№ 18/18.01.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно
заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД №
530/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
директора на ОД“Земеделие“ гр.Враца, чрез пълномощника юрк.Ц*** Н***, против решение № 410/17.07.2020 г., постановено по гр. дело от
административен характер № 5133/2019 г. по описа на Районен съд Враца, с която е отменена като
незаконосъобразна заповед № 243/01.10.2018 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Враца, с която на основание чл. 37в, ал. 4
от ЗСПЗЗ във връзка с чл.75а, ал.1, т.1 и т.3 и чл.72в, ал.3, т.2 от ППЗСПЗЗ е
одобрено сключено споразумение за
ползване на земеделски земи в землището на с.К*** , община К*** и е
разпределено остатъка от масиви за
ползване в землището, имоти по смисъла на чл.37 в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, по реда
и начена на представения от Комисията проект за служебно разпределение, за
стопанската 2018/2019 г. и преписката е върната на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Враца за произнасяне, съобразно дадените с решението
указания, както и присъдени в производството в полза на оспорващия Д. А.С. разноски. В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила или необоснованост. Оспорват се правните изводи на районния съд за нарушения
на материалния закон, нито съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила при издаване на оспорената само в една част заповед. Иска се отмяна на
обжалваното решение като неправилно. С частна жалба се оспорва и определение №
260010/11.08.2020 г. , с което е допълнено решение № 410/17.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 5133/2020 г. в частта
за разноските.
Изпраща писмено становище. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и
направените по делото разноски.
По касационната жалба е постъпило
становище от адв.М.М., пълномощник на Д.А.С., в което твърди, че жалбата е
неоснователна, а решението на РС гр.Враца правилно и законосъобразно.
Заинтересованите страни „А*** ” ЕООД, „Д*** ” ООД, „С.7” ООД, Л.П.П., М.В.И.,
Н.П.Р., Р.Н.П., Т.П.Д., „Г*** БГ” ЕООД, И.М.И., П.П.С., Р.Н.С., И. С*** К. и Д.К.Й.,
редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Монтана дава заключение за неоснователност
на жалбата, счита решението на РС Враца за правилно и законосъобразно.
Делото е изпратено за разглеждане
от АС Монтана с определение № 14607/25.11.2020 г., постановено по адм.д.№
12486/2020 г. по описа на ВАС.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С решение № 410/17.07.2020 г.,
постановено по гр. дело от административен характер № 5133/2019г. на Районен
съд Враца, е отменена като незаконосъобразна заповед № 243/01.10.2018 г. на директора
на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, с която на основание чл. 37в, ал. 4
от ЗСПЗЗ във връзка с чл.75а, ал.1, т.1 и т.3 и чл.72в, ал.3, т.2 от ППЗСПЗЗ е
одобрено сключено споразумение за
ползване на земеделски земи в землището на с.К*** , община К*** и е
разпределено остатъка от масиви за
ползване в землището, имоти по смисъла на чл.37 в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, по реда
и начена на представения от Комисията проект за служебно разпределение, за
стопанската 2018/2019 г. и преписката е върната на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Враца за произнасяне, съобразно дадените с решението
указания. Като с допълнително определение постановеното решение е допълнено в
частта за разноските присъдени в производството в полза на оспорващия Д. А.С.. С решението административната преписка
е върната на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца за
произнасяне, съобразно дадените с решението указания.
При осъществения контрол за
законосъобразност на оспорената заповед, районният съд е приел, че заповедта е
издадена от компетентен орган - директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр.Враца, който съгласно чл. 37в, ал.4 от
ЗСПЗЗ има правомощие да издава заповеди от вида на оспорената и
същата е издадена в рамките на предоставените му от закона правомощия. Според
районния съд заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма, тъй като
нито в заповедта, нито в доклада на комисията се съдържат фактически основания
за издаването на заповедта. Съдът е приел, че заповедта не е мотивирана, което
представлява пречка за съда да установи действителността на фактите, послужили
за издаване на заповедта. Изведен е извод, че е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК относно формата на акта, което е основание за отмяната му
по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е приел, че
оспорената заповед противоречи и с материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗ - чл. 146, т. 4 от АПК. Цитирал легалната дефиниция на „масив за
ползване“, дадена с разпоредбата на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ, масив за ползване по
смисъла на ЗСПЗЗ е непрекъснатата земеделска площ, ограничена от съществуващи
на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или
кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно
ползване, като при необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно
ползване от цифровата ортофото карта. Приел, че при установеното от фактическа
страна на спора, несъмнено с оспорената заповед на жалбоподателя не са
разпределени масиви за ползване по смисъла на ЗСПЗЗ, а отделните заявени от
него имоти в реалните им граници. Законът/л. 72а от ППЗСПЗЗ/ допуска
разпределението на масивите да се извърши по този начин единствено в
хипотезата, когато само един ползвател в землището е подал заявление по чл. 70
от ППЗСПЗЗ, при което границите на масивите за ползване се определят съобразно
местоположението на имотите, посочени в заявлението. Като приел, че в случая,
не е налице тази хипотеза, което е прието за нарушение на материалния закон от административния
орган при издаване на оспорената заповед, което е основание за нейната отмяна
по чл. 146, т.4 от АПК.
По тези съображения съдът е
достигнал до извода, че посочените пороци на оспорената заповед обуславят
наличие на отменителните основания на чл. 146, т. 2
и 4 от АПК
- неспазване на установената форма и противоречие с материалноправните
разпоредби и представляват основания за отмяната й като незаконосъобразна
изцяло.
Обжалваното решение е неправилно.
Изводите на районния съд, водещи до отмяна на оспорената заповед не се споделят
от настоящия касационен състав, като съображенията за това са следните:
В настоящото производство не се
спори за факти, спорът се концентрира относно приложимите материалноправни и
процесуалноправни разпоредби.
Производството по чл. 37в и сл. от
ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от
ППЗСПЗЗ регулира обществените отношения в областта на ползването на
обработваемите земеделски земи в страната, като създава облекчения и подходящи
условия за тяхното окрупняване. За постигане на посочената цел законодателят е
предвидил сложен фактически състав, съдържащ няколко етапа. Първият етап - до 31
юли всеки собственик, лично или чрез пълномощник, подава в общинската служба по
земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се
посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите - чл. 37б, ал. 1
и 2 от ЗСПЗЗ.
В същия срок ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие
заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ
с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване,
съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или
документи за собственост - чл. 37б, ал. 3 от
ЗСПЗЗ. Посоченият етап е подготвителен и цели да бъде набавена
необходимата информация и документи, относно волята и правата на собствениците
и ползвателите на земеделските земи, предмет на окрупняването. Следващият етап
е насочен към постигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите
за определяне на масиви за ползване на земеделски земи. Сключването на
споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на
общината, определена със заповед на директора на Областната дирекция „Земеделие“
в срок до 5 август на съответната стопанска година. Законодателят императивно е
наложил забрана, в споразумението да се включват имоти, декларирани за
обработване в реалните им граници - чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
В случай, че между ползвателите не
се постигне споразумение при условията на чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията
съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15
септември на съответната година - чл. 37в, ал.3 от
ЗСПЗЗ. Служебното разпределение се извършва по следния ред: 1.
правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям
дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива; 2. площта на
земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации
от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално
на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата
земеделска земя в съответното землище. Последният етап от процедурата изисква
комисията да изготви доклад до директора на Областната дирекция „Земеделие“,
който да съдържа сключеното споразумение, а при липсата на такова - проект за
разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т.
2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Въз
основа на този доклад директорът на Областна дирекция „Земеделие“ издава
заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на
съответната година - чл. 37в, ал. 4 от
ЗСПЗЗ.
По делото няма спор, че в случая е
постигнато и сключено доброволно споразумение по чл. 37в, ал.1 от
ЗСПЗЗ между собствениците и ползвателите на земеделски земи за
землище с.К*** , община К*** за по-голяма част/ поне 2/3 от масивите в
землището. Съгласно разпоредбата на чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ „Споразумението се
сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, и
съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от
имоти, включително по ал. 3, и дължимото за тях рентно плащане. Неразделна част
от споразумението е картата за разпределение на масивите за ползване.
Споразумението и картата се подписват от участниците и се предоставят на
председателя на комисията по ал. 1. В споразумението участват ползватели, които
са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за
предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския
поземлен фонд. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30
август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от допълнителните
разпоредби на Закона за арендата в земеделието. В него не могат да се включват
имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, както и имоти с начин
на трайно ползване пасища, мери и ливади. Споразумението влиза в сила, при
условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за
ползване в съответното землище.“. В следствие на което и на основание чл. 37в, ал.3 от
ЗСПЗЗ специално назначената Комисия със заповед № 139/02.08.2018 г.
на директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца е изготвила проект за служебно разпределение
на остатъка от масивите за ползване в землището на с.К*** , имоти по смисъла на
чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСППЗ, в изпълнение на разпоредбата на чл.72в, ал.3, т.2 ППЗСПЗЗ.
В разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ
законодателно е уреден въпросът със създаването и разпределението на масивите
за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е
направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е
постигнато или не е постигнато споразумение.
Съгласно чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ „Комисията изготвя
доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа
сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за
земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз
основа на който директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за
разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната
година. В масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за
земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на
съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената
собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за
ползване на съответния ползвател.“ Съгласно чл. 37в, ал.12
ЗСПЗЗ, когато в определения в ал.1 и ал.4 срок директорът на
Областната дирекция „Земеделие“ не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице
може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните. Според ал.13
- Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава
заповедите по ал.1 или ал.4, в едномесечен срок от поискването им по реда на
ал.12. От всички цитирани разпоредби на закона е ясно, че целта на закона е да
бъде постигнато пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя
между всички земеделски производители /собственици и ползватели/, при
съобразяване на доказаните им права. Без съмнение, административна, процедурата
преди всичко е основана на взаимен консенсус и равнопоставеност и едва в
случай, че не се постигне споразумение, компетентният административен орган
може да извърши служебно разпределение на масивите за ползване, което в случая
е сторено само за останалата извън сключеното доброволно споразумение за повече
от 2/3 от общата площ на масивите за ползване в землището на с.К*** , община К***
.
Настоящият състав намира за
неправилни и необосновани изводите на районния съд за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения, че на оспорващият заповедта Д.С. е
разпределена земя почти равна на декларираната от него. Твърденията в жалбата,
че служебното разпределение на масивите, останали за разпределение, извън
сключеното доброволно споразумение, което е одобрено в първата и неоспорена
част на процесната заповед № 243/01.10.2018 г. на директора на Областна
дирекция“Земеделие“ Враца, е незаконосъобразно, т.к. според съда „с оспорената
заповед на жалбоподателя не са разпределени масиви за ползване по смисъла на
ЗСПЗЗ, а отделните заявени от него имоти в реалните им граници. Законът /чл.
72а от ППЗСПЗЗ/ допуска разпределението на масивите да се извърши по този начин
единствено в хипотезата, когато само един ползвател в землището е подал
заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, при което границите на масивите за ползване се
определят съобразно местоположението на имотите, посочени в заявлението. Съдът
въобще не е отчел обстоятелството, че на служебно разпределение подлежат само
останалите извън сключеното и одобрено споразумение за повече от 2/3 от общата
площ на масивите за ползване в землището на с.К*** , община К*** . Дори и да се
приеме заключението на вещото лице, същото не оборва и по никакъв начин не
прави административният акт, с който се явява завършен целият фактически състав
по чл. 37в от ЗСПЗЗ
незаконосъобразен. Начинът, по който е изготвен баланса на територията на землището
на с.К*** , общата площ на имотите, които се ползват на валидно правно
основание, балансът на тези имоти, площта на имотите по масиви и площта на
имотите извън сключеното споразумение се
съдържат в изготвения доклад на комисията по чл. 37в, ал.1 от
ЗСПЗЗ, който е изготвен на основание чл. 37в, ал.4 от
ЗСПЗЗ и е подписан от всички членове на комисията. Заявените площи
за ползване и земята в съответните масиви от даден
ползвател, при условията на чл. 37в, ал.3, т.1
или т.2 от ЗСПЗЗ
не означава, че всички масиви следва да бъдат разпределени на него, а следва да
се съобрази действително притежаваните общо права на ползване. Смисълът на
законодателят за разпределение на ползването е да се съобразят и запазят правата
на ползвателите чрез окрупняване на площите, но не и пренебрегване правата на
ползвателите с по - малък дял. В случай, че на отделен ползвател с най - голям
дял в отделен масив бъдат възложени за ползване отделни масиви, същият ще
ползва земи на други ползватели с по - малък дял, на който ще бъдат
предоставени земи за ползване в друг масив и дори от тези на ползвател с най -
голям дял, на който вече са разпределени масиви при съобразяване обаче на
общите права на ползвателите в отделните масиви и доколкото същите не са
включени в одобреното със заповедта споразумение.
Съдът приема, че е налице
пропорционално разпределение на площта на земеделските земи, за които няма
сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б от ЗСПЗЗ,
като същите са разпределени между ползвателите пропорционално на площта и
съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата
земеделска земя в съответното землище. По делото е установено от доклада на
Комисията, инкорпориран в оспорената заповед, че при извършеното разпределение
на масивите, площите на всички собственици и ползватели са редуцирани, но това
не води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Както вече бе
посочено невъзможно е на един ползвател да бъдат предоставени за обработване
площи във всички масиви, в които той притежава най-голям дял собствена,
арендована или наета земя. Изискването за „комасиране“ предполага окрупняване
на площите в сходни по качество земеделски масиви.
Предвид гореизложеното,
касационната инстанция счита, че оспорената заповед е издадена в
законоустановената форма и съдържа задължителните реквизити, включително правни
и фактически основания за издаването й, спазена е процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ
и чл. 69 и сл. от
ППЗСПЗЗ, като при издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон и не са налице приетите от районния съд
отменителни основания по чл. 146, т.2
и т.4 от АПК,
в този см. е решение по адм. дело № 12311/2011 г. на ВАС.
Касационният състав установи, че
районният съд е отменил оспорената заповед изцяло, макар същата да е оспорена
само в ЧАСТТА, с която на чл.37 в, ал.3 от ЗСПЗЗ във вр.с 72в, ал.3, т.2
ППЗСПЗЗ е разпределен остатъка от масивите за ползване в землището на с.К*** ,
община К*** и имоти по смисъла на чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, по реда и начина на
представения от Комисията проект за служебно разпределение за стопанската
2018/2019 г. и разпоредил връщане на
преписката на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, без да е
указал на кой етап от процедурата следва да се произнася административния орган
и срока за произнасяне. В мотивите на съдебното решение не се съдържат
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, с които да се
съобрази административния орган, с оглед недопускане на повторни нарушения при
произнасянето си.
При осъществения контрол по реда на
чл. 218, ал.2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, но постановено в противоречие с процесуалния и материалния
закон, поради което следва да се отмени и постанови друго по съществото на
спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена.
Касаторът претендира разноски пред двете инстанции и представя
доказателства за сторени такива. Предвид
изхода на спора и с оглед направеното искане за разноски
от представителя на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, искането
следва да бъде уважено и съобразено чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на двете инстанции. При
спазване на цитираните разпоредби съдът приема, че на ОД „Земеделие“ гр. Враца
следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси в размер общо на 100
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200 лева/ по 100 лева за
всяка инстанция/.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
|
|
|
|
|
ОБЕЗСИЛВА решение №
410/17.07.2020 г., постановено по гр.д. с административен характер № 5133/2020
по описа на РС Враца, в ЧАСТТА, с коята е отменена заповед № 243/01.10.2019 г.
на директора на Областна дирекция “Земеделие“ гр.Враца по т.І и т.ІІ, с която е одобрено доброволно сключеното споразумение с вх.№ 403/02.08.2018
г.
ОТМЕНЯ
решение № 410/17.07.2020 г., постановено по гр.д. с административен характер №
5133/2020 по описа на РС Враца, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, допълнително с определение №
260010/11.08.2020 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
|
|
|
|
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.А.С. ***, против
заповед № 243 от 01.10.2018 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"
гр.Враца, с която е одобрен проекта за разпределение на масиви за ползване на
земеделски земи в землището на с.К*** , общ.Криводол, обл.Враца за стопанската
2018-2019 г. между обработващите ги собственици и/или ползватели, на основание
чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.75а, ал.1, т.1 и т.З и чл.72в, ал.З, т.2 от
ППЗСПЗЗ, в частта, с която е разпределен остатъка от масивите за ползване в
землището и имотите по смисъла на чл.37в, ал.З, т.2 ЗСПЗЗ, извън одобреното
споразумение /т. III от заповедта/.
ОСЪЖДА Д.А.С. ***, да заплати на
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца сторените разноски в производството в размер на общо
300/триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|
|
|
|
|