Р Е Ш Е Н И Е № 2116
18.11.2019 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Славка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2651/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.К.М., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-001659/13.03.2019 г., издадено от К.О.Н.– Началник
група към ОДМВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
40, ал. 2 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган, както и
направените изводи за приложимото право. В жалбата си излага алтернативна
фактическа обстановка, която предлага на съда да бъде кредитирана. Твърди да не
е извършил нито едно от вменените му във вина административни нарушения и моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с адв. Д., като поддържа жалбата и формулираното с нея искане
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
27616/24.04.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.К.М., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 24.03.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 27.03.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 23.01.2019 г. между 19:00 – 19:30 часа в гр.
Пловдив жалбоподателят В.К.М. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.
№ *** по ул. „Отец Паисий“, като търсил място за паркиране. М. направил завой и
продължил движението си по ул. „Д-р Георги Вълкович“. Както се движил,
жалбоподателят видял паркиран автомобил, който излизал от мястото си. М. спрял
и предприел маневра движение назад, за да заеме освобождаващото се място за
паркиране. По същото време в реда на паркираните превозни средства бил паркиран
лек автомобил с рег. № ***. Водач на същия бил Т.Н.М., а в автомобила била и
съпругата му Е.И.-М. Докато жалбоподателят М. се движил назад, на свой ред Т.М.
предприел маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства, като
също се движил назад. Преди да завърши маневрата автомобилът на М. ударил с
задната си част дясната част на автомобила, управляван от жалбоподателя М.,
като настъпили единствено имуществени щети по превозните средства. Двамата
водачи излезли от превозните средства и започнали да обсъждат причините за
настъпилото произшествие, но между тях липсвало съгласие за обстоятелствата по
него, поради което започнали да спорят, включително последвала размяна на
обиди. Тогава Т.М. се приближил към жалбоподателя М. и с главата си нанесъл
удар в лицето на последния. На свой ред М. нанесъл удар с лявата си ръка в
главата на М.. След това жалбоподателят започнал да отстъпва назад, а Т.М. го
гонил, настигнал го и го съборил на капака на автомобила на М.. В този момент
се намесили минувачи, които разтървали двамата. Жалбоподателят веднага се качил
в автомобила си и се отдалечил от мястото на настъпилото произшествие.
По подадения сигнал за настъпилото ПТП проверката била
възложена на свид. И.Г.Т. – *** в ****.
На 24.02.2019 г. свид. Т. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 170142 против жалбоподателя М. в
негово присъствие, както и в присъствието на свидетели. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на свидетелите И.Г.Т. и И.К.С., обясненията
на жалбоподателя В.К.М.; на писмените доказателства – протокол за ПТП №
1716934/21.02.2019 г.; справка за нарушител/водач за жалбоподателя М.;
съдебномедицинско удостоверение № 80/2019 г. от 25.01.2019 г.; постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 01.04.2019 г. по пр. преписка №
9158/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, писмените
доказателства, приложени по преписката и приобщени като доказателства по
делото, както и от вещественото доказателство – компакт диск, съдържащ запис от
охранителни камери, находящ се на лист 12 от материалите по прокурорска
преписка № 9158/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, обособени
като приложение към делото. В посочените доказателствени материали
не се съдържат противоречия относно изяснените чрез тях факти, като по
категоричен и несъмнен начин се установява приетата от съда фактическа
обстановка.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи
между АУАН и НП.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по
делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че жалбоподателят М. не е извършил двете вменени му във вина
административни нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление
трябва да бъде отменено изцяло. При издаването на същото са допуснати
съществени и неотстраними процесуални нарушения, както и материалният закон е
приложен неправилно.
По т. 1 от НП М. е наказан за извършено нарушение по
чл. 40, ал. 2 ЗДвП, гласящ, че „по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“.
Разпоредбата предвижда две отделни хипотези на общественоопасно поведение, като
всяка от тях самостоятелно нарушава установения ред на държавно поведение.
Следователно уредени са различни състави на административни нарушения. Общото
между двете нарушения е, че се извършват от специален субект – водач на МПС, и
при еднородна обстановка – по време на движение назад. Различни са обаче
изпълнителните деяния на двете нарушения, а тъй като всяко от нарушенията е
формално, то различен се явява и моментът, когато те ще бъдат довършени от
обективна страна. Така на първо място самостоятелно нарушение представлява
поведението на водач на МПС, който по време на движение назад не наблюдава
непрекъснато пътя зад превозното средство. Тук попадат хипотезите, когато за
водача не съществува обективна пречка да наблюдава пътя зад превозното
средство, но въпреки това не го прави, което поражда общественоопасния характер
на поведението. Втората форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл.
40, ал. 2 ЗДвП е неосигуряването от водача на лице, което да му сигнализира за
опасности. За да възникне това му задължение обаче, е необходимо в обективната
действителност да се осъществи и допълнителен факт – невъзможност за водача да
наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство. Налага се извод, че
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП урежда два различни състава на
административни нарушения, които се осъществяват при проявлението на различни
факти в обективната действителност и изискващи от административнонаказателно
отговорното лице да предприеме различно поведение.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва надлежно
описание на нарушението. В обстоятелствената част на НП се твърди едновременно,
че по време на движение назад жалбоподателят М. не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности. Вече беше изяснено, че това са изпълнителните деяния на две различни
административни нарушения, макар и всяко от тях да намира правната си уредба в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП. При така направеното описание на
нарушението не става ясно за кое си поведение е наказан жалбоподателят – че не
е наблюдавал пътя зад превозното средство, че не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности или и за двете. Тази неопределеност във фактическите
изводи на наказващия орган влече незаконосъобразност на НП в частта му по т. 1.
Допуснатият порок при описанието на нарушението представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, защото неоправдано ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Освен това така направеното описание на нарушението
не позволява да бъде ясно очертан и предметът на доказване в процеса, което
отново води до извод, че процесуалното нарушение е от категорията на
съществените.
След описанието на фактическите си изводи по т. 1 от
НП наказващият орган е приел, че с посоченото поведение жалбоподателят виновно
е нарушил чл. 40, ал. 2 ЗДвП, като от правна страна „не е осигурил лице, което
да му сигнализира за опасности при движение на ППС на заден ход“. Посочи се
вече, че това задължение за водача на МПС възниква в случаите, когато за него е
невъзможно да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, т.е.
необходимо е проявлението и на този допълнителен факт в обективната
действителност наред с осъществяваното движение назад. Никъде в НП обаче не се
твърди такова обстоятелство – невъзможност за непрекъснато наблюдаване на пътя
зад превозното средство от страна на жалбоподателя. Ако е нямало такава невъзможност,
то за М. не е възникнало и задължението да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Описаното в НП деяние е изначално несъставомерно, тъй
като липсва извод на АНО да е осъществен факт, който е част от състава на
административното нарушение. Следователно наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно в частта си по т. 1.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
съдът приема за неправилен по същество и извода на АНО настъпилото ПТП да е в
резултат на поведението на жалбоподателя М., квалифицирано като административно
нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Изясни се по делото, включително от приложения
видеозапис от охранителни камери, че жалбоподателят пръв е започнал
осъществяването на маневрата движение назад, движейки се по ул. „Д-р Георги
Вълкович“, като преди да довърши маневрата е бил ударен в дясната част на
автомобила си от автомобила на другия участник в ПТП Т.Н.М.. Последният е бил
паркирал и започнал движението си назад, за да излезе от реда на паркираните
превозни средства. В тази връзка съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП другият участник М.
е имал задължението преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. Задължението за излизащия от
реда на паркираните ППС за съобразяване с останалите участници в движението не
е ограничено единствено до правомерно движещите се, а до всеки участник в движението,
който обективно може да бъде възприет от водача. Именно поведението на водача,
излизащ от реда на паркираните превозни средства, е довело до настъпилото ПТП,
тъй като ако то беше съобразено с вече започналата маневра от жалбоподателя, то
М. е могъл да я довърши без да настъпи последвалото ПТП. По т. 1 от НП
жалбоподателят е наказан и за това, че с поведението си е причинил настъпилото
пътнотранспортно произшествие, който извод съдът намира за неправилен по
гореизложените съображения, което е допълнителен аргумент за отмяна на
наказателното постановление в тази му част.
По т. 2 от НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. По делото по
категоричен начин се доказа – от обясненията на жалбоподателя, показанията на
свид. Т., както и от приобщения като веществено доказателство компакт диск,
съдържащ запис от охранителни камери, че от обективна страна на посочените в НП
време и място жалбоподателят М. като водач на МПС е бил участник в събитие,
квалифициращо се като ПТП, от последното са били настъпили само имуществени
вреди, а между участници в произшествието (жалб. М. и Т.Н.М.) е нямало съгласие
относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Следователно в обективната
действителност са били осъществени всички факти от хипотезата на правната норма
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и за жалбоподателя като водач на МПС и
годен адресат на правилото за поведение,
което разпоредбата въвежда, е възниканло задължение да съобразява поведението
си с нормативното предписание. Доказа се на следващо място, че жалбоподателят е
напуснал местопроизшествието преди пристигането на представители на службата за
контрол на Министерство на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието. Въпреки това съдът намира, че АНО е игнорирал
значението на относими доказателствени материали, което е довело до
неправилното приложение на материалния закон. В тази връзка доказа се по
делото, че след настъпилото ПТП между двамата водачи е възникнало несъгласие
относно обстоятелствата по произшествието, което е прераснало във физическо
съприкосновение. Първоначално другият участник в ПТП Т.М. е ударил с главата си
жалбоподателя М., след което е последвала размяна на удари между двамата, а
накрая М. е тръгнал след М., който отстъпвал назад, и го съборил на капака на
автомобила му, когато се намесили други лица и разтървали двамата. Именно при
тази фактическа обстановка жалбоподателят, след като с помощта на минувачи било
преустановено физическото съприкосновение между двамата водачи, се отдалечил от
мястото на произшествието.
Съгласно чл. 8 от ЗАНН не са административни нарушения
деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. От
своя страна в чл. 11 от ЗАНН се посочва, че по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Според чл. 13 от НК не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост
- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените. В случая жалбоподателят М. е бил нападнат, в резултат на
което е претърпял и травматични увреждания. Същите са доказани по делото от
писменото доказателство – съдебномедицинско удостоверение № 80/2019 г. от
25.01.2019 г., съгласно което на жалбоподателя М. е бил причинен травматичен
оток с ограничаване частично на движенията в областта на дясната ръка, довело
до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Установява
се и механизмът на неговото причиняване - чрез удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет. Следователно напускането на местопроизшествието от страна на
жалбоподателя М. е било с цел да опази свои лични блага от по-висша степен, които
са гарантирани от закона, а именно правото си на телесна неприкосновеност, от
една непосредствена опасност. Спазено е и изискването настъпилите от деянието –
напускането на местопроизшествието, вредни последици да са по-малко значителни
от предотвратените. Тук следва да бъде съобразено и последващото поведение на
жалбоподателя, който веднага се е явил пред органите на МВР, а съгласно
показанията на свид. Т. налице е било и пълно съдействие от страна на М. за
установяване на обстоятелствата по случая. Налага се извод, че последиците от
напускането на местопроизшествието са били изцяло компенсирани и това не е
довело да невъзможност за установяване на обективната истина и изпълнението на
служебните задължения от контролните органи. По тези съображения съдът приема,
че деянието на жалбоподателя М. не е общественоопасно като извършено при
условията на крайна необходимост, а следователно по аргумент от чл. 8 ЗАНН и не
е административно нарушение.
За пълнота на изложението съдът намира, че е допуснато
и друго съществено процесуално нарушение, тъй като неправилно е определено
мястото на извършване и на двете нарушения. В наказателното постановление е
прието те да са били осъществени в гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ срещу №
21Б. От доказателствата по делото обаче се установи по категоричен начин, че и
двете деяния са осъществени на ул. „Д-р Георги Вълкович“ в гр. Пловдив, по
която жалбоподателят е завил, след като преди това се е движил по ул. „Отец
Паисий“. Сам АНО също е приел, че от фактическа страна движението си назад
жалбоподателят е осъществил на ул. „Д-р Георги Вълкович“, поради което изводът
му мястото на извършване на нарушенията да е посочено в НП място - гр. Пловдив,
ул. „Патриарх Евтимий“ срещу № 21Б, се явява необоснован, а по съществото си и
неправилен. Така констатираното нарушение съставлява и самостоятелно основание
за отмяна на НП в неговата цялост.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че жалбата е основателна, а атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, а и неправилно, поради което трябва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-001659/13.03.2019
г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на
В.К.М., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание:
1) чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева за нарушение по чл. 40, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и
2) чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ХБ