РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 714 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 9б, т. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка със Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Агрола Екоинвест“
ООД, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя Д. Г. П., а
понастоящем с управител Г. И. П. /извадка от Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ на л.240 от делото/ против Уведомително писмо (УП) № 132/подмярка 4.2 с изх.
№ 01-2600/6120 от 10.10.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, с което в частта му по
раздел ІІ е извършена корекция в проектобюджета на предложение на оспорващия, с
идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0291 в ИСУН по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2
"Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. Със същото е уведомен, че Оценителната
комисия е приела за недопустими за финансиране една част от разходите, което е
довело до оспорената редукция. С жалбата се твърди, че атакуваният
административен акт, в отказната му част, е постановен в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в същото
време се развиват доводи и относно пороци във формата на акта. Посочва се, че
оспореното уведомително писмо не съдържа относими и пълни мотиви на органа,
касаещи всеки отделен отказан разход. Твърди се, че отказаните разходи
отговарят напълно на изискванията на условията за кандидатстване по посочената
мярка и са съобразени изцяло с Условията за кандидатстване и приложимата
нормативна уредба, поради което отказването на финансиране за тях се явява в
противоречие с материално правни разпоредби (без да се сочат изрично такива).
На последно място, в жалбата се посочва, че административният орган не е спазил
изискването на чл. 36 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4.
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (за краткост само Наредба № 20/2015
г.) като не е уведомил жалбоподателя за установена липса или нередовност в
подадените документи, като по този начин дружеството е било лишено от
възможност да предостави допълнителни документи и да изложи своите съображения
по спорните факти. Иска се отмяна на УП № 01-2600/6120/10.10.2019 г. в част II,
съдържаща оспорените корекции на проектобюджета. Претендира се и присъждане на
съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен
директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, гр.
София, с делегирани правомощия от ръководителя на Управляващия орган на
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по прилагане
на мерките от ПРСР, вкл. дейностите по определяне на критерии за допустимост и
за подбор; по одобряване и отхвърляне заявленията за подпомагане и други, чрез
упълномощен представител гл. юрисконсулт Мария Димитрова, счита оспорването за
неоснователно като съображения за това са изложени в писмо вх. №
1235/09.04.2020 г. (л. 209 от делото). Иска се отхвърляне на жалбата като
неоснователна, като не се претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди изложените в жалбата
доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена срещу административен акт, подлежащ
на съдебен контрол - чл. 27 ЗУСЕСИФ, за което съдът е изложил подробни мотиви за
приложимостта на този закон към конкретния казус в определение от з.з. на 07.01.2020
г. /л.19 - л.20 от делото/, от активно легитимирана страна, с установен правен
интерес от оспорването, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Във връзка с последното
съдът установи, че оспореното уведомително писмо е съобщено на жалбоподателя на
23.10.2019 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне
(л. 69) и изискана информация от „Български пощи“ ЕАД (л. 28). С оглед на това 14
дневният срокт по чл. 149, ал. 1 от АПК за обжалване на УП изтича на 06.11.2019
г. (сряда – работен ден). Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
дело, е изпратена до съда по пощата на 07.11.2019 г. (л. 8), но видно от
представената от административния орган преписка жалба със същото съдържание е
депозирана пред него на 06.11.2019 г. и е заведена в деловодството му с вх. №
01-2600/6120 от 06.11.2019 г. (л. 60-62 от делото). Така преклузивният срок за
съдебното оспорване е спазен.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Предмет на съдебния контрол е
Уведомително писмо изх. № 01-2600/6120 от 10.10.2019 г., издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА, с което е
извършена корекция в проектобюджета на предложение, подадено от „Агрола Екоинвест“
ООД гр. Русе, с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0291
в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг
на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
г. Със същото жалбоподателят е уведомен, че проектът му е включен в списъка за
финансиране по процедурата, с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ
от 1 903 607,20 лв., представляващи 50% от одобрените инвестиционни
разходи, като в част II на УП са извършени корекции в проектобюджета, поради
недопустимост за финансиране на изрично посочени видове, заявени от
жалбоподателя, разходи, както следва:
1. Разходи за изграждане на „Подобект
1. Изграждане на производствена сграда“ в общ размер на 81 598,54 лева, от
които:
1.1. за изграждане на „Автовезна“ към
част Архитектура – 29 389,00 лева;
1.2 разходи за армировъчни работи към
част Конструктивна – 66,24 лева;
1.3 разходи за климатизация към част
Климатизация – 52 143,30 лева;
2. Разходи за „Подови
нагреватели - комплект към част
Хладилна“ в размер на 11 178,00 лева;
3. Разходи за „Трипътна инспекционна
лента“ в размер на 31,50 лева;
4. Разходи за „Подобект 2.
Озеленяване“ в размер на 74, 03 лева;
5. Разходи за „Подобект 3. Вертикална
планировка с площадкови мрежи“ – 1 696, 64 лева.
Със Заповед № РД09-79/09.02.2018 г.
на Заместник министър на МЗХГ (л. 70-71), в качеството му на ръководител на
Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., е открито процесното производство за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор по реда на чл. 29 и следващите от ЗУСЕСИФ.
Утвърдени са Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни
предложения по подмярка 4.2 "Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от ПРСР за 2014-2020 г. Последните
включват Условия за кандидатстване; Условия за изпълнение на одобрени проекти и
Обява за откриване на процедурата, достъпни на интернет страницата на ответника
– https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN/. По делото е представена горецитираната
заповед и обявата като не се спори, че всички документи, посочени в заповедта,
са публикувани в Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и на
интернет-страницата на МЗХГ.
На 15.05.2018 г. оспорващото
дружество е подало заявление, представляващо Приложение № 2 към Условията за
кандидатстване, съдържащо основната информация за проектното предложение, ведно
с изискуемите декларации (заявлението с приложените към него документи са представени
с преписката в отделен класьор). Едновременно с това е депозирало и Бизнес план
(л.12- л.24 от преписката) за „Изграждане на предприятие за преработка на
плодове в с. Новград, общ. Ценово, обл. Русе“, с обща стойност на инвестицията
по проект, без включен ДДС, - 3 901 793,11 лева. Последното формира
размера на безвъзмездната финансова помощ, за която се кандидатства - 1 950 896,56
лева, представляваща 50% от инвестиционните разходи. Към заявлението и
бизнес-плана е приложен и одобрен инвестиционен проект, съдържащ количествени
сметки за всяка от частите на проекта и по подобекти.
От представения Договор
№РД50-74/09.04.2015 г. за делегиране на функции по прилагане на ПРСР за периода
2014-2020 г., сключен между Ръководителя на УО на Програмата и Държавен фонд
"Земеделие"-Разплащателна агенция, представляван от изпълнителния
директор, одобрен от Министъра на земеделието и храните, по аргумент от чл. 2д
ал. 2 ЗПЗП и съпътстващите го Споразумения, е видно, че считано от 27.11.2015
г. на ответния орган е делегиран договореният с чл. 3, ал. 2 обем от правомощия
по отношение на подмярка 4. 2, включена и в Приложение 1
към чл. 3, ал. 1 от Договора, което сочи на материална компетентност на
издателя на оспорения акт. Това е така, защото по процесната по делото
подмярка, като част от ПРСР, управляващият орган е определен съгласно чл. 2д
ал. 1 ЗПЗП, вр. с § 4, ал. 1 ЗУСЕСИФ, с Решение на Министерския съвет, каквото
не е публикувано, но е установимо в масивите на правно-информационната програма
АПИС, а именно Решение № 792 на МС от 17.12.13 г. (на което има изрично
позоваване в обсъждания Договор) за определяне на органи, отговорни за
управлението, контрола, координацията и одита на европейските структурни и
инвестиционни фондове и други инструменти и инициативи на ЕС през периода
2014-2020 г. Съгласно т. 2 от същото, функциите на УО на ПРСР се изпълняват от
дирекция "Развитие на селските райони" на Министерството на
земеделието и храните (сега Министерство на земеделието, храните и горите).
Този орган, при условията на чл. 66 § 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на ЕП и
на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета, може да делегира част от възложените му задачи на
друга национална структура, като остава изцяло отговорен за ефективното и
коректно управление на средствата от ЕЗФРСР. С чл. 2д ал. 2 ЗПЗП, националният
законодател е определил допуснатата с Регламента делегация, да се извършва след
одобрение на министъра на МЗХГ, чрез договор, и то само на част от функциите по
прилагане на програмата, на ДФ "Земеделие"-РА, който съгласно чл. 20,
т. 3 ЗПЗП се представлява от изпълнителен директор (какъвто е издателят на
процесното по делото УП), а съгласно чл. 20а ал. 1 ЗПЗП е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция. Следователно, същият е действал в
условията на надлежно делегирана му компетентност, вкл. при издаване на оспорения
по делото индивидуален административен акт.
Уведомителното писмо е в писмена
форма, включително в частта за корекция на бюджета, която е предмет на
оспорване, при което административният акт следва да отговаря на изискванията
на чл. 59, ал. 2 от АПК. В конкретния случай съдът намира, че тези изисквания
са спазени, противно на твърденията на жалбоподателя. В УП, макар и доста
лаконично, за всеки от разходите, които административният орган е приел за
недопустими, е посочен размерът на конкретния разход, за какво се отнася той и
от какво се определя недопустимостта му, както и конкретните разпоредби от
утвърдените Условия за кандидатстване, които определят съответния разход като
недопустим според органа. Така уведомителното писмо на практика съдържа мотиви,
въз основа на които съдът може да извърши проверка за законосъобразността на
акта.
Процедурата за предоставяне на БФП
чрез подбор е уредена в Глава Трета, Раздел ІІ „Предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор“ от ЗУСЕСИФ – чл. 29 – чл. 42, който закон, както
вече се посочи, е приложим за процесната подмярка 4.2 "Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от ПРСР за 2014-2020 г. Правилата за
провеждане на производството по цитираната подмярка са детайлизирани в Наредба
№ 20/2015 г., а по отношение на конкретната процедура за подбор № BG06RDNP001-4.001 – в утвърдените на основание чл. 26
от ЗУСЕСИФ Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни
предложения по подмярка 4.2 и в частност съдържащите се в тях Условия за
кандидатстване. Именно в тях, в Условията за кандидатстване, в раздел 13
„Допустими дейности за финансиране“ са определени както допустимите дейности (р.
13.1), така и условията за допустимост на дейностите (р.13.2), а също и
недопустимите за подпомагане дейности (р.13.3). По същия начин в Условията за
кандидастване в раздел 14 са дефинирани и категориите разходи, допустими за
финансиране чрез посочване на допустимите разходи, условията за допустимостта
им и недопустимите разходи. В раздел 21 от Условията за кандидатстване е уреден
и редът за оценяване на проектните предложения. Процедурата включва три етапа –
предварителна оценка (р.21.1), оценка на административното съответствие и
допустимостта (р.21.2) и техническа и финансова оценка (р.21.3), при която
проектните предложения се оценяват съобразно утвърдените критерии.
Със Заповед № 03-РД/3728 от 18.09.2018
г. на изпълнителния директор на ДФЗ и множество последващи изменителни
заповеди, е определен съставът на Оценителна комисия за разглеждане, извършване
на оценка, класиране на подадените проектни предложения и изготвяне на
административни договори за безвъзмездна финансова помощ (БФП) по процедурата. По
делото са приложени множество протоколи от работата на оценителната комисия,
отразяващи взети от нея принципни решения относно оценителния процес, свързан с
кредитирането или не на определени факти, обстоятелства и доказателства, както
и действията на комисията при установени конктретни обстоятелства. Между
страните не се спори, а това е посочено и в оспорваното УП, че заявлението на
жалбоподателя е сред одобрените за подпомагане като проектното му предложение е
оценено със 75 точки по одобрените критерии за оценка.
В раздел 21.2, т. 20 от Условията за
кандидатстване изрично е посочено, че Оценителната комисия може да извършва
корекции в бюджета на проектното предложение, в случай че при оценката (във
фазата на оценка на административното съответствие и допустимостта – ІІ етап от
подбора) се установи: а) наличие на недопустими дейности и/или разходи; б) несъответствие
между предвидените дейности и видовете заложени разходи; в)дублиране на
разходи; г) неспазване на други условия за допустимост в настоящите условия за
кандидатстване; д) несъответствие с правилата за държавните помощи и е)
неоснователност на разходите. Съгласно точка 21 от същия раздел 21.2 на
Условията за кандидатстване корекции по т. 20, б. „б“ и „в“ се извършват след
изискване на допълнителна пояснителна информация от кандидата.
В конкретния случай от съдържанието
на оспореното уведомително писмо и съображенията на административния орган за
коригиране на бюджета на проектното предложение на жалбоподателя, става ясно,
че оценителната комисия е извършила корекциите на конкретните разходи поради това,
че ги е приела за недопустими, т.е. в хипотезата на раздел 21.2, т. 20, б. „а“
от Условията за кандидатстване. Това означава, че цитираното по-горе
императивно правило на т. 21 за изискване на допълнителна пояснителна
информация от кандитата е неотносимо за настоящия случай. В случая изискването
на допълнителна информация може да бъде свързано с липса или нередовност на
някои от представените документи в хипотезата на точка 7 от раздел 21.2 на
Условията за кандидатстване. При оценката на проектното предложение на
жалбоподателя оценителната комисия е изисквала от него представяне на
допълнителна информация за обстоятелства, за които е установила, че е налице
неяснота като водената в тази връзка кореспонденция чрез ИСУН е представена с
преписката (л.190
– л.305
от преписката).
Доколкото в конкретния случай се
касае за седем отделни разхода (описани в пет точки от УП, като първата включва
три подточки), недопустимостта на които е изведена въз основа на различни
документи и на различни основания, съдът намира, че следва да обсъди паралелно
спазването на процесуалните правила и правилното, респективно неправилното
приложение на материалния закон за всеки от разходите поотделно. Това се налага
и от факта, че от представените протоколи от работата на оценителната комисия
не може да се правят изводи за констатациите и решенията на комисията конкретно
по проектното предложение на жалбоподателя.
Първият разход, посочен в т. 1, първа
подточка от част ІІ на УП, е в размер на 29 389,00 лева и се отнася за
изграждането на „Автовезна“, която е предвидена в част Архитектура на
инвестиционния проект за „Подобект 1. Изграждане на производствена сграда“. По
отношение на този разход административният орган е поосочил, че разходите за
автовезна не попадат в референтен номер СМР 3 Д от Списъка с наименованията на
активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи
(Приложение № 9 към Условията за кандидатстване), като не са представени и три
съпоставими независими оферти съобразно изискванията на т. 11 от раздел 14.2 на
Условията за кандидатстване.
Съгласно чл. 30, ал. 8 от Наредба №
20/2015 г. Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на
предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставяне на предложените
разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране
активи и услуги и/или сравняване на представени оферти (правило, възпроизведено
и в т. 8 от раздел 14.2 на Условията за кандидатстване). Във връзка с това, с
чл. 30, ал. 9, 10 и 11 от Наредба № 20/2015 г. е регламентирано, че Списък с наименованията на активите, дейностите и
услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра
на земеделието, храните и горите и се публикува на електронната страница на РА
и в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, наричана по-нататък „ИСУН“, не
по-късно от датата на публикуване на обява за откриване на процедура чрез
подбор. За всеки заявен за финансиране разход по ал. 1,
който към датата на подаване на проектното предложение е включен в списъка по ал. 9, кандидатът представя
една независима оферта в оригинал, която съдържа наименованието на оферента,
срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат
на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в
левове или евро с посочен данък върху добавената стойност (ДДС).
Разплащателната агенция извършва съпоставка между размера на определения
референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, като одобрява
за финансиране разхода до по-ниския му размер.
За всеки заявен за
финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на проектното
предложение не е включен в списъка
по ал. 9, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в
оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на
офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна
техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен
ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя,
запитване за оферта по образец съгласно приложение № 9, а когато не е избрал
най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В
тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка
от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му
размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения
избор.
В
случая от доказателствата по делото се установява, че списъкът по чл. 30, ал. 9
от Наредба №20/2015 г. е съгласуван с министъра на земеделиего, храните и
горита и е публикуван в ИСУН, включително и под формата на приложение № 9 към
Условията за кандидатстване (в тази форма приложението съдържа единствено
изброяване на наименованията (категориите) активи, дейности и услуги, за които
РА определя референтни стойности на разходите). Така в референтен номер СМР 3 Д
от списъка са посочени строително монтажни работи за изграждане на
„производствена сграда със система за климатизация (самостоятелна сграда)“ като
описанието е следното – „стопански сгради с технологично изискуема
климатизация. Включва всички дейности по изграждането.“. Със Заповед №
03-РД/135/24.01.2018 г. (л. 72- л.76 от делото) изпълнителният директор на ДФЗ
е определил конкретните стойности на референтните разходи при извършване на
строително-монтажни работи, съобразно одобрения списък, като за референтен
номер СМР 3 Д е определена стойност от 563,00 лв./кв.м. И тук се посочва, че
сумата включва всички дейности по изграждането на стопански сгради с
технологично изискуема климатизация. В настоящия случай няма спор, че
производствената сграда, предмет на проектното предложение на жалбоподателя,
представлява предприятие за преработка на плодове, за която се изисква да е с
климатизация. Спорен всъщност се явява въпросът дали предвидената за изграждане
автовезна е елемент от тази производствена сграда и разходите за нейното
изграждане се включват в разходите за цялостното изграждане на сградата, за
които разходи са определени референтни стойности или автовезната представлява
самостоятелно съоръжение, за което не са определени от РА референтни разходи и
при изграждането й жалбоподателят следва да представи три съпоставими оферти.
Ответният административен орган очевидно е възприел втората теза, която обаче
настоящият съд не споделя. Видно от приложената по преписката количествена
сметка (л. 43-45 от преписката) в част Архитектура 1, раздел Разни, под номер 2
е предвидено при изграждането на предприятието за преработка на плодове да бъде
изградена и един брой автовезна. Същата е предвидена и в част технологична на
инвестиционния технически проект (ИТП) като е включена под номер 4.6 в
спецификацията на машините и съоръженията, необходими за изграждане на
предприятието за преработка на плодове (л. 267-268 от преписката). При това
положение изграждането на автовезната е част от дейностите по изграждане на
производствената сграда на предприятието, при което разходите за нея – автовезната,
се обхващат от определените референтни разходи по номер СМР 3 Д от списъка –
приложение № 9 към Условията за кандидатстване. Липсват данни, дори и твърдения
от страна на административния орган, тези референтни разходи за производствената
сграда да се надвишават с разхода за изграждане на автовезната. При това
положение съдът счита, че неоснователно ответникът е счел разхода от
29 389,00 лева за изграждане на автовезна за недопустим.
На
следващо място в оспореното уведомително писмо е прието, че недопустим е
разходът от 66,24 лв. /т.1, подточка 2/, представляващ част от разходите за
армировъчни работи към част Конструкции на ИТП. Посочено е, че недопустимостта
произтича от грешка в изчисленията на кандидата. След преглед на относимите доказателства
– сборна спецификация на армировката (л. 62 от преписката) и
количествено-стойностна сметка, част Конструкции 2 – раздел Армировъчни работи
(л. 101-102 от преписката), съдът установи, че в сборната спецификация,
представляваща по същността си количествена сметка, е изчислено общо количество
на армировката от 10 826 кг,
докато при остойностяването й в количествено-стойностната сметка единичната
цена от 1,62 лв. за армировка и 0,22 лв. за доставка е отнесена към количество
от 10 862 кг. Очевидно се касае
за техническа грешка, от която е формирана разлика в изчислената стойност от
66,24 лв., която правилно е приета от ответника като недопустим разход.
На
в т. 1, подточка трета от част ІІ на уведомителното писмо административният
орган е посочил, че счита за недопустими и разходите от 52 143,30 лв. за
климатизация към част Климатизация на производствен цех, тъй като за тези
разходи не е представена количествена сметка, заверена от правоспособно лице
съгласно изискванията на т. 23 от раздел 13.2 на Условията за кандидатстване. Тази
констатация на административния орган не кореспондира с наличните по преписката
доказателства. Видно от приложената по преписката количествено-стойностна
сметка за част Климатизация производствен цех (л. 110 – гръб от преписката) разходът
от 52 143,30 лв. се отнася за 4 броя изпарител комплект с ТРВ и ЕМВ – GHF045.2H/27-ENW50.E,
101 метра текстилни ръкави Ø800 и 1 комплект монтаж и монтажни материали
(метална конструкция, крепежни елементи, ел.проводници, отводнителни тръбопроводи
и др.). Посочените елементи се откриват в количествената сметка на стр. 67-68
от преписката в раздел ІV. Климатизация на позиции съответно 30, 34 и 36, която
количествена сметка е подписана от инж. Костадин Терзийски, притежаващ пълна
проектантска правоспособност по части Отопление, Вентилация, Климатизация,
Хладилна техника, Топло и Газоснабдяване, видно от приложеното в преписката
удостоверение рег. № 12200 (л. 233 от преписката). В този случай изводът е, че
в проектното предложение на жалбоподателя се съдържа количествена сметка,
заверена от правоспособно лице, съгласно изискванията на т. 23 от раздел 13.2
на Условията за кандидатстване, за разходите от 52 143,30 лв. за
климатизация на производствен цех, противно на приетото от административния
орган. В тази част изводът на органа за недопустимост на разходите е
необоснован и е в противоречие на наличните по преписката данни.
В
т. 2 от уведомителното писмо като недопустими са посочени разходи за „Подови
нагреватели комплект към част Хладилна“ в размер на 11 178,00 лв. Прието
е, че за тези разходи също не е представена количествена сметка, заверена от
правоспособно лице съгласно т. 23 от раздел 13.2 на Условията за
кандидатстване. При първоначалния преглед на приложените в преписката
доказателства съдът установи, че цитираният разход за процесните подови
нагреватели е заявен въз основа на сключен договор между жалбоподателя и „Тара
системс“ ЕООД за доставка и монтаж на оборудване (л. 112-115 от преписката). В
приложение № 1 към този договор е описано подробно подлежащото на доставяне и
монтаж оборудване, като в част ІІ. Хладилни камери – нискотемпературни под
номер 9 фигурират „подови нагреватели –
комплект“ – 3 броя на обща стойност 11 178,00 лв. Необходимото хладилно
и климатично оборудване е описано в количествена сметка към инвестиционния
технически проект на производствената сграда (л. 67-68 от преписката),
подписана от инж. Терзийски, притежаващ необходимата проектантска
правоспособност. В тази количествена сметка обаче, в раздел ІІ. Хладилни камери
– ниско температурни, действително не фигурират процесните подови нагреватели.
Изложеното сочи на извод, че въобще не е предвидено поставяне на подови
нагреватели, при което разходи за закупуването и монтажа на такива се явява
необоснован, т.е. би било налице основание за коригиране на бюджета на проекта
съгласно раздел 21.2, т. 20, б. „е“ от Условията за кандидатстване – поради
неоснователност на разходите, а не поради тяхната недопустимост (по раздел
21.2, т. 20, б. „а“ от същите условия), както по същество е прието от
ответника. Налице е несъответствие между установените факти и приетото
основание за отказ.
Отделно
от това, по повод коментирания разход, съдът намира за нужно да посочи, че в
хода на съдебното производство в депозирано от процесуалния представител на
ответника писмо вх.№ 1235/09.04.2020 г. (изх. № на ДФЗ 01-2600/6120#11 от 08.04.2020 г. – л. 209 от делото)
е направено искане за назначаване на съдебна експертиза като под номер 4
ответникът е формулирал следната задача за експертизата: „Заложени ли са в
количествената сметка към техническия проект „Подови нагреватели – комплект към
част Хладилна“ в PDF
формат или фигурират само в КС в
електронен вариант xls.?“.
Поставеният въпрос съдържа индиция, че между представените от жалбоподателя със
заявлението документи в pdf.
формат и в xls.
формат вероятно е налице несъответствие в съдържанието на един и същ документ,
представен в двата формата. Съгласно раздел 24.1, т. 23 от Условията за
кандидатстване, кандидатите в процедурата следва да представят със заявлението
си подробни количествени сметки, заверени от правоспособно лице в случай, че
проектът включва разходи за СМР, какъвто е разглежданият случай, като това
става във формат „pdf“
и „xls“
(едновременно). Съдът установи, че в административната преписка е представено
само едно копие на процесната количествена сметка – на л. 67-68 от преписката,
което с оглед наличието на подпис и печат очевидно е копие от документа във
формат pdf.
В тази връзка и за изясняване на възникналото съмнение за различие в
съдържанието на документа в двата формата, съдът с определение от 04.05.2020 г.
(л. 43 от делото) е указал на ответника, че следва да представи и разпечатка на
същата количествена сметка от електронния вариант – xls. Посоченото указание не е изпълнено от
ответната страна, въпреки депозираното писмо вх. № 137/05.05.2020 г. (л. 224 от
делото), тъй като към него е приложено копие от количествената сметка, но
очевидно отново от формат pdf.,
предвид наличието на подписи и печати. Така, въпреки невъзможността да се
съпостави съдържанието на документа в двата формата, съдът счита, че в конкретния
случай е налице неизясненост на релевантно за произнасянето на административния
орган обстоятелство, което оценителната комисия, като помощен орган на
ответника, е следвало да изясни. Основание за този извод съдът намира при
съвкупната преценка на следните доказателства: От една страна съдържанието на
приложение № 1 към договора с „Тара системс“ ЕООД съответства напълно на
представената от фирмата изпълнител оферта (л.151 – л.152 от преписката) по
запитване за оферта (по образец) отправено от жалбоподателя към изпълнителя,
като оферти за същите артикули, вкл. процесните подови нагреватели са
представени и от други две фирми. Това означава, че жалбоподателят, изисквайки
от трите фирми да представят оферти, им е предоставил количествена сметка,
съдържаща процесните подови нагреватели. От друга страна, детайлният и съвкупен
анализ на представената със заявлението документация, включително представените
след допълнително изискване обяснителни записки към отделните части на
инвестиционния проект, сочи, че в проекта за изграждане на процесната
производствена сграда, представляваща предприятие за преработка на плодове, е
предвидено използване на подови нагреватели в нискотемператирните хладилни
камери. Същите обаче не са посочени в част ОВКХ на техническия проект, където
фигурират останалите хладилни и климатични съоръжения, включени в
количествената сметка от л. 67-68 на преписката, а са посочени в проекта в част
Енергийна ефективност на техническия проект (л. 212-223 от преписката), където
по отношение на пода на минусовите хладилни камери (т.е. на нискотемпературните
хладилни камери) е предвидено в пода да се поставят два нагревателни кръга
(вторият кръг е резервен, включва се при повреда на първия) за предотвратяване
на нежелателни последици от замръзване на почвата. При това положение очевидно
в документацията на жалбоподателя е налице несъответствие в представените
количествени сметки като в заверената от правоспособно лице количествена сметка
за част Хладилна не са включени подови нагреватели, а в същото време
поставянето на такива е предвидено в проекта като евентуално те са посочени
само в електронния вариант във формат xls. на същата количествена сметка (последното обстоятелство
не е категорично доказано по делото, въпреки указването от съда), но дори и да
не са включени, то тогава е налице предвиждане в проекта, за което не е
представена количествена сметка, което представлява непълнота на
документацията. В този случай оценителната комисия е била длъжна да изиска от
жалбоподателя попълване на заявлението с липсващите документи или отстраняване
на несъответствията между тях. Това не е сторено. Отправените до жалбоподателя
искания от оценителната комисия за представяне на документи и изясняване на
обстоятелства не касаят обстоятелствата коментирани до тук досежно отказаното
финансиране на разходите за подови нагреватели. Изложеното бездействие на
оценителната комисия съставлява съществено процесуално нарушение, той като оставя
неизяснени релевантни за случая факти, което води до необоснованост на извода
за недопустимост на разходите за подовите нагреватели.
В
т. 3 от уведомителното писмо са отразени разходи за „Трипътна инспекционна
лента“ на стойност 14 700,00 лв., от които 31,50 лв. административният
орган е счел, че са недопустими за финансиране, тъй като кандидатът не е
представил писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му на оферта с
по-висока цена, каквито са изискванията на т. 11 от раздел 14.2. на Условията
за кандидатстване.
Съгласно
чл. 30, ал. 11 от Наредба № 20/2015 г. за
всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на
проектното предложение не е включен в списъка по ал. 9, кандидатът представя
най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат
наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на
офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите,
цена в левове или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и решение за избор
на доставчика/изпълнителя, запитване за оферта по образец съгласно приложение №
9, а когато не е избрал най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите,
обусловили избора му. В тези случаи РА извършва съпоставка между размера на
разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за
финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил
мотивирана обосновка за направения избор.
В конкретния случай жалбоподателят е
отправил запитване за оферта за доставка на следното технологично оборудване:
„1. Флуидизационен тунел за бързо замразяване на плодове с капацитет около 1
тон/час; 2. Елеватор от неръждаема стомана за подаване на продуктите към тунела
и 3. Трипистова инспекционна лента с осветление за замразения продукт след
тунела.“ до три фирми, които са представили своите оферти за исканото
технологично оборудване. Офертата на „Датра“ ООД включва флуидизационен тунел
за 402 315 лв., елеватор за 21 905 лв. и трипътна инспекционна лента
за 14 700 лв. като общата стойност на офертата е 432 920 лв. без ДДС
(л. 139-141 от преписката). Офертата на „Спектър 91“ ЕООД включва тунел за
замразяване на стойност 525 140
лв., елеватор за захранване на тунела за 24 000 лв. и трипътна
инспекционна лента за 17 990 лв. или е на обща стойност 567 130 лв.
без ДДС (л. 142-143 от преписката). В третата оферта от „Термохран Инженеринг“
АД цените на оферираното технологично оборудване са в евро като се предлага
машина за бързо индивидуално замразяване на стойност 269 000 €, елеватор
за 12 500 € и трипътна инспекционна лента без изрично посочена цена (л.
144 от преписката). Посочена е общата цена на оборудването без ДДС –
289 000 € или 565 235 лева по фиксинга на БНБ. В съставен протокол за
направен избор на изпълнител за доставка на хладилно оборудване по проекта (л.
153 от преписката) жалбоподателят е избрал за изпълнител „Датра“ ЕООД, „поради
най-ниска предложена цена“. При тези данни комисията е изискала от
жалбоподателя информация за начина на съпоставяне на трите оферти (л. 190 от
преписката – т. 7). В отговора си (л. 191 от преписката) жалбоподателят
посочва, че е избрал „комплексно най-ниската оферта, т.е. дори и да има машина
с по-ниска цена, общата цена на офертата е водеща“.
При така изложените безспорно
установени обстоятелства оценителната комисия е възприела (макар и да не е
посочено изрично) подход за съпоставка на оферираните цени за всеки от
елементите на технологичното оборудване по отделно като очевидно (също без да е
посочено изрично) е изчислила, че оферираната от „Термохран Инженеринг“ ЕАД
трипътна инспекционна лента е с цена 7 500 € (289 000 € - 269 00 € -
12 500 €) или 14668,50 лева (при курс 1 € = 1,9558 лв.). По този начин е
прието, че именно това е офертата с най-ниска цена по отношение на
инспекционната лента и избирайки офертата на „Датра“ ЕООД със стойност
14 700 лв. (с 31,50 лв. в повече) жалбоподателят е следвало да представи
изрична мотивировка за това. Съдът намира, че приложеният от административния
орган подход е формалистичен и се основава на превратно тълкуване и прилагане
на закона. Целта на въведената процедура за избор на изпълнител в случаите, в
които не са определени референтни разходи, е да бъде избрана икономически
най-изгодната оферта като е дадена възможност показателят най-ниска цена да не
бъде водещ само, ако това е мотивирано изрично от кандидата. В случая няма
спор, че жалбоподателят е избрал най-ниската по цена оферта, съпоставяйки
общата стойност на трите оферти, като прави впечатление, че избраната оферта на
„Датра“ ЕООД е с почти 25 % по-ниска от офертата на „Термохран Инженеринг“ ЕАД.
Съдът намира, че възприетият от жалбоподателя подход при избор на оферта в
конкретния случай чрез съпоставяне на общата стойност, а не по отделно на
цената на всеки артикул, е правилният. Доводи за този извод съдът черпи от
приложената по преписката обяснителна записка по част Технологична (л. 263-270
от преписката), където е описана технологията на производство в бъдещото
предприятие за преработка на плодове, включително фазата на замразяване и
опаковане, като е видно че се касае за поточна линия, което обосновава
закупуването на оборудването да бъде в комплект, а не поединично на всеки
елемент. Освен това, следва да се отбележи, че в случая от изпълнителите са
поискани общи оферти за трите елемента от оборудването, при което оферираните
цени, макар и посочени поединично са формирани именно на база обща доставка. По
тази причина не може да се твърди, че при доставката поединично на всеки от
артикул, той би бил предложен от изпълнителите на същата цена.
В обобщение на изложеното до тук за
разходите по т. 3 от уведомителното писмо съдът намира, че в тази част
административният акт е незаконосъобразен и се следва отмяната му.
На четвърто място в уведомителното
писмо се посочват като недопустими за финансиране разходи в размер на 74,03 лв.
за „Подобект 2. Озеленяване“. Редуцирането на заявения за финансиране размер на
разходите от 11 390,03 лв. с посочената сума е аргументиран с т. 10 от
раздел 14.2. във връзка с т. 16 от раздел 14.3 на Условията за кандидатстване
като по същество се посочва, че като недопустима е приета тази част от
разходите, която надвишава определените със Заповед № 03-РД/135 от 24.01.2018
г. референтни разходи.
По същия начин и на същото основание
в т. 5 от уведомителното писмо като недопустими са приети част от разходите
(1 696,64 лв.) за „Подобект 3. Вертикална планировка с площадкови мрежи“.
В първия случай е прието, че
заявените разходи за „Подобект 2. Озеленяване“ (погрешно посочен като Подобект
1. Предприятие за преработка на плодове) попадат в референтен номер СМР 5.3 Д
от Списъка с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са
определени референтни разходи и надвишават с посочената в уведомителното писмо
сума определените референтни стойности. Във втория случай „Подобект 3.
Вертикална планировка с площадкови мрежи“ попада в референтен номер СМР 5.2 Д и
също заявените разходи надвишават референтните стойности със сумата от
1 696,64 лв.
Съдът намира, че по отношение на
констатациите по т. 4 и т. 5 от част ІІ на уведомителното писмо
административният орган правилно е установил релевантните факти и е извел извод
за наличие на недопустими разходи.
От приложената към заявлението на
жалбоподателя Таблица за допустими инвестиции (л. 8 от преписката) е видно, че
същият е заявил в раздел ІІ Разходи за извършване на строително-монтажни работи
разходи за Подобект 2. Озеленяване, като посоченият количествен измерител е
942,2 кв.м. Като единична цена е приложена
определената референтна стойност за референтен номер СМР 5.3 Д, определена със
Заповед № 03-РД/135/24.01.2018 г. – 12,00 лв., при което заявените за
финансиране разходи за този подобект са в размер на 11 390,03 лв. Заявени
за финансиране са и разходи за Подобект 3. Вертикална планировка с площадкови
мрежи, попадащи в референтен номер СМР 5.2 Д за 3 711,3 кв.м. като е
посочена единична цена от 125,45 лв. и
обща стойност 465 571,64 лв.
В хода на оценката на проектното
предложение оценителната комисия е констатирала, че от техническия проект не
става ясно каква е площта на предвидените озеленяване и вертикална планировка.
От представените количествена и количествено стойностна сметки за част
Озеленяване (л. 67 и л. 111-гъръб от преписката) е установима само площта за
затревяване, но не и тази за озеленяване чрез засаждане на иглолистни и
широколистни дървета и храсти и жив плет. За част Вертикална планировка също са
представени количествена и количествено-стойностна сметки (л. 66-гръб и л. 111
от преписката), в които липсват данни за квадратурата на вертикалната
планировка. Такива данни липсват и в обяснителната записка по част Геодезия към
инвестиционния проект (л. 229-230 от преписката). По тази причина от
жалбоподателя е изискано да представи уточнение от правоспособно лице за площта
на вертикалната планировка и озеленяването. В отговор до оценителната комисия е
представена обяснителна записка от правоспособно лице (л. 301 от преписката), в
която се посочва, че общата площ на предвидените във вертикална планировка
мероприятия е 4 654 кв.м., от които озеленени площи – 943 кв.м., бетонова
настилка „тежко движение“ – 2 544 кв.м и бетонова настилка „леко движение“
– 1 167 кв.м.
При тези данни и с оглед определените
максимални референтни стойности на разходите за СМР за озеленяване и вертикална
планировка, допустими за финансиране за озеленяване са разходи в размер на
11 316,00 лв. (943 кв.м. х 12,00 лв.), като разходи над тази стойност се
явяват недопустими. В случая надвишението е с 74,03 лв., с която сума именно
оценителната комисия, респективно административният орган е коригирал проектния
бюджет. По отношение на вертикалната планировка максималната стойност на
разходите се определя от общата площ на вертикалната планировка – 3 711
кв.м. (2 544 + 1 167) и определените от административния орган
максимални стойности на референтните разходи, които за референтен номер СМР 5.2
Д са 125,00 лв. за кв.м. Това формира максимални разходи за вертикална
планировка в размер на 463 875 лв. като надвишението до заявените от
жалбоподателя разходи за финансиране по това перо са в размер на 1 696,64
лв., както правилно е определил и административният орган.
Тук е мястото да се припомни, че
максималната стойност на референтните разходи е определена със Заповед №
03-РД/135/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, т.е. преди
откриването на процедурата за подбор по подмярка 4.2 от ПРСР 2014-2020, като е
разпоредено заповедта да бъде качена на специализирания софтуер модул „Селски
райони“ по подходящ начин с цел бърз и ефективен достъп. По делото няма данни
за публичното оповестяване на тази заповед, като съдът категорично не споделя
развитата от процесуалния представител на ответника теза, че за процесната
процедура не намира приложение Наредба № 20/2015 г., а единствено нормите на
ЗУСЕСИФ, поради което липсва нормативно задължение за административния орган за
оповестяване на посочената заповед. На първо място Наредба № 20 /2015 г. не
противоречи на уреденото по общ начин в ЗУСЕСИФ производство за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, а го доразвива с оглед спецификата на
подмярка 4.2. Именно в тази насока са и направените изменения в Наредбата от
2017 г. Действително, съгласно чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20/2015 г. във връзка
с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ се изисква публикуване само на самия
списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са
определени референтни разходи, което в случая е сторено с публикуване на
насоките за кандидатстване в процесната процедура чрез подбор, тъй като
списъкът представлява приложение № 9 към условията за кандидатстване. Самите
стойности обаче също следва да бъдат публично достъпни, доколкото кандидатите
следва да съобразят предложенията си с предвидените максимални граници на
допустимите разходи. В конкретния случай липсват изрични данни за такова
обявяване на заповедта определяща конкретните стойности на референтните
разходи. Съобразно чл. 41 от Постановление № 189/ 28.07.2016 г. за определяне
на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани
от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г., базата данни, съдържаща референтни
цени, приложима към разходите по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЕСЕСИФ, с изключение
на принос в натура и разходи за амортизация, трябва да бъде обновявана всяка
календарна година до 31 март, а в годината на прием на заявления за подпомагане
по съответната мярка или подмярка – в месеца, предхождащ обновяване на приема,
и в случай че са изминали повече от 4 месеца от последното обновяване на базата
данни. В настоящия случай това обновяване на базата данни с референтни цени е
извършено именно със заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. При подаването
на проектното си предложение жалбоподателят е разполагал със списъка с
наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени
референтни разходи, който е приложен към условията за кандидатстване по
процедурата, а очевидно е разполагал и с информация за конкретните стойности,
които е посочил в таблицата на допустимите дейности към заявлението си.
Изложеното сочи, че в конкретния случай не са налице съществени процесуални
нарушения в частта на определените като недопустими разходи за озеленяване и
вертикална планировка като същите са изцяло съобразени със заявените за озеленяване
и вертикална планировка площи от страна на жалбоподателя и с определените
максимални референтни цени за тези разходи.
В обобщение на всичко изложено до тук
настоящият състав приема, че оспореният административен акт, в обжалваната му
част – по част ІІ на уведомителното писмо, макар и издаден от компетентен орган
и в изискуемата от закона форма, досежно определените като недопустими разходи
по т. 1, подточка първа (29 389 лв. за автовезна) и подточка трета
(52 143,30 лв. за климатизация на производствен цех), т. 2 (11 178,00
лв. за подови нагреватели) и т. 3 (31,50 лв. за трипътна инспекционна лента) е
постановен при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие
със закона, вкл. с публично оповестените и непроменяни Условия за
кандидатстване по процесната процедура, одобрени със Заповед №РД
09-79/09.02.2018 г. на Ръководителя на УО на ПРСР за периода 2014-2020 г.,
съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Това налага
отмяна на уведомителното писмо относно наложената корекция в бюджета на проекта
с изброените разходи. В останалата оспорвана част – за разходите по т. 1, подточка
втора (66,24 лв. за армировъчни работи), т. 4 (74,03 лв. за озеленяване) и т. 5
(1 696,64 лв. за вертикална планировка), съдът не установи наличие на
пороци, налагащи отмяна на уведомителното писмо в тази му част, поради което
жалбата ся явява частично неоснователна.
Разноски по делото своевременно са
поискани само от жалбоподателя. С оглед изхода на производството му се следват
такива пропорционално на уважената част от жалбата. Разноските на жалбоподателя
по делото възлизат на 815,99 лв. – заплатена държавна такса, видно от банковите
платежни документи на л.13 и л.23 от делото. Ответникът следва да бъде осъден
да му възстанови сумата от 800,14 лева, съответстваща на уважената част от
жалбата (уважена част - 92 741,80 лв., а общ размер на материалния интерес
– 94 578,71 лв.).
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 пр. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Административният съд гр. Русе
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Агрола Екоинвест“ ООД, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя Г. И. П., Уведомително писмо № 132/подмярка 4.2 с
изх. № 01-2600/6120 от 10.10.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция в гр.София, в
частта му по раздел ІІ за извършена корекция в проектобюджета на предложение на
оспорващия, с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0291 в ИСУН по Процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2
"Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., досежно определените като недопустими
разходи по т. 1, подточка първа (29 389 лв. за автовезна) и подточка трета
(52 143,30 лв. за климатизация на производствен цех), т. 2 (11 178,00
лв. за подови нагреватели) и т. 3 (31,50 лв. за трипътна инспекционна лента).
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" – гр.София за ново произнасяне по
същество по заявлението за подпомагане на „Агрола Екоинвест“ ООД, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя Г. И. П., досежно разходите, за които
уведомителното писмо е отменено в горепосочената част, при спазване на
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Агрола
Екоинвест“ ООД, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя Г. И.П., против Уведомително писмо № 132/подмярка
4.2 с изх. № 01-2600/6120 от 10.10.2019 г., издадено от Изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, в частта му по
раздел ІІ за останалата част от определените като недопустими разходи,
съответо: по т. 1, подточка втора (66,24 лв. за армировъчни работи), т. 4
(74,03 лв. за озеленяване ) и т. 5 (1 696,64 лв. за вертикална планировка).
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие",
с административен адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, да
заплати на „Агрола Екоинвест“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Димитър Атанасов“
№ 3, вх. 1, ет. 6, представлявано от управителя Георги Иванов Пейчев, сумата от 800,14 лева (осемстотин
лева и четиринадесет стотинки) – съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: