Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 73
26.06.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд –
Варна, Гражданско отделение, на седемнадесети юни,
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 107 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 107/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
две въззивни жалби на страните срещу части от решение №452 от 23.05.2019 г.,
постановено по т.д.№ 1513/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд,
съответно:
По
въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, против решение №452
от 23.05.2019 г., постановено по т.д.№ 1513/2018 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТТА с която дружеството е осъдено да заплати на Р.П.С.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
на получени травми при ПТП, настъпило на 02.01.2017 г., по вина на Е.Б.
при управление на л.а. „Пежо 307“, ДК № В 9328 ВА, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от
10 000 лв. до 30 000 лв.
Жалбоподателят
е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната
му част по съображения за неправилно приложение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението, който бил завишен. Молил е за отмяна на решението в обжалваната
му осъдителна част с отхвърляне на иска за горницата над 10 000 лв. до
30 000 лв. и за присъждане на сторените по делото разноски.
Р.П.С.
е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба, като е молила за
отхвърлянето й и за присъждане на сторените по делото разноски.
По
насрещна въззивна жалба на Р.П.С., подадена чрез адв. Д.Н., против решение №452
от 23.05.2019 г., постановено по т.д.№ 1513/2018 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът й за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 02.01.2017 г. – 29.07.2018 г. Със съображения за неправилността на
решението, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон,
е молила за отмяната му в тази част и уважаване на претенцията за лихвите,
както и за присъждане на разноските.
Отговор
на насрещната жалба, ответникът не е подал.
Решението не е
обжалвано е и влязло в сила в осъдителната му част до размер на сумата от
10 000 лв. за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от
30.07.2018 г. до окончателното изплащане и изцяло в осъдителната част за
имуществените вреди от 278,91 лв., ведно с лихвите от 13.09.2018 г. до
окончателното изплащане.
Въззивните
жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на
първата инстанция в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и
допустими.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Вихър Н.
в качеството на процесуален представител на Р.П.С., е поддържал насрещната
въззивна жалба и е оспорил въззивната жалба на другата страна, като е молил за
присъждане на адвокатски хонорар в полза на адв. Д.Н. по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез адв. А.И. е депозирал писмено становище, с което е поддържал
възивната си жалба и е оспорвал насрещната въззивна жалба на другата страна,
като е заявил и евентуално възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Производството пред окръжния съд е било образувано по
искова молба на Р.П.С., с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“
АД са били предявени искове по чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на получени травми при ПТП,
настъпило на 02.01.2017 г., по вина на Е.Б.,
при управление на л.а. „Пежо 307“, ДК № В 9328 ВА, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 02.01.2017 г. до окончателното изплащане,
както и сумата 278,91 лв., общ
размер на имуществени вреди – направени разходи за лечение и медикаменти, ведно
със законната лихва считано от 13.09.2018 г. до изплащането й. Претендирано е и адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ищцата е поддържала,
че на 02.01.2017 г., като пътник в автомобил „Рено
Меган", управляван от водача С.
С., е пострадала
при възникнало ПТП с л. а. „Пежо 307", управляван от водача
Е. Б. Виновен за
инцидента бил водачът на л. а. „Пежо 307", който нарушил правилата за движение по пътищата и при наличието на пътен знак Б - 2, не спрял и отнел предимство. Образуваното
ДП № 1001/2017 г., по описа на РУП -Провадия, пр. № 21/2017 г. по описа на РП -
Провадия, било прекратено. Отговорността
на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от
Бебов автомобил, обективирана в полица № BG/02/116000652185, с период на
валидност 24.02.2016 – 23.02.2017 г. Ищцата
е сочила, че вследствие на
инцидента е получила травми на нервните коренчета в шийната област
на гръбначния мозък, счупване на
втори шиен прешлен и кръвонасядания
по ляво бедро, като била прегледана първоначално на
02.01.2017 г. в
ЦСМП - филиал Провадия с поставяне на шийна яка, съответно -
на 26.01.2017
г. поради оплаквания е била хоспитализирана в
МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна, където отново й е била
сложена шийна яка, а на 09.05.2017
г. й е било проведено образно изследване на
КТ на гръбначен стълб - шиен отдел и установени
КТ
данни за осификация на фрактурната ивица на С2. В резултат
на получените травми е изпитвала болки през продължителен период от време и е
направила разходи за лечението си, които следва да бъдат репарирани от
ответника.
Ответникът
„ЗД БУЛ ИНС” АД е оспорил исковете.
Релевантно към настоящото производство е възражението за завишаване размера на
претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди с оглед характера, вида и
тежестта на уврежданията и периода, за който са отшумели.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
На 02.01.2017 г., около 12:50 ч. на
кръстовището на път III-207 и път I-2, в с. Ветрино е настъпило ПТП между л.а
„Пежо 307“, ДК № В 9328 ВА, управляван от Е.Б.
и л.а. „Рено Меган“, ДК № В 8053 НВ, управляван от С.
С., при което водачът на л.а. „Пежо 307“ не
спазил указанията на знак Б-2 навлязъл в кръстовището и отнел
предимството на л.а. „Рено Меган“ (в тази насока са Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 324Р-3/02.01.2017 г., съставен от дежурен ПТП при РУП – Провадия, участък
Дългопол, протокол за оглед на ПТП от 02.01.2017 г. и
скица на местопроизшествието към него). При това
произшествие, като пътник, возещ се на задната седалка в лекия автомобил „Пежо
307“, е пострадала и ищцата. Повдигнатото на
водача Е. Б.
обвинение за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл. 129, ал. 1 НК, е било
прекратено след изявление на постраладалата Р.С., в хипотезата на чл. 343, ал.
2 НК (постановление от 11.05.2018 г. на РП –
гр. Провадия по досъдебно производство № 1001/2017 г.). Установен със
заключението на вещите лица Т. и д-р Д. по комплексната автотехническа и
медицинска експертиза, е механизма на настъпване
на произшествието, както и причинените
на ищцата вреди и връзката между произшествието и получените травми. Така според експертите, на 02.01.2017 г., около 12:50 ч., л.а. „Пежо 307,
управляван от Е. Б. се движил
по път 3-207 посока към кръстовището му с път I-2. При приближаването на
кръстовището, игнорирал изискванията
на правилата за движение и поставения на около 30 м. преди това знак Б2 –
„Стоп“ и стоп-линията и отнел
предимството на идващия му от дясно по път I-2, л.а. „Рено Меган“, управляван
от С. С.,
който поради невъзможност да реагира на внезапно появилия се пред него
автомобил, се ударил челно в неговата дясна част. Двата автомобила се завъртяли
по часовниковата стрелка около вертикалните си оси и спрели на местата, където са открити. От заключението се
установява още, че ищцата е получила счупване в областта на напречен израстък,
достигащ до страничната част на тялото на втори шиен прешлен, травма на
нервните коренчета в шийна област на гръбначния мозък и контузия на главата и
дясно коляно. Вещото лице Д. е посочил, че счупването е обусловило трайно затруднение в
движението на врата за период от 1.5 -2 месеца, а поради наличната травма на
нервните коренчета е възможно наличие на болка в рамките на месеци и повече.
При извършения преглед през м. април 2019 г. не се констатирали оплаквания по повод травмата. Уврежданията на ищцата са установени и с приложената медицинска
документация – тя е била прегледана в Спешен център на МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД на 02.01.2017 г. като и е назначено рентгенографско изследване и поставена шийна яка. На 24.01.2017 г. по повод силни болки в шията до нетърпимост, е била транспортирана до СПО на УМБАЛ „Св. Марина“, където е осъществено КТ на глава и шия
с данни за фрактура на С2 прешлен. След консултация с неврохирург е
приета в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД където е лекувана от 26.01.2017 г. – 29.01.2017 г. с окончателна диагноза „Травми на нервните коренчета в шийната област на
гръбначния мозък“ и с придружаващо заболяване „Счупване на
втори шиен прешлен“. Поставена й е
шийна яка за 6 седмици и е била е във
временна неработоспособност за периода 09.01.2017 г. – 29.05.2017 г. поради констатираните травми – удостоверено със седем болнични листове.
Експертите
са посочили, че получените травми са в пряка връзка
с произшествието и могат да бъдат получени, както при поставен колан, така и
ако не е бил поставен. В този смисъл и
неоснователно е и оплакването на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалата. Заключението не е оспорено
от страните и като компетентно и безпристрастно дадено се кредитира от
съда
Установено е също така наличието на валидно,
към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Пежо 307“, ДК № В 9328 ВА, обективирано
в полица № BG/02/116000652185 (обстоятелство,
признато и прието на осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за ненуждаещо се от доказване). Ищцата е
подала заявление за изплащане на обезщетение първоначално (без дата) и
допълнително от 29.08.2018 г., по което е постановен отказ на 12.09.2018 г., мотивиран с липсата на влязъл
в сила акт за установяване виновността на водача, управлявал застрахованото
МПС.
Преживяните физически болки и емоционални страдания на ищцата са доказани с разпита на свидетеля С.
И. С. - съпруг на пострадалата. Показанията на последния съдът цени изцяло, защото кореспондират с
писмените доказателства по делото и събраната медицинска експертиза, а и
свидетелят, като най-близък на пострадалата, има лични и непосредствени възприятия за
изнесените факти, а казаното е логично и житейски обосновано.
Непосредствено
след произшествието ищцата не помнела нищо и споделила, че изпитва болки в
главата и врата. Била транспортирана до болнично заведение, където била
прегледана, назначени болкоуспокояващи и поставена дунапренена яка на врата.
В следващите седмици тя продължила
да се оплаква от болки във врата, главата и виене на свят, въпреки приеманите
болкоуспокояващи. Заради продължаващите оплаквания по преценка на личния лекар, била пренасочена към специалист –
ортопед, който я прегледал, изписал медикаменти, но не установил
нищо сериозно. В същия ден, жената припаднала, като това се повторило
и на следващата сутрин, което наложило спешното й транспортиране в болницата. В МБАЛ „Св. Марина“ е бил извършен преглед и скенер и се установило счупването на втория
шиен прешлен, поради което й била поставена обездвижваща
яка и жената била хоспитализирана. Тя почти не можела да става, било й забранено да се натоварва, постоянно й се виело свят, била
обслужвана от съпруга си, който се
грижил за нея и след изписването й. Продължила да носи обездвижващата яка до месец май 2017 г., когато бил направен нов скенер. В целия период продължавали болките и жената не можела да
се грижи за себе си и за
двугодишното си дете. Продължавала да
изпитва страх от катастрофата.
Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е
пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с
което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и
размер.
В случая са доказани както застрахователното
правоотношение на застрахования, виновен за произшествието водач Бебов, с
ответника, причиненото от застрахования ПТП и получените, вследствие на същото
и стоящи в причинна връзка травми от ищцата. Затова,
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на виновния за произшествието водач следва да бъде ангажирана.
Търпените
от въззивницата неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно
противоправно деяние, за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността
на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономи- ческото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и
посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на
критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят от множество
фактори, като минимална работна заплата /към
момента на деликта 460лв./, инфлационни процеси /2,
8% за 2017г./, нарастване на цените и др.
Съобразявайки броя и вида
на травматичните увреждания – счупване в областта на напречен израстък,
достигащ до страничната част на тялото на втори шиен прешлен, травма на
нервните коренчета в шийна област на гръбначния мозък и контузия на главата и
дясно коляно, периодът на лечение около два месеца за счупването на
прешлена и след този период повече месеци заради болката от травмата на
нервните коренчета в областта на врата (според вещите лица) и около пет месеца,
в които шията е била обездвижена в яка и ищцата е била нетрудостпособна (до
29.05.2017 г. е била в болничен), физическите болки от травмата при инцидента,
изпадането й в безпаметно състояние, с много голяма интензивност към момента на
произшествието и месец след него, както и в продължилия лечебен период от около
5 месеца (показанията на свидетеля Славов), включително престоя в болницата и
неудобствата от невъзможността да се справя съвсем сама в ежедневието си, да
работи и да се грижи за малкото си дете, стресът от произшествието, възрастта
на пострадалата (жена на 36 години) и пълното излекуване на травмата
(така заключението на вещите лица) както и обществено-икономическите
условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП,
съдът приема, че обезщетение в размер на 30000
лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В този смисъл неоснователни са оплакванията на застрахователя - възивник
за завишаване размера на обезщетението и несъответствието му с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Доколкото недоказано е възражението за
съпричиняване поради непостаняване на предпазен колан, на ищцата
следва да бъде присъдено обезщетение от 30 000 лв. Окръжният съд е
достигнал до идентичен правен извод
поради което решението му, в обжалваната част за горницата над
10 000 лв. до 30 000 лв. следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са и
оплакванията в насрещната въззивна жалба на ищцата досежно началния момент на
дължимост на законната лихва, тъй като обезщетението се дължи от предявяване
на претенциите пред застрахователя, а не от датата на
деликта, както се претендира в исковата молба. В тази насока е формирана
съдебна практика - решение №167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г.
по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І
т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК и чл.
38, ал.1, т.2 ЗАдв, за оказаната безплатна правна помощ в полза на адв. Д.Н. от
САК – процесуален представител на Р.С., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален, според чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004
г., размер от 1 130 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№452 от 23.05.2019 г., постановено по т.д.№ 1513/2018 г. по описа на Варненския
окръжен съд в В ЧАСТТА,
с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Р.П.С.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
на получени травми при ПТП, настъпило на 02.01.2017 г., по вина на Е.
Б. при управление на л.а. „Пежо 307“, ДК № В
9328 ВА, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 10 000 лв. до 30 000 лв., както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на Р.П.С. за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 02.01.2017 г. – 29.07.2018 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Дж. Баучер“, № 87, представлявано от С.
П. и К.
К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Й.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 1 130 лв.
възнаграждение
за процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: