№ 372
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000286 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника „З.А.Д.....“ АД ЕИК
...., представлявано от изпълнителните директори Р.М. и Б.И. чрез
юрисконсулт И.В. против Решение № 260366 от 22.12.2021 г., постановено
от Старозагорският окръжен съд по търг. дело № 89/2020 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от решението, по
силата на която съдът е осъдил ответното застрахователно дружество да
заплати на Ж. СТ. Ж. ЕГН: ********** сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди- болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
16.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването
на застрахователя- 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че решението е
постановено в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съдът не е отчел, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Последното се изразява в непоставянето на обезопасителен колан,
1
представляващо нарушение на чл.137а ЗДв.П. Второто оплакване е ,че съдът
е присъдил завишен размер на обезщетението от 50 000 лева, без да посочи
критериите въз основа на които приема този размер като справедлив.
Претендира се за постановяване на въззивно решение по същество, с което да
се отхвърли предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ, а при условията на
евентуалност се претендира да се намали размера на присъденото
застрахователно обезщетение.
Въззиваемия Ж. СТ. Ж. с ЕГН: **********, представляван от
пълномощника си по делото адвокат Р.М. вписана като чел на САК
поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ.
Във въззивната жалба се поддържат две основни оплаквания, първото
от което е за неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Според жалбоподателя съдът не е отчел наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
непоставянето на обезопасителен колан. С това си бездействие е нарушил
разпоредбата на чл.137а от ЗДв.П.
Оплакването е неоснователно и правилно първоинстанционния съд го е
оставил без уважение, но в тази му част мотивите му са повече от пестеливи .
От тях не става ясно какво приема съда: дали пострадалият е бил с поставен
предпазен колан или не.
По делото е изяснено безспорно механизма на процесното ПТП, като
основната причина за да се стигне до сблъсъка е това, че управляващия лек
автомобил „Ф.П.“ по неустановена причина е загубил контрола върху
собствения си лек автомобил. Същият при десен за него завой е навлязъл в
лентата за насрещно движение, по която се е движел лекия автомобил „О.А.“,
управляван от пострадалия Ж.С. Ж.. Безспорно е установено от
заключението на автоексперта, че мястото на удара е изцяло в лентата за
движение на лекия автомобил „О.А.“. Другият автомобил „Ф.П.“, който е
2
навлязъл в лентата за насрещно движение се е намирал в по-голямата си част
в лентата за движение на „О.“. Заемал е със задната си дясна ъглова част
само около 0.6 -0.7 метра от собствената си лента за движение.
Вещото лице-автоексперт е изчислило, че лекият автомобил „Ф.П.“
навлизайки в лентата за насрещно движение е нанесъл удар, като към
момента на удара скоростта му на движение е била около 83 км/ в ч. При тази
скорост ударът е бил много силен, доказателство за което е , че в лекия
автомобил марка „О.А.“ се е задействала въздушната възглавница, т.н
„аербег“. Той е предназначен, за да омекоти удара за водача на „О.А.“т.е. за
пострадалия. Нещата стават още по-ясни от обясненията на автоексперта
инж.И.И., дадени в съд.заседание пред първата инстанция при приемане
заключението на комплексната експертиза.
Вещото лице е констатирало,че въздушната възглавница на лекия
автомобил „О.А.“ е била отворена. Автомобилът в конкретната ситуация е
разполагал със система за пасивна безопасност или т.н. „ SRS“., която
работи, но по предварително зададени критерии.
Това означава, че въздушната възглавница се задейства ,т.е. отваря се,
но само ако водачът на лекия автомобил е бил със закопчан обезопасителен
колан.
В това именно се състои функционалната връзка между въздушната
възглавница и обезопасителния колан – без правилно поставен колан
въздушната възглавница не може да се задейства.
Наред с това следва да се вземат предвид и обясненията на д-р М.К.,
който е обяснил в съд.заседание, че пострадалият е получил травматични
увреждания в областта на главата. Тези увреждания са причинени при
контакта с вече разгънатата въздушна възглавница, като в момента на удара
тя е изключително твърда.
Или казано в едно изречение: пострадалият е имал поставен
обезопасителен колан като при липса на такъв въздушната възглавница
нямаше да се отвори. Безспорен факт е ,че тя се е задействала и част от
травмите по главата на пострадалия е от повърхността на възглавницата.
Последната е въздушна, но изобщо не е мека.
3
Съществува и още едно , макар и косвено доказателство в подкрепа на
това, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Същият е претърпял
контузия на главата, но не много тежка. Ако пострадалият е бил без колан
тази контузия би могла да бъде далеч по-тежка. При толкова силен удар и
без предпазен колан пострадалият с голяма степен на вероятност щеше да
претърпи черепно –мозъчна травма.Според обясненията на д-р М.К. това се
отнася и до шийната травма, която би могла да бъде по-тежка от тази, която е
настъпила в момента на удара.
С оглед на така изложените два аргумента: един пряк и един косвен
въззивният съд приема ,че пострадалият водач Ж.Ж. е бил с поставен
предпазен колан. В противен случай ако нямаше такъв травматичните
увреждания щяха да бъдат далеч по –тежки , а в някои случаи, при тежка
черепно-мозъчна травма могат да се получат увреждания, несъвместими с
живота. В случая това ,че е бил с правилно поставен предпазен колан и е
управлявал с малка скорост от порядъка на около 51 км/ч е спасило
пострадалия от тази развръзка.
Не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД и
пострадалият не е допуснал нарушение на чл.137а от ЗДв.П.
Второто оплакване на жалбоподателя е за неправилно приложение на
чл.52 от ЗЗД като се счита, че присъденото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева е завишено.
Оплакването е неоснователно по следните съображения:
От заключението на СМЕ с участието на вещо лице – гръден хирург и
неврохирург, което е прието, без да бъде оспорено се установява, че
пострадалият Ж.Ж. в резултат на удара е претърпял сериозни травматични
увреждания. Получил е политравма в областта на гръдния кош, която се
изразява в контузия на меките тъкани на гръдния кош,
счупване на три ребра- 4,10 и 11 то ребро в ляво по задната мишнична кост.
През оздравителния период пострадалият е претърпял болки и страдания,
като най-интензивни болките са били през първите 10 дни.
4
Според гръдния хирург д-р Д.В. при получената гръдна травма
продължителността на възстановителния период е в границите на около 60
дни. Първичната консолидация на костните структури се смята завършена
след 45 –я ден на травмата. След 10 ден в следващите дни и седмици
болките постепенно намаляват, но се засилват при самото движение на
тялото и при физически усилия. Такива усилия не са могли да бъдат
спестени на пострадалия, който през първия месец е разчитал на помощта на
съпругата си, но след това вече е започнал сам да извършва текущите битови
дейности.
Пострадалият е получил и невротравма, която вещото лице-
неврохирург д-р.М. К., който е установил, че тази травма включва: контузия
на главата, контузия на шията и травматичен цервикален радикулит.
Направил е уточнението, че травмите в областта на главата и на шията
отзвучават за около 2 седмици, но шийният травматичен радикулит за
продължителен период от време. Болките утихват, но след 2 до 3 месеца,
след което стават хронични. При движения на шията и физическо
натоварване на раменния пояс болките обаче се засилват.
Особено силни са били болките от гръдната травма и от контузията на
главата и на шията през първия месец, през който пострадалият е бил изцяло
обгрижван от съпругата си св. С. Ж.а. Последната е установила ,че в къщи
болният е изпитвал силни болки, не е могъл да лежи на лявото си рамо или на
гърба си, сънувал е кошмари. От силния стрес след катастрофата психиката
му е станала лабилна, като близо пет месеца след злополуката съпругът й е
изпитвал страх да шофира.
Показанията на свидетелката Ж.а се потвърждават и от заключението на
съдебно-психологичната експертиза, изготвена от вещото лице В.Б..
Последната е дала заключение в смисъл, че в резултат на силния психичен
шок при пострадалия е било налице Остра стресова реакция. Тази реакция
при ищеца е преминала в разстройство в адаптацията- много трудно се е
адаптирал към новата житейска ситуация, тъй като не е могъл да се
обслужва сам продължителен период от време.
През този период е бил изцяло зависим от помощта на съпругата си, не е
могъл да полага ежедневни грижи за себе си и въобще качеството му на
живот рязко е спаднало. Това именно е довело до разстройството в
5
адаптацията,което е затруднило пълноценното му личностно функциониране.
Към момента на прегледа при прегледа на пострадалия експерта е
констатирал умерена потиснатост, снижен жизнен тонус и цялостен
психически дискомфорт, които проявни форми не са свързани с други
психични разстройства.
Като е отчел всички тези обстоятелства съдът е присъдил обезщетение в
размер на 50 000 лева, което е справедливо отмерено , поради което следва да
се приеме, че съдът е приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Следва да се потвърди обжалваното решение като ответното
застрахователно дружество бъде осъдено да заплати на адвокат Р.М., вписана
в САК адвокатско възнаграждение в размер на 2 197лева за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивната
инстанция.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260366 от 22.12.2021 г, постановено
от Старозагорският окръжен съд по търг. дело № 89/ 2020 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.....“АД ЕИК .... да заплати на адвокат Р.М., вписана в
САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № ... сумата
2 197.50 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Ж. СТ. Ж.
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7