Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.
2019 г. гр.Търговище,9
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение,
На
четиринадесети октомври 2019 година
в
ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия Атанасова,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 244, по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от „МОНТЮПЕ“ ЕООД
гр. София, чрез пълномощника адвокат М.Б. ***, против решение № 354 от 10.06.
2019 г., по гр.д. № 2126/ 2018 г. на РС Търговище, с което е бил отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск, против Т.П. ***, за заплащане на обезщетение
по чл. 221, ал. 2 от КТ, в размер на 1179,75 лв.
В жалбата се излагат съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Неправилно е бил приложен
процесуалният закон, който е действал към момента на връчването на нотариалната
покана. Тя била връчена редовно и трудовият договор с ответника е прекратен.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, както и заплащане на
направените в производството разноски. В съд.зас. не се яви представител, но в
писмено становище на адвокат Б. жалбата се поддържа.
От особения представител на ответника,
адвокат К. ***, е постъпил писмен отговор. В него се оспорва жалбата и се моли
решението да бъде потвърдено. В съд.зас. адвокат К. поддържа становището си.
Съдът, като провери доказателствата по
делото и съобрази доводите в жалбата и отговора, счита, че решението е валидно
и процесуално допустимо, а по същество – неправилно.
Страните не спорят по фактите, а те са
следните: Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за заплащане
на обезщетение от работник, който е бил уволнен дисциплинарно. Ответникът не е
бил намерен на постоянния си и настоящ адрес, заявен в служба ГРАО и е призован
по реда на чл. 47, ал. 5 и 6 от ГПК, като му е назначен особен представител.
Същият оспорва иска, като счита, че заповедта за уволнение не е била надлежно
връчена на работника.
Между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, по трудов договор № 131/06.04. 2015 г., по силата на
който ответникът е работел на длъжност „машинен оператор” с месечно трудово
възнаграждение в размер на 653 лв., увеличено със заповед на работодателя от
27.01. 2016г. на 742лв., като в договора срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение е определен на 45 дни – т.13. Със
Заповед № 106/10.05. 2016 г., работодателят е наложил на ответника
дисциплинарно наказание „уволнение”, на осн. чл. 188, т. 3, във вр. с чл.
190,ал. 1, т. 2 от КТ, поради неявяване на служителя на работа в течение на два
последователни работни дни, считано от 01.03. 2016 г. до 06.03. 2016 г., като
по тази причина и на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е прекратил трудовото
правоотношение с ответника. Със същата заповед е разпоредено на ответника да се
изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за един ден, а на осн. чл. 221, ал.
2 от КТ работникът следва да заплати на работодателя обезщетение при
прекратяването на договора в размер на БТВ за 45дни. С нотариална покана,
представена на 18.05. 2016 г. на нотариус Петя Ангелова, рег.№ 496 с район на
действие PC Търговище, работодателят е уведомил ответника за наложеното му дисциплинарно
наказание и е приложил заповедта към тази покана. Видно от отбелязването,
извършено на 06.06. 2016 г. от нотариуса, нотариалната покана е връчена в
хипотезата на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 06.06. 2016 г. срещу разписка №
102/18.05. 2016 г. и залепено уведомление от 19.05. 2016 г. От ведомостите за
заплатите на ответника за периода м. февруари 2016 г.–м.юни 2016 г., се
установява, че за м. март, април, май и юни 2016 г., ответникът е бил в
самоотлъчка и не му е начислявано трудово възнаграждение, като от ведомостта за
м.юни 2016 г. се установява, че му е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 39,33лв. От заключението по назначената и приета СИЕ, се
установява, че обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, при уговорен срок на
предизвестие от 45 дни е в размер на 1179,75лв., а обезщетението за неползван
платен отпуск от ответника е в размер на 32,65лв. и е изплатено на същия по
банков път.
При тези факти, съдът прави следните
изводи: Според чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение, за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, (каквото е в случая) и в размер на действителните вреди
при срочен трудов договор.
Основният спор по делото е за това дали са налице предпоставките за
пораждане на правото на работодателя да претендира обезщетение, като в тази
връзка, съдът приема следното: За присъждане на обезщетението по чл. 221, ал. 2
от КТ е необходимо да е налице валидно прекратяване на трудовия договор на
посоченото основание. Както се установява от писмените доказателства,
ответникът е напуснал, без да уведоми работодателя си, като е бил на работа до
края на месец февруари 2016 г. Считано от 01.03. 2016 г. на него не му е
начислявано възнаграждение. Работодателят е изчакал два месеца, преди да наложи
дисциплинарното наказание. Тъй като не е било възможно заповедта да се връчи на
работника лично, защото той не е бил на работа, работодателят е предприел мерки
да уведоми работника чрез нотариална покана и да му връчи заповедта. Поканата е
била връчена по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление и след
като в двуседмичен срок ответникът не се е явил в кантората да получи документите.
С извършването на това връчване, съдът намира, че процедурата е изпълнена и заповедта за уволнение е влязла в сила. Следва да се отбележи, че към месец юни 2016 г. действа предишна редакция на чл. 47 от ГПК, като законът не изискваше адресът да се посещава три пъти, в рамките на един месец и едва тогава да се лепи уведомление. Достатъчно е адресатът да не е намерен на посочения адрес. При липсата на други изисквания в ГПК към онзи момент, нотариусът е връчил съобщението редовно.
От друга страна, цитираната и от ТРС съдебна практика относно
връчването на заповедта за уволнение, дава едно по-широко тълкуване на
понятието за редовно връчване. В случая, дори и в хода на съдебното
производство по настоящото дело, ответникът не може да бъде намерен на посочения
от него, в трудовия договор адрес. Този адрес и към момента е постоянният му адрес.
Работодателят е бил коректен при изпълнение на задълженията си към работника.
Съдът намира, че не може да се черпят права от собственото неправомерно
поведение на недобросъвестни работници. Работодателят не разполага с
възможността да прави справки в служба ГРАО и да търси адресите на работниците
си. По делото е видно, че работодателят е положил необходимите усилия да връчи
заповедта, в рамките на ГПК.
Освен това, съдът намира, че дори и с получаване на исковата молба от
особения представител на ответника, същият може да се счита за уведомен за
дисциплинарното уволнение. И след като то не е оспорено от особения
представител и не е предявен насрещен иск за признаване уволнението за
незаконно, то заповедта към настоящия момент може да се счита за влязла в сила
и на това основание.
Предвид на това, искът е установен в своето основание. По размер е
доказан със заключението на вещото лице.
Решението на РС Търговище е в обратния смисъл и следва да се отмени. Да
бъде постановено ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати исковата
сума.
По разноските. Такива се следват на ищеца. Същите са в размер на 1225
лв. за двете инстанции и следва ответникът да бъде осъден да ги заплати.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 354 от 10.06. 2019
г., по гр.д. № 2126/ 20189 г. на РС Търговище и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Т.Б.П. ***, с пост. адрес 8888,
ЕГН **********, да заплати на „Монтюпе“ ЕООД гр. София, представлявано от
Микаел Бризон, ЕИК ********* и адвокат М.Б. ***, офис 9, сумата от 1179,75 лв., представляваща обезщетение
по чл. 221, ал. 2 от КТ – при прекратяване на трудовия договор поради
дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 26.11. 2018 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 1225 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.