Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
11.01.2016год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в публично заседание на 15.12.2016г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7275 по описа на съда за
2016г., за да се произнесе взема предвид :
Пред Плевенския районен съд е постъпила жалба от Ж.Ц.К.
*** против Заповед № ** на Кмета на Община Д.М., с която, на осн. чл. 34 ал. 1
от ЗСПЗЗ е наредено да му се изземат поземлени имоти, включени в масиви за
ползване, разпределени на А. М ЕООД съгласно Доброволно споразумение з
стопанската 2015/2016г., одобрено и влязло в сила със Заповед №
РД-29/17.09.2015г. на Директора на ОД Земеделие гр. Плевен, за землището на с. Б.,
подробно изброени. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, т.к.
не са били налице предпоставките за издаване на заповед по посочения ред, че А.
М ЕООД не е имало право да иска постановяване на тази заповед, твърди че
изводите, че той владее иззетите имоти без правно основание не са правилни, а
също така и че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона, т.к. е
издадена на дата, на която вече е течала нова процедура за изготвяне на
Споразумение по чл. 37 в от ЗСПЗЗ. Твърди също така и че в случая приложима е
била процедурата по чл. 37в ал. 8 от ЗСПЗЗ, а не тази по чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Ответникът - Община Д.М., чрез своя процесуален
представител, ангажира становище, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта
е законосъобразна, иззетите масиви е следвало да се ползват от А. М ЕООД, а не
от жалбоподателя на базата на одобреното споразумение.
Заинтересованата страна А. М ЕООД взема становище
по делото, че жалбата е неоснователна, че той е ползвател по споразумението по
чл. 37 в от ЗСПЗЗ, а и жалбоподателяне е доказал на какво правно основание
ползва зем.земи.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата на Ж.Ц.К. *** законоустановения срок от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Видно от представеното заявление по чл. 70 ал. 1
от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37 б ал. 3 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят Ж.Ц.К. е заявил
пред ОСЗ гр. Д. Митрополия, че за стопанската 205/2016г. ползва на правно
основание – наем за една година - 9 броя земеделски земи в землището на с. Б..
Това се потвърждава и от писмото на ОСЗ Д.М. до кмета на Община Д.М., изпратено
при искането за събиране на доказателства по адм.преписка за издаване на
оспорената заповед /л. 16 -19 от адм. преписка/. Посочено е, че има представен
и регистриран договор за наем за четири имота с наемател – жалбоподателя, като
в оспорената Заповед е разпоредено изземването на два от договорите за наем –
тези на имоти №№ * и *.
На 21.07.2016г. заинтересованата страна А. М ЕООД
е отправил до Кмета на Община Д.М. искане да издаде заповед на осн. чл. 34 от
ЗСПЗЗ, с която да изземе от Ж.Ц.К. изрично посочени имоти в землището на с. Б.,
т.к. те са му разпределени със споразумение по чл. 37 в от ЗСПЗЗ, но са засети
и се ползват от посоченото лице. След извършване на съответната проверка и
установяване чрез писмо от ОСЗ Д.М., че посочените имоти действително са
разпределени на А. М ЕООД/л. 18 от адм. преписка/, след снабдяване със
споразумението за съответната стопанска година вх. № 3/08.09.2015г., одобрено
Заповед № РД-29/17.09.2015г. на Директора на ОД Земеделие гр. Плевен /л. 20-33
от адм. преписка/, въвод във владение от 14.06.2016г. на А. М ЕООД в
определените по споразумението за него масиви /л. 36/, адм.орган е издал
оспорената заповед № ** за изземване на зем.земи от жалбоподателя.
Не е спорно по делото, а и видно от приложеното
копие на ч.грд. 5857/2016г. жалбоподателят Ж.Ц.К. действително е ползвал
иззетите от него масиви в цземлището на с. Б., но той не е положил подпис в
споразумението по чл. 37 в от ЗСПЗЗ и реално не е участник в него.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
В настоящето производство следва да се провери
наличието на предпоставките за издаване на оспорената административна заповед,
както и правилното приложение на ЗСПЗЗ. Производството
по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, представлява бърз административен способ за защита и
е приложимо при наличието на конкретни предпоставки. Тези предпоставки са: да е
възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от
други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без
правно основание. Необходимо е тези предпоставките за издаване на заповедта да
са налице едновременно - същите са предвидени при условията на кумулативност.
Не само собствениците, на които е възстановено правото на собственост, а също
така и ползвателите могат да заявят защита на правата си по реда на бързото
административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ. Следователно по отношение на всеки конкретен
имот, за да се издаде заповед за предаване на владението по чл. 34, ал.1 от
ЗСПЗЗ, е необходимо заявителят да има съответно право на собственост или
ползване, и същото да не е спорно. В случая по делото се доказа, че по
административния орган е извършил проверка преди да постанови оспорената
заповед и е констатирал, че за посоченото землище е налице влязло в сила
споразумение по реда на чл. 37 в от ЗСПЗЗ, легитимиращо заинтересованата страна
А. М ЕООД като лице по смисъла на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ - ползвател на правно
основание на земеделски имоти с възстановено право на собственост. Правното
основание в случая е именно одобреното споразумение и въвода във владение на
имотите, и съдът намира, че не е основателно възражението на жалбоподателя, че
споразумението не е правно основание за ползване по следните съображения:
законът не е изброил лимитативно какви са правните основания за ползване, които
дават активна легитимация по чл. 34 от ЗСПЗЗ, но това, на което
заинтересованата страна се е позовала пред Кмета на Община Д.М. – споразумение
по чл. 37 в, е основание, предвидено в същия този закон, в Глава Пета А,
озаглавена Ползване на земеделските земи. Поради горното, неоснователно е да се
твърди, че А. М ЕООД не е ползвател с правно основание. Той, видно от събраните
от адм. орган доказателства, е преминал изцяло през предвидената процедура по
чл. 37 в ал. 1 – 8 от ЗСПЗЗ, и по този начин се легитимира като „ползвател“ по
чл. 34 от ЗСПЗЗ. Изключение правят само два имота - №№ * и *, които са надлежно
заявени от жалбоподателя по реда на чл. 37 б от ЗСПЗЗ, като имоти, за които той
има самостоятелно право на ползване – договори за наем за съответната стопанска
година – обстоятелство, което е станало известно на адм. орган при събирането
на служебна информация от ОЗС. Доколкото жалбоподателят не е бил страна по
подписаното споразумение по чл. 37 в от ЗСПЗЗ, то той е следвало да обработва само тези земи, за
които е имал правно основание за ползване, и те не е следвало да бъдат
разпределяни на друго лице с това споразумение. Съдът намира, че само по
отношение на тези два имота оспорената заповед се явява незаконосъобразна, т.
к. жалбоподателят е имал правно основание да ги ползва и не е следвало те да
бъдат изземвани от него. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в
случая приложима е била процедурата по чл. 37в ал. 8 от ЗСПЗЗ, а не тази по чл.
34 ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.к. процедурата по ал. 8 е била проведена, видно от л. 36
от преписката, но тя е част от цялостната процедура по чл. 37 в, а не е
административен способ за защита при нарушени права на участник в
споразумението по чл. 37в. Такъв способ е само процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗ,
и правилно заинтересованата страна е подала заявление именно до органа
предвиден в тази разпоредба на закона, съответно органът е провел тази
процедура. Неоснователно е и възражението, че с оглед датата на издаване на
заповедта, тя е в несъответствие с целта на закона – видно е, че инициирането
на производството е започнало по молба от заинтересованата страна от
21.07.2016г. и производството е приключило с издаване на заповедта на
22.08.2016г. – в рамките на стопанската година
/приключваща на 30.09.2016г., съгл.§2 т. 3 от ЗАЗ / и при наличието на
активна легитимация на заинтересованата страна в хода на цялото производство.
Независимо от наличието на действия по подготовката на уреждане на отношенията
между ползвателите за следващата стопанска година, то настоящата не е била
приключила и административния орган е бил длъжен да се произнесе по искането,
след като е констатирал активна легитимация на заинтересованата страна.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
подадената жалба се явява частично основателна – само в частта, в която се иска
отмяна на постановеното изземането на имоти №№ * и * със Заповед № ** на Кмета
на Община Д.М., и в тази част следва да се уважи, а в останалата ѝ част
срещу посочената Заповед следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото Община Д.М. следва да
бъде осъдена да заплати претендираните единствено от жалбоподателя разноски, които,
съобразно уважената част на жалбата, са в
размер на 16.00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ** на Кмета на Община Д.М., В
ЧАСТТА, с която са иззети земеделски имоти № * и №*, находящи се в землището на
с.Б., общ. Д.М., в масив № 132 по КВС, обособен в БЗЗ № 120, от Ж.Ц.К., ЕГН **********
***, и са предоставени на А. М ЕООД, ЕИК *********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, а в
останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Ц.К., ЕГН **********
***, против Заповед № ** на Кмета на Община Д.М..
ОСЪЖДА
Община Д.М.,
БУЛСТАТ *, да заплати на Ж.Ц.К., ЕГН ********** ***, разноски съобразно уважената част на жалбата в размер на 16.00
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Плевен в 14 -
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: