№ 88
гр. Варна, 04.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора В. Ст. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600378 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Ф. Г. Н., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. К. Д. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от
преди.
Граждански ищец МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ, редовно
призовани, не се явява, представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
като представляващ ДЪРЖАВАТА чрез ТД на НАП – Варна, чрез
пълномощника К.Л.Т.-Д., в която се изразява становище по същината на
спорния въпрос и се моли да бъде даден ход на делото. Към молбата е
приложено и пълномощно от МФ Асен Василев,
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, така както е подадената въззивната жалба
считам, че е неоснователна. Ще взема отношение след като чуя пледоарията
на защитника на жалбоподателя.
АДВ.Д.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да уважите
въззивната жалба като считаме, че е изтекла погасителната давност по
отношение на гражданския иск. Именно към датата на предявяване на иска е
изтекла абсолютната давност по ДОПК изискуема от закона, а именно в 10
годишната такава. Т.е. в случая МФ посредством НАП и към настоящия
момент не биха могли да претендират това тяхно вземане по ДОПК, но правят
това в настоящия наказателен процес където са приложими разпоредбите на
ГПК в неуредените въпроси в НПК.
По отношение на доводите на съда от кога следва да тече погасителна
давност аз считам, че още при образуването на наказателното производство,
каквито доводи са развити от първоинстанционния съд, а именно 2018
година, също е била изтекла обикновената давност, която е петгодишна и по
отношение на моя подзащитен не следва поведението, както на гражданския
ищец по-късно сигнализиране на органите на разследването, това да бъде
тълкувано в негов ущърб.
Към настоящия момент е изтекла абсолютната давност по отношение на
предявения граждански иск, като считаме, че на това основание същия следва
да бъде отхвърлен.
Подобно е и относно лихвата, противно на изложеното в последната
молба, подадена от представителя на МФ, която е още по-кратка, а именно
тригодишна. Няма никакви действия от типа на изискуемите от закона, които
да спрат изтичането, както на обикновената такава давност, така и на
абсолютната, предвид, което моля за Вашето решение в този смисъл, като
отмените присъдата в тази й част.
ЖАЛБ.ПОДС.Н.: - Нямам какво да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, не разбрах точно
2
защитата в какъв смисъл пледира, защото в конкретния случай ДОПК няма
никакви отношения. Но като прочетох мотивите към присъдата, освен, че ми
направи ми впечатление, че големи части от обвинителния акт изцяло са
копирани в мотивите. Съдът не е положил достатъчно усилия да прецени до
колко гражданския иск е бил допустим в този процес, а също така и дали
гражданския иск е основателен, ако приемем, че е бил допустим. Поставям
този въпрос с оглед на това, че въпросното наказателно производство е
започнало след уведомление от НАП до Окръжна прокуратура, че срещу
последния управител и собственик на дружеството Триад има образувано
изпълнително дело за данъчни задължения от периода от 2009 - 2016 година,
като това данъчно задължение попада в този период в размер на 1 027 000
лева и лихва 871 00 или общо 1 899 000 лева и т.н.
Това дело е било висящо и всъщност прокуратурата е била сезирана,
защото не е могла да влезе във връзка с последния собственик и управител на
дружеството.
От елементарна справка в Търговския регистър се вижда, че към момента
на инкриминираното деяние от 2011 година, така както е в обвинителния акт
управител е бил действително подсъдимия. Но данъчните задължения, които
са били натрупани през периода когато той е бил управител най-вероятно са
включени в този ревизионен акт, който е приложен в делото и който е
цитиран в мотивите по делото. По принцип възможността да се претендират
причинени вреди на деликтно основание в наказателния процес се допускат
тогава когато тези вреди не са били възстановени или не могат да бъдат
възстановени по друг начин. Т.е. ако той беше платил това данъчно
задължение гражданския иск нямаше да бъде допустим. По същия начин
според мен и тогава когато за това данъчно задължение има образувано
изпълнително дело. След като има образувано изпълнително дело аз не
смятам, че гражданския ищец има възможност да предяви наново своя иск в
рамките на наказателното производство. В тази връзка искам да се позова и
на едно решение на Апелативен съд – Варна, на друг състав, решение №
104/25.05.2016 година по НОХД № 137/2016 година, където е разгледан
въпроса за това от кой момент тече давността. Там съдът е приел, че
давността започва да тече от момента, в който лицето, което е укрило
данъците, данъчните задължения е станало известно и е приел, че това е
момента, в който е влязъл в сила ревизионния акт.
3
В конкретния случай обаче ревизионния акт не е насочен към
подсъдимия, а е насочен към последния управител и собственик на
дружеството като данъчната служба и ревизиращия орган са били наясно, че
през този период 2009 - 2016 година, за който е ревизионния акт, е имало
различни лица, които са подавали декларациите и които съответно би
трябвало да носят отговорност за задължението. Но т.к. уредбата е такава,
всъщност срещу него няма ДРА, въпреки, че би могло да има, но такъв не е
издаден, издаден е един общ.
В този смисъл аз предлагам съда внимателно да прецени доводите на
Окръжния съд и да реши до колко гражданския иск от една страна е допустим
и от друга страна до колко е основателен.
Представям, това не са доказателства по делото, представям
уведомления, уведомлението го има в делото, решението е достъпно в
интернет и има една справка от Търговския регистър където се вижда кои са
били управители на въпросното дружество през различните периоди.
В този смисъл Ви моля за Вашето произнасяне.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Н.: - Аз нямам какво да добавя, това което каза адвоката
ми.
Считам, че това няма как да бъде мое задължение, защото аз не съм
получавал никакви ревизионни актове, тези задължения, които сега бяха
цитирани въобще не са ми известни.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4