ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1785
гр. Пловдив, 13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на тринадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов в. ч. гр. дело № 1914/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 ал. 1 вр. чл. 95, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е.А.Д.,
против Определение № 7157 от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 5390/2015 г.
на Районен съд- Пловдив, XII гр. с., с
което съдът е отказал да допусне правна помощ на жалбоподателката. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска
отмяната му и постановяването на друго, с което да бъде разрешено ползването на
правна помощ.
Пловдивският окръжен съд, като провери
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и
становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е отхвърлил
искането за предоставяне на правна помощ, като е приел, че правосъдието няма
интерес от търсената от жалбоподателката правна помощ, тъй като само заради
воденето срещу нея исково производство такъв интерес не може да се презюмира.
Посочил е, че не е налице предпоставката на чл. 23, ал. 2, предл. последно от
ЗПрП. Счел е, че е осъществена забраната на чл. 24, т. 1 от ЗПрП, тъй като
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на Д..
Настоящият съдебен състав е съгласен
с изводите на първостепенния съд. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.3 от Закона за правната помощ по граждански и административни дела правна помощ се
предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, като при формиране на преценката си
съдът взема предвид доходите на лицето или на членовете на семейството му,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В
случая с оглед представените от жалбоподателката към молбата й за предоставяне
на правна помощ писмени доказателства може да се направи извод, че тя няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въпреки това, в случая е налице хипотезата на
чл. 24, т.1 от ЗПП, на която разпоредба се е позовал първоинстанционният съд, за да
остави без уважение молбата, а именно, че предоставянето на правна помощ не би
било оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето,
кандидатстващо за нея. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че размерът
на заплащането на съответния адвокат ще съставлява значителна част от размера
на иска в настоящия случай. Също така следва да се отбележи, че доводът на
жалбоподателката, че не може да си изясни различието в посочените номера на
дела в исковата молба и в съобщението от съда до нея, е неоснователен. Във
възражението по чл. 414 от ГПК от заповедното производство (л. 24 от ЧГД №
9063/2018г. по описа на ПдРС), жалбоподателката много ясно посочва, че прави
възражението си по ч.гр.д. № 9063/2018г.
В представения от нея отговор на искова молба (л. 50 от гр.д. №5390/2019г. по
описа на ПдРС), тя ясно посочва, че е ответник по гражданско дело № 5390/2019г,
като отговорът е на искова молба на „БНП Париба Файненс СА“, ищец по гражданско
дело № 5390/2019г., гр. отделение, XII с-в
на Районен съд – Пловдив. Настоящият състав не намира, че жалбоподателката има
проблем с изясняването на номерата на различните производства, още повече, че
молбата за правна помощ, представена пред първоинстанционния съд, както и
частната жалба пред настоящия състав, е много добре аргументирана, с посочване
на конкретните законови разпоредби както на Закона за правната помощ, така и на
Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл настоящият състав е на мнение, че
изложените от жалбоподателката аргументи за нуждата ѝ от правна помощ са
несъстоятелни и не следва да ѝ бъде оказвана правна помощ.
С оглед на еднаквите крайни изводи на
настоящата инстанция и на първоинстанциониия съд, следва обжалваното
определение да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7157 от 27.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 5390/2015 г. на Районен съд- Пловдив, XII гр. с., с което съдът е отказал да допусне правна
помощ на Е.А.Д..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл. 95, ал. 6 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: