Присъда по дело №1357/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	121
Дата:	2 юни 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20221110201357
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 121
гр. С, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниМАРГАРИТА Г. СПАСОВА
заседатели:МАРГАРИТА НИКОЛОВА
ЦВЕТАНОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Н. Ив. Н.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110201357 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствените материали по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АВР. ТР. М., ЕГН:**********, роден на
27.03.1998 г. в гр. С, българин, български гражданин, основно образование,
неженен, осъждан, постоянен и настоящ адрес: гр. С, ул. Л № 22, за
ВИНОВЕН в това, че на 10.05.2021г. около 12:45 часа в гр. С, бул. „О К“ №
1, от служебно помещение в автогара „О К“, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот – изкривил отвора на касата срещу
бравата на входната врата на помещението, отнел чужди движими вещи -
сумата от 8862 лв., от които 6002 лв. - собственост на СТ. ЦВ. Г. и 2860 лв. -
собственост на „С П“ ЕООД, от владението на Г., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен
рецидив – след като бил осъждан с влязло в сила определение от 26.10.2017г.
по НЧД № 11095/2017г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което измежду
наказанията, наложени с присъда от 29.05.2017г. по НОХД № 16598/2016г. по
1

описа на СРС, НО, 108 състав, и присъда от 21.04.2017г. по НОХД №
22098/2016г. по описа на СРС, НО, 101 състав, за извършено тежко умишлено
престъпление е наложено едно наказание - лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години и 8 /осем/ месеца, изпълнението на което не било отложено по
чл. 66 от НК - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
На основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, вр.чл.373, ал.2 и 3, вр.чл.372, ал.4,
вр.чл.371, т.2 НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК НАЛАГА на АВР. ТР. М., ЕГН
**********, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2/две/
година и 8/осем/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС
да се търпи при първоначален „строг режим“.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното общо най- тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
времето, през което подсъдимия АВР. ТР. М., ЕГН **********, е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, по реда на чл.64, ал.2 от НПК,
както и времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по настоящото производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия АВР. ТР. М., ЕГН
**********, да заплати в полза на СДВР съответна част от сторените в
досъдебното производство разноски в размер на 256,90 лева.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НК се разпорежда с веществените
доказателства по делото, както следва: 1 брой трасологична следа, приложена
на л.4 от досъдебното дело, запечатана в прозрачен полиетиленов плик за
ВД и с картон серия А0447787 и силиконов печат №613 НЕКД – СДВР, 3
брой оптичен носител (л.42, л.117, л.119) и 1 брой флаш- памет, приложена на
л.242 и запечатана в плик с картон серия А0408059 и силиконов печат №602
НЕКД - СДВР да остане към материалите по делото до изтичане на сроковете
за неговото съхранение, след което да бъде унищожена по реда, предвиден в
Правилника за администрацията в съдилищата.
На осн. чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия АВР. ТР. М., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ЦВ. Г., ЕГН **********, сумата 6002,00
(шест хиляди и два) лева, представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди от престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
2

1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, извършено от подс.
М..
На осн. чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия АВР. ТР. М., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „С П“ЕООД, ЕИК *********, сумата 2860,00
(две хиляди осемстотин и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за
причинени на дружеството имуществени вреди от престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от
НК, извършено от подс. М..
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. да
заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 240,08 лв. върху
уважената част на гражданския иск на гражданския ищец Г..
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. да
заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 114,40 лв. върху
уважената част на гражданския иск на гражданския ищец „С П“ЕООД, ЕИК
*********.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда
-ри
по н. о. х. д. №1357 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2022 г.

Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу АВР. ТР. М.,
ЕГН **********, за това, че на 10.05.2021г., около 12:45 часа, в гр. С, бул. „О К“ № 1, от
служебно помещение в автогара „О К“, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – изкривил отвора на касата срещу бравата на входната врата на
помещението, отнел чужди движими вещи - сумата от 8862 лв., от които 6002 лв. -
собственост на СТ. ЦВ. Г. и 2860 лв. - собственост на „С П“ ЕООД, от владението на Г., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява
опасен рецидив – след като бил осъждан с влязло в сила определение от 26.10.2017г. по НЧД
№ 11095/2017г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което измежду наказанията, наложени с
присъда от 29.05.2017г. по НОХД № 16598/2016г. по описа на СРС, НО, 108 състав, и
присъда от 21.04.2017г. по НОХД № 22098/2016г. по описа на СРС, НО, 101 състав, за
извършено тежко умишлено престъпление е наложено едно наказание - лишаване от свобода
за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, изпълнението на което не било отложено по чл.
66 от НК - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
Съдът е конституирал пострадалия СТ. ЦВ. Г. като частен обвинител и граждански
ищец, допускайки до съвместно разглеждане предявения от него граждански иск за сумата
от 6002,00 лева, претендирани като причинени с деянието имуществени вреди. Приел е и
изхождащия от ощетеното юридическо лице „С П“ЕООД граждански иск за сумата от
2860,00 лева, представляващи търсено обезщетение за причинените нему имуществени
вреди от деянието.
По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК (чл.369а -
374 от НПК), в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Направено е искане от подсъдимия и неговия защитник. Подс. М. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тях, а да се ползват вече събраните в досъдебното производство. Съдът с
протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК,
след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото се подкрепя от събраните в
досъдебната фаза доказателствени материали.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението против
подсъдимия АВР. ТР. М., като намира, че направеното от последния самопризнание на
фактическите обстоятелства от обвинителния акт се подкрепя от доказателствената
съвкупност по делото и счита, че нейният анализ формира обоснован и еднозначен извод
относно престъплението и неговото авторство. Счита, че като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се разглеждат многобройните осъждания на дееца, невключени в
обвинението, както и високият размер на причинената вреда, многократно надхвърлящ
параметрите на минималната работна заплата към датата на деянието. Като смекчаващо
обстоятелство отчита частичното възстановяване на предмета на престъплението. Пледира,
съдът да признае М. за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 5 години, което да редуцира съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, като постанови ефективното му изтърпяване. Предлага възлагане на
разноските, сторени в хода на делото, в тежест на подсъдимия, както и уважаване на
предявените граждански претенции до реално нанесената вреда.
Повереникът на частния обвинител и на гражданските ищци в производството – адв.
С., се солидаризира с аргументите на представителя на държавното обвинение по въпросите
1

за деянието, вината и отговорността. Моли допуснатите до съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове да бъдат уважени в тяхната цялост.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. З., релевира доводи, че с оглед
цялостното признание от подзащитния му на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, изразеното от него разкаяние, процесуалното му поведение, опита да
възстанови, макар и част от причинените вреди и социалните мотиви на поведението му,
свързани с отглеждането на малолетното му дете, следва да бъде преценено приложението
на възможно най- ниската по размер санкция, която да бъде редуцирана по реда на чл.58а от
НК.
Подсъдимият АВР. ТР. М. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК всички факти от
обвинителния акт. Разбира, в какво е обвинен. Съзнава последиците от разглеждането на
делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за
посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата съдът да ползва признанието
му и инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. Придържа се към
становището на своя защитник. Споделя желание да възстанови вредите, но застъпва
позиция за наличието на обективни пречки да стори това. В апела си за минимално
наказание акцентира и върху ниската възраст на своето дете и финансовите затруднения на
съпругата си при отглеждането му. В последната си дума декларира съжаление за
постъпката си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият АВР. ТР. М. бил роден на ХХХХг., в гр. С, българин, българско
гражданство, осъждан, неженен, с основно образование, с постоянен адрес: гр. С, ул. „Л“
№22, ЕГН **********.
Подсъдимият М. бил осъждан многократно за извършени умишлени престъпления от
общ характер, като, според наблюдаващия делото прокурор, релевантен по отношение на
възприетата наказателноправна квалификация за наличието на „опасен рецидив“ е следният
влязъл в законна сила съдебен акт: определение от 26.10.2017г. по НЧД № 11095/2017г. по
описа на СРС, НО, 108 състав, с което измежду наказанията, наложени с присъда от
29.05.2017г. по НОХД № 16598/2016г. по описа на СРС, НО, 108 състав, и присъда от
21.04.2017г. по НОХД № 22098/2016г. по описа на СРС, НО, 101 състав, за извършено тежко
умишлено престъпление е наложено едно наказание - лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години и 8 /осем/ месеца, изпълнението на което не било отложено по чл. 66 от НК.
По делото съдът, предвид признанието на подсъдимия по реда чл.371, т.2 от НПК на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и събраните по делото
доказателства, приобщени на осн. чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК, обсъдени по
реда на чл.107, ал.5 от НПК, приема за установено, че:
Пострадалият – свидетел СТ. ЦВ. Г. работел като управител на автогара „О К“,
находяща се в гр. С, бул.“О К“№1. За изпълнение на служебните си задължения той ползвал
обособено помещение, обозначено с табела „Началник автогара“, разположено в
административната сграда на обекта. В последната се влизало през централен вход с
предверие, водещо към изградена чакалня. През нея единствено бил възможен и достъпът до
офиса на управителя, но той бил ограничен за граждани. До посоченото помещение се
стигало през дървена врата, разположена на около 3 /три/ метра вдясно от входа на
чакалнята в автогарата, на която бил прикрепен надпис „Началник автогара. Вход забранен“.
2

През деня вратата не се заключвала. След преминаването й се навлизало в коридор с
дължина около 2 /два/ метра, водещ единствено към помещение, обозначено с табела
„Началник автогара“. Така обособеният офис бил с метална врата. Тя винаги се заключвала
от свид. Г. при напускане на стаята. Помещението разполагало с прозорец с размери около
20х20 см, с решетка от външната страна, който гледал към чакалнята на автогарата и се
намирал в затворено положение. Пред входа на автогарата и в чакалнята били монтирани
камери за видеонаблюдение.
На 10.05.2021г. свид. С.Г. бил на работното си място, в рамките на смяна от 06:30
часа до 17:00 часа. В шкаф в стаята „Началник автогара“ той държал калъф с документи и
сумата от 1362,00 лева и портфейла си, в първата преграда на който бил поставил 6300,00
лева, разпределени в 63 броя банкноти с номинал „100 лева“ и 1200,00 лева - в неустановен
по делото брой банкноти и респективно техен номинал. Общият размер на сумите,
съхранявани от свидетеля, възлизал на 8862,00 /осем хиляди осемстони шестдесет и два/
лева, от които 6002,00 /шест хиляди и два/ лева били негови лични пари, предназначени за
заплащане на задължения, а сумата от 2860,00 лева била събирана от него в служебното му
качество и собственост на работодателя му „С П“ЕООД, представлявано от В. С. ХР..
Малко преди 12:00 часа, на 10.05.2021г. свид. Г. оставил описаните под горе суми в
шкафа и напуснал офиса си, заключвайки металната врата. Докато се придвижвал през
чакалнята на автогара към изхода, той не забелязал други лица в нея. Свидетелят излязъл и
застанал пред входа на автогарата, където обикновено посрещал автобусите. Докато бил
отвън, във вътрешността на сградата влязъл единствено възрастен мъж, който ползвал за
кратко тоалетната, след което напуснал мястото.
В действителност, докато свид. Г. се намирал все още в своята стая, малко преди
12:00 часа, на 10.05.2021г., в чакалнята в автогарата пристигнал подс. АВР. ТР. М.. Той се
насочил към тоалетната на обекта и влязъл в нея. Непосредствено след като свид. Г.
напуснал сградата на автогарата, от тоалетните помещения излязъл и подс. М.. Той седнал за
кратко на пейка в чакалнята, след което се насочил към прозореца на стаята „Началник
автогара“ и огледал помещението. Установявайки, че вътре няма никого, у подсъдимия се
формирало решение да се облагодетелства неправомерно, като отнеме чужди движими
вещи, евентуално намиращи се в стаята, с намерение да ги присвои. В изпълнение на така
взетото решение М. преминал през дървена врата с надпис „Началник автогара. Вход
забранен“ и след като достигнал до офиса на частния обвинител Стоянов, чиято метална
врата била заключена, по неустановен по делото начин изкривил отвора на касата срещу
бравата. Вратата била повредена, при което загубила своето предназначение на защитна
преграда и се отворила. Влизайки в помещението, от шкафа, в който пострадалият държал
служебните си и лични вещи, М. отнел портфейла, съдържащ сумата от 7500,00 лева, както
и сумата от 1362,00 лева, налична в калъфа с документи на свид. Стоянов. Около 12:45 часа,
на 10.05.2021г., носейки отнетите парични средства у себе си, подсъдимият излязъл през
дървената врата към чакалнята на автогара „О К“. Действията му по достъпване чакалнята
на автогарата, навлизането в коридора към помещението на управителя й и излизането му
оттам били заснети от охранителните камери в обекта.
Непосредствено преди подсъдимият да напусне чакалнята в посока изхода на
автогарата, той бил пресрещнат от свид. С.Г.. До този момент управителят стоял пред входа
на автогарата и се отправил към вътрешността на постройката за проверка, привлечен от
необичаен шум. Частният обвинител попитал М. дали се нуждае от съдействие, в отговор на
което последният обяснил, че иска да закупи билет за гр. Кюстендил. Свид. Г. го придружил
до изхода, посочил му билетната каса, след което се върнал вътре. Подсъдимият се
отдалечил от сградата и се качил на таксиметров автомобил марка „Ф“, модел „П“, с рег.
№ХХХХ, управляван от свид. С С К, спрян на таксиметрова стоянка в близост до бариерата
на изхода от автогарата. С него се придвижил до района на пазара в ж.к.“К П“, където
3

слязъл и се отправил в неизвестна посока.
От своя страна свид. Г., след влизането си в чакалнята на автогарата, установил, че
дървената врата, ограничаваща входа към предверието на офиса му, е отворена, а металната
врата към стаята му е видимо повредена в областта на отвора на касата срещу бравата.
Пристъпвайки във вътрешното помещение, той заварил отворен служебния си шкаф, в
който съхранявал общата сума от 8862,00 лева (сбор от служебни и лични парични
средства), която липсвала. Притеснен, свид. С.Г. се затичал към билетните каси извън
сградата, но не намерил подс. М.. В разговор с останалите на стоянката таксиметрови
водачи – свидетелите Т. М. З. и К. ХР. Й., разбрал, че преди кратки минути колегата им –
свид. К, е приел да извърши превоз на пътник.
За случилото се свид. Г. уведомил управителя на „С П“ЕООД и подал сигнал до
органите на МВР. По този повод в 06 РУ – СДВР било образувано досъдебно производство
с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието, с протокола за който
били фиксирани обстановката в административната сграда на автогарата и повредите по
вратата, затваряща офиса на управителя. Били изготвени и приложени и съответен брой
фотоснимки.
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване като веществено
доказателство по делото бил приобщен оптичен носител, съдържащ записи от охранителни
видеокамери, разположени пред и във вътрешността на сградата на автогара „О К“.
Файловете, съхранени в тях, отразявали кадри в определен период от време на дата
10.05.2021г., като било обозначено, че вграденият таймер записва с около 45 минути
закъснение от реалното астрономическо време. Те били предоставени за извършване на
първоначална и допълнителна видеотехнически експертизи. Съгласно техните заключения,
материализирани в протоколи №183/2021г. и №410/2021г., възпроизведените изображения
от диска са цветни, без манипулации върху записаната информация, отразяват данни за
времето на заснемане, като позволяват наблюдение върху поведението и част от външните
отличителни белези на попадащите в кадър лица. Онагледяват техните действия в рамките
на административния обект, в частност приближаването и навлизането на извършителя на
кражбата в чакалнята и през вратата, водеща към помещението на управителя, напускането
му след кратък интервал от време и оттеглянето впоследствие от мястото след срещата с
частния обвинител и придружен от него. Споделено е становище, че те са достъпни за
разграничение телодвиженията и облеклото на лице от видимо мъжки пол, но резолюцията
им е ниска за неговата лицева идентификация.
След като подс. М. бил задържан, било извършено разпознаване на лица, протекло с
участието на свид. Г.. В непосредствено предхождащия го разпит той описал с подробности
външните белези, по които би могъл да разпознае автора на деянието, както и условията, в
които го е наблюдавал. В изготвения за съответното действие протокол последователно
изложил идентични факти и посочил недвусмислено подс. М., като лицето, посегнало срещу
неговата и тази на „С П“ЕООД собственост. Разпознаване било извършено и с участието на
свид. К, който различил категорично подс. М. като лицето, което на инкриминираната дата е
превозил в рамките на изпълнен таксиметров курс от гара „О К“ до ж.к.“К П“.
Обстоятелствата, свързани с предходната съдимост на подс. М., се извеждат от
приложените по делото съответни справки. От тях се установяват и данни за последващо
осъждане (след датата на инкриминираното по делото деяние).
След образуване на съдебното производство по делото и преди даване ход на
разпоредително заседание подсъдимият внесъл по сметка на Софийски районен съд сумата
от 1000,00 лева, като вписал изрично основание същите да послужат за възстановяване на
вреди по делото.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
4

прецизирани с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност
на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на
очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа обстановка. Последната
е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на релевираното от подсъдимия
цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт,
което напълно кореспондира с приобщените от органите на досъдебното производство
допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници - протоколи
за разпит на свидетелите СТ. ЦВ. Г. /пострадал, л.17-18, л.28 и л.95-96 от ДП/, К С К /л. 20-
21, л.30 от ДП/, Д М М /л.34 от ДП/, Г Г. Г. /л.35 от ДП/, Т. М. З. /л.155 от ДП/, К. ХР. Й.
/л.161 от ДП/, свид. В. С. ХР., както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествието /л. 3 - 4 от ДП/,
протоколи за разпознаване /л.29 и л.31 от ДП/, писмо от Отдел „Оперативен дежурен
център“ – СДВР /л.46 от ДП/, справки за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост /л.56- 87
от ДП и от л.69-166 от съдебното дело том I и л.21-116 от съдебното дело, том II/, протоколи
за доброволно предаване /л.40, л.44-45, л.116 и л.118 от ДП/, извлечение от Търговски
регистър по партидата на „С П“ЕООД /л.162 от ДП/, удостоверение за раждане на дете
/л.185 от съдебното дело, том I/, заповед за задържане за срок до 24 часа /л.24 от ДП/, както и
експертизи: видео- техническа експертиза /л.179 - 187 от ДП/, допълнителна
видеотехническа експертиза /л.234 – 239 от ДП/; веществени доказателства - следа от
материя /л.4/, 5 бр. оптични носители, съдържащи записи от охранителни камери,
приложени на л.42, л.47 и л.117 и л.119 и л.242 от ДП; веществени доказателствени средства
– фотоизображения към протокол за оглед /л.5-15 от ДП/ и към протокол за разпознаване
/л.32 – 33 от ДП/.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Изброените по- горе доказателства и
доказателствени средства категорично сочат, че М. е извършител на престъплението с
правна квалификация по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.“А“ от НК. С оглед процедурата, по която е разгледано делото, не се налага подробен
анализ на доказателствения материал. За пълнота съдът ще изложи кратки съображения по
доказателствените източници.
Като основен източник на информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства съдът възприе подробните и вътрешно балансирани показания на свид. С.Г..
Те са последователни, кореспондиращи с останалите материали по делото и удовлетворяват
всички изисквания за категоризацията им като годен доказателствен източник, за да дадат
нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за събитията, при
които е извършено деянието и неговия автор. Именно от неговия разказ се извличат
значими за процеса факти, свързани с осъществяването на инкриминираното деяние, време,
място, лица, понесли вредите от посегателството, родови характеристики и стойностен
размер на отнетото от негово владение чуждо имущество. Личните възприятия на свидетеля
дават представа относно поведението на подс. М. на процесната дата, възприето от
свидетеля лично към момента на засичането му до изхода на автогарата и проведения между
тях разговор. Последователен е свид. Г. в описанието на механизма на извършената кражба
– възможното време и обстоятелства, при които е извършена, вида и размера на предмета на
посегателство, ведно с диференциацията на сумите по размер, принадлежащи нему и тези,
съхранявани от него като служебни пари – собственост на „С П“ЕООД, което кореспондира
с показанията на управителя на ощетеното юридическо лице – свид. В.Х., с изхождащите от
таксиметровите водачи К, З. и Й. изявления и със заключенията на двете видеотехнически
експертизи, приложени по делото. Пострадалият подчертава недвусмислено, че
единственото лице, достъпило вътрешността на автогарата в негово отсъствие и без
първоначалното му поведение да бъде забелязано от него, е бил именно М., чиято външност
е запаметил детайлно, предвид личните си наблюдения върху нея към момента на
5

проведения с него разговор и съпровождането му до входа на сградата. Категоричен е и
относно факта, че именно това е лицето, което е автор на кражбата. Проследената от
пострадалия хронология на събитията, следите от описания от него външен вид на М. и
акцентите в него се различават и върху изследваните по делото записи от охранителни
камери.
Показанията на свид. Г. се допълват и разкриват устойчиви съвпадения с тези,
изхождащи от свид. К, според когото на инкриминираната дата, във време, съвпадащо с
посочения от пострадалия момент на напускане на сградата на автогарата от подсъдимия,
лице с подобно описание от мъжки пол, дошло откъм сградата на автогарата, се е качило в
таксиметровия му автомобил, поръчвайки курс до ж.к.“К П“. Потвърждава и че е узнал по-
късно за оплакването на частния обвинител, че именно този мъж е отнел значителна сума
пари от служебното му помещение.
Сведенията, получени от разпита на свид. Г. и свид. К, са проверени и обективно
потвърдени и от проведените впоследствие действия по разследване, свързани с
разпознаване на лица, при което двамата са отличили подсъдимия М. като мъжът, засечен в
чакалнята на автогара „О К“ и единствено вероятен автор на процесната кражба на парични
средства от служебното помещение, респ. като онзи, наел таксиметровия автомобил на свид.
К и оттеглил се от мястото на престъплението. Законосъобразно и при спазване на
процедурата, лимитирана в разпоредбите на чл. 169-171 НПК, са извършени тези действия, а
резултатите от тях кореспондират напълно на свидетелските показания, поради което
липсват всякакви съмнения за наличието на сугестивност по отношение на разпознаващите
от трети лица преди самото действие по разследването. Действително, в протокола за
разпознаване, извършено с участието на свид. Г., не е вписано името на разпознаващото
лице. Този пропуск обаче, според съда, е саниран с последващия разпит на свид. Г., в който
той изрично подчертава: „Видях този мъж, който вчера на дата 03.06.2021г. посочих при
разпознаването в полицията.“, съчетан с показанията на двете поемни лица – Г Г. и М,
категорични за последователно извършване на две действия по разследването, на които са
присъствали, удостоверено и в протоколите за извършени разпознавания по делото,
допълнени и от предоставените от свид. К и свид. С.Г. показания преди всяко разпознаване.
Същевременно, при съпоставяне на часовете на така проведеното действие по разследването
с тези на извършения на 03.06.2021г. разпит на пострадалия, в който той излага в
подробности външните отличителни белези, по които ще идентифицира автора на кражбата,
се налага извод, че двете дейстия се следват непосредствено едно друго. Идентичен извод
налага и съдържащото се в двата протокола описание, по което лицето може да бъде и е
било разпознато. Така изброените доказателствени източници, анализирани в своята
съвкупност, изключват вероятността различно от пострадалия лице да е било участник в
извършеното първо по време разпознаване. Т.е., независимо, че съгласно чл. 129, ал. 1 НПК
данните за разпознаващото лице са реквизит от съдържанието на протокола, неотразяването
им в случая се явява резултат на технически пропуск, който не повлиява сериозно върху
процесуалната годност на доказателственото средство и не съставлява основание
последното да бъде изключено от кредитираните с доверие материали по делото. В този
смисъл и доколкото приема, че приложените по делото протоколи за разпознаване
удовлетворяват изискванията на процесуалния закон и съдържанието им се подкрепя от
останалите доказателства и доказателствени средства по делото, съдът ги кредитира и ги
обсъжда като част от доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си по
същество.
Обективността на показанията на Г. се подкрепя и намира своето допълнение и в
сведенията, изводими от разпитите на свидетелите З. и Й.. В тях двамата таксиметрови
водачи потвърждават присъствието си на автогарата на 10.05.2021г., споделеното от
пострадалия Г. пред тях за извършена кражба на владяно от него имущество и факта на
реализиран от техния колега свид. К превоз на клиент, за когото впоследствие са разбрали
6

от Г., че е вероятният извършител на противоправното посегателство. Констатираните
съвпадения между заявеното от тези свидетели и други преки и косвени доказателствени
източници по делото, позволява объжданите показания да се разглеждат като годни, макар и
производни източници на информация.
Допълват фактологията като гласни доказателства и показанията на свидетел В. С.
ХР. – пряк ръководител на свид. С.Г. и управител на дружеството – ощетено юридическо
лице, който предлага информация, че за факта на кражбата е узнал от служителя си.
Обобщено, от посочената съвкупност от факти следва еднозначният извод, че макар
нито един от свидетелите не е бил пряк очевидец на извършеното, именно обвиняемият
АВР. ТР. М. е автор на инкриминираното деяние.
Съдът гради своите фактически и правни изводи и върху заключенията на приетите в
досъдебното производство първоначална и допълнителна видеотехнически експертизи,
преценени като обективно и компетентно изготвени. Отразеното в тях становище на вещите
лица, макар да не съдържа пряка информация относно лицева идентификация на заснетото
лице, предоставя категорична възможност да бъде проследено проявлението на признаци от
противоправния акт на подсъдимия (достъпването на чакалнята към автогарата, навлизането
в предверието към помещението, в което са били съхранявани вещите, предмет на отнемане,
напускането на сградата по начина, описан от пострадалия и отдалечаването му от нея) и
външните отличителни белези на неговото облекло, която съчетана с показанията на частния
обвинител и свид. К и извършените с тяхно участие разпознавания, дава достатъчна
представа и затвърждава убеждението у съда за категоричното присъствие на М. на датата, в
часа и на мястото на извършване на деянието.
Допълва фактологията по делото и протоколът за извършен оглед на
местопроизшествието, отразените в когото факти, кореспондират напълно на свидетелските
показания и най- вече с изявленията на пострадалия за начина на извършване на кражбата, а
именно посредством повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот –
изкривяване на отвора на касата срещу бравата на входната врата на офиса на управителя на
автогарата. Доколкото приема, че така приложения протокол удовлетворява изискванията на
процесуалния закон и съдържанието му се подкрепя от останалите доказателства и
доказателствени средства по делото, съдът го кредитира и го обсъжда като част от
доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си по същество.
От доказателствената съвкупност съдът изключва единствено показанията на свид. Г.
АС. Г., доколкото на същата с постановления на разследващ орган от 10.05.2021г. (л.16,
л.22, л.39 от ДП), издадени на основание чл.194, ал.4 и чл.218, ал.2, вр.чл.199 от НПК е
възложено извършването на отделни действия по разследването, като тя е провела първия
разпит в качеството на свидетел на пострадалия Г., а впоследствие е оформяла и
протоколите за доброволно предаване, посредством които към материалите по делото са
били приобщени като веществени доказателства оптичните носители, съдържащи записи на
охранителни камери, послужили за идентифицирането на автора на кражбата. Това
обстоятелство съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК безусловно изключва
възможността Г. да участва в същото наказателно производство и като свидетел, поради
което и показанията й не следва да бъдат обсъждани като част от формираната материална
основа, върху която се градят изводите по съществото на настоящия казус.
Приложените писмени доказателства съдът цени, тъй като служат при очертаване на
част фактологията по делото. Последователност в тази насока предлагат протоколите за
доброволно предаване, които удостоверяват реда, по който са приобщени важни за
доказване факта на деянието и неговото авторство веществени доказателства, съхранили
следи от престъплението, в частност записи от охранителни камери на мястото на
инцидента. Удостоверението за раждане на дете има отношение към установяване
семейното положение на подсъдимия, важно като факт при индивидуализация на
7

следващото му се наказание.
Въз основа на справката за съдимост, като писмено доказателствено средство, съдът
установи, че подсъдимият е бил осъждан към датата на деянието, както и обстоятелствата,
обуславящи квалификацията на деянието му като извършено в хипотезата на „опасен
рецидив“. Извежда се и ново осъждане след инкриминираната дата 10.05.2021г., за деяние,
приближено по време до процесното. Макар то да не се отразява върху правната
квалификация на предявеното престъпление, на фона на предходната съдимост на М. дава
основание за извод, че поведението му и в последващи периоди е разкривало девиантност.
При цялостен анализ на изброените доказателствени източници този съдебен състав
достига до безспорен извод за съпричастността на подсъдимия към вмененото му престъпно
деяние.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените фактически обстоятелства се налага следните изводи от
правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият АВР. ТР. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. „А” от НК.
От обективна страна – на 10.05.2021 г., около 12:45 часа, в гр. С, бул.“О К“№1, от
служебно помещение в автогара „О К“, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – изкривил отвора на касата срещу бравата на входната врата на
помещението, М. е отнел чужди движими вещи – сумата от 8862,00 лева, от които 6002,00
лв. собственост на частния обвинител Г. и 2860,00 лева – собственост на гражданския ищец
„С П“ЕООД, от владението на СТ. ЦВ. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Безспорно установени по делото са фактът на противоправното деяние, физическата
страна на което се изразява в съответното поведение на подсъдимия, неговите времеви и
пространствени параметри, индивидуализацията на предмета на престъплението, на
засегнатите лица и причинените вредни последици, за което сведения се извличат от
разпитите на пострадалия Г. и свидетелите К, М, Г Г., З., Й., Х.. Тези показания корелират с
надлежно обективираните в протоколите за разпознаване на лица, за оглед на
местопроизшествието и за доброволно предаване факти, приобщените писмени материали,
изготвените за нуждите на производството първоначална и допълнителна видеотехнически
експертизи, веществените доказателства – оптични носители със записи от видеокамери и
веществени доказателствени средства – фотоизображения, изготвени по повод извършените
отделни действия по разследването по делото.
В инкриминирания случай е налице пълна реализация на престъпния състав на
чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „А” от НК, доколкото
отнемането на вещи от владението на пострадалия е било осъществено напълно с
прекъсването на фактическата власт върху тях на досегашния им владелец и установяването
на такава на подсъдимия деец, с намерението те да бъдат присвоени. Ясно установен е и
механизмът за обективиране на изпълнителното деяние, обуславящ квалифициращия
състава на кражбата признак, а именно повреждане на преграда, здраво направена за защита
на имот. По делото е установено, че е изкривен отворът на касата срещу бравата на входната
врата на служебното помещение в автогара „О К“. С реализирането на инкриминираното
деяние е засегнат и непосредственият обект на престъплението по чл.194 от НК -
обществените отношения, осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост.
8

Предмет на престъплението са чужди движими вещи с определена стойност към
момента, в който деецът е осъществил своето посегателство върху тях и които се отнемат от
владението на другиго. В случая това е парична сума в общ размер на 8862,00 /осем хиляди
осемстотин шестдесет и два/ лева. Тя е била чужда за дееца – 6002,00 лева - собственост на
частния обвинител Г. и 2860,00 лева – собственост на съдържателя на автогарата - „С
П“ЕООД.
Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в отнемането на
процесните предмети от владението на свидетеля С.Г.. То се реализира чрез действие, като
деецът е целял прекратяване на фактическата власт върху вещта, осъществявана до момента
от владелеца, т. е. лицето, което разполага с възможността за разпореждане с предмета и
установяване на своя фактическа власт върху нея. Подсъдимият е успял да прекъсне
владението на свид. Г. върху инкриминираната сума от 8862,00 лева, като е успял да
установи свое такова.
Наложената от подс. М. фактическа власт върху вещите е била трайна, тъй като той
обективно си е осигурил възможност необезпокоявано да осъществява правнозначими
действия с тях, усвоявайки ги и изразходвайки ги за собствени нужди, с което окончателно
да осъществи намерението си да ги разглежда като свои. Манифестирал е присвоителното си
намерение, след като е напуснал необезпокоявано административната сграда на автогарата,
където е извършил посегателството. Носейки парите у себе си, се е отправил към
неустановено място. Така описаното му поведение, именно, обективира противозаконното
разполагане с отнетите вещи по начин, изключващ упражняването на права и въздействието
от собственика върху тях. Във връзка с последното съдебният състав приема, че отнемането
на предмета на кражбата е довършено, доколкото са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление – произведена е
промяна на фактическата власт върху чужди движими вещи - предмет на посегателство с
намерение същите да бъдат своени.
Първоинстанционният състав приема на следващо място, че от обективна страна е
налице и първата хипотеза на опасния рецидив, регламентирана с нормата на чл.29, ал.1,
б.”А” от НК. Видно от справката за съдимост и съобразно изложеното от прокуратурата в
иницииращия производството обвинителен акт, релевантно към този квалифициращ признак
е осъждането по НЧД №11095/2017г. по описа на СРС. Съпоставката на датите на влизане в
сила на постановения по него съдебен акт и тази на извършеното по нястоящото дело
деяние, позволява да се заключи убедително, че не се разкриват предпоставки за третирането
им като едно осъждане. Така диференцирано, то правилно е анализирано като обуславящо
приложението на чл.29, ал.1, б.”А” от НК, доколкото размера на наказанието „Лишаване от
свобода“ по него надхвърля едногодишен срок и изпълнението му не е отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК. За прецизност, съдът следва да спомене, че така инкриминирано,
осъждането не се явява последното преди изследваното по настоящото дело деяние. Видно
от справката за съдимост, на 02.03.2018г. е влязъл в сила нов съдебен акт по НЧД
№1509/2018г., с който е извършено прегрупиране на част от наказанията по извършената по
НЧД №11095/2017г. по описа на СРС кумулация, поради влизане в сила на нова присъда.
Така установеното обаче не променя фактологията по настоящото дело, нито придава
несъставомерност на престъплението, тъй като и това осъждане реализира същия вид опасен
рецидив.
Доказателствено обезпечено е твърдението на СРП за авторството на престъпното
деяние в лицето на подсъдимия, подкрепящо се еднозначно не само от показанията на
свидетелите Г., К, М, Г Г., З., Й., Х., удостоверените в протоколите за разпознаване и тези за
оглед и доброволно предаване обстоятелства, ведно с експертните заключения, но и от
релевираното от подсъдимия цялостно признание на етапа на съдебното следствие на
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология. В случая присъдата
9

почива на видима корелация между отделните доказателствени източници. Връзката между
факта на кражбата и поведението на привлеченото към отговорност лице е неопосредена от
предположения, а се уповава на устойчива верига от настъпили в обективната
действителност факти.
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на
престъплението, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на
същата. Деянието е извършено виновно и в хипотезата на пряк умисъл от страна на
подс. М.. Подсъдимият М. е предвиждал извършването на престъпното деяние, съзнавал е
неговия общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на конституционно
гарантираната неприкосновеност на частната собственост, като във волеви аспект е искал и
пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своята неправомерна
деятелност. За умисъла на дееца следва да се съди от обективно установените му действия
по проникване в офиса на частния обвинител чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защитата му – изкривяване на касата на входната му врата в областта срещу
бравата, вземане на съхраняваните в служебен шкаф парични суми и оттегляне от
местоизвършването на деянието, без да върне инкриминираните вещи на собствениците им
– свид. С.Г. и „С П“ЕООД. Ясно и недвусмислено подс. М. е обективирал намерението си да
разглежда като свои чуждите вещи, като без правно значение се явява фактът, дали и как
той се е разпоредил с тях на по- късен етап. Действията му са извършени в строга логическа
последователност и представляват обективен израз на формираните ясни представи в
съзнанието му, че като извършител прекъсва владението на другиго (свид. Г.) и установява
собствена неправомерна такава върху чужди движими вещи. Във волево отношение
подсъдимият е целял настъпването на посочения вредоносен резултат. Разкрива се и
предвиденото в закона за този вид престъпни посегателства намерение за противозаконно
присвояване.
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия
М. и липсата на устойчиви механизми за въздържане от желанието да се облагодетелства
неправомерно без полагане на труд. Ето защо съдът приема, че извършеното от него деяние
е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и затова го призна за
виновен по това повдигнато му обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195,
ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „А” от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б. „б” от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ в
относително определен размер от 3 до 15 години.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК съдът е императивно задължен да определи
наказанието при условията на чл. 58а НК.
Този съдебен състав не констатира основания за приложение на разпоредбата на чл.
58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Установените по делото смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не формират необичайно множество. Сред тях липсват и такива,
носещи белезите на изключителност, а същевременно не са налице и фактически данни за
формиране на изискуемия от закона кумулативен извод за несъразмерност на най-лекото
предвидено в закона наказание.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението СРС съобрази, че като
смекчаващ факт не следва да се третира признанието на подсъдимия на фактите, изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловило разглеждането на делото по реда
10

на чл. 371, т. 2 НПК, тъй като същото не е поддържано в цялото наказателно производство
/в този смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Цветинка Пашкунова/. В същото време липсват
доказателства А.М. с процесуалното си поведение да е допринесъл съществено за
разкриване на посегателството. Проследявайки линията му на защита, не може да се сподели
становището, че е изразил искрено съжаление и критично отношение към извършеното,
доколкото други обяснения в тази насока не са обективирани. Безспорно, неговото
мълчание – проекция на правото му да откаже да дава обяснения, при действието на
забраната по чл.103, ал.3 от НПК, не може да се обсъжда в негова тежест. Но същото не
следва да се третира и като смекчаващо обстоятелство, доколкото, изводимо от
доказателствата по делото, установяването на инкриминираното деяние е резултат
единствено от своевременните ефективни действия на съответните компетентни органи. По
идентични съображения не може да доведе до смекчаване на отговорността и декларативно
изразеното съжаление от подсъдимия, релевирано едва в хода по същество, което очевидно
е мотивирано от стремежа да се постигне по- слаб интензитет на следващата се държавна
принуда.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази общата стойност на
предмета на престъплението, който надхвърля приблизително 13 пъти установената към
датата на престъплението с ПМС № 331/26.11.2020 г. в страната минимална работна заплата
в размер на 650,00 лева. Наличното осъждане, инкриминирано от прокуратуратурата като
повлияващо върху правната квалификация на извършеното престъпление (по
НЧД№11095/2017г. на СРС), не следва да бъде вземано под внимание (арг. от чл.56 от НК).
Извън него обаче се откриват множество предходни осъждания за тежки умишлени
престъпления от общ характер, насочени преимуществено спрямо конституционно
гарантираната неприкосновеност на собствеността на гражданите, които не следва да бъдат
пренебрегвани. Независимо че престъпните деяния по някои от присъдите се намират в
условията на реална съвкупност, същите недвусмислено свидетелстват за личност с
утвърден престъпен динамичен стереотип, деформирано правосъзнание и подчертана
склонност да нарушава установения в страна правов ред. Дали обсъжданите осъждания са за
престъпления, извършени от дееца като непълнолетен, в случая не следва да натежи в
насока проява на снизхождение към него, доколкото множеството на деянията е съществен
фактор, указващ, че независимо от младата възраст у подсъдимия не се отличават
импулсивност и недооценъчност, които да са причина за стореното. Съдът съобрази като
отегчаващо обстоятелство и регистрираното последващо осъждане на подсъдимия за
идентично по вида си тежко умишлено престъпление от общ характер, насочено спрямо
конституционно гарантираната неприкосновеност на собствеността на гражданите. Макар
последното да позволява групирането му със следващото се по настоящото дело наказание,
темпоралното отстояние между отделните актове е кратко като период, даващо основание да
се коментира и престъпна упоритост, проявена от М.. В този смисъл напълно неоснователни
са аргументите, изтъкнати от защитата, в противовес на по- тежко по интензитет на
въздействие наказание. Още повече, че подобни аргументи навярно са били отчетени и от
предходните съдебни състави при постановяване на техните актове за извършени от М.
други деяния, но без положителен резултат.
Като отгечаващо вината обстоятелство следва да се третира и проявената от М.
дързост с оглед постигането на противоправния резултат. Установено е категорично, че
дори публичността на сградата, в която той е пристъпил към реализация на
правнозапретеното си поведение и вероятността деецът лесно да бъде разкрит не са го
мотивирали да се откаже от намисленото.
Същевременно не следва да се обсъжда в полза на М. отсъствието на трудовата
ангажираност към датата на деянието, тъй като липсват доказателства за положени усилия
за търсене и установяване на трудовоправни отношения с конкретен работодател или на
11

облигационни такива, позволяващи придобиване на регулярни доходи.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде разглеждано семейното и социалното
положение на подсъдимия. М. е баща на малолетно дете и живее в среда с материални
затруднения, без устойчиви примери на общественоприемливо поведение, които да следва.
Тези обективни фактори от личната му сфера не следва да бъдат пренебрегвани, доколкото
са допринесли за мотивацията на лицето при пристъпване към правнозапретеното
поведение.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът обсъжда и внасянето на сума по
сметка на съда, предназначена за макар и частично възстановяване на вредите от деянието.
При съвкупната преценка на наличните, обуславящи отговорността обстоятелства,
съгласно общата разпоредба на чл. 54, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав намира, че за
инкриминираното по делото престъпление следва да определи наказание при баланс на
отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства в размер на 4 /четири/ години
„Лишаване от свобода“. Съобразно изтъкнатите по- горе доводи размер на наказанието над
определения в общата част на Наказателния кодекс минимум и близък до условно
отмерения среден такъв на установената от закона санкция, свързан и с ограничаване
правото на свободно придвижване на подсъдимия в пенитенциарно заведение, е от естество
да възпрепятства възможността М. да извърши ново посегателство, както и да съдейства за
неговото поправяне.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК съдът е императивно задължен, след като определи
размера на наказанието, да редуцира същия съобразно чл. 58а, ал. 1 НК с 1/3. В настоящия
случай на подсъдимия следва да бъде наложено окончателно за изтърпяване наказание в
размер на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“. При съображение, че
наказанието не е необходимо да бъде прекалено тежко, а е достатъчно подсъдимият да знае,
че то е неотвратимо, съдът намира с така определения окончателен размер ще се постигне
баланс между законоустановените цели на наказанието и ще се препятства възможността М.
да извършва подобен род престъпни прояви, а същевременно ще се отговори на интензитета
на неговото поведение, с което е консумирал състава на престъплението. Определените
параметри на санкцията биха допринесли за превъзпитанието на подсъдимия и биха
повлияли възпиращо спрямо бъдещи негативни прояви на личността му, като способстват за
правилното формиране на неговия мироглед и изграждане на устойчиви контрамотиви в
правосъзнанието му за въздържане от противообществени деяния. Така определеното
наказание би изиграло ролите на справедливо възмездие за стореното и на достатъчно
предупреждение към останалите членове на обществото да не пристъпват към такива
прояви. Индивидуализирано по тези критерии, то съответства на принципите на
законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна принуда.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.”Б” от ЗИНЗС наказание от 2 /две/ години и 8 /осем/
месеца „Лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Този извод се налага, тъй като не се разкриват в кумулативна даденост базисните
предпоставки на нормата на чл.66, ал.1 от НК и не е изтекъл изискуемият петгодишен срок
от изтърпяване на предходното осъждане на дееца по НЧД №11095/2017г. по описа на СРС.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК следва да се приспадне от времето на
изтърпяване на определеното наказание „Лишаване от свобода“ периодът на задържане на
М. по настоящото дело по реда на чл.72 от ЗМВР, по реда на чл.64, ал.2 от НПК и времето,
през което е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настощото дело.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

12

Акцесорният характер на гражданския иск в наказателното производство предпоставя
неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото обвинение,
поради което и той поначало споделя неговата съдба. Непозволеното увреждане, проявна
форма на което е престъплението, обуславя гражданската претенция за репариране на
причинените имуществени и неимуществени вреди и процесуалната възможност за
реализация по предвидения от закона ред, като неупражняването й в предписания от чл.110
от ЗЗД петгодишен давностен срок погасява правото на обезщетение. Първоинстанционният
съд дължи изследване на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящ
и упражняването на субективното материално право на обезщетение от непозволено
увреждане – наличие на противоправно деяние, вреди, причинно –следствена връзка между
настъпилите вреди и деянието, както и вина.
В конкретния случай с гражданските искове, предявени от пострадалия Г. и
ощетеното юридическо лице „С П“ЕООД, се претендират като настъпили за тях
имуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на подсъдимия. Вредата се състои в причинените с деянието на М. спрямо всеки
от тях щети, измеряващи се в сумите, които той е отнел от владението на свид. Г. без негово
съгласие. С деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, в.л.29, ал.1,
б.“А“ от НК, подсъдимият М. е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, като виновно е причинил на всеки от гражданските ищци в
процеса имуществени вреди, съответно за Г. в размер на 6002,00 лева, а за „С П“ЕООД - в
размер на 2860,00 лева. Предвид изложеното, съдът приема, че размерът и основанието на
имуществените вреди, претендирани от Г. и „С П“ЕООД се припокрива с фактическите
рамки на обвинението, поради което и предявеният от всеки граждански ищец иск е
процесуално допустим, а разгледан по същество, се явява основателен.
Съобразно константната практика на върховната съдебна инстанция основанието на
гражданската претенция в наказателния процес не може да бъде друго, освен деликтно. В
настоящия случай се доказа по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е извършил
вмененото му престъпно деяние виновно и същото се намира в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с причинените на гражданските ищци имуществени вреди.
С оглед осъществения състав на непозволеното увреждане и доказването в хода на
съдебното следствие на размера на причинената имуществена вреда съдът намери, че
гражданските искове и за двамата следва да бъдат уважени за претендираните от двамата
суми, съответно 6002,00 лева за Г. и 2860,00 лева за „С П“ЕООД, касаещи имуществени
вреди. Поради това районният съд осъди подс. М. в този смисъл.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Към материалите по делото са приобщени по надлежния процесуален ред следните
предмети, касаещи производството с характеристиките си на веществени доказателства – 1
брой трасологична следа, приложена на л.4 от досъдебното дело, запечатана прозрачен
полиетиленов плик и с картон серия А0447787 и силиконов печат № 613 НЕКД – СДВР, 3
броя оптични носители, приложени на л.42, л.117, л.119 и 1 брой флаш-памет, приложена на
л.242 от досъдебното дело и запечатана в плик с картон серия А0408059 и силиконов печат
№602 НЕИКД - СДВР.
Съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК, се произнесе по
така описаните веществени доказателства, като намери, че те следва да останат към
материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да
бъдат унищожени по реда на Правилника за администрацията в съдилищата.
Предвид изхода на делото, в тежест на подсъдимия са поставени извършените в
13

наказателното производство разноски в размер на 256,90 лева за изготвяне на експертизи на
досъдебната фаза, които следва да се преведат по сметка на СДВР. На основание чл.189,
ал.3 от НПК М. следва да бъде осъден да заплати и държавни такси по сметка на СРС в
размер на 240,08 лв. върху уважената част на гражданския иск на Стоян Г. и в размер на
114,40 лв. върху уважената част на гражданския иск на „С П“ЕООД, ЕИК *********.

Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

14

Съобщи за изтекли лични данни