Решение по дело №422/2011 на Районен съд - Червен бряг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

                                       гр.Червен бряг 09.06.2011 година

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд в публичното заседание на девети юни през две хиляди и единадесета  година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОЯ ПАНЧЕВА

при секретаря М.Р. като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.д. № 422/2011 г. по описа на Червенобрежки районен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е по чл. 49 ал. 4, вр. ал. 1 от СК

Районен съд град Червен бряг е сезиран с искова молба подадена от М.Е.С. ***, с настоящ адрес с. Борован обл. Враца ул. *** № 14, ЕГН ********** с адрес за призоваване чрез адвокат Ц.П. ***8а против М.М.С. *** с ЕГН ********** да постанови решение, с което на основание чл.49 ал.1 от СК да прекрати гражданския брак помежду им, сключен на 05.08.2004 г. в с. Радомирци, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

В производството пред съда участва лично и с адвокат Ц.П. от ПлАК. Позовава се на гласни и писмени доказателства.

Ответницата, редовно призована не участва в процеса, както лично така и с представител.

На 28.05.2011 г. е постъпила молба от страните по делото, с което молят производството по делото да продължи по реда на чл. 49 ал. 4 от СК, като представят нотариално заверено споразумение.

 В съдебно заседание ищецът поддържа иска за развод на това основание. Заявява категоричното си желание съдът да не изследва въпроса за вината за разстройството на брака. Поддържа представеното споразумение и моли съда да го утвърди.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Искът е с правно основание чл.49 ал. 4, вр. ал.1 от СК.

Същият е родово, функционално и местно подсъден на Районен съд Червен бряг по общите и специалните правила за подсъдност.

Искът е допустим – ищецът е активно легитимирана, а ответницата пасивно легитимирана стана в процеса. Страните са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл.320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че ищецът и ответницата са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото   удостоверение за сключен граждански брак. От същото е видно, че с акт № 1 от 05.08.2004 г. на кметство с. Радомирци, общ. Червен бряг, обл. Плевен,  двамата са сключили граждански брак в същото село.

От приетите като доказателства по делото заверени копия на два броя удостоверения за раждане се удостоверява другото безспорно доказателство, а именно че от брака си съпрузите имат родени две ненавършили пълнолетие деца – Е. и В. Е.

По основния въпрос налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака съдът възприе непосредствено показанията на свидетелите М. А. и Н. И., в родство със страните. От показанията на същите  се установява, че брачната връзка на съпрузите е разстроена от началото на годината, когато ответницата самоволно, без да уведоми съпруга си изоставила децата си при него и заминала със сестра си за Испания. Узнавайки за това ищецът направил опит да заздрави брака, като заминал за Испания при ищцата. Помоли я да се върне при семейството си. Тя отказала и категорично му заявила, че не желае да живее с него. В края на м. Май 2011 г. се прибрала в страната. Ищецът отново направил опит да заздрави брака, приел я в семейното жилище, но тя била категорична в решението си, че не желае да живее с него. Двамата стигнали до решение, че бракът им следва да бъде прекратен и с оглед на обстоятелството, че ответницата следвало отново да замине за Испания на 28.05.2011 г. заедно с ищеца се явила пред нотариус И. И., пред която подписала писмено споразумение за прекратяване на брака без съдът да се произнася по въпроса за вината и в което уредили всичките си лични, имуществени отношения и тези във връзка с децата. Споразумението е с рег. № 1516/28.05.2011 г. на нотариус И..

Съдът кредитира показанията на свидетелите не само като единствени по делото, но и с оглед качеството на същите като близки роднини на съпрузите.

При така установеното съдът прие, че сключеният между страните граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен до степен, при която не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на децата и обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод следва да бъде уважен.

Предвид реда при който приключи съдебното производство съдът не изследва въпроса за вината.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от страните споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 49 ал. 4, вр. чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и морала. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи съгласието по споразумението по чл.51 ал.1 от СК да е дадено от някой от съпрузите при порок на волята - заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата съпрузи. Клаузите на споразумението бяха потвърдени пред съда от ищеца. Пред съда същият изрично потвърди споразумението, в това число и в частта относно желанието си съдът да не се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака. Желанието на съпругата да бъде прекратен брака и да бъде одобрено споразумението е дадено категорично пред нотариуса.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и морала, не противоречи на интересите на децата, поради което следва да бъде утвърдено.

При този изход на делото съпрузите дължат държавна такса върху развода в размер на 50 лв. по сметка на РС Червен бряг. Видно от вносна бележка за заплащане към бюджета на 28.04.2011 г. ищецът е внесъл сумата 25.00 лв. при завеждане на делото. Ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати останалата част от размера на държавната такса – 25.00 лв. Същата ще следва да заплати по бюджетната сметка на съда и сумата 230.40 лв. държавна такса по споразумението в частта за издръжката.

При горните доводи и съображения съдът

                                         Р     Е    Ш     И :

Прекратява с развод на основание чл. 49 ал. 4, вр. с ал.1 от СК сключения с акт № 1 от 05.08.2004 г. на кметство с. Радомирци общ. Червен бряг, обл. Плевен граждански брак между М.Е.С. ***, с настоящ адрес с. Борован обл. Враца ул. *** № 14, ЕГН ********** и М.М.С. *** с ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като не се произнася по въпроса за вината.

Утвърждава постигнатото между М.Е.С. с ЕГН ********** и М.М.С. с ЕГН ********** споразумение по чл.49 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.51 ал. 1 от СК, по силата на което:

Съпрузите изразяват дълбокото си и непоколебимо съгласие да прекратят сключения помежду им с акт №1/05.08.2004 г. на Кметство с. Радомирци , община  Червен бряг граждански брак,  без  съдът да се произнася за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като постигат взаимно съгласие по въпросите по чл.49 ал.4, вр. чл. 51 от СК както следва:

1.Упражняването на родителските права върху родените от брака ни  деца Е. М.  Е., с ЕГН **********, и В. М. Е. с  ЕГН ********** се предоставя  на баща им М.Е.С.

            2.Майката М.  М.  С.  има  право на лични контакти  с децата Е. М.  Е., с ЕГН ********** и В. М. Е.,  с ЕГН **********  всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 до 18.00 часа по местоживеене на децата, както и да ги взема за един месец през лятото, който месец не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

           3. Майката М.  М.  С.  се задължава да заплаща на малолетното си дете Е.М.  Е., с ЕГН ********** месечна издръжка  в размер на 80.00 лв. /осемдесет  лева / и  на малолетното си дете В. М. Е. с ЕГН ********** месечна издръжка  в размер на 80.00 лв., считано от датата на влизането на решението за прекратяване на  брака в сила,  чрез техния  баща  и законен представител М.Е.С. до настъпване на основание и причини за изменението  или прекратяването и.

         4. Семейното жилище - къща, находяща се в с. Радомирци, ул.  *** №23, в която са живели  по време на брака е собственост на родителите на М.Е.С. и след прекратяване на брака ще се ползва от  него  и  родителите му.

         5.Съпрузите не притежават недвижими имоти в режим на семейна имуществена общност.

         6.Движимите вещи придобити в СИО са  поделени между съпрузите преди подписването на настоящето споразумение.

         7.Съпрузите нямат придобити по време на брака МПС.

         8.Съпрузите нямат  взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях банкови сметки.      

         9 . Лични влогове в лева и валута в банки и други кредитни учреждения в страната и чужбина не притежават.

         10. Не притежават Еднолични търговски фирми, както и дялове и акции в търговски дружества придобити по време на брака.

        11 За в бъдеще  съпругата ще носи предбрачното си фамилно име –  М.

        12. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

С  настоящата спогодба  съпрузите уреждат всички взаимоотношения помежду си  и за в бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг.

Осъжда М.М.С. *** с ЕГН **********, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд Червен бряг сумата 25.00 лв., представляваща държавна такса върху иска за развод, както и сумата 230.40 лв., представляваща ДТ по споразумението в частта му относно издръжката.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: