№ 531
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20223100900118 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Томас Милър Спешълти
Андърайтинг Ейджънси Лимитид“ срещу Б. М. В. иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
26000.00 щатски долара, представляваща дадено без основание
застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската
трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен
сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в качеството на застраховател е
застраховал ответника като член на екипажа на моторен кораб „SEMELA",
IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за
застрахователния случай „изоставяне на моряк" по смисъла на Правило 2.5.2 и
Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция и Директива ЕС 2018/131.
Застраховката е вид „Гражданска отговорност", като дължимостта и
изискуемостта на плащането на застрахователното обезщетение, в размер на
равностойността на последните 4 работни заплати на моряка, настъпва от
момента на настъпването на „изоставяне но моряк", дефинирано в Морската
трудова конвенция. По смисъла на този Стандарт морякът се счита за
изоставен когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането
на моряка или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или
прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му
изплати договорените заплати за период най-малко два месеца.
С петиция от ответника, като капитан на кораба, с дата 10.03.2020г.,
адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му
представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза на
Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна
1
на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на
всички членове на екипажа, включително и по отношение на себе си.
Въз основа на така декларираното ищецът е приел, че е настъпило
застрахователното събитие и е заплатил на ответника на 30.04.2020г. сумата
от 26000 щ.долара, както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до
постоянното му местожителство, в размер на 150 щ.долара.
За да гарантира регресните права на ищеца, ответникът е подписал
споразумение от 30.04.2020г, с което прехвърля всички права по заведеното
от него срещу корабособственика гр. дело №4531/2020г. по описа на ВРС, в
това число и правата по допуснатото по-рано обезпечение на иска по това
дело чрез арест на кораба в полза на ищеца. Със същото споразумение
ответникът се е съгласил, че ако декларацията му се окаже невярна, и след
репатрирането му от кораба, се окаже, е корабът всъщност не е изоставен и
той е получил плащане от корабособственика, ще възстанови тези суми на
ищеца. След като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е
декларирал, че слиза от кораба.
Излага се, че ответникът е оттеглил иска по гр. дело №4531/2020г. по
описа на ВРС, като е дал съгласието си за вдигане на ареста на кораба,
допуснат като обезпечение. След вдигане на обезпечителната мярка корабът е
продаден от корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.. ". Твърди се, че с това
действие ответникът е прекратил едностранно договора за цесия и е лишил
ищеца от регресни права спрямо корабособственика.
Отделно от горното се излага, че с писмо от 28.01.2021г. ответникът е
признал, че заедно с Д.Й.Й. и И.Л.Л., също членове на екипажа не са били
изоставени. Въпреки че са декларирали, че са репатрирани от кораба с парите
от застрахователното обезщетение, те никога не са слизали от този кораб, а са
останали на борда по силата на друг договор с корабособственика „Лидо
Меритайм Лтд.". Отделно от това ответникът, заедно с другите двама членове
на екипажа са получили повторно от корабособственика сумата от 19950
щ.долара, привидно под формата на възнаграждение за следващ период.
Ищецът твърди, че при тези данни липсва основание за плащане на
застрахователно обезщетение, тъй като не е налице „изоставяне на моряците"
от корабособственика по смисъла на Морската трудова конвенция.
По изложените съображения се претендира връщане на платеното без
основание застрахователно обезщетение.
В съдебно заседание ищецът редовно призован чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск, моли за уважаването на същия и
присъждането на разноски.
По делото е постъпил отговор от ответника Б. М. В. в двуседмичния
срок по чл.367 от ГПК. Оспорва предявения иск като недопустим, тъй като
липсва материално правна и процесуално правна легитимация у ищеца.
Сумата от 26000.00 щатски долара е заплатена от „Фиделитас“ ЕООД, а не от
настоящия ищец.
По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва
2
обстоятелството, че ответникът е бил капитан по силата на договор от
07.01.2019г., сключен с „Булком“ ООД на моторен кораб „SEMELA", IMO No
9226695, плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с
корабособственик Лидо Меритайм Лимитед. Договорът е сключен за четири
месеца плюс/минус 1 месец считано от 10.01.2019г. при уговорено трудово
възнаграждение в размер на 6500 щатски долара. След изтичането на този
договор е сключен друг с дата 01.11.2019г. при същите условия на срок и
възнаграждение.
Твърди се, че по този втори трудов договор от 01.11.2019г. ответникът
не е получавал дължимото трудово възнаграждение за периода 01.11.2019г.
до 28.02.2020г. в общ размер от 26000.00 щатски долара. За неизплатените
заплати ответникът е уведомил и с имейл и работодателя „Булком" ООД на
31.01.2020г.
Не e изплащано възнаграждение и към целия екипаж на кораба за същия
период. Съгласно Стандарт А2.5.2, точка С от Морската трудова конвенция е
налице изоставяне на моряка когато корабособственикът не е заплатил
договорените заплати най – малко два месеца.
На основание сключената застраховка от страна на корабособственика с
ищцовото дружество е отправено искане за заплащане на обезщетението за
покрит риск чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020г. В отговора
представителя на „Томас Милър", Майкъл Уилсън на 04.03.2020г. в 15.53ч по
имейл е потвърдил молбата на екипажа за репатриране.
В отговора са наведени твърдения, че застрахователят е знаел, че м/к"
Семела" подлежи на продажба, тъй като на 18.12.2019г. ответникът, в
качеството му на капитан е изготвил първото уведомление до
Международния морски синдиката /ITF / с копие и до ответното дружество. В
уведомлението е посочено, че корабът е обявен за продажба, като екипажа не
получава възнагражденията си .
На основание Директива ЕС 2018/131, Стандарт А2.5.2, ал.7 ответникът
е изготвил удостоверение, с което уведомил корабособственика на
06.02.2020г. Сизирал е Агенция „Морска администрация" – Варна, която със
Заповед № В-319/21.02.20г. на директора на пристанището задържа м/к
„Семела", поради неизплатените повече от две, /четири / заплати.
С определение № 1034/15.04.2020г. по ч.т.д № 532/2020г. по описа на
ВОС в полза на ответника е допуснато обезпечение чрез налагане на
обезпечителна мярка „арест на м/к"Семела“ на бъдещите искове за осъждане
на ответника да заплати 34666.67щ.д., представляващи неизплатени трудови
възнаграждения за периода месец ноември 2019г. - март 2020г., както и за
периода 01.04.2020г. до.10.04.2020г. Исковете са предявени за сумата от
39373.00 щ.д. срещу корабособственика„ Лидо Маритайм Лимитед" така и
към работодателя „ Булком „ ООД и по тях е образувано гр.д. № 4531/2020г.
по описа на ВРС.
На 05.05.2020г. ответникът е получил плащане по банкова сметка за
сумата от 25915.00 щ.д., преведена не от застрахователя/ищец, а от
„Фиделитас" ЕООД с посочено основание обезщетение.
3
По отношение на въведеното твърдение, че въпреки, че ответникът е
получил сумата за репатриране, същият не е напуснал кораба се правят
следните възражения:
Съгласно Разпореждане № 1 от 10.09.2018г. на Агенция „Морска
администрация"- Изисквания за осигуряване на безопасноста на
корабоплаването в района на отговорност на ДИРЕКЦИЯ „МОРСКА
АДМИНИСГРАЦИЯ-ВАРНА" корабособственика на м/к" Семела" не е извел
същия от експлоатация, тъй като не е пускал заявление по чл.92 и чл. 92.1 от
цитираното разпореждане. Корабът е бил в пълна експлоатация и съгласно
„MINIMUM SAFE MANNING DOKUMENT' / Документ за надлежно
комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно разпоредбите на гл. V,
правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия
живот на море от 1974г., от Морска администрация на Коморски съюз, в
Морони на 09.05.2016г. валиден до 26.10.2020г., екипажа трябва да е 9 души,
както следва: 1 - капитан; 1 ст.пом.капитан; 1- офицер навигатор ; 1 -
гл.механик; 1 - втори механик; 2 - моряци редови носещи навигац.вахга; 1-
лице от редовия състав палубна команда; 1- лице от редовия състав машинно
отделение. Това означава, че 9 души от екипажа от общо 12 души нямат
право да слизат от кораба.
Между ответника и В.К., представител на „Фиделитас"ЕООД е
проведена кореспонденция за това, че на 30.04.20г. 9 моряци /украинци/
членове на екипажа са слезли от кораба и успешно репатрирани, за което
директора на ИА"Морска администрация" по изключение се е съгласил, като
изрично е разпоредил капитана да остане на борда с втория механик и
електротехника, които са сертифицирани.
Поради тези причини ответникът не е могъл да слезе от кораба, поради
опасност за корабоплаването и околната среда. Такива са и предприсанията
на Кодекса за търговско корабоплаване/ чл. 89 – 100/, SOLAS /
Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море/, ISM
Code / Международен кодекс за управление на безопасността на кораби и
предотвратяване на замърсяване.
Ответникът, в качеството му на капитан с емайл от 22.05.2020г. до
"Булком" ООД, с копие до Директора на пристанище Варна и „Фиделитас
ООД, както и представителя на Международния моряшки синдикат е поискал
тримата останали на борда да бъдат сменени /репатрирани от м/к „Семела".
На 24.05.2020г. е извършена смяна на двама от тримата останали на кораба - 2
рия механик /Д.Й./ и ел.техника/ И.Л./. Поради липса на желаещ капитан
ответникът е останал на борда.
Поради невъзможността да се намери капитан за смяна на ответникът
се е съгласил и на 28.05.2020г. е сключен нов, трети, договор със срок за 3
месеца плюс/минус 1 месец, считано от 28.05.2020г. В новия договор
трудовото възнаграждение за месец е 2000 щатски долара, а не 6500щ.д. както
предните два договора. Ответникът е слязъл от кораба на 07.09.2020г.
От страна на „Булком“ ООД на 21.12.2020г. е преведена по сметка на
ответника сумата от 25775.54 щ.д., която покрива трудово възнаграждение за
4
трите месеца и разноски в общ размер от 20262.28 щатски долара в
изпълнение на сключено споразумение от 15.12.2020г. както следва:
за периода 01.03.2020г - 31.03.2020г. трудово възнаграждение 2835 щ.д.;
фиксиран труд 2119 щ.д.; надбавка отпуск и соц.осигуряване 846 щ.д. и
договорен бонус 700 щ.д.,общо 6500 щ.д.
за периода 01.04.2020г. - 30.04.2020г. трудово възнаграждение 2835
щ.д.; фиксиран труд 2119 щ.д.; надбавка отпуск и соц.осигуряване 846 щ.д. и
договорен бонус 700 щ.д.,общо 6500 щ.д
за периода 01.05.2020Г - 28.05.2020г. трудово възнаграждение 2646 щ.д.
; фиксиран труд 1977.63 щ.д.;надбавка и социално осигуряване 789.60 щ.д.
договорен бонус 653.33 щ.д.; общо 6066.67 щ.д.
разноски по делата / Окръжен и Районен съд/ общо 1195.81 щ.д.
Тази платена сума препокрива месеците за неплатено възнаграждение
за предходен период, за който е изплатено застрахователното обезщетение.
На последно място ответникът оспорва твърдението на ищеца, че с
оттегляне на иска по цитираното гр. дело го е лишил от регресни права.
Съгласно Морската трудова конвенция MLC изм. 2014г. и влязла в сила в Р.
България 18.01.2017г. Стандарт А 2.5.2, чл.13 „Нищо в този Стандарт не
накърнява правото на регрес на застрахователя или на предоставящия
финансово обезпечение срещу трети страни."
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Моли за присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне. В случая в тежест на ищеца е да установи, че е платил
на ответника определена сума, като застрахователно обезщетение, а
ответника, че има годно основание, на което да го задържи.
При така установения фактически състав съдът пристъпва към
разглеждане на спорните въпроси по делото възникнал ли е застрахователен
риск с корабопритежател и налице ли е плащане на застрахователно
обезщетение от името на застрахователя.
Съгласно правило 2.5, ал.1 на Стандарт А2.5.2 – Финансово обезпечение
от Морската трудова конвенция този Стандарт установява изисквания, които
целят да осигурят бърза и ефективна система на финансово обезпечение,
която да подпомага моряците в случай на изоставяне.
Съгласно правило 2.5, ал. 2 на Стандарт А2.5.2 – Финансово
обезпечение от Морската трудова конвенция морякът се счита за изоставен в
5
нарушение на изискванията на тази Конвенция или на условията на
моряшкия трудов договор когато корабособственикът: a) не покрие разходите
по репатрирането на моряка; или b) изостави моряка без необходимата
поддръжка и подкрепа; или c) прекрати едностранно договореностите с
моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период най-
малко два месеца.
Всяка държава-членка осигурява наличието на система за финансово
обезпечение, която отговаря на изискванията на този Стандарт, за всички
кораби, плаващи под нейно знаме. Системата за финансово обезпечение може
да бъде под формата на схема за социално осигуряване, застраховка,
национален фонд или други еквивалентни мерки - правило 2.5, ал.3 на
Стандарт А2.5.2 – Финансово обезпечение.
Финансовото обезпечение на основание правило 2.5, ал.9 на Стандарт
А2.5.2 следва да е достатъчно да покрие: a) неизплатените заплати и други
суми, които корабособственикът дължи на моряка съгласно
сключения трудов договор, съответния колективен трудов договор или
националното законодателство на държавата на знамето, като дължимият
размер не трябва да надвишава четири месечни заплати или дължимите други
суми за четири месеца; b) всички основателни разходи, направени от моряка,
включително и тези, свързани с упоменатото в ал. 10 репатриране; и c)
основните потребности на моряка, които включват: адекватна храна, дрехи
при необходимост, настаняване, снабдяване с питейна вода, необходимите
количества гориво за оцеляване на борда на кораба, необходимата
медицинска помощ, както и всякакви други разходи и разноски, породени от
действие или бездействие, съставляващо изоставянето, до пристигането на
моряка в неговия дом.
Анализа на цитираните правни норми обосновава извода, че
финансовото обезпечение се разпростира и служи да покрие, не само
разходите по репатриране и за основните потребности на моряка, но и
неизплатени трудови възнаграждения до размера на четири заплати. В буква
„с“ от правило 2.5, ал. 2 на Стандарт А2.5.2 – Финансово обезпечение от
Морската трудова конвенция са уредени две хипотези, които са
алтернативни, а не една хипотеза с две кумулативни предпоставки за
възникването й. Едната касае едностранно прекратяване в нарушение на
трудовия договор от страна на работодателя/корабособственик, която може да
включва и неплатени трудови възнаграждения, а втората касае случаите,
когато са налице само неизплащане на поне две работни заплати, но без да е
прекратен трудовия договор.
В случая финансовото обезпечение е застраховка.
От представения по делото застрахователен сертификат от 11.04.2019г.
се установява, че ищецът, в качеството на застраховател е застраховал
корабособственика „Лидо Меритайм“ ЛТД, притежаващ моторен кораб
„SEMELA", IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови за
разходите за репатриране на моряци и отговорностите на корабособственика
съгласно Правило 2.5.2 и Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция
6
действаща за периода 11.04.2019г. до 11.04.2020г. Гринуич централно време.
По делото е приет трудов договор за м/к „Семела“ от 01.11.2019г.
сключен между „Булком“ ООД, регистрирано в Република Кипър в
качеството му на корабен мениджър на корабосоственика „Лидо Маритайм
Лимитед“ по смисъла на чл.225а от КТК, съгласно декларация на л.125 от
делото и Б. М. В.. Срокът на договора е един месец плюс/минус 1 месец по
избор на работодателя, като същият се прекратява, когато морякът слезе от
кораба за репатриране. Трудовото възнаграждение е уговорено в размер на
6500 щатски долара Договорът следва съдържанието, предвидено Стандарт
А2.1 4 от конвенцията, а именно индивидуализиращи данни на моряка, име и
адреса на корабособственика, дата на сключване на
моряшкия трудов договор; длъжността, на която е нает морякът, размера на
заплатата, времетраене и условия за прекратяване на договора.
От представения моряшки паспорт на ответника се установява, че за
процесния период 01.11.2019г. до 29.02.2020г. същият не е слизал за
репатриране от м/к „Семела“, поради което трудовия договор от 01.11.2019г.
не се е прекратил /ще се прекрати със слизане от кораба/. Останалите
доказателства сочат, че срокът на същия е бил продължен с последващ такъв
от 28.05.2022г. /л.68 от делото/, доколкото със заповед от 05.05.2020г. на ИА
„Морка Администрация“ е било забранено слизането на екипажа /л.88/.
С петиция от 11.03.2020г. за изоставяне подадена от капитан Б. В. –
ответника до Международния моряшки синдика, същият е уведомил, че
корабособственикът не е изплатил на екипажа на м/к „Семела“ трудовото
възнаграждение за периода 11.2019г. до 02.2020г. включително.
Съдът намира, че към датата на подаване на петицията е настъпил
падежа за заплащане на трудовите възнаграждения за м.11.2019г., 01.2020г. и
02.2020г. Този си извод съдът прави като се базира на Стандарт А2.2 -
Възнаграждение от Морската трудова конвенция, съгласно който всяка
държава-членка изисква плащанията, дължими на моряците, работещи на
кораби, които плават под нейно знаме, да се извършват на интервали не по-
дълги от един месец и в съответствие с всички приложими
колективни трудови договори. Следователно въпреки, че в коментирания
трудов договор да не е вписан падеж на месечното възнаграждение при
прилагане на цитираната уредба същия е настъпил за посочените периоди.
По делото не са ангажирани доказателства за установяване на
положителния факт, че работодателят/корабособственика е заплатил на
ответника трудовите възнаграждения за периода 11.2019г. и 02.2020г. Този
факт се потвърждава от подписаната спогодба от 15.12.2020г. между
ответника, „Лидо Маритайм Лимитед“ и „ Булком“ ООД и от показанията на
разпитания свидетел И.Л..
Съдът не приема доводите на ищеца, че с подписването на изготвяна
индивидуална ведомост/ payroll / ответникът е признал плащане на трудовото
си възнаграждение. Никъде в представените ведомости не е посочена графа
„Получил“, при подписването, на която се удостоверява изпълнение на
задължението на работодателя. Съдържанието говори само за начислени по
7
пера и общо дължими от работодателя суми.
Свидетелят Лазаров посочва, че заплатите се изплащали по банков път,
като преди това бил изготвян payroll /ведомост/ от капитана, с посочване на
конкретните дължими суми. Този payroll се подписва от екипажа за
съгласуване и изпраща по имейл на работодателя, който в последствие
изплаща трудовите възнаграждения.
Отделно от горното следва да се посочи, че при вземане на решението
за изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят е проучил
точно тези факти, касателно неплащане на трудовите възнаграждения и е
приел, че те са налице.
Предвид горното съдът намира, че е бил изпълнен фактическия състав
на правило 2.5, ал. 2, б.“с“ на Стандарт А2.5.2 – Финансово обезпечение от
Морската трудова конвенция на втората хипотеза неплащане на трудови
възнаграждения в продължение на два месеца.
Следователно за ответника е възникнало правото да поиска заплатащане
на застрахователно обезщетение, обезпечаващо отговорността на
корабособственика, той и работодател за заплащане на трудово
възнаграждение.
Няма спор, че на ответника е било заплатена сумата от 26000.00 щатски
долара, която се равнява на четири заплати по 6500 щатски долара. Това
обстоятелство се установява от заключението по съдебно счетоводната
експертиза. Сумата е била преведена по сметката на ответника от
дружеството „Фиделитас“ ООД, чиято сметка е била заверена с тази сума от
застрахователя/ищец. Посоченото дружество съдът намира, че е платило по
силата на мандатно правоотношение да действа от името и за сметка на
застрахователя, факт изрично признат от ответника в подписаното
споразумение за суброгация и прехвърляне на вземане от 30.04.2020г.
Изложените изводи обосноват неоснователност като краен резултат на
възражението на ответника за липса на материално правна легитимация у
ищеца.
Недоказани в хода на процеса останаха твърденията на ищеца, че
ответникът е получил в последствие трудовите си възнаграждения за
процесния период. Съдът направи извод, че трудовият договор е продължил
своето действие и след 29.02.2020г. и се прекратил на датата на слизане на
ответника от кораба – 07.09.2020г., удостоверено с моряшкия паспорт.
За периода 01.03.2020г. до 07.09.2020г. работодателят е дължал трудови
възнаграждения. Това обстоятелство е потвърдено и в спогодба 15.12.2020г.
между работника, корабособственика и мениджъра. Последните са се
задължили да изплатят сумата от 19066.67 щатски долара трудово
възнаграждение за времето 01.03.2020г. до 28.05.2020г. и сумата от 1195.81
щатски долара, разноски по образуваното и прекратено с определение от
11.01.2021г. гр. дело №4531/2020г. по описа на ВРС. Страните са посочили
кои вземания погасяват, поради което не може да се приеме, че следва да се
приложи правилото на чл.76, ал.1, пр.3 или ал.2 от ЗЗД, т.е да се погаси най –
старото, обременителното или да се спази реда разноски, лихви, главница.
8
Следователно сума от 25775.74лв. призната за изплатена от ответника
погасява трудовите възнаграждения именно за 01.03.2020г. до 07.09.2020г.
Това е и логично, тъй като застрахователното обезщетение е погасило за
предходен период неплатени трудови възнаграждения и плащането по
застрахователния договор е извършено по рано от плащането по спогодбата,
довела до прекратяване на образуваното гражданско дело с предмет
неизплатени възнаграждения.
Предвид изложеното съдът намира за доказано основанието, на което
ответникът има право да държи сумата, изплатена като застрахователно
обезщетение.
По отношение на сумата от 150 щатски долара, разходи за репатриране
съдът съобрази, че предявен иск за връщане на същите няма.
Само в допълнение съдът посочва следното:
Според ръководство В2.5.1 - Право на репатриране от Морската трудова
конвенция моряците трябва да имат право на репатриран в предвидените в
алинея 1(b) и (c) на Стандарт А2.5 случаи: (iii) че корабособственикът не е
способен да продължи да изпълнява своите правни или договорни
задължения като работодател на моряка поради несъстоятелност, продажба на
кораба, промяна в регистрацията на кораба или други подобни причини.
Разходите съгласно В2.5.1, ал.3, които трябва да се поемат от
корабособственика за репатриране съгласно Стандарт А2.5, трябва да
включват като минимум следното: (а) транспорт до мястото, избрано за
репатриране в съответствие с алинея 6 на това Ръководство; (b) настаняване и
храна от момента, в който морякът напусне кораба, докато пристигне в
мястото за репатриране; (c) възнаграждение и командировъчни от момента, в
който морякът напусне кораба, до пристигане в мястото за репатриране, ако
това е разпоредено от националното законодателство или
колективните трудови договори; (d) превоз на 30 килограма личен багаж на
моряка до мястото за репатриране; и (e) медицинско обслужване, когато е
необходимо, докато здравословното състояние на моряка му позволи да
пътува до мястото за репатриране.
По делото липсват доказателства, че за процесния период 11.2019г. до
02.2020г. корабособственикът е осигурил храна или е предоставил суми за
снабдяването с такава, каквото задължение има по силата на Правило 3.2 -
Храна и сервиране от конвенцията.
Следователно застрахователното обезщетение следва да покрие и тези
суми.
На ответника е заплатена сумата от 150 щатски долара. В споразумение
за суброгация и прехвърляне на вземане ответникът изрично е признал, че е
получил спорната сума. Споразумението в тази си част има характер на
разписка между страните.
Въпреки изложеното и с оглед горните мотиви за ответника съществува
основание да задържи същата.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
9
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е недоказан по своето основание и като
такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изходът от спора, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени 1895.50лв., такса за превод и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Томас Милър Спешълти Андърайтинг
Ейджънси Лимитид“, с регистрационен номер №02519540, със седалище и
адрес на управление: ул. „Фенчърч“ №90, Лондон ЕС 3М 4 ST,
Великобритания срещу Б. М. В., ЕГН **********, ****** иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 26000.00 щатски долара /двадесет и шест хиляди щатски
долара/, представляваща дадено без основание застрахователно обезщетение
по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси
Лимитид“, с регистрационен номер №02519540, със седалище и адрес на
управление: ул. „Фенчърч“ №90, Лондон ЕС 3М 4 ST, Великобритания ДА
ЗАПЛАТИ НА Б. М. В., ЕГН **********, ****** сумата от
1895.50лв./хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/ ,
представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10