РЕШЕНИЕ № 22

 

гр. Кнежа, 19.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 693 по описа на съда за 2020 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, представляван от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, против Х.Л.Х. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 761.71 лв., представляваща изплатено от ГФ обезщетение на Областно пътно управление - Ловеч – собственик на пътни принадлежности (ограничителна система за пътна част), увредени от ответника на 01.05.2016 год. при ПТП в с. Бели Осъм на ул. „Римски път“ № 22 и Камен мост, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В молбата се твърди, че на основание чл. 557, ал.1, т.2 от КЗ ищецът е изплатил по щета № 110528/ 09.06.2016 год. обезщетение за имуществени вреди в размер на 761.71 лв. на Областно пътно управление – Ловеч, собственик на пътни принадлежности, увредени от ответника при ПТП на 01.05.2016 год. в с. Бели Осъм. Твърди се, че виновен за настъпване на вредите е ответникът Х.Л.Х., който управлявайки т.а. Рено „Канго“ с рег.№ ЕН 6649 ВР поради движение с несъобразена с релефа на местността скорост, на лява крива в завой излиза от дясно по посока на движението и удря пътни принадлежности – ограничителна система за пътна част, собственост на ОПУ Ловеч. Твърди се, че в нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ ответникът е управлявал превозното средство без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се още, че ответникът е бил поканен да възстанови платеното от Фонда, но до датата на подаване на исковата молба същият не е погасил задължението си към ищеца.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба, чрез адв. Я.А. от ПлАК, заявява, че поддържа исковата молба, позовава се на писмените доказателства и моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като присъди направените в настоящото производство разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се явява лично. Не възразява по доказателствата и не сочи други такива. По същество, не оспорва иска по основание, но счита, че размерът му е завишен. 

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства – протокол за ПТП № 1613606 от 01.05.2016 год.; справка от базата данни на Информационен център към ГФ от дата 09.06.2016 год.; писмо с рег.№ 359000-7198/ 14.07.2016 год. на РУ – Троян; заявление за нанесени щети с рег.№ 53-00-433/ 03.06.2016 год. на ОПУ – Ловеч; доклад по щета за имуществени вреди № 11 0528/ 09.06.2016 год.; заключителна техническа експертиза щета № 110 528/ 2016 год., количествено-стойностна сметка и 2 бр. снимки; преводно нареждане от 08.08.2016 год.; регресна покана от ГФ заедно с обратна разписка за получаване; п-мо с изх.№ 15-00-54/ 06.02.2017 год., ведно с обратна разписка, и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от представения протокол за ПТП № 1613606 от 01.05.2016 год. се установява, че на същата дата около 07:50 часа в с. Бели Осъм на ул. „Римски път“ и Камен мост Х.Л.Х. е управлявал т.а. Рено „Канго“ с рег.№ ЕН 6649 ВР и на лява крива в завой излязъл от дясно по посока на движението си и ударил пътни принадлежности – ограничителна система за пътна част, собственост на Областно пътно управление – Ловеч. Вследствие на транспортното произшествие били причинени имуществени вреди.

Не е спорно по делото, че виновен за ПТП е бил водачът на т.а. Рено – ответникът Х.Л.Х., тъй като се движил с несъобразена с релефа на местността скорост.

Установено по безспорен начин е, че Х. Л. Х. е управлявал т.а. Рено без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В протокола изрично е отразено, че ответникът няма валидна застраховка ГО. Протоколът за ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК и притежава материална доказателствена сила. Той установява по несъмнен начин факта на настъпване на произшествието, участниците в него и механизма му, като констатира и видимите щети.

С оглед горното, съдът приема за установен фактическия състав на деликта. В резултат на противоправното поведение на ответника, осъществено при управлението т.а. Рено „Канго“, са настъпили щети на пътни принадлежности – ограничителна система за пътна част, собственост на ОПУ - Ловеч. Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива по делото не са представени, а и ответникът не оспорва вината си за настъпване на произшествието.

Няма спор, а видно и от представената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка ГО на автомобилистите за автомобила, причинил увреждането, няма данни за наличие на полица за застраховка „Гражданска отговорност“.

Установява се, че по заявление за нанасени щети от инж. Георги Иванов Грозданов – директор на Областно пътно управление – Ловеч, отправено до ищеца, е била образувана преписка за обезщетяване на собственика на увредените пътни принадлежности.

От приетите по делото – доклад по щета за имуществени вреди № 11 0528/ 09.06.2016 год., заключителна техническа експертиза щета № 110 528/ 2016 год., количествено-стойностна сметка и 2 бр. снимки, се установяват вида на щетите по ограничителната система за пътища, както и стойността на разходите, необходими за репарирането им в размер на 761.71 лв.

С преводно нареждане от 08.08.2016 год. ищецът е извършил плащане на сумата от 761.71 лв. на собственика на увреденото имущество ОПУ – Ловеч.

Регресната претенция спрямо ответника възлиза на сумата от 761.71 лв.

Поради неплащане на процесната сума от ответника, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следни правни изводи:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по иска.

Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ са настъпване на ПТП, МПС причинило процесното ПТП обичайно да се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ (отм.) /чл. 519, т.1 КЗ/, като най-често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.

След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка ГО на автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл. 558, ал.7 от КЗ.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено от ответника ПТП), от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера на трети лица в твърдения размер, плащане от Гаранционния фонд на обезщетение към увреденото лице. Ищецът следва да установи и претенцията си по размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По делото, от ангажираните и неопровергани писмени доказателства, се установи по несъмнен начин наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 01.05.2016 год. по вина на ответника, като водач на МПС – т.а. Рено „Канго“ с рег.№ ЕН 6649 ВР, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.

За пълнота следва да се посочи, че макар да не е елемент от фактическия състав на предявения иск, доколкото вземането на ищеца възниква от момента на удовлетворяване интереса на кредитора, налице и редовно уведомяване на ответника с регресна покана да погаси предявените граждански притезания.

С оглед изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан по размер. Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2020 год. до окончателното погасяване на вземането.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК да заплати на ищеца деловодни разноски, а именно сумата от 50 лв. – платена държавна такса за образуване на гражданско дело и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ Х.Л.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, чрез пълномощника – гл. юрк. Йордан Шишков, със съдебен адрес:***, офис 20, адв. Я.А., сумата от 761.71 лв. (седемстотин шестдесет и един лева и 71 ст.), представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение на Областно пътно управление – Ловеч, собственик на пътни принадлежности (ограничителна система за пътна част), увредени от ответника на 01.05.2016 год. при ПТП в с. Бели Осъм на ул. „Римски път“ № 22 и Камен мост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2020 год., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК Х.Л.Х., с ЕГН ********** ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: