РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330206386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4600873 издаден от ОД МВР -
Пловдив, с който на В. Г. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Р.“ №** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв. за
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но е
приложил писмено становище от юрисконсулт по делото. Претендира и
разноски.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
1
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 26.01.2021г. около 13.40ч жалб.М. управлявал собствения си лек
автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег. № ******** в гр.П.. Движейки се в
посока запад по бул. „Марица” в близост до № 200 скоростта му била 97 км/ч
при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било
заснето с АТСС CORDON – M2 № MD1196. В последствие бил разпечатан
електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на
жалб.М. като собственик на автомобила.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
протокол по чл.10 от Наредбата, протокол от проверка на техническото
средство годно до 21.02.2021г., които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се
ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като
обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя практически не спори като не навежда други
фактически положения. Освен това, ако той не е управлявал МПС в момента
на нарушението, е следвало да попълни декларация кое е лицето извършило
същото и заедно с копие от СУМПС да ги представи на контролните органи.
В противен случай отговорността е негова. На следващо място ясно е
посочено нарушението като място, дата и начин на извършване. Действително
във фиша е посочен конкретен адрес, а на снимковия материал само
географски координати, но последните отговарят на посочения адрес като
местоположение и това не е пречка за жалбоподателя, а напротив дори по-
точно фиксират мястото на нарушението. Правото на защита с нищо не е
накърнено, тъй като законодателят е предвидил специални правила при
подобен казус. Освен това важно е във фишът да са посочени разбираемо
данни за местонарушението, а не е нужно и там да фигурират координати.
Последните посочват всъщност местоположението на самото техническо
средство, до което в близост е преминал и самия нарушител. Последното е
ясно отразено в протокола от използване на техническото средство, поради
което нарушението е несъмнено установено според съда. На следващо място
по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от
изпитване на техническото средство. Това сочи на извод, че нарушението е
2
било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс
при измерването.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това. В съдържанието на фиша изрично е било
посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е
лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП,
жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което
изрично е посочено в процесния фиш.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено
констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е
определена глоба от 600 лева за превишение от 48 км/ч. Следва да се посочи,
че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 101
км/ч и превишение 51 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на
жалбоподателя. В случая е извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗдвП, което
касае общото правило за ограничение на скорост в населено място според
типа МПС, а не въведеното отклонение с пътен знак, с което правилно е
приложен закона.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4600873 издаден от ОД
МВР - Пловдив, с който на В. Г. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Р.“ №** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв. за
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Г. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Р.“ №** да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение по
делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
3
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4