Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр. София,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI б въззивен
състав, в публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в. гр. д. № 11203 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на
чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 75841 от 23.04.2020 г. по гр. д. № 6601/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 45 състав, съдът е отхвърлил предявените от "Т.С. " ЕАД, ЕИК *******, със седалище:*** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу "Г.П.-
М" АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** за признаване на
установено в отношенията между страните, че „Г.П.– М“ АД дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 367,45 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.02.2016 г. до 30.11.2017 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул. „********, ет. ********абонатен № ***сумата
от 28,38 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.02.2016 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.11.2018 г. до
окончателното плащане, сумата от 64,27 лева – мораторна лихва върху главницата
отопление за периода 31.03.2016 г. до 14.11.2018 г., сумата в размер на 4,17
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.03.2016 г. до 14.11.2018 г., за които вземания в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
73812/2018 г. по описа на СРС, 45 състав. С решението „Т.С.“ ЕАД е осъден да
заплати ма „Г.П.– М“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100
разноски по делото.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ищецът "Т.С." ЕАД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва, излагайки доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, както и че същото е постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Изложени са съображения, че съгласно приетата по делото СТЕ за процесния период
са начислени дължимите суми съобразно изискванията на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Намерен е за неправилен изводът на
първия съд, че доставката на топлинна енергия за процесния период не се доказва
от изслушаната СТЕ, тъй като в процесния период са включени три отчетни период,
а отчитането се е извършвало веднъж годишно.
Посочено е, че няколкократно ищецът е изпращал покани за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия за небитови нужди на ответното дружество Искането към въззивната инстанция е
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да се уважат
изцяло. Претендират се и разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Г.П.– М“ АД. Изложени са съображения за неоснователност на
подадената жалба. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася
по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се
касае до приложението на императивна материално-правна норма или до хипотеза,
при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е неправилно според
настоящият въззивен състав по следните съображения:
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от "Т.С.
" ЕАД срещу "Г.П.-
М" АД.
Първоинстанционното решение е постановено при правилно установена
фактическа обстановка, въз основа на точна и вярна интерпретация на събраните
по делото доказателства, поради което и в тази част настоящата инстанция
препраща към мотивите на първия съд на основание чл. 272 от ГПК.
Конкретно по обективираните във въззивната жалба възражения настоящата
инстанция намира следното:
Настоящият въззивен състав
приема, че по силата на нормативните актове, действали през процесния период,
въззиваемото дружество е потребител на топлинна енергия и за него важи
действащото в този период законодателство в областта на енергетиката. В този
смисъл регламентираното в чл. 149, ал.
1, т. 3 от ЗЕ, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори, които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Както правилно
е установил и районния съд за процесния период – 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г.
не се установява наличието сключен договор между страните за продажбата на ТЕ за стопански нужди.
На основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника
топлинна енергия, със спестяването на разходи за която ответникът се е обогатил
за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на
ответника на топлинна енергия, както и че на ответника е предоставяна услуга
дялово разпределение.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната
даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца,
които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
В
процесния случай, в тежест на „Т.С.“ ЕАД е, съобразно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК да установи факта на доставяне на топлинна енергия на ответника,
със спестяване на разходите за която, последният се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, който е
извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия, както и че е
направил разходи за услуга за дялово разпределение, при условията на пълно и
главно доказване.
За
да отхвърли предявения иск за главница за изразходвана топлинна енергия
първоинстанционният съд е приел, че доставката на топлинна енергия през
процесния период не се установява от изслушаната СТЕ. От същата се установява,
че процесния период м.02.2016 г. – м.11.2017 г. е включен в рамките на три
отчетни периода, отчитането е извършвано веднъж годишно, поради което и не може
да се извърши помесечно разпределение на данните от изравнителните сметки.
Намерил е, че в производството не се е установило защо отчитането е извършвано
веднъж годишно, при изрично оспорване от страна на ответника, като по този
начин експертизата на е формирала в съда категоричен извод за количеството
доставена енергия в имота.
По
делото е прието заключение на вещото лице М. по назначената СТЕ. Вещото лице
посочва, че през процесния период фирма „Т.“ ООД е извършвала дялово
разпределение на ТЕ, в съответствие с действащата норматива уредба, като е
издала индивидуални справки /изравнителни сметки/ за дялово разпределение за
аб. № 007697 за процесния период. Изравнителните сметки са за отчетните периоди
м.05.2015 г. – м.05.2016 г., м.05.2016 г. – м.05.2017 г. и м.05.2017 г. –
м.05.2018 г., т.е. процесният период м.02.2016 г. – м.11.2017 г. е включен в
рамките на трите отчетни периода и доколкото реалното отчитане на
измервателните уреди в имотите се извършва веднъж годишно не може да се извърши
помесечно разпределение на данните от изравнителните сметки за всеки месец от
отчетния период. Посочил е, че титуляр по изравнителните сметки за процесния
период е фирма „Г.П.– М“ АД. В приложената по т. 3 от заключението таблица е
посочено, че за периода м.05.2016 г. – м.05.2017 г. е начислена сума по фактури
в размер на 284,51 лева, а след изготвяне на изравнителна сметка дължимата сума
за периода е изчислена в размер на 275,31 лева. Настоящата инстанция кредитира
заключението, доколкото същото е изготвено от компетентно вещо лице и е
обосновано.
При
така изложеното настоящата инстанция намира извода на първия съд за
недоказаност на доставката на топлинна енергия за частично неправилен. Видно е
от заключението на вещото лице, че за част от процесния период се доказва
реална доставка на топлинна енергия, а след изготвена изравнителна сметка и
размера на дължимата сума – 275,31 лева. Поради изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено частично – за сумата от 275,31 лева и за
периода м.05.2016 г. – м.05.2017 г., като бъде признато за установено, че
ответника дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 275,45 лева – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода м.05.2016 г. –
м.05.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „********, ет. *******,
абонатен № ***а в останалата част за недължимост на сумата над 275,31 лева до
пълния предявен размер от 367,45 лева и за периода от м.02.2016 г. до м.05.2016
г. и м.06.2017 г. – м.11.2017 г. следва да се потвърди като недоказан.
Доколкото
във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи по отношение на първоинстанционното
решение, в частта, с която са отхвърлени исковете за лихва за забава и дялово
разпределение, то същото следва да се потвърди в тази му част.
При
този изход на делото следва да бъдат преизчислени възложените от
първоинстанционния съд разноски съобразно уважената и отхвърлени части от
предявените искове. Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в
размер на 75 лева, като съобразно уважената част от исковете му се дължат
такива в размер на 44,45 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски
в размер на 575 лева, като съобразно уважената част от исковете му се дължат
такива в размер на 340,97 лева, а доколкото на ответника са признати разноски в
размер на 100 лева същите следва да бъдат редуцирани до размер от 40,70 лева.
Пред въззивната инстанция разноски претендира единствено "Т.С.“ ЕАД, които
определение съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК са в размер на 59,30
лева.
При тези мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 75841 от 23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 6601/2019 г. на СРС, ГО, 45
състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******* срещу „Г.П.– М“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, за
признаване на установено, че „Г.П.–
М“ АД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата до 275, 31 лева – представляваща неплатена цена
на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2016 г. до м.05.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „********, ет. ********абонатен
№ ***ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.11.2018 г.
до окончателното плащане, както и в ЧАСТТА, с която „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на „Г.П.–
М“ АД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата над 40,70 лв. до 59,30
лв. разноски за заповедното и исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на
чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, че „Г.П.– М“ АД, ЕИК *******,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата до 275,31 лева, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през период от м.05.2016 г. до м.05.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „********, ет. ********абонатен № ***ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.11.2018 г. до окончателното
плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
73812/2018 г. по описа на СРС, 45 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75841 от 23.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 6601/2019 г. на СРС, ГО, 45 състав, в ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу „Г.П.– М“ АД, ЕИК******* искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено,
че „Г.П.“ АД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 275,31 лева до пълния предявен
размер от 367,45 лева, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.02.2016 г. до м.4.2016 г. /вкл./ и от м.6.2017 г. до
м.11.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, бул. „********, ет. ********абонатен № ***сумата от 28,38 лева,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.02.2016 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.11.2018 г. до окончателното
плащане, сумата от 64,27 лева – мораторна лихва върху главницата отопление за
периода 31.03.2016 г. до 14.11.2018 г., сумата в размер на 4,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2016 г. до 14.11.2018 г., за които вземания в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73812/2018 г. по
описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА „Г.П.– М“ АД,
ЕИК******* да
заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 59, 30 лв. разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Г.П.– М“ АД,
ЕИК******* да
заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 385,
42
лв. разноски за заповедното и първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на ищеца: „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.