Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, ………….2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в
публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 111 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 226,ал.1 вр. с чл.284,ал.1 и ал.5 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с §22 от ПЗР
на КЗ.
Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова
молба с вх.№ 6452/26.09.2019 г. (п.кл. от 25.09.2019 г.), подадена от В.Б.И., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на
малолетния Д.В.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, партер, офис № Б-12, чрез адвокат К.Л. срещу ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление : гр.С., Район С., ул.”С.К.” № 2, с искане за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, на основание
чл.45 и чл.52 ЗЗД във вр. с чл.226 КЗ (отм.) и §22 от ПЗР на ЗИДКЗ.
В исковата молба ищецът излага, че на 11.08.2015 година около 18.50 часа, на общински път LO -1203 при км.1+**0, в землището на с.Л., Ловешка област, е настъпило ПТП между ППС- лек автомобил „А. **" с peг. № OB **-** AM- собственост на А.О.А., ЕГН ********** от гр. Ловеч, управлявано от Ф.А.М., ЕГН ********** и група от деца- пешеходци, сред които и М.Д.Ц.. Твърди, че децата се движели правомерно по банкета до пътното платно, в посока на движение към с.Л. и срещу движението на леките автомобили. При движението си водачът на МПС изпуснал управлението на лекия автомобил, навлязъл в попътния банкет и реализирал ПТП, вследствие на което на детето М.Ц. е причинена несъвместима с живота тежка мозъчно-черепна травма и който на 12.08.2015 г. умира.
Сочи, че причината за настъпилото ПТП са действията на водача на лекия автомобил Филип Михайлов, който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и вината му е доказана с влязлата в сила присъда на Ловешкия окръжен съд по НОХ дело № 367/2015 година.
Твърди, че лек автомобил „А. **" с peг. № OB **-** AM е застрахован в ЗАД”А.” АД със застрахователна полица № ************,
валидна за периода от 10.01-
Поддържа, че ищецът Д.И. е правоимащо на обезщетение лице по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като е едноутробен брат на загиналия при процесното ПТП М.Ц.. Двете деца са живели в едно домакинство с майка им и нейния втори съпруг- В.И., баща на Д..
Излага, че Д. е преживял много тежко трагичната загуба на своя брат. Двамата са имали много силна емоционална връзка помежду си, а починалият М. е бил дете с много таланти- рисуване, актьорство, музика и дори водещ на предаване в Училищната телевизия на 51 СОУ и поради това е бил пример за подражание на по-малкото дете. По-големият брат М. е бил деен участник в отглеждането на по-малкото братче- ищеца. Учел го да познава буквите и цифрите, стимулирал го да бъде добър ученик- като него.Двете деца били заедно в игрите, в детските си емоции, а малкият търсел съвети от по-големия си брат.Емоционалната връзка помежду им била особено силна. Твърди, че процесното ПТП е имало огромен обществен отзвук и всички подробни около него станали известни на жителите на населеното място и на медиите, което е станало достояние на ищеца. Шокът за него бил толкова силен, че дълго време след инцидента се страхувал да излиза от дома си, дал е отражение и на учението му, наложило се и да ползва специализирана помощ от психиатър.
Изтъква, че внезапната смърт на М. причинила на Д. неописуема
мъка, душевни болки и страдания, които продължават и занапред. Преди инцидента
в семейството на ищеца е имало разбирателство, доверие и любов, а внезапната
смърт на М. довело до срив и в психиката на всички членове на семейството,
който е бил особено голям при майката на двете деца- П.Д., която на 02.08.2018
г. сложила край на живота си. В резултат на всичко и в опит да избави детето си
от всички негативни и горчиви спомени, бащата решава заедно със своя син да
напусне с.Л. и да заживее в друг град, което е факт, считано от м.септември
В заключение поддържа, че между ищеца и починалия му брат е съществувала трайна и емоционална връзка и в резултат на смъртта на починалия си брат търпи значителни по интензитет и времетраене морални болки и страдания.
Позовавайки се на чл.226 от КЗ (отм.) и Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС счита, че не следва да бъде съобразяван предвидения в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер на обезщетение от 5 000 лева.
Посочва, че е депозирал пред ответника претенция с вх.№ А-8242/06.07.2018 г. за плащане на обезщетение, съгласно §22 от ПЗР на КЗ (от 01.01.2016 г.), но получил отказ с писмо с изх.№ 100-3831/26.07.2018 г.
Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговия брат М.Д.Ц., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2015 година и
до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото,
включително и за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба с
вх.№ 7353/30.10.2019 година от ответника ЗАД”А.”АД,
ЕИК ********, чрез юрисконсулт – пълномощник С.Н.П., в който оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На първо
място оспорва наличието на покрит риск по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Сочи, че в конкретния случай застрахователният
договор е сключен през 2015 година и към момента на сключването му
застрахователят не е носил отговорност за причиняване на вреди към разширения
кръг лица при условията на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което
застрахователят не се е ангажирал да носи подобен риск. Причината е, че подобен
риск не е съществувал към датата на сключване на договора, но дори и да има
изрично уговорено покритие по задължителната застраховка в подобен дух, то
подобна уговорка би била недействителна, поради липса на застрахователен
интерес. В тази връзка цитира §1, т.2 КЗ (отм.) и чл.195, ал.1 КЗ (отм.). Сочи,
че при сключване на договора през
На
следващо място оспорва материалната легитимация на ищеца да получи обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на М.Д.Ц.. В тази връзка сочи, че възможност
за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г и ППВС № 5/1969 г.
се допуска само като изключение, а
приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в
достатъчна степен основание за да се направи изключение от даденото разрешение
в цитираните ППВС.
Оспорва
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и посоченото
лице, както и да са настъпили за ищеца сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на М.Ц..
Твърди, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищеца,
подлежащи на обезщетяване съгл. чл.52 ЗЗД и оспорва твърденията в исковата
молба, че ищецът търпи неимуществени вреди.
При условията
на евентуалност оспорва размера на
предявените искове за неимуществени вреди като завишени, като се аргументира с
разпоредбата на чл.493, ал.4 КЗ и определения лимит до 5 000 лева.
При
условия на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия М.Ц., който с поведението си е поставил в опасност
живота и здравето си и е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
движейки се по пътното платно,
нарушавайки изискванията на чл.108, 111 и др. от ЗДвП. С оглед на това моли да
бъде намален размера на застрахователното обезщетение, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорва и
претенцията по акцесорния иск, предвид изразеното становище за неоснователност
на главния иск.
На
основание чл.175 ГПК признава наличието на застрахователно правоотношение,
породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за лек автомобил марка „А. **” с рег.№ ОВ****АМ към датата на
процесното събитие.
В допълнителна искова молба (вх.№ 7964/22.11.2019), чрез пълномощника
им –адвокат К.Л., ищецът оспорва възраженията на ответника.
Позовава се на чл.300 ГПК,
предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд, и поддържа становище за
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД.
Изтъква, че указанията на ВКС,
дадени в ТР №1/2016 г. се отнасят за всички съдебни спорове, по които не е
налице влязъл в сила съдебен акт, което прави неоснователно възражението на
ответника за липса на покрит риск по ЗЗГО- чл.130, ал.2 ЗСВ.
От страна на ЗАД”А.”АД е подаден допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа изцяло изложеното в отговора на
исковата молба становище.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат К.Л. от САК,
която поддържа иска и моли да бъде уважен.
Ответникът ЗАД”А.”АД се
представлява от юрисконсулт С.П., която моли да
бъде отхвърлен предявения иск.
Дирекция „Социално подпомагане”
–Ловеч се представлява от социален работник Стефка Стефанова, която представя
социален доклад по делото.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените удостоверения за
раждане, от удостоверение за наследници № 324 АО08-194/26.10.2018 г. на П.М.Д.,
починала на 02.08.2018 г. на с.Л., обл.Ловеч, и от удостоверение за родствени
връзки изх.№ 165 АО09-4/02.07.2018 г. се установява, че ищецът Д.В.И. и М.Д.Ц.
са едноутробни братя.
Обстоятелствата по
пътнотранспортното произшествие са установени с влязлата в сила на 01.12.2017
г. присъда № 11 от 01.07.2016 г. по НОХ дело № 367 по описа за
От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от в.л. инж.Н.К., което съдът кредитира изцяло, се установяват пътните условия, движенията, които е извършвал лекият автомобил, управляван от Михайлов и механизма на ПТП, както и местонахождението на пешеходците и възможността на водача да предотврати настъпването на произшествието.
Експертът е основал заключението си на протоколите за оглед на
ПТП и снимковия материал по НОХ дело.Установено е, че на мястото, където е
настъпило произшествието няма терен, предназначен за движение на
пешеходци.Пътното платно е асфалтирано, без хоризонтална маркировка, без
обособени тротоар, има затревени банкети с ширина
На основание чл.16, ал.6 от ЗЗдет. е уведомена Дирекция „Социално подпомагане” –Елин Пелин, тъй като местоживеенето на семейството на ищеца е в с.Д., община Елин Пелин. От представения по делото социален доклад се установява, че през учебната 2019/2020 г. Д. е записан за редовно обучение в VІ клас към СОУ „Васил Левски” и промяната на местожителството му се е отразила добре. Посочено е, че той е преживял тежко смъртта на брат си, а впоследствие и на майка си. Социалното проучване е установило, че след смъртта на брата и майката на малолетния Д., бащата полага адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание, осигурена е психологическа подкрепа за преодоляване на травмата от преждевременната загуба на брата, а в последствие и на майката. Емоционалната връзка баща-дете е силна.С писмо № ПР/Д-ОВ/15-005/22.05.2020 г. по повод делото, ДСП-Елин Пелин е уведомила директора на ДСП –Ловеч, че няма промяна в обстоятелствата, изложени в доклада на дирекцията.
В производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.А. Д. и К.Л.К., чиито показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви
и добросъвестно депозирани.
При така
изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Спорът е търговски и с исковата си
молба от ищецът В.Б.И., ЕГН **********, в качеството му на баща
и законен представител на малолетния Д.В.И.,
е предявил срещу ЗАД „А.” АД, ЕИК ******** обективно съединени:
-главен осъдителен
иск с правно основание чл.226 КЗ (отм.),ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, настъпили вследствие на смъртта на М.Ц.
при ПТП, виновно причинена на 11.08.2015
година от застрахован при ответника по задължителна застраховка
„ГО” водач на МПС- Ф.А.М..
- акцесорен осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД- за плащане
на законна лихва върху главницата, считано от 12.08.2015 г. до окончателното и изплащане.
Ответникът не оспорва, че към
11.08.2015 г. автомобилът „А. **" с peг. № OB **-** AM е бил застрахован
при него със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и съдът приема наличието на пасивна процесуална
и материалноправна легитимация.
В §22 от ПЗР на КЗ от
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника за липса на покрит риск по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, предвид сключването на договора по време, когато застрахователят не е носил отговорност за вреди към разширения кръг лица, при условията на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В §1, т.2 от КЗ (отм.), на който се позовава и ответникът, е разписано, че "Застрахователен риск" е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Никъде в закона не е посочен кръгът от лица, по отношение на които се изключва отговорността на застрахователя. По време на сключване на застрахователния договор действа и Директива № 2009/103/ЕО, която в чл.9, ал., б.”а” определя минимален размер на застрахователната сума за пострадал 1 000 000 евро или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Съобразявайки дефиницията в §1,т.5 ДР на КЗ (отм.) на понятието „застрахователна сума” (лимит на отговорност) в смисъл на договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице, съдът приема, че е налице покрит застрахователен риск.
Доколкото отговорността на
ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Няма
спор между страните, че с
Присъда 11/01.07.2016г.,постановена по НОХД № 367/2015г. Окръжен съд-Ловеч е
признал подсъдимия Ф.А.М. за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.4,
вр.ал.3, пр.4 и 5, б „б",във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 и вр.чл.2,ал.2 от ПК,
за това, че по непредпазливост е причинил смъртта на две деца - М.Д.Ц. и В.И.Ц.,
както и средна телесна повреда на трето дете - П.М.Б. от гр. С. и му наложил
наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 години. С решение №
218/1007.2017 г. по ВНОХ д.№ 129/2017 г. на ВТАС присъдата е изменена, като е
намален размерът на наложеното наказание на подсъдимия.Влязла е в сила на
01.12.2017 г., след като ВКС е оставил в сила решението на въззивната
инстанция.
При действие на чл.153 и чл.154,ал.1 от ГПК, ищецът, носи тежестта да
докаже съществуването на всички предпоставки по чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и
обстоятелствата посочени в исковата молба: възникването на застрахователното
събитие на 11.08.2015 г. г., противоправността на деянието, вината на водача Ф.А.М.,
смъртта М.Д.Ц. в резултат на пътнотранспортното произшествие и причинната
връзка между деянието и настъпилите неимуществени щети, родствена връзка с
починалия и твърденията си за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка и понесените болки и страдания от загубата на брат. Предвид влязлата в
сила присъда , която установява със задължителна сила извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 ГПК, ищецът
следва да докаже, че е претърпял неимуществени вреди, причинно-следствената им
връзка с деянието, както и твърдението си за съществувалите отношения на обич и
привързаност, на „трайна и дълбока емоционална връзка” с починалия съгласно
указанията на ВКС, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №
1/21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС.
Ответникът носи тежестта да докаже твърденията си за липса на основание за ангажиране на отговорността му, както и възраженията си за съпричиняване на резултата от страна на починалия М.Д.Ц..
Съдът приема за установени в производството всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител
на вредата.
Не се оспорва от ответника съществуването на застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на автомобила, с който е причинено ПТП, поради което
искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) има основание.
Основното
възражение на ответника е, че ищецът няма право да получи обезщетение във
връзка със загубата на своя брат.
Кръгът на лицата,
които са материалноправно легитимирани
да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен
близък, не е изрично уредена в закона.
Задължителни за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са тълкуванията
и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХІ.1969 и г. и
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/
В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед на тези указания братята, сестрите и възходящите на починалото лице са включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е изложено, че между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци може да съществува особено близка привързаност.В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик. Изразено е становище, че в тези случаи на получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките роднини на починалия.
Свидетелката И.А. Д. е първа братовчедка на Д. и познава добре семейството на ищеца, тъй като са поддържали близки контакти. Описва, че то се е преместило да живее в гр.С., тъй като М. е започнал да учи в 51- во училище, бидейки „изключително амбициозно и талантливо дете”. Д. е посещавал детска градина, а след това- първи клас. Твърди, че двете деца са били заедно и когато родителите са били на работа М. е прибирал своя брат от детска градина, след това- и от училище и се е грижел за него.Обяснявал му е, когато нещо му е било неясно, напътствал го е, бдял е над него ,когато е излизал от дома им. Свидетелката подчертава, че децата са имали изключително силна връзка помежду си. Отношенията им са били много повече от братски.Заявява: „Това нещо мен винаги ме е изумявало и винаги съм им се възхищавала.До ден днешен го давам като пример на моите деца”. Свидетелката описва своите впечатления, че Д. за всяко нещо е подражавал на своя брат, издигнал го е в култ, защото за него е бил идол, който няма грешка в нито едно отношение и много му се е радвал за всичко. И в настоящия момент Д. иска да е първи във всичко, защото батко му е „ангел на небето и го гледа от там .. и по този начин той му доказва, че наистина го е научил на много хубави неща”.
И.Д. описва, че Д. е приел много тежко смъртта на своя брат М. и тази болка му тежи страшно много.Изпаднал е в депресия, затворил се е себе си, не искал да контактува с никого, не искал да ходи на училище, а когато тръгнал- си развалил успеха.Пред дъщерята на свидетелката, с която е споделял повече, Д. е заявил многократно, че е трябвало той да бъде на мястото на батко си, защото батко му е бил един изключителен човек, който не е трябвало да си отиде. Състоянието на Д. е наложило да бъде потърсена помощта на психолог. Дани е бягал както от училище, така и от вкъщи.След първото му бягство и издирване, е бил намерен на гроба на неговия брат и след този случай при всяко следващо бягство родителите са го намирали там. Според свидетелката Д. и до момента не може да преодолее загубата на своя брат.Продължава да мисли за него, да се спомня за общи техни игри и преживявания.Не разрешава да се пипат записи с неговия брат, клипове на които танцува, разговори или фрази от телевизията ( създадена от М. в училището) и ги използва и досега.
Свидетелката К.Л.К. няма родствена връзка с ищците, но и нейните показания не се различават от тези на св.Д.,а ги подкрепят. Категорични са и нейните впечатления, че М. е бил „уникално дете” и че Д. е приел много тежко смъртта на своя брат и се е променил „драстично”. Заявява: „ Беше лъчезарно и искрено дете, което наистина искаше да живее, а сега… не че не иска да живее, но не е същото.Просто е осакатено. Много голяма близост имаха с брат си и той наистина много тежко го изживя.”
Съобразявайки показанията на свидетелите съдът приема, че семейството на семейството на В.Б. и П.Д. е било хармонично и сплотено, че между двамата братя в е съществувала дълбока връзка, взаимна привързаност, особена духовна и морална близост и обич. Потвърждават се твърденията в исковата молба, че загиналото дете, не само поради по-голямата му възраст, но и с оглед изявените положителни качества и таланти, намерили различна проява, е било пример в живота на своя по-малък брат. Смъртта му представлява тежка психическа травма, която, въпреки помощта на психолози, не може все още да бъде преодоляна от малолетния Д..
С оглед на тези доказателства, съдът приема съществуването на трайна и емоционална връзка между ищеца и неговия брат, загубата на който обосновава извода, че е претърпял значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка.Поради изложеното съдът намира, че материалноправната легитимация на ищеца е доказана и са налице предпоставките за уважаване на иска.
По размера на неимуществените вреди:
При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими разпоредбите на част четвърта от КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, различен от посочения в §27, ал.1, б.б) на КЗ(отм.) - за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв. В нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ПЗР на ЗИДКЗ (Д.в. бр.101/07.12.2018 г.) е предвидено, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 (изключението за други лица, извън най-близкия кръг роднини) се определя в размер до 5000. 00 лв. Разпоредбата на ал.3 от същия параграф предвижда, че размерът на обезщетението за тези лица по предявените от тях съдебни претенции в периода от 21.06.2018 г. (датата на постановяване на ТР № 1, т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС) до влизането в сила на ЗИДКЗ, обн. Д.в, бр. 101/07.12.2018 г. се определя в размера по ал. 1. При тази законодателна уредба, съдът намира, че посочената разпоредба в действащия КЗ, макар и да придава обратно действие на определения максимален размер на обезщетението, не се отнася за настоящият случай, защото действащият КЗ се прилага за застрахователни договори, сключени след 01.01.2016 г., какъвто процесният не е. Европейската директива също следва да бъде съобразена.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –причинените болки и страдания на ищеца в резултат на смъртта на 16-годишния му брат, техния интензитет и продължителност, при съобразяване и с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че справедливо, според посочените критерии и с оглед съдебната практика, е обезщетение в размер на 70000 лева.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалото дете за настъпване на вредите. В тази връзка следва да бъде съобразено ППВС № 17/18.11.1963 г., в т.7 на което се приема, че от значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а наличието на вина е ирелевантно обстоятелство. Върховният съд приема, че когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, следва да се приложи нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо, че това лице не може да действа виновно. Изводът е, че приложението на разпоредбата е обусловено от доказана причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В настоящия случай обаче липсват каквото и да било съпричиняване от страна на пострадалото дете.
Експертът, изготвил съдебно автотехническата експертиза е посочил, че мястото, където е настъпило произшествието няма терен, предназначен за движение на пешеходци, че непосредствено преди ПТП пешеходецът М.Ц. е бил на тревата, вляво извън пътното платно, а при създалата се пътна ситуация не би могъл по никакъв начин да предотврати произшествието. Категорично е заключението на в.л. инж.К., че пострадалият М.Ц. е направил всичко по правилата за движение извън населено място при липса на тротоар или обособена площ за движение на пешеходци, и на мястото, където автомобилът напуска пътното платно, няма препятствие или височина, където пострадалите биха могли да се установят и запазят. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване от страна на загиналото дете е неоснователно.
По
отношение претенциите за лихви:
За
обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от
възникване на главното задължение и това е момента на причиняване на вредата-
арг. от чл.84, ал.3 ЗЗД .Тъй като се касае за парично задължение, обезщетението
за забавено изпълнение е в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД.
По силата на чл.223, ал.2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение за
вреди, пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане и за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Тъй като отговорността на застрахователя по "Гражданска отговорност"
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, ответникът отговаря за всички вреди при условията,
при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва
върху обезщетението се дължи от датата на деликта- 11.08.2015 година и до
окончателното изплащане на задължението.В тази насока е константната практика
на ВКС – Р № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II ТО; Решение № 126/
02.10.2009 г., по т. д. № 290/2009 г., II ТО).
По отношение на разноските:
На основание
чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част
от иска. В случая той е освободен от заплащане на държавни такси, а
адвокатската му защита е осигурена при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Възнаграждението
в минимален размер, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3 530 лева. Ответникът
следва да заплати на адвокат К.Л. от Софийска адвокатска колегия сумата 2471
лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е
направил разноски за САТЕ в размер на 200 лева и е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева. Съобразно
отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника,
на основание чл.78, ал.3, ал.8 ГПК и чл.37 ЗПП разноски по делото общо в размер на 150 лева.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен
съд – държавна такса в размер на 2 **0.00 лева (чл.1 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК). На основание чл.11 от Тарифата
дължи и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление : гр.С., Район С., ул.”С.К.” № 2, на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД да заплати на В.Б.И., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на
малолетния Д.В.И., ЕГН **********,***, сумата
70 000 (седемдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от 12.08.2015 година и до окончателното ѝ изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
смъртта на М.Д.Ц., ЕГН **********, негов брат, вследствие на ПТП на 11.08.2015
г. на път 35 409 ,при километър 1.**0 в землището на с.Л., Ловешка област
, настъпило по вина на Ф.А.М., ЕГН **********, при управление на лек автомобил
„А.” ** с рег.№ ОВ **-** АМ, собственост на А.О.А., със сключена застраховка
„Гражданска отговорност” (полица № 11113000304958), като иска до пълния
претендиран размер от 100 000 лева (сто хиляди) лева, като основателен и
недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление : гр.С., Район С., ул.”С.К.” № 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на адвокат К.Л. от Софийска адвокатска колегия сумата 2471.00 (две хиляди четиристотин седемдесет и един) лева възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, при условията на чл.38, ал.2 ЗА и съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетния Д.В.И., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал3 ГПК, да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление : гр.С., Район С., ул.”С.К.” № 2, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление : гр.С., Район С., ул.”С.К.” № 2, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: ***, държавна такса в размер на 2 **0 (две хиляди и осемстотин) лева и евентуално ДТ в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: