Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1503/22.7.2019г.
гр.В., 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично
заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при
секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД № 1384 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н.К.К.-Б. против НП № 300164/346603/21.11.2017
г. на Зам.директора на ТД на НАП - В.,
с което на основание чл. 74 ал.
1 от Закона за счетоводството на
дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 38 ал.1
т.1 вр.
с чл. 16 ал.1 т.4 от Закона за
счетоводството.
В
жалбата се излагат твърдения, че дружеството „С. Е."ЕООД, на което жалбоподателката е управител, няма задължения да публикува
отчети за приходи и разходи в Агенцията по вписвания, съгласно нормата на чл. 19 ал.1 от ЗСч. Твърди се, че на основание чл. 37
ал.1 т.1 от ЗСч , не послежи на задължителен
финансов одит и съответно на основание чл. 38 ал.4 от ЗСч не е задължено да публикува своите отчети за приходи и разходи
и докладите за дейността си.
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебно заседание жалбоподателката , редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована изпраща представител -юрисконсулт Н.,
която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление
като законосъобразно и правилно. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 38 ал.4 от ЗСч дава единствено възможност на малките предприятия да не
публикуват отчет за приходи и разходи, но не ги освобождава от задължението да
публикуват годишен финансов отчет, който съгласно нормата на чл. 29 от ЗСч се състои
най-малко от счетоводен баланс.
В хода на съдебното производство
са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
На 17.08.2017 г. при
извършена проверка в база данни на ТД на НАП-В. и Търговския регистър на
Агенция по вписванията от служители при ТД на НАП-В. било установено, че Н.К.К. - Б.
С ЕГН: ********** е управител и
представляващ „С. Е."ЕООД с БУЛСТАТ***. Констатирано е,
че същата в качеството й на задължено лице по чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч. не е изпълнило задължението си по чл. 38
ал.1 т.1 от ЗСч да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г. чрез
заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законоустановения срок - до 30.06.2017 г. При така
установените факти -инспектор по приходите при ТД на НАП-В.
съставила на Б. АУАН за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1, във вр.
с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
74 ал.1 от ЗСч. е
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които
преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Административно - наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 300164/346603/21.11.2017
г. е издадено от компетентен орган - Директорът на
ТД на НАП - гр. В., за което, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г., същият е
надлежно упълномощен от Министъра на финансите.
Административно-наказателното
производства се е развило в рамките на давностните
срокове, визирани в ЗАНН.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Съдът
като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна следното:
Въз
основа на събраните по делото доказателства безспорно е установено, че „С. Е."ЕООД
е задължено лице по чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч. Установено е по
несъмнен начин и обстоятелството, че към 30.06.2017 г. в търговския
регистър не е бил публикуван ГФО за 2016 г. за същото, с
което е нарушена нормата на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, съотв.
жалбоподателката е имала качеството на управител на
посоченото дружество, с оглед на което въз основа на повелята на посочената
норма е била длъжна да подаде заявление за вписване и представяне за обявяване
в Агенция по вписванията - Търговски регистър, изискващият се по
ЗСч годишен финансов отчет по реда на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч за 2016 г.
По посочения начин, същата е
осъществила нарушение на нормата на чл. 38 ал.1 т.1, вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч.
Установено е , а и не оспорва
от страните, че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на Търговския
закон и за него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч до 30 юни на
следващата година да бъде публикуван годишния финансов отчет чрез заявяване и
представяне за обявяването му в Търговския регистър. Чл. 38, ал.1 от ЗСч посочва предприятията, които следва да публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган.
В т. 1 на ал. 1 на този член изрично е
посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон следва да изпълнят
това свое задължение чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Представляващият дружеството счита, че не е било задължено да публикува ГФО по
силата на чл. 38 ал.4 от
ЗСч. Цитираната разпоредба сочи, че малките предприятия, които не подлежат на
задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за
приходите и разходите и докладите за дейността.
Цитираната по-горе норма дава възможност единствено да не се публикуват
отчетите за приходи и разходи. Тези отчети обаче са само част от ГФО, който се
състои съгласно нормата на чл. 29 ал.1 от ЗСЧ най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите
и приложение. Единственото
изключение което е предвидено е за ЕТ на които размерът на нетните приходи от
продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не
подлежи на задължителен независим финансов одит. Именно на тези ЕТ ГФО може да
се състои само от отчет за приходите и разходите. Настоящия случай обаче не е
такъв. Касае се за ЮЛ, което дори и да е малко предприятие по смисъла на ЗСч
следва да публикува счетоводния си баланс и приложенията, още повече, че дори и
в ликвидация все още не е заличено като търговец от търговския регистър. С
оглед горното, съдът намира, че от обективна страна дружеството в ликвидация е
осъществило състава на вмененото му нарушение, поради което и правилно е било санкциноирано от наказващия орган по реда на чл. 74ал.1 от
ЗСч. В този смисъл отчета за 2015г. е следвало да бъде публикуван до 30.06.2016г., а това не
е било сторено нито към момента на съставяне на акта, нито в последствие.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на
дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред,
както и че не са налице изключенията, предвидени в чл.38 ал.9 от ЗСч, то за
него не е отпаднало задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Поради изложеното до
тук ,
съдът намира че в случая действително е налице нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от
ЗСч.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото
нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност
не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Друг е въпросът, че
с нарушената норма всякога се засягат интересите на гражданите да бъдат
уведомени за финансовото състояние на юридическите лица чрез публичната
информация, съдържаща се в Търговския регистър. То не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан
с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде
спазен. Обстоятелството, че дружеството не е осъществявало дейност и не е
осъществявало дейност не води до отпадане на неговата
административно-наказателната отговорност.
Правилно
е била определена и санкционната норма, доколкото именно в
разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за
предприятие, което не публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл.38
от ЗСч, каквото е налице в случая
Като
взе предвид, че административната санкция е определена в минималния, предвиден
в закона размер, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същата.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 300164/346603/21.11.2017 г.
на Зам.директора на ТД на НАП - В.,
с което на Н.К.К. -Б. на основание
чл. 74
ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 38 ал.1
т.1 вр.
с чл. 16 ал.1 т.4 от Закона за
счетоводството.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд -В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: