Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на първи юли
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, и при участието на прокурор
Георгиева от ОП-Кърджали като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм.д №105 по описа на КАС за 2020 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185-196 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Фондация „Гринберг“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник, срещу Наредбата
за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания
на територията на община Момчилград, приета с Решение №25/27.02.2013 г. на Общински
съвет - Момчилград. Жалбоподателят твърди, че е регистриран като фондация, осъществяваща
дейност като „организация за хора с увреждания“, по смисъла на §1, т.12 от ДР на
Закона за хората с увреждания, а на последните организации, законът предоставил възможност да защитават чужди права
и интереси - в случая на хората с увреждания. Сочи, че правният му интерес се обосновава
от целите и предмета на дейност на фондацията, съобразно приетото в ТР №
2/12.02.2010 г. по ТД №4/2009 г. на ВАС - ОСС. Счита, че правният му интерес от
оспорването е: 1. Личен - тъй като наличието на незаконосъобразен нормативен административен
акт засягал личния интерес на фондацията, да не допуска съществуването на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания, и 2. Пряк – защото евентуалната
отмяна на оспорения акт би довела до удовлетворяване на законния му интерес от отстраняване
на незаконосъобразния акт, отнасящ се до хора с увреждания. В жалбата са навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената
наредба, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Прави искане за отмяна на оспорената общинска наредба. Претендира деловодни разноски. В с.з., чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата.
Ответникът
– Общински съвет - Момчилград, в писмено становище, представено с административната преписка, намира
жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването. Излага доводи
и за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
поддържа доводите за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Кърджали дава становище за неоснователност на оспорването.
Счита, че са спазени изискванията на чл.26 от Закона за нормативните актове, като
неспазването на изискването по приложимата разпоредба на чл.8, т.4 от ЗИХУ /отм./
за получаване на становище от Агенцията за хората с увреждания, не води задължително
до незаконосъобразност на цялата общинска наредба.
Административният съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С докладна
записка вх.№***/***
г.,
на основание чл.21, ал.2 Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/ и чл.99а Закона за движението по пътищата, кметът на община Момчилград предложил
приемането на процесната наредба, поради необходимостта
от въвеждането на правила за издаване на карти за паркиране, за хора с увреждания.
Предложението е било обсъдено от Постоянната комисия по „Законност, обществен ред и административно
обслужване и ПК по „Транспорт, търговия,
приватизация, следприватизационен контрол и енергетика“
при ОбС- Момчилград, дали положителни
становища по проекто-наредбата.
По
делото е приложено и извлечение от интернет
страницата на Община Момчилград, видно от което,
проектът на наредбата е бил обявен на
официалния сайт на общината, в раздел „Проекти
на документи“, като от горното извлечение
не се установява
датата на публикуване на проекта.
С Решение
№25/27.02.2013 г. на Общински съвет Момчилград, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА
и чл.99а ЗДвП, е приета процесната Наредбата за престой
и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на
територията на община Момчилград.
Видно от приложения
по делото протокол №2/27.02.2013 г. от проведеното заседание на ОбС Момчилград, решението е прието при наличие на необходимия
кворум и мнозинство, с 27 гласа „за“, от присъствалите при гласуването 27 общински
съветници /при общ брой на общинските съветници - 29/.
При тази фактическа
обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 187, ал.1 от АПК, оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено със срок.
По отношение
на активната легитимация на оспорващия е налице окончателно Определение №6058/26.05.2020
г. постановено по адм.д. №4079/2020г. по описа на ВАС,
според което за Фондация „Гринберг“ е налице правен интерес
от обжалване на процесната общинска наредба. По тези съображения
съдът намира, че жалбата е допустима.
Общинският съвет
е орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във
връзка с осъществяването на дейностите от
местно значение, както и на други
дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията
си по чл.
21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за
нормативните актове, общинският съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях
обществени отношения с местно значение. В разпоредбите на чл.99, ал.1 ЗДвП, вр.
с чл.19, ал.1, т.2, чл.23 Закона за пътищата и чл.21, т.8 от ЗМСМА, е указана възможността,
общинските съвети да определят
с наредба райони, пътища или части
от пътища за зони за
платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, както и правомощията на
кмета на общината по управление
на общинските пътища. В тази
връзка, оспорената
наредба е приета от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия.
Съдът констатира
обаче, че оспорената наредба е приета при съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в редакцията на текста, преди изменението с ДВ, бр.
34 от 2016 г./, преди внасянето на проект на нормативен
акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува
на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада,
като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта.
В случая, според
представеното извлечение от интернет
страницата на Община Момчилград, проектът на наредбата е бил публикуван на официалния сайт
на общината, в раздел „Проекти
на документи“, няма данни обаче за
датата, на която е извършено
това, за да се установи спазването на 14 дневния срок по чл.26, ал.2
ЗНА. Такива данни не се установиха и при направената от съда справка
в интернет страницата на Община Момчилград
/***
и ***/. При така установеното, съдът намира за недоказано по делото, изискването
на чл.26, ал.2 ЗНА, за предоставяне най-малко на 14-дневен срок за предложения и
становища по проекта, да е било изпълнено. Последното задължение е императивно и
има за цел да гарантира прилагането на принципите на обоснованост, стабилност, откритост
и съгласуваност, установени в чл.26, ал.1 ЗНА, а неизпълнението му засяга правото на участие на заинтересованите лица, в производството по изготвяне на
проектите на нормативни актове. В тази
връзка, нарушенията на правилата
на чл. 26, ал.
2 от ЗНА, са съществени и
опорочават
акта до степен, налагаща неговата отмяна /в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика, по
този вид дела/.
На следващо
място, съгласно разпоредбата на чл. 8, т.4 от Закон за интеграция на хората с увреждания,
в редакцията на текста, обн. ДВ бр.24/2010 г., Агенцията
за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция
на хората с увреждания, като: участва и дава задължително становище при изготвянето
на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. От съдържанието
на оспорената общинска наредба е видно, че с нея се уреждат условията и редът за
обособяване на местата, определени за превозните средства, обслужващи лица с увреждания;
издаването на карта за престой и паркиране на превозните средства и правилата за
използване на улеснения при паркиране, на територията на община Момчилград и относими към хората с увреждания. Или, процесната
наредба регулира обществени отношения с местно значение, касаещи хората с увреждания. При това положение, при изготвянето на проекта на наредбата е следвало да бъде взето
становището на Агенцията за хората с увреждания, което становище, според чл.8, т.4
ЗИХУ /отм./, е задължително. По делото липсват доказателства да е търсено и давано
такова становище от специализирания орган, като последния пропуск представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като нарушава принципите, посочени в чл.26, ал.1 ЗНА /обн.ДВ,
бр. 46 от 2007 г./.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената наредба е приета при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила-основание за отмяна по чл.146, т.3 АПК.
При този изход на делото, на
основание чл.143, ал.1 и чл.226, ал.3 от АПК, в полза
на оспорващия следва да
бъдат присъдени разноските, сторени в двете инстанции. Съдът намира
за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв., по представения договор за правна защита и съдействие №*** от *** г. В случая,
минималният размер на адвокатското възнаграждение
се определя съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, и възлиза на 500 лв. Настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, проведено е едно о.с.з., поради което справедливо
и обосновано е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По горните съображения,
следва ответникът да бъде осъден да заплати на оспорващия, деловодните разноски по
настоящото производство и тези в производството пред ВАС, общо в размер на
987,50 лева, от които: 160 лева - за държавни такси в производствата пред КАС и
ВАС; внесена такса за обява в ДВ, в размер
на 20 лв.; 500
лева - за адвокатско възнаграждение по настоящото
дело и 300 лв. адв. възнаграждение в производството пред
ВАС, както и 7.50 лв. – банкови такси.
Водим от горното
и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наредбата за престой и паркиране на
превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на
община Момчилград.
ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на Фондация
„Гринберг“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, разноски по делото, в размер на 987,50 лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
След влизането
му в сила, решението подлежи на обявяване по реда
на чл. 194
от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.