РЕШЕНИЕ
№ …………………….
………………………г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди
и двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело № 889/2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.29 ал.7 от Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Делото е образувано във връзка с жалба на А.И.Т.
чрез адв.И.А. срещу решение №2-2010/13.12.2021г. на Комисията
за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български
граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската
народна армия /наричана за краткост „Комисията“/.
Първоначално жалбата е подадена в
Административен съд София-град, който я
е препратил по подсъдност на Административен съд – Варна.
В жалбата се прави оплакване, че решението
на Комисията е едновременно нищожно и неправилно. Жалбоподателят счита, че то е
нищожно по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА,
защото не е било налице обстоятелството по чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, тъй като липсват нови доказателства и принадлежността вече
е била обявена с решение №149/13.07.2010г. на Комисията, което е било
потвърдено с решение №3939/01.12.2010г. по адм.дело №6242/2010г. на
Административен съд – София-град /АССГ/, чието решението е било оставено в сила
от Върховния административен съд с решение № 9838/01.07.2011г. по адм.дело №
2878/2011г. В жалбата е подчертано, че по отношение на А.И.Т. е било
постановено повторно решение № 2-160/03.04.2013г. на
Комисията, по чието оспорване е било образувано адм.дело №4400/2013г. по
описа на АССГ, приключило с решение №6571/29.10.2013г. Същото е било отменено
от Върховния административен съд с решение № 9226/12.07.2017г., постановено по
адм.дело 1812/2016г. и решение № 2-160/03.04.2013г. на Комисията е било обявено
за нищожно, тъй като принадлежността на А.Т. вече е била обявена с предходно
решение на Комисията и не са били открити нови доказателства, за да бъде приложима хипотезата на чл.28 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА. Жалбоподателят смята, че сега обжалваното решение №2-2010/13.12.2021г.
на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия е нищожно, защото е идентично с предходното ѝ решение № 2-160/03.04.2013г., което е било обявено за нищожно с влязло в
сила решение на ВАС.
Ответната страна - Комисията за разкриване
на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към
държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е
представил е представила писмен отговор пред АССГ със с.д. №526/10.01.2022г., в
който оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква се, че Комисията е установила
повече документи, удостоверяващи принадлежност на Т. от тези по първоначалното
решение от 2010г., както и спрямо тези по отмененото решение от 2013г. Тоест, в
обжалваното понастоящем решение на Комисията, принадлежността на жалбоподателя
е установено на база на регистрационен дневник, два екземпляра картон обр.6,
протокол вх.№ 1788/05.04.1990г. и на още два картона обр.4, което обстоятелство
е изрично отразено в обжалваното решение чрез удебеляване на текста „обр.4 – 2
бр.“. Изтъква се, че посочените документи са в обхвата на изброените в чл.25
т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА,
представляват документ по смисъла на §1 т.1 от ДР на специалния закон,
предадени са от орган по чл.16 от закона и проверката е била задължителна на
основание чл.26 ал.1 т.2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като при наличието им Комисията е била длъжна да
издаде решение, като посочи, че основание за разглеждане е чл.28 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същите доводи са повторени пред Варненския административен съд в писмените
становища на ответника с вх.№ 9468/16.06.2022г. и вх.№ 10792/11.07.2022г.
Обжалваното решение е било съобщено на А.Т.
на 16.12.2021г. видно от обратната разписка, а жалбата срещу него е постъпила
на 30.12.2021г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол от лице с активна процесуална легитимация, поради което е
допустима.
Съдът разгледа доказателства, представени
с административната преписка и събрани в съдебното производство и установи
следното от фактическа страна:
С решение №2-2010/13.12.2021г. на
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ е постановено: „Обявява установената
и обявена с решение №149/13.07.2010г. – областните управители и заместник
областните управители – принадлежност към органите по чл.1 от Закона на А.И.Т.“.
За жалбоподателя е установено, че е имал качеството на „секретен сътрудник“ –
съдържател на явочна квартира с псевдоним „Македония“. Посочено е, че решението се издава на основание чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и документите, въз основа на които е
установена принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са: рег.дневник, картони
– обр.4 – 2 бр. /отбелязано с надебелен шрифт/, картони – обр.6 – 2
бр. и протокол рег.№ С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване личното
дело на Я/К „Македония“.
В обжалвания акт е вписано, че по
отношение на А.И.Т. са издадени няколко предходни решения, с които е обявена
принадлежността му към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА: решение № 292/15.12.2011г. – кандидати за местни избори –
2011г., решение №2-588/17.12.2015г. – кандидат за местни избори – 2015г.,
решение № 2-1591/29.03.2019г. – ПП „Българска социалистическа партия“, решение
№ 2-1772/16.12.2019г.
В отговор с вх.№ 9468/16.06.2022г.,
ответната страна отбелязва, че в предходните решения в периода от 2010г. до
2019г., изброени в обжалваното решение №2-2010/13.12.2021г., сред наличните
документи за установяване на принадлежност на А.Т. към органите по чл.1 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА липсват двата екземпляра на картон обр.4, които понастоящем се
явяват нови доказателства по смисъла на чл.28 от цитирания закон.
В строго секретна от особена важност
заповед №І-30 от 30 май 1989г. на министъра на вътрешните работи за
„Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица“ за тази категория секретен сътрудник е
записано изискването: „Съдържател на явочна квартира е секретен сътрудник на
органите на ДС, който доброволно им е предоставил намиращите се на негово
разположение жилищни и други помещения за срещи с агенти и резиденти.““.
Във връзка със заемане на публична
длъжност – заместник областен управител на област Варна от 13.08.2007г. до
27.07.2009г. с решение №149/13.07.2010г. е
установена и обявена принадлежността към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на А.И.Т. като „секретен сътрудник“ – съдържател на явочна
квартира с псевдоним „Македония“ въз основа на следните документи: рег.дневник,
картон обр.6, протокол рег.№ С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване
личното дело на Я/К „Македония“. С решение №3939/01.12.2010г. постановено
по административно дело №6242/2010г. на АССГ е отхвърлена жалбата на А.И.Т.
срещу решение
№149/13.07.2010г. на КРДОПБГДСРСБНА. Обжалваното съдебно решение е оставено в
сила от Върховния административен съд с решение №9838/01.07.2011г. по адм.дело
№2878/2011г.
Във
връзка с кандидатура за общински съветник в община Варна, издигнат от ПП „БСП“,
с решение № 292/15.12.2011г. на Комисията е установена и обявена
принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на А.И.Т. в качеството му
на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира с псевдоним „Македония“
въз основа на следните документи: рег.дневник, картон обр.6, протокол рег.№
С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване личното досие на Я/К
„Македония“.
С решение №2-160/03.04.2013г. на Комисията
е обявена установената и обявена с решение №149/13.07.2010г. принадлежност на А.И.Т.
като „секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира“ с псевдоним
„Македония“ въз основа на документите: рег.дневник, картон обр.6 и протокол
рег.№ С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване личното досие на Я/К
„Македония“. Жалбата на А.Т. срещу цитираното решение на КРДОПБГДСРСБНА
е отхвърлена с решение №6571/29.10.2015г. на АССГ по адм.дело №4400/2013г. При
касационното обжалване пред Върховния административен съд с решение
№9226/12.07.2017г. по адм.дело №1812/2016г.,
първоинстанционното съдебно решение е отменено и е обявена нищожността на решение №2-160/03.04.2013г. на Комисията.
Във връзка с кандидатурата за общински
съветник в община Варна, издигнат от ПП „БСП“, с решение №2-588/17.12.2015г. на
Комисията е обявена установената и обявена с решение №149/13.07.2010г.
принадлежност на А.И.Т. като „секретен сътрудник – съдържател на явочна
квартира“ с псевдоним „Македония“ въз основа на документите: рег.дневник,
картон обр.6 и протокол рег.№ С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване
личното досие на Я/К „Македония“. Няма данни по делото това решение да е
било обжалвано от А.Т. пред съда.
При извършена проверка на лица по чл.3
ал.2 т.5 ЗДРДОПБГДСРСБНА и като член на ръководен орган на ПП „БСП“, с решение №2-1591/29.03.2019г. на Комисията е
обявила установената и обявена с решение №149/13.07.2010г. принадлежност на А.И.Т.
като „секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира“ с псевдоним
„Македония“ въз основа на документите: рег.дневник, картон обр.6 и протокол
рег.№ С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване личното досие на Я/К
„Македония“. По делото не бяха представени доказателства за съдебно
обжалване на цитираното решение на КРДОПБГДСРСБНА.
С решение № 2-1772/16.12.2019г. на
Комисията, при извършена проверка по реда на чл.26 ал.1 т.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на кандидати за общински
съветници в община Варна и издигнатата кандидатура от „БСП за България“ е
обявена установената и обявена с решение №149/13.07.2010г. принадлежност на А.И.Т.
като „секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира“ с псевдоним
„Македония“ въз основа на документите: рег.дневник, картон обр.6 и протокол
рег.№ С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване личното досие на Я/К
„Македония“. Доказателства за обжалване на това решение по съдебен ред не
бяха представени от жалбоподателя.
Действително, при сравняване на всички изброени по-горе решение на Комисията
за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български
граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската
народна армия /които са представени по делото/ става ясно, че А.И.Т. е
принадлежал към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като е имал качеството на „секретен
сътрудник – съдържател на явочна квартира“ с псевдоним „Македония“.
В сайта на Регистъра на сътрудниците на
Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия е
публикувано: „Съдържателят на явочна квартира е основна категория секретен
сътрудник на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване,
възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност“ от 1950 г. за него е отбелязано: „Съдържател
на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на
Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира
на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири
се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт
граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по
същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не
се приема в една и съща явочна квартира.“
В строго секретна заповед на министъра на
вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. е дадено следното
определение: „Съдържател на явочна квартира е проверен и надежден сътрудник,
който се е съгласил доброволно да предостави своята квартира на органите на ДС
за срещи с агентурата и провеждане на други агентурни мероприятия. Тази
категория сътрудници се вербува между членове на БКП, актива на ДНСМ и по
изключение честни безпартийни. Явочните квартири трябва да отговарят на
изискванията на конспирацията и да осигуряват запазването в пълна тайна
провежданите срещи. Съдържателят на явочна квартира и живущите с него лица не
трябва да знаят агентурата по лица, фамилии и други белези.“
Във всички решение с
изключение на обжалваното са изброени едни и същи документи, а именно: рег.дневник,
картон обр.6 и протокол рег.№ С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване
личното досие на Я/К „Македония“. Същите са представени по делото към придружително
писмо вх.№526/10.01.2022г. на Комисията, и евидно, че в извлечението от
регистрационния дневник под №56650 на 07.04.1980г. е вписана регистрацията на А.Т.
като секретен сътрудник – съдържател на
явочна квартира с псевдоним „Македония“ към ОУ на МВР – Варна – Държавна
сигурност, вербуван на 26.03.1980г. В картон обр.6 – 2 бр. „строго секретно“ е
вписано вербуването на А.Т. за секретен сътрудник – съдържател на явочна
квартира с псевдоним „Македония“.
За разлика от предходни решения на Комисията, в обжалваното нейно решение
№2-2010/13.12.2021г. е установена принадлежност на А.Т.
не само въз основа на вече изброените, но и въз основа на допълнителен документ
- картон – обр.4 – 2 бр. /маркиран
с удебелен шрифт в самото решение/, като е отбелязано изрично, че
основание за разглеждането е чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Самият картон обр.4 с гриф „строго
секретно!“ и декласифициран по §17 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е приложен от комисията
към придружително писмо вх.№526/10.01.2022г. Той е за вербуването на А.И.Т.
като секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира с псевдоним „Македония“.
В двата броя картон обр.4 текстът е ясен и четлив и няма задрасквания,
зачерквания или друг вид заличавания на информация.
Предвид изложените правно-относими факти,
съдът прави следните фактологични заключения: Принадлежността на А.И.Т.
към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е установена с влязло в
сила решение №149/13.07.2010г. на КРДОПБГДСРСБНА. Обжалваното
решение №2-2010/13.12.2021г. на
Комисията се обосновава на допълнителни два броя картони обр.4, които не са
отразени при предишните проверка на Комисията.
С оглед на установените по делото факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение № 12 от
9.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 9/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от
съдията Румяна Лилова:
„Комисията за разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална
компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се
произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и
обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице,
при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение
е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от
същия закон.“.
Спорният правен въпрос е дали е налице
хипотезата на чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, чиято разпоредба гласи: „Комисията се произнася служебно, когато се
появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е
произнесла, независимо от наличието на предходни проверки.“. За да отговори на
него, съдът съобрази следното:
Предмет на ЗДРДОПБГДСРСБНА е да уреди реда за достъп, разкриване,
използване и съхраняване на документите на Държавна сигурност и на
разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 9 септември
1944 г. до 16 юли 1991 г., както и да обяви принадлежност на български
граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности, към
органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Принадлежността се установява
съгласно чл. 24 ЗДРДОПБГДСРСБНА при
наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на
органите по чл. 1 от същия закон. Обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове,
които са различни за щатен служител, за нещатен служител и за секретен
сътрудник и са изброени съответно в т. 1, 2 и 3 на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Според разпоредба на чл.25 т. 3
ЗДРДОПБГДСРСБНА обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за дейност на
секретен сътрудник /каквото качество е имал жалбоподателя/ се установяват освен
с документи, собственоръчно написани или подписани от него, и със следните
документи, съдържащи се в информационните фондове ”документи от ръководилия го
щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните
масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите
за унищожаване или други информационни носители.”
В мотивите на решение № 4 София, 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г.,
съдия докладчик С.С.(Обн., ДВ, бр. 28 от 06.04.2012 г.) е казано, че в
разпоредбата на чл.25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е част от реда
за установяване на принадлежност въз основа на документи, съдържащи се в
информационните фондове. Конституционните съдии са отбелязали: „В нея примерно
и алтернативно се изброяват документите по смисъла на този закон, с които може
да се установява дейност на секретен сътрудник, като включително в края на
разпоредбата се допуска това да става и с други неупоменати в нея документи по
смисъла на този закон. В резултат на това законодателно решение принадлежност
към органите по чл. 1 се установява освен с документите, които изхождат от
сътрудника (собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество;
собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения;
документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в
делата за оперативен отчет), така също и с документи, които не изхождат от него
и не съдържат подписа му. Идеята на законодателя е до оспорените документи да
се пристъпи, когато личните и работни дела и съдържащите се в тях
собственоръчно написани от секретния сътрудник документи са унищожени, тъй като
е общоизвестен фактът на унищожаване на досиета на част от секретните
сътрудници. С включване на оспорените документи сред доказателствата за
установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране
на гражданите, които са сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия и да не бъдат поставени в привилегировано положение
лицата, чиито документи по различни причини са унищожени. Следва да се отчете и
обстоятелството, че не винаги е искано писмено обещание (декларация) за
сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за
неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при
изключването им.“.
ЗДРДОПБГДСРСБНА не изисква кумулативно наличието на определени по
брой или вид документи, за да се установи и обяви принадлежност на лице към
органите по чл. 1 от закона. Обратно, той придава на абсолютно всички документи
по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА
качеството на документи, които са годно доказателствено средство за
установяване на принадлежност и на които придава еднаква доказателствена сила.
В същото време, обаче, определението
„документ“, дадено в §1 т.1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА не
съдържа презумпция, че всички документи са годно доказателствено средство за установяване на принадлежност и са с еднаква
доказателствена сила
за установяване на принадлежност.
Доказателствената сила на документа се преценява от съда по правилата на чл.
178 и сл. ГПК,
приложима субсидиарно съгласно чл.144 от АПК.
Изхождайки от цитираното решение на Конституционния съд на Република
България и от философията, заложена в специалния закон, съдът счита, че картон
обр.4 отговаря на определението
„документ“, дадено в §1 т.1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, според което такъв е всяка записана информация, независимо от
материалния и носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни
информационни системи и бази данни. Освен документ, същия трябва да има
и качеството на ново доказателство, за да се приеме, че обжалваното решение
действително е постановено в изпълнение на чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, както
изрично е записано и в него по отношение
на А.И.Т..
Комисията по чл. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА е колективен административен
орган и постановяваните от нея решения притежават белезите на индивидуални
административни актове. Обжалваното решение е взето от заседание на Комисията,
състояло се на 13 декември 2021г., за което е изготвен протокол №39, на което
са присъствали всичките ѝ шест члена,
видно от присъствената книга, които са гласували „за“. Решенията ѝ са
волеизявления, с които се констатират вече възникнали права или задължения,
поради което те са декларативни административни актове (чл.21 ал. 2 от АПК). Макар, че Комисията няма задължение да изследва,
дали лицето реално е провеждало агентурна дейност или не, но чл. 9, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ѝ възлага задължение за анализ и
оценка на откритите документи, от което следва, че законът не възлага на
Комисията само регистрационни правомощия, а отива отвъд това. Този извод следва
и от разпоредбата на чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в която се говори за
„доказателства“, т.е. законодателят е употребил термина
„доказателства“, а не термина „документи“, което означава, че не всеки документ може да е доказателство за
принадлежността на лицето, а само този който има доказателствена сила и
стойност.
Следователно, в хипотезата на чл. 28 от Закона, Комисията е тази, която
следва да прецени дали новооткритите документи са доказателства и то нови. В разглеждания
случай, в решението на Комисията не са изложени аргументи защо документа картон
обр.4 е приет като доказателство за
принадлежност. Този анализ не е извършен от Комисията, поради което следва да се извърши от административния съд
при произнасяне по съществото на спора относно прилагането и тълкуването на
материалния закон. В картон обр.4 няма зачерквания и задрасквания и текстът е
напечатан на печатна машина ясно и четливо. Според Инструкцията за оперативен
отчет на Държавна сигурност № І-20/20.01.1978г. публикувана на сайта на Регистъра
на сътрудниците на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на
Българската народна армия https://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-08-19-22/2014-04-08-07-55-37 , картон обр.4 се изготвя за действащите или
за изключените от сътрудническия апарат секретни сътрудници по псевдоним.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че картон обр.4 е годно доказателство,
удостоверяващо принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА,
което е сред изброените в чл.25 т.3 от цитирания закон. Данните в него съвпадат
с останалите събрани доказателства - рег.дневник, картон обр.6, протокол рег.№
С КА-87/27.03.1990г. за определяне за унищожаване личното дело на Я/К
„Македония“. Изписано е името на жалбоподателя А.И.Т., роден на ***г. в
гр.Варна, посочена е категорията му „съдържател на Я/К“ с псевдоним
„Македония“, отбелязано е и името на оперативния работник, който го е вербувал
Кръстю Кръстев. Документът – картон обр.4 е с гриф „строго секретно!“ и е
декласифициран по реда §17 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно Комисията го е взела
предвид при постановяване на решението си по чл.28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, което се оспорва от А.Т..
С
оглед на изложено, съдът приема,
че е налице ново доказателство по смисъла
на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, което е предпоставка
за ново
произнасяне чрез
„обявяване“ от страна на Комисията на установената и
обявена с решение №149/13.07.2010г. принадлежност на А.И.Т. към органите по
чл.1 от приложимия специален закон.
Обжалваното
решение е законосъобразно и не е налице основание за неговата отмяна. Неоснователността
на жалбата предоставя право на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но такова не е поискано.
Мотивиран
от изложените съображения, и на основание чл.29 ал.7 от ЗДРДОПБГДСРСБНА във връзка с чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Т. чрез адв.И.А. срещу решение
№2-2010/13.12.2021г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: