалбоподател и не урежда вътрешни отношения между тях в
такова тяхно качеството. Договорът е сключен от „Г* Д.“ООД-гр.С., от „Г. Г* Х.“ООД-гр.Б.,
от „Г. Г* Б.“ООД-гр. С. и от „А.А.“АД-гр.Б.. Двете дружества-съдоговорители „Г.
Г* Б.“ООД-гр. С. и „А.А.“АД-гр.Б. са и съдружниците към онзи момент в дружеството-съдоговорител
„Г* Д.“ООД-гр.С., но те с оглед посоченото в договора са го сключили не в
качеството им на съдружници, не с цел уреждане на въпроси, които да касаят
техни права и задължения като съдружници и дейността на дружеството, а за
уреждане на правоотношения между дружеството и тях като негови кредитори по
договори за заем, както ясно е заявено в договора. Обстоятелството, че
дружества-кредитори на дружество-длъжник по договори за заем са и съдружници в
него, не превръща това договорно правоотношение във вътрешно за дружеството и
между тях като съдружници. Не се нито твърди, нито установява от ищеца, сега
жалбоподател договорите за заем да са сключвани въз основа на решения на общо
събрание на съдружниците, от които да са възникнали специфични права и
задължения за съдружниците. При тези обстоятелства е несъмнено, че, както
правилно е приел окръжният съд, няма основания да се установи порок на договора
от *********г. с оглед осъществено представителство на дружеството-ищец, сега
жалбоподател, от неговия управител в нарушение на нормата на чл. 141,ал.1 във
вр. с ал.6 от ТЗ. По отношение на представителството на ответното дружество „А.а.“АД-гр.Б.
при сключването на договора от *********г. по начало ищецът, сега жалбоподател,
като другата страна по договора няма основания да заявява претенция, този
въпрос е от компетентността на представляваното дружество, а в случая е и
очевидно, че ответното дружество приема договора за надлежно сключен и затова
претендира за вземането си, дължимо именно съгласно този договор. Неоснователно
е следователно оплакването на жалбоподателя за неправилност на обжалваното
решение при извършването на преценката на договора от *********г. за надлежно
сключен от дружествата-страни по настоящия правен спор без по отношение на
дружеството-ищец да има основания да се оспорват правомощията на неговия
управител с оглед нормата на чл. 141,ал.1 във вр. с ал.6 от ТЗ. Обстоятелството,
че страните при сключването на договора от *********г. са посочили, че целят
придобиване и на яснота по отношение на задълженията на „Г* Д.“ООД и към трети
заемодатели, само по себе си не може да обоснове извод за привидност на
договора. Твърденията, съответно, оплакванията на жалбоподателя в тази насока
също се явяват затова очевидно неоснователни. Относно възражението на ищеца за
нищожност на договора от *********г. поради невъзможен предмет с оглед
твърдяната липса на предшестващи сключването му задължения по договори за заем
следва да се вземе предвид посочената вече по-горе при анализа на текста на
договора от *********г. ясно изразена воля от страните, понастоящем страни по
настоящия спор, че между тях са били сключени описаните в т.IV договори за заем, че те уреждат отношенията си при обединяване на
задълженията именно по тези договори (както е посочено в т.2), че
дружеството-длъжник „Г* Д.“ООД признава наличието на свой дълг съгласно
договорите за заем към „А.А.“АД в общ размер на 18 719 699,29 евро
(както е посочено в т.3) и че то поема задължението да я върне в срока и при
условията, посочени в т.т.4, 5 и 6 от договора. В производството пред окръжния
съд са били изискани съгласно определението на съда от 20.01.2017 г. копия от документите,
приложени към молбата на „А.А.“АД (в несъстоятелност)-гр. Б. за предявяване на
вземанията му, те са получени с писмото от 20.02.2017 г. и са представени и от
ответника с молба от 10.04.2017 г. – документи за извършваните парични преводи
от „А.А.“АД в полза на „Г* Д.“ООД. С отговора на исковата молба от ответника е
представено в копие с превод на български език удостоверение, издадено от Х.Г.Г.,
икономист-одитор, вписан в Колегията на икономистите в К., относно извършена
проверка на банковите извлечение и други доказателствени документи за
плащанията, извършени от „А.А.“ в полза на „Г* Д.“ООД във времето от 4.05.2007
г.-22.06.2009 г. С отговора на исковата молба ответникът е представил и копия
от обявените ГФО на „Г*Д.“ООД за периода 2008-2012 г. В ГФО към 31.12.2008 г.
изрично е посочено, че на *********г. е сключен договор за заем между
дружеството и „А.А.“АД с главница 3 800 000 евро и е посочен размерът
на задължението към 31.12.2008 г. за главница и лихви. Също в ГФО към
31.12.2008 г. е посочено, че на *********г. е сключен договор за заем между
дружеството и „А.А.“АД с главница 2 500 000 евро и е посочен размерът
на задължението към 31.12.2008 г. В същия ГФО е посочено, че на 30.12.2008 г. е
сключен договор за заем между дружеството и „А.А.“АД за главница
4 800 000 евро и е посочен размерът на задължението към 31.12.2008 г.
В ГФО към 31.12.2009 г., към 31.12.2010 г., към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012
г. в т.14 са отразени задължения към „А.А.“АД по получени заеми. Видно от
заключението на вещото лице С.Т.от 16.10.2017 г., прието в съдебното заседание
на окръжния съд на 25.10.2017 г., към 31.12.2014 г. съгласно направените
осчетоводявания разчетите по задължението на „Г* Д.“ЕООД към „А.А.“АД (в
несъстоятелност) възлизат на 42 227 052,72 лв. От тези
42 227 052,72 лв. сумата 36 612 224,72 лв. е главница за
задължения по заеми, осчетоводени по счетоводна сметка 159-Други заеми и
дългове, а от тях 11 799 959,60 лв. по партида „*****/2/“,
4 987 366,50 лв. по партида „*****/6/“, 9 387 984 лв. по
партида „А.А. 4 800 000 евро /8/, 1 153 939,70 лв. по
партида „****от А.А. 2 000 000 /11/“ и 9 282 974,92 лв. по
партида „А./12“. Другата част от сумата 42 227 052,72 лв. е в размер
5 614 827,98 лв. и представлява задължения за лихви по заеми,
осчетоводени по счетоводна сметка 496-Разчети по лихви, от която
4 380 779,63 лв. по партида „А. И. /4/“ и 1 234 048,35 лв.
по партида „А./6/“. Видно от същото заключение, в ГФО на „Г* Д.“ООД към
31.12.2007 г., 31.12.2008 г., 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2011 г.,
31.12.2012 г. и 31.12.2013 г. са посочени негови задължения към „А.А.“АД, като съгласно ГФО към
31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. то е в размер именно на
42 227 052,70 лв., от които главница в размер на
36 612 224,72 лв. и договорни лихви в размер на
5 614 827,98 лв. Видно от същото заключение, през 2010 г. е
осчетоводено ново задължение за получени от „А.А.“АД кредити в размер на
9 282 974,92 лв., равностойни на 4 746 309,71 евро, която
сума до 31.12.2009 г. е била остатък по задължение по сметка 401-**** „А./Г*Х./И./17/“,
която през 2010 г. за първи път е записана като разчет по задължение по сметка
15-Други заеми и дългове по партида „А./12/“. Видно от същото заключение, в
резултат на всички осчетоводявания към 31.12.2010 г. задълженията на „Г* Д.“ООД
за получени кредити и начислени лихви с кредитор „А.А.“АД възлизат на
38 302 705,73 лв., равностойни на 19 583 862,47 евро, от
които главница 31 456 037,72 лв., равностойни на
16 083 216,70 евро и лихви 6 846 668,01 лв., равностойни на
3 500 645,77 евро. Установява се следователно, че записванията в
счетоводството на дружеството-ищец на задълженията му към „А.А.“АД са именно
като заеми и че тези задължения са отразени и в ГФО на дружеството за периода
2007-2014 г. Видно от същото заключение, в счетоводството на „Г* Д.“ООД към *********г.
не са взети операции за равняване на разчетите съгласно договореностите по
договора от *********г., а разчетът по главницата е почти равнен през 2011 г.,
когато към 31.12.2011 г. е в размер на 36 612 224,72 лв. и е само с
324,74 лв. в по-малко от установената главница по т.3 от договора от *********г.
Установява се следователно и че размерът на задължението по договора от *********г.
съответства на разчета в счетоводството на дружеството през 2011 г. Видно от
същото заключение, въз основа на банкови документи и търговска кореспонденция,
придружаващи банковите операции, са посочени извършените в периода 2007-2009 г.
парични преводи от „А.А.“АД към „Г* Д.“ООД и към други свързани дружества с общ
размер, съответно, 21 050 415,97 лв. (10 762 706,78 евро) и
17 113 547,70 лв. Видно от същото заключение, на база клаузите по
договора от *********г. главницата е 18 719 699,29 евро с левова
равностойност 36 612 549,46 лв., комисионната е в размер на
327 594,74 евро с левова равностойност 640 719,62 лв. и лихвите са в
размер на (4 673 882,51 евро минус 327 594,74 евро)
4 346 287,77 евро с левова равностойност (9 141 319,63 лв.
минус 640 719,62 лв.) 8 500 600,01 лв. Видно от същото
заключение, през 2010 г. е направено записване на намаление на задължението на
„Г* Д.“ООД към „А.А.“АД за лихви в размер на 362 772,86 лв. с
равностойност 185 482,82 евро, след което до 25.06.2015 г. и до момента на
изготвяне на заключението плащания от страна на „Г* Д.“ЕООД към „А.А.“АД не са
правени. Установява се следователно въз основа на посоченото от страните в
договора от *********г., на представените договори за заем и платежни
документи, на счетоводните записвания в счетоводството на „Г* Д.“, на
посочените обстоятелства в ГФО на дружеството за времето от 2007 г. до 2014 г.
и на заключението на ССЕ, че между страните към *********г. са съществували
заемни правоотношения, съответно, че е имало предшестващи подписването на
договора от *********г. задължения на „Г* Д.“ООД към „А.А.“АД по договори за
заем и че размерът на тези задължения съгласно записванията в счетоводството на
„Г* Д.“ООД към 31.12.2011 г. съответства на установената главница в т.3 от
договора (с разлика само от 324,74 лв. в по-малко). Неоснователно е
следователно оплакването на жалбоподателя за неправилно неуважаване от окръжния
съд на възражението на ищеца за нищожност на договора от *********г. поради
невъзможен предмет с оглед съществуващи преди това облигационни правоотношение
между страните по възникнали и валидни договори за заем. Установено е по делото
както сключването на договори за заем преди подписването на договора от *********г.,
така и предаването на парични средства въз основа на тях с поето задължение за
връщането им. От страна на „А.А.“АД не е твърдяно по делото парични суми да са
предавани от него на „Г* Д.“ООД при сключването на договора от *********г. или
въз основа на него в последващ период, поради което са неоснователни и доводите
на жалбоподателя, че нямало такова предаване на средства като заемни. Съответно,
при установено наличие на договорна връзка между страните по договори за заем
преди сключването на договора от *********г. и валидно установеното с него
задължение, включително в какъв размер е то и кога (до 1.01.2015 г.) и как да
бъде върната сумата, е неоснователна и претенцията на жалбоподателя получените
от „Г* Д.“ООД парични суми да се приемат за преведени от „А.А.“АД и получени от
„Г* Д.“ООД като неоснователно обогатяване. При установената в случая липса на
облигационна връзка, основана на неоснователно обогатяване, и при уговорен от
страните падеж на дълга по договора от *********г. за датата 1.01.2015 г. то е
неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че давността за връщането му и за
заплащане на дължимо обезщетение за забава на плащането във вид на лихва
започва да тече от датата на получаването на средствата, съответно, тя да е
изтекла на посочените от жалбоподателя дати (22.06.2011 г. за лихвите и
22.06.2014 г. за главницата), поради което вземанията на „А.А.“АД, предявени в
производството по несъстоятелността на „Г* Д.“ООД да са погасени. Относно
записванията в годишния отчет към 31.12.2011 г. и доклад за дейността за
финансовата година 2011 г. на дружеството „А.А.“АД, представен от ищеца само в
превод на български с молбата от 25.07.2016 г., представен в копие от оригинала
и с превод на български език от ответника с отговора на исковата молба, следва
да се посочи, че е видно отразяване през 2011 г. по отношение на кредита към „Г*
Д.“ООД с размер 18 719 791,67 евро (в договора от *********г. сумата
е 18 719 699,29 евро) на обезценка до сумата 6 000 000 евро,
със сумата 12 572 983,67 евро, както и отразяване по отношение на
лихвите от „Г* Д.“ООД с размер 2 234 941,20 евро на обезценка за
същата сума за 2011 г. Обезценката като счетоводна операция обаче не се явява
погасяване на дълга, а по начало е свързана само с въпроса за преценка относно неговата
събираемост. Както е установено от заключението на в.л. Т., за времето след *********г.
плащания от страна на „Г* Д.“ООД към „А.А.“АД не са правени, поради което
взимането на подобна счетоводна операция за обезценка на вземането е обосновано
от гледна точка на изискванията на счетоводството, но това не е основание
длъжникът да претендира, че кредиторът му е отписал дълга или че го е приел за
недължим. Видно от представеното от ответника с отговора на исковата молба в
копие и с превод на български език удостоверение от Р.К.Г., одитор на „А.А.“АД
през финансовите години 2011 и 2012 г., дебитните салда на дружеството към „Г* Д.“ООД
на обща стойност 20 954 732,87 евро към 31.12.2011 г. като кредити и
лихви са обезценени с общ размер 14 954 732,87 евро въз основа на Стандарт
за регистрация и оценка №* „Финансови инструменти“ от Общия счетоводен план, К.У.*********************от
16 ноември, раздел 2.1 „Заеми и вземания“, а именно че поне в края на
финансовата година трябва да се внесат необходимите корективи в случаите,
когато съществува обективно доказателство за това, че стойността на даден
кредит или на група колективно оценени кредити със сходни рискови
характеристики се е обезценила вследствие на едно или повече събития, случили
се след първоначалното отчитане и които пораждат намаляване или забавяне в
предвидените бъдещи парични потоци, които могат да са предизвикани от
несъстоятелност на длъжника, като корективите поради обезценяване, както и
обратното възстановяване, когато сумата на въпросната загуба намалее поради
причини, свързани с последващо събитие, се признават съответно като разход или
приход по отчета за приходите и разходите и възстановяването на обезценката е
до размера на балансовата стойност на кредита, който би бил признат към датата
на връщането, ако не беше отчетена обезценката на стойността. Установява се
следователно, че е неоснователно и твърдението на жалбоподателя
вземането-предмет на настоящото производство да е било погасено и да не е част
от масата на несъстоятелността на ответното дружество. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното съдебно решение
поради нищожност на договора от *********г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД
поради невъзможен предмет, привидност на сделката и липса на воля от страна на
страните за сключването й. Установява се при тези обстоятелства, както правилно
е приел и окръжният съд, че претенцията на ищеца да се установи
несъществуването на приетото в производството по несъстоятелността му вземане
на кредитора „А.А.“АД-гр.Б. е неоснователна, поради което искът като
неоснователен е отхвърлен.
Установява се, че въззивната жалба е
неоснователна, решението на окръжния съд за отхвърляне на иска по чл.
694,ал.1,т.2 от ТЗ, е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва
жалбоподателят да бъде осъден съгласно разпоредбата на чл. 18,ал.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.
694,ал.7 от ТЗ да заплати за второинстанционното производство по сметка на
апелативния съд ДТ в размер на (50 на сто от 4% от ¼ от 43 183 403,73
лв.) 215 917,02 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените за
въззивното производство разноски в размер на 1 187,20 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217, постановено
на 5.06.2018 г. по т.д. 31/2016 г. на Окръжен съд – С..
ОСЪЖДА „Г*Д.“ЕООД (в
несъстоятелност)-гр. С., бул.“Б.“*, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – гр. П., бул. „*******“ ***, БУЛСТАТ ********* сумата 215 917,02
лв. – държавна такса, дължима съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ за въззивното
производство производството по подадения от дружеството пред съда установителен
иск по чл. 694, ал.1,т.2 от ТЗ, както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на
изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнасянето й от дружеството
до влизане на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА „Г*Д.“ЕООД (в
несъстоятелност)-гр. С., бул.“Б.“*, ЕИК ********* да заплати на „А.А.“АД /“А.Н.“ S.A./ (в
несъстоятленост)-гр.Б., К. И., ул.“********“№ ***, таванско помещение № *, с
данъчен идентификационен номер *********, представлявано от синдика г-н П.Ф.К.
с документ за самоличност № ********* и адрес в гр. Б. п.к.*****, ул.“*********“№
**, ет.*, ап.* (ул.“Б.), с адрес за призоваване и уведомяване в Република Б. „А.д.И.,***,
сумата 1 187,20 лв. за направени разноски за въззивното прозиводство по
подадения от дружеството пред съда установителен иск по чл. 694, ал.1,т.2 от ТЗ.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)