Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на шестнадесети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1204/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 504/09.04.2020г., постановено по
н.а.х.д. № 307/2020г. на Варненския районен съд, двадесет и седми състав, с
което е отменено наказателно постановление № 03-011761/04.09.2019г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение
на чл.415, ал.1, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на
„Адоро холидейс“ ЕООД, ЕИК *********е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева.
С жалбата се поддържа, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди, че
правилно е била приложена разпоредбата на чл.416 от КТ, с оглед на което намира
за неправилни мотивите на въззивната инстанция относно приложението на чл.43,
ал.4 от ЗАНН. С касационната жалба е направено искане съдът да отмени
обжалваното решение и да потвърди издаденото от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна наказателно постановление.
Ответникът „Адоро холидейс“ ЕООД не
изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Варненският районен съд е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз
основа на които е приел за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Варна, една от които е св. К Д , по повод постъпил сигнал за
нарушения на трудовото законодателство, извършили проверка на „Адоро холидейс“
ЕООД. Повод за проверката бил получен сигнал от служител на дружеството за
неизплатени трудови възнаграждения. Към него момент дружеството било
представлявано от А Г , Д.Б. и И И и
стопанисвало хотел „Орхидея“, намиращ се в кк „Чайка“. В хода на проверката до
работодателя била изготвена призовка, с която на 27.03.2019г. била насрочена
документална проверка. На същата дата били представени изисканите от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна документи. От тях се установило, че на Р С Х ,
назначена на длъжност „технически сътрудник“ в хотела, не е било изплатено в
уговорения срок договореното трудово
възнаграждение за м.12.2018г. Начисленото възнаграждение било в размер на
395.75 лева, но не било изплатено. Поради това до дружеството било издадено
предписание № ПР1909985/09.04.2019г. в срок до 07.05.2019г. да заплати
договореното трудово възнаграждение. Същото било изпратено по седалището на
дружеството, но било върнато непотърсено. През м. юни 2019г. св. К Д извършила
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Адоро холидейс“
ЕООД във връзка с даденото предписание. На 06.06.2019г. св. Д и нейни колеги посетили седалището на дружеството
– к.к. „Чайка“, хотел „Орхидея“, оставили призовка и изискали документи по
спазване на трудовото законодателство във връзка с даденото предписание.
Призовката била връчена на Ц. И – технически сътрудник в дружеството, с
указание, че исканите документи следва да бъдат депозирани в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна на
11.06.2019г. Доказателства за извършено плащане на работната заплата на Х за м. декември 2018г., респ. за изпълнение на
даденото предписание не постъпили. При тези констатации св. Д преценила, че дружеството е допуснало
нарушение на трудовото законодателства. На 26.06.2019г. тя изготвила покана
изх. № 19060857/26.06.2019г. до дружеството чрез неговите управители за явяване
на 15.07.2019г. в 09.00 часа в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била
изпратена по седалището на дружеството, както и на адресите на двамата
управители /Б. и И
/, но била върната от адресите
непотърсена. Поканата била публикувана на 19.07.2019г. на интернет-страницата
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна и поставена на таблото за съобщения и съответно
свалена на 26.07.2019г. На 26.07.2019г. св. Д констатирала, че представляващите и
управляващи „Адоро холидейс“ ЕООД не са се явили за съставянето на АУАН. Поради
това на 27.07.2019г. св. Д съставила
АУАН бл. № 03-011761 срещу дружеството. В съдържанието на акта било посочено,
че дружеството не е изпълнило задължително предписание на контролен орган
дадено с протокол № ПР1909985/09.04.2019г. да изплати трудовото възнаграждение
за извършена работа за м.12.2018г. на лицето Х , съгласно чл.128, т.2, във
връзка с с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, със срок на изпълнение 07.05.2019г. Актът
за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствието на
представляващите дружеството и не им е бил предявен и връчен. По седалището на
дружеството било изпратено едно писмо с обратна разписка, чрез неговия
управител Диян Б., с което го уведомявали, че са съставени множество АУАН срещу
дружеството, в това число и АУАН бл. № 03-011761, като ведно с писмото били изпратени и съставените актове
за установяване на административни нарушения. Писмото с обратна разписка било
върнато в цялост в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна на 19.08.2019г. с
отбелязване, че пратката е непотърсена. Била предприета процедура по чл.416,
ал.3 от Кодекса на труда, като на 21.08.2019г. АУАН бл. №03-011761 бил
публикуван на интернет-страницата на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна и
бил счетен за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на
съобщението. На 04.09.2019г. административнонаказващия орган приключил
административнонаказателната преписка, като издал обжалваното наказателно
постановление.
Въз основа на установените факти районният съд
преценява, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съобразно
представените доказателства, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въззивният съд е
отменил наказателното постановление излагайки съображения за допуснати в
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Приел
е за нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, с оглед на което
дружеството не е участвало в административнонаказателното производство, с което
е ограничено правото му на защита. Съдът е счел, че предвид липсата на каквито
и да било данни поканата за съставяне на АУАН да е стигнала до дружеството,
административнонаказващият орган е нямал законово основание да пристъпи към
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Според въззивния съд не са били
изпълнени изискванията на чл.416, ал.3 от КТ с оглед липсата на доказателства,
че нарушителят не е намерен на посочения адрес, тъй като писмото, с което е
изпратен АУАН е върнато с отметка „непотърсено“. Въззивния съд е приел, че
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело до
съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като
същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на
обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си.
Така постановеното решение е правилно.
Изводите на въззивния съд за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, обуславящи отмяна на наказателното постановление са правилни и се
подкрепят от касационната инстанция. Неоснователни
съдът намира изложените от касатора възражения. Регламентираният в разпоредбата
на чл.416, ал.3 от КТ ред за връчване на АУАН се явява специален по отношение
на уредбата в ЗАНН. Съобразно тази разпоредба, АУАН се връчва на нарушителя
лично или срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи – се изпраща по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като ако лицето не бъде намерено
на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет –страницата на съответния орган
по чл.399, 400 и 401. Редът за връчване на АУАН по чл.416, ал.3 предполага
връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка единствено при
невъзможност за лично предявяване и връчване на нарушителя срещу подпис. В
настоящия случай обаче липсват доказателства относно невъзможност за лично
връчване на АУАН. С представените по делото писмени доказателства – изпратени
до дружеството писма, вкл. изпратеният с писмо АУАН и върнати с отметка
„непотърсена“, не е бил изчерпан реда за лично предявяване и връчване на АУАН.
Фактът, че пощенската пратка, с която е бил изпратен АУАН се е върнала с
отбелязване, че пратката не е потърсена, е различно от хипотезата нарушителят
да не е намерен. Връчването на АУАН чрез поставяне на съобщение на таблото за
обявления е било извършено без наличието на предпоставките за това. В случая не
е била изчерпана възможността, за връчване на АУАН, както на представляващия
дружеството на адреса на управление на същото, така и на всяко лице със
съответните представителни права, което е предпоставка за надлежно упражняване
на процесуалното му право на защита. Неспазването на процедурата по предявяване
на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, какъвто е и извода на
въззивния съд.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 504/09.04.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 307 по описа на съда за 2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: