№ 952
гр. Варна, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500465 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на А. Н. К. чрез адвокат
Г. Д. срещу решение № 4012 от 10.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 11580 по описа за 2023
г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, в следните негови части: с която е
определен на основание член 59, алинея 3 от СК режим на лични отношения на бащата А.
К. с детето Николай А.ов К. ЕГН **********, както следва: до навършването на три години
от детето - всяка първа и трета събота от месеца в часовете от 9 часа до 17 часа, като бащата
взема и връща детето в дома на детето и майката; след навършването на тригодишна възраст
от детето, този режим да е всяка първа и трета седмица от месеца, за часовете от 18 часа в
петък до 17 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата взема детето от дома на
майката, след което и го връща там; два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, с преспиване на детето в дома на бащата; всяка четна година детето
следва да прекарва великденските празници с баща си, а всяка нечетна година – коледните
празници с баща си /за яснота и с цел да не възникват конфликти между страните съдът е
уточнил, че коледните празници са 25 и 26 декември на съответната година, а великденските
празници са „Велики петък”, „Велика събота” и „Великден” (неделя и понеделник), които
всяка година са на различни дати, но детето следва да е с баща си през четните години на
всеки един от посочените дни – петък, събота, неделя и понеделник – от 9 часа в петък до 19
часа в понеделник/; всяка четна година на рождения ден на детето /09 януари/ бащата ще
взема детето от 9 часа и ще го връща в 19 часа на посочения ден; с която е осъден
въззивника на основание член 143 от СК да заплаща в полза на детето Николай чрез
неговата майка и законен представител М. П. К. месечна издръжка за разликата над 250 лева
до присъдените 300 лева, считано от 03.08.2023 г., с падеж от първо до пето число на
1
месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване; с която е
осъден въззивника на основание член 149 във връзка с член 143 от СК да заплати в полза на
детето Николай чрез неговата майка и законен представител М. П. К. издръжка за минало
време в общ размер на 822,58 лева за периода от 10.05.2023 г. до 02.08.2023 г. включително,
ведно със законната лихва при просрочие; в частта досежно присъдените разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, като се твърди, че съдът е определил твърде дълъг адаптационен период /до
навършването на три годишна възраст/, а това не е в интерес на детето, както и не е
определил режим на лични отношения по време на новогодишните празници, всяка година
за рождения ден на детето и за имения ден. Във връзка с издръжката се излага, че детето е на
ниска възраст и няма специфични нужди, поради което и сумата от 300 лева е голяма, а
също така и, че при определяне на размера е имал предвид брутния доход на бащата, а не
нетния. Издръжката за минало време е определена, без да се вземе под внимание, че бащата
е представил доказателства за платени суми. Моли се за отмяна на решението в обжалваните
части, като се постанови адаптационен период до навършване на двегодишна възраст на
детето, определи се режим на лични отношения на посочените презници, отхвърли се иска за
издръжка за бъдеще време за разликата над 250 лева до 300 лева, а за минало време – за
разликата над 200 лева до присъдената сума, както и да се измени решението в частта за
разноските.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като излага, че
към настоящия момент детето е на една година и същото не е самостоятелно, бащата не се
интересува от него, поради което се счита, че периодът на привикване на детето с бащата
следва да бъде определен до навършването му на тригодишна възраст. Възразява се против
въззивната жалба и в частта досежно определената издръжка, като се сочи, че майката няма
некакви доходи, а бащата разполага със средства. Иска се потвърждаване на решението.
В отговора е направено искане за задължаване на въззивника да представи извлечение
от банковата си сметка, от което ще бъде установено, че разполага със значителни средства,
както и, че е заплатил 50 000 лева за жилище във Варна. Излага, че искането е било
направено с отговора на исковата молба и в съдебно заседание, но не е било уважено от
първоинстанционния съд.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260, член 261 и член 263 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
2
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият
състав на съда намира, че следва да бъде уважено искането на въззиваемата за изискване на
извлечение от посочената банкова сметка на въззивника, доколкото с това доказателствено
средство се цели установяване материалните възможности на бащата, което обстоятелство е
относимо към предмета на спора. На основание член 62, алинея 5, точка 3 от ЗКИ следва да
бъде задължена «Банка ДСК» АД да изпрати справка за движението по сметката на
въззивника за периода от 01.08.2022 г. до момента на изготвяне на справката.
Спорът пред въззивната инстанция е и досежно режима на лични отношения на детето
с родителя, комуто не са предоставени родителските права, тоест съдът следва да съобрази
най-добрия интерес на детето. Поради това и настоящият състав на съда с оглед
правомощията му намира, че на основание член 59, алинея 6, изречение първо от СК следва
да изслуша двамата родители лично, тъй като въпреки личното им явяване пред първата
инстанция, същите не са изслушани.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. П. К. и на А. Н. К. да се явят в съдебно заседание за изслушването
им от съда.
ДА СЕ ИЗИСКА от „Банка ДСК“ АД справка за движението по сметка с IBAN
BG35STSA93000027281098 на А. Н. К. ЕГН ********** за периода от 01.08.2022 г. до
момента на изготвяне на справката.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15 април 2024
година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4