Мотиви
към Присъда №31 от 13.02.2013 година, постановена по НОХД № 626/2012 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против Х. К. /H. K./, роден на *** година в гр. ххх, Сирийска арабска република, сирийски
гражданин, живущ в гр. ххх, със средно образование, неженен, автомонтьор,
неосъждан и И.
С. /I. S./, роден на *** година
в гр. ххх, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, живущ ***, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, двамата без документи за
самоличност, по чл. 279, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 09.09.2012 година, в paйона
на 241 гранична пирамида в землището на село Голям Деревент
действайки в съучастие като извършители влезли през границата на страната от Р
Турция в Р България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимите престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да им бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
двеста лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание да бъде отложено за срок от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв.
Пл. Минчев от АК – Ямбол. Защитникът пледира наказанието на подсъдимите да бъде
определено в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 100. 00 лв., като намира, че в случая
по отношение на подсъдимите са валице материално –
правните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Ето защо защитникът
пледира наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. К. /H. K./ е роден на *** година в гр. ххх,
Сирийска арабска република, сирийски гражданин, живущ в гр. ххх, със средно
образование, неженен, автомонтьор, неосъждан.
Подсъдимият И. С. /I. S./ е роден на *** година в гр. ххх, Сирийска арабска
република, сирийски гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан.
Двамата подсъдими са без
документи за самоличност.
Подсъдимите живеели в гр. ххх,
Сирийска арабска република. Решили да напуснат страната и да се установят да
живеят в европейска държава. Преди да напуснат Сирия, двамата подсъдими се
уговорили с лице на име Ахмед, който да им помогне да влязат нелегално в Р.
Турция. В изпълнение на тези свои намерения двамата подсъдими в началото на
2012 година напуснали Сирия, като влезли нелегално в Р Турция. Пристигайки в
гр. Истанбул, на автогара, двамата подсъдими се срещнали с непознато за тях
лице, което ги чакало, настанило в къща в същия град. На 08.09.2012 година
двамата подсъдими били транспортирани с автомобил от гр. Истанбул до гориста
местност в близост до държавната граница между Р Турция и Р България. Там
подсъдимите били посрещнати от друго лице, което ги повело пеш в посока
държавната граница. В гората, по време на пътуването си, подсъдимите срещнали и
други лица, също имащи намерение да преминават незаконно държавната граница,
които се присъединили към тях. След като стигнали до държавната граница,
непознатото лице, което до този момент водило подсъдимите и другите лица, се
върнало обратно, като показало на групата посоката, която да следва, обаснило, чеще стигнат до
населено място, находяащо се в близост до границата.
Подсъдимите, заедно с другите лица от групата, продължили пеш към границата на Р Турция с Р
България, като на 09.09.2012 година влезли на територията на Р България в
района на 241 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община Елхово,
обл. Ямобл. На територията
на Р България подсъдимите били задържани от граничните власти.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите не са осъждани.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля А., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля са
правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и
се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от св. Атанасов факти
са пряко относими към времето, мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля
Атанасов са и останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимите Х. К. /H. K./, роден на *** година в гр. ххх, Сирийска арабска
република, сирийски гражданин, живущ в гр. ххх, със средно образование,
неженен, автомонтьор, неосъждан и И. С. /I.
S./, роден на *** година в гр. ххх,
Сирийска арабска република, сирийски гражданин, живущ ***, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, двамата без документи за
самоличност, са осъществили с
деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.09.2012 година в района на 241 гранична пирамида в землището на село Голям
Дервент, обл. Ямбол, действайки в съучастие като
извършители влезли през границата на страната от Република Турция
в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние
по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са извършили
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са
получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Атанасов и обясненията на
подсъдимите. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите
са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в
чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимите са успели да преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др.
държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно за това те са се свързали с лице
от турски произход, което е организирало пътуването им до държавната граница.
Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до трета държава.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите за
виновни в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена
опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са
осъждани, както и предвид направените от тях самопризнания в хода на ДП,
способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства- необременено съдебно минало, критично отношение към
деянието, самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на всеки от подсъдимите
наказание при условията на чл.54 от НК около предвиденият в закона минимум, а
именно шест месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
150.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите.
Последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, по отношение на всеки един от подсъдимите.
Съдът осъди подсъдимите да заплатят направените в хода
на ДП разноски за извършване на писмен превод на постановлението за привличане
на обвиняемо лице и обвинителния акт – по 282.00 лв. по сметка на Прокуратурата на Република
България и по 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни
листи, вносими в бюджета на съдебната власт, по
сметката на ЕРС.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: